Безработицата рекордно ниска, заетостта - на върха

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6996905 www.24chasa.bg

Гладът за кадри в българската икономика става все по-голям

Българският пазар на труда в момента е в много силна фаза на експанзия. Само допреди година и половина говорихме за възстановяване на пазара на труда, но вече навлизаме в едни рекордни стойности както на заетостта, така и рекордно ниски по отношение на безработицата.

Това е една от причините за по-бързото покачване на трудовите възнаграждения през последните 2 г. с по 10% на годишна база, което е около 7-8% реален ръст, като се отчете инфлацията. Гладът за кадри в българската икономика става все по-голям - като цяло икономиката стои добре, износът е стабилен и това създава предпоставки и за по-бързо увеличаване на възнагражденията.

Действително допреди няколко години младежката безработица беше сериозен проблем, но още по-сериозен проблем се криеше от другата страна на уравнението - ниската младежка заетост. Това е така, защото когато изчисляваме младежката безработица, имаме работа с група, в която една голяма част не са активни на пазара на труда (учат или са икономически неактивни, защото се издържат от своите родители). Затова младежката безработица, макар и притеснителен индикатор, всъщност е доста труден за отчитане. Но сега младежката заетост доста се покачва, така че и в това отношение имаме добри данни за пазара на труда - през юни безработицата в България достигна 4,8%, а преди година е била 6,2%. При младежите данните показват 10,9% спрямо 14,2 на сто през юни 2017 г.

Така основните проблеми са по-скоро на регионално ниво, тъй като все още има области в страната, които не са достигнали нивото на пазара на труда отпреди кризата. Има много общини, в които безработицата е изключително висока - като оставим настрана общините в Северозападна България, има и други компактни клъстери от общини с висока безработица - в Северна централна България, в части от Южна България, като региона на Стара Загора, смесените райони край Русе и Силистра.

Това са региони, които, за съжаление, изглеждат трайно изолирани от общите положителни тенденции на пазара на труда в България. За това има социално-икономически причини, причината невинаги е само в състоянието на трудовите пазари, а и на демографското състояние на тези райони, миграцията, ниската инфраструктурна свързаност на някои региони.

Така че най-вече в това направление трябва да се търсят основните проблеми. Като изключим София, която е най-добре на пазара на труда, трайни положителни тенденции се наблюдават в Пловдив и Бургас.

По отношение на заетостта като цяло в икономиката трябва да кажем, че рекордните нива на заетост предизвикват недостиг на пазара на труда и това е една от основните причини в момента да обсъждаме отново вноса на чуждестранни работници и да търсим начини пазарът на труда в България да стане по-атрактивен, защото вътрешният човешки ресурс се оказва недостатъчен за икономиката. А и част от него - сезонните работници, напускат България, за да работят в други държави от ЕС. Тази тенденция на висока мобилност на пазара на труда най-вероятно ще се запази, особено за сезонните работници, но не само.

В края на август предстоят дебати за новата синя карта на ЕС, за да се привличат по-лесно кадри от трети страни, и надеждата е, че България ще се позиционира добре като дестинация за висококвалифицирани работници.

Но като цяло пазарът на труда в България тази година продължава експанзията си - и по отношение на създаващата се заетост с новите работни места стои добре, и по отношение на понижаване на безработицата. Основен проблем е, че голяма част от хората без работа са дълготрайно безработни, а структурата на безработните лица по отношение на квалификацията на практика е непроменена от годините преди кризата.

Мнозинството безработни са хора без квалификация или с много ниска квалификация и тук се стига до сблъсък с други държавни политики като минималната работна заплата например. Няма как да си обясним как един човек преди 2 г. при 420 лв. минимална заплата не е могъл да намери работа, а сега ще може да го направи за 510 лв., ако той има същите умения и квалификация. За съжаление, голяма част от активните политики, в които държавата дава пари, за да окаже влияние на пазара на труда, се свежда до създаване на субсидирана заетост, а не до обучението и преквалификацията, каквито са традициите в европейските страни. Съществува този риск, ако дойде отново една криза и пазарът на труда трябва да премине през нов кризисен период, ние пак да се окажем с 300 000 - 400 000 нови безработни. По простата причина, че неща като преквалификация, дори дуално обучение все още не сме успели да вкараме в практиката.

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,