Безработицата рекордно ниска, заетостта - на върха

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6996905 www.24chasa.bg

Гладът за кадри в българската икономика става все по-голям

Българският пазар на труда в момента е в много силна фаза на експанзия. Само допреди година и половина говорихме за възстановяване на пазара на труда, но вече навлизаме в едни рекордни стойности както на заетостта, така и рекордно ниски по отношение на безработицата.

Това е една от причините за по-бързото покачване на трудовите възнаграждения през последните 2 г. с по 10% на годишна база, което е около 7-8% реален ръст, като се отчете инфлацията. Гладът за кадри в българската икономика става все по-голям - като цяло икономиката стои добре, износът е стабилен и това създава предпоставки и за по-бързо увеличаване на възнагражденията.

Действително допреди няколко години младежката безработица беше сериозен проблем, но още по-сериозен проблем се криеше от другата страна на уравнението - ниската младежка заетост. Това е така, защото когато изчисляваме младежката безработица, имаме работа с група, в която една голяма част не са активни на пазара на труда (учат или са икономически неактивни, защото се издържат от своите родители). Затова младежката безработица, макар и притеснителен индикатор, всъщност е доста труден за отчитане. Но сега младежката заетост доста се покачва, така че и в това отношение имаме добри данни за пазара на труда - през юни безработицата в България достигна 4,8%, а преди година е била 6,2%. При младежите данните показват 10,9% спрямо 14,2 на сто през юни 2017 г.

Така основните проблеми са по-скоро на регионално ниво, тъй като все още има области в страната, които не са достигнали нивото на пазара на труда отпреди кризата. Има много общини, в които безработицата е изключително висока - като оставим настрана общините в Северозападна България, има и други компактни клъстери от общини с висока безработица - в Северна централна България, в части от Южна България, като региона на Стара Загора, смесените райони край Русе и Силистра.

Това са региони, които, за съжаление, изглеждат трайно изолирани от общите положителни тенденции на пазара на труда в България. За това има социално-икономически причини, причината невинаги е само в състоянието на трудовите пазари, а и на демографското състояние на тези райони, миграцията, ниската инфраструктурна свързаност на някои региони.

Така че най-вече в това направление трябва да се търсят основните проблеми. Като изключим София, която е най-добре на пазара на труда, трайни положителни тенденции се наблюдават в Пловдив и Бургас.

По отношение на заетостта като цяло в икономиката трябва да кажем, че рекордните нива на заетост предизвикват недостиг на пазара на труда и това е една от основните причини в момента да обсъждаме отново вноса на чуждестранни работници и да търсим начини пазарът на труда в България да стане по-атрактивен, защото вътрешният човешки ресурс се оказва недостатъчен за икономиката. А и част от него - сезонните работници, напускат България, за да работят в други държави от ЕС. Тази тенденция на висока мобилност на пазара на труда най-вероятно ще се запази, особено за сезонните работници, но не само.

В края на август предстоят дебати за новата синя карта на ЕС, за да се привличат по-лесно кадри от трети страни, и надеждата е, че България ще се позиционира добре като дестинация за висококвалифицирани работници.

Но като цяло пазарът на труда в България тази година продължава експанзията си - и по отношение на създаващата се заетост с новите работни места стои добре, и по отношение на понижаване на безработицата. Основен проблем е, че голяма част от хората без работа са дълготрайно безработни, а структурата на безработните лица по отношение на квалификацията на практика е непроменена от годините преди кризата.

Мнозинството безработни са хора без квалификация или с много ниска квалификация и тук се стига до сблъсък с други държавни политики като минималната работна заплата например. Няма как да си обясним как един човек преди 2 г. при 420 лв. минимална заплата не е могъл да намери работа, а сега ще може да го направи за 510 лв., ако той има същите умения и квалификация. За съжаление, голяма част от активните политики, в които държавата дава пари, за да окаже влияние на пазара на труда, се свежда до създаване на субсидирана заетост, а не до обучението и преквалификацията, каквито са традициите в европейските страни. Съществува този риск, ако дойде отново една криза и пазарът на труда трябва да премине през нов кризисен период, ние пак да се окажем с 300 000 - 400 000 нови безработни. По простата причина, че неща като преквалификация, дори дуално обучение все още не сме успели да вкараме в практиката.

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,