Проф. Драгомир Драганов: Живков заяви, че социализмът умира, Горбачов си го записа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6998425 www.24chasa.bg

Носталгията не е по Тато, а по стабилността на държавата при неговото управление

С историка и политика Драгомир Драганов разговаря Пенчо Ковачев

- Тодор Живков умря на 6 август 1998 г. Достатъчни ли са тези 20 години като исторически период за обективна оценка за неговото управление, проф. Драганов?

- Много достатъчни. Но, първо, светла му памет и Бог да го прости Тодор Живков. Второ, по негово време, а това са 35 години - от 1954 до 1989 г., България се промени жестоко. Да го кажа шеговито - селяните станаха граждани, а гражданите - селяни, защото ги пращаха на бригади по селата... Но България дръпна много напред.

- Развитие имаше в цяла Европа, сигурно и без него България щеше да дръпне...

- Може би сте прав. Но нали все пак е важно кой през тези години е бил начело на държавата. Вярно е, че в същото това време Унгария на Янош Кадар дръпна много напред. ГДР на Хонекер също дръпна много напред. И от тази гледна точка сте прав - целият свят се е развил.

Но да не забравяме, че имаше и една 1968 г., в която Чехия я спряха да върви напред. Франция я бутнаха да върви напред.

А България седеше отстрани, благодарение на Живков.

Той си беше един

наистина хитрец

Сега е много лошо да се казва андрешковец, но той беше такъв - гледаше какво става и главно се грижеше за благото на България.

- Само тази хитроватост ли помогна на Живков да се задържи толкова дълго на власт?

- А, не! Той беше практичен човек. Като истински селянин знаеше, че ако стъпиш с двата си крака на земята, няма да умреш. И от тази гледна точка той дори и идеята за 16-а република на СССР я използва по селски, по правешки. Един вид: Абе, я да видим каква ни е далаверата тук! И далаверата излезе...

- Някои ваши колеги историци казват, че тогава той е използвал думата сближаване, а не сливане със Съветския съюз, както вие твърдите в своята книга?

- Аз твърдя, че той говори за сливане. Но казва... и в перспектива - сливане. Живков прави всичко това от лични подбуди. Стремежът му е да си закове властта в партията и в държавата.

И знае, че най-добрият начин е да наблегне на проруските, просъветските или прославянските чувства на българите.

Много добре разбира, че ако каже: Ние искаме да станем 16-а република, който и да излезе срещу него - как така ние ще си затрием националната идентичност?!, ще бъде обявен за враг и антисъветчик.

- Ако Живков нямаше подкрепата на Съветския съюз, щеше ли да издържи толкова дълго време на власт?

- През 1956 г. начело на СССР идва Хрушчов. Слага чисто нови лица навсякъде в страните от тогавашния соцлагер. Едно от тях е и другарят Живков. Хрушчов дава правото на всички тия нови лица да правят т. нар. национални социализми. Например в Унгария беше т. нар. ларж социализъм. В Полша беше социализмът на 80- процентното самостоятелно селско стопанство, Източна Германия беше избрана да бъде витрината на социализма срещу Запада.

- А в България какво се получи?

- Нещо много интересно. България в рамките на СИВ беше оставена в т. нар. втора категория. Сега какво е модерно да се казва в Евросъюза?

- Втора скорост?

- Да. Ние тогава бяхме определени за селскостопанска държава. Доставчик на евтини селскостопански продукти за развитите социалистически страни. И Живков каза: “Абе, я си гледайте работата!”.

- Откъде го знаете?

- От премиера Станко Тодоров. Живков обявява, че ще правим индустриализация. И я направихме. Кой каквото ще да казва. Преди 1989 г. имахме ли ДЗУ в Стара Загора? Имахме. Имахме ли “Химко” във Враца? Имахме. Имахме ли “Полимери” в Девня. Там не се произвеждаха краставици и домати.

- А заради това своеволие не му ли дърпаха ушите от Москва?

- Не. От Кремъл започнаха да му ги дърпат покрай дъщеря му Людмила. Тя възприе една независима, доколкото може, политика на припомняне, че ние сме първата славянска държава. И че те пишат на нашата азбука. Но това е отделна много голяма тема. Когато сега започнаха да разкриват агентите на 14-и отдел на ДС, се разбра, че те са работили за това - да докажат, че ние сме първата славянска държава. Живков подкрепи дъщеря си. И тогава взеха да му се сърдят.

- Той как реагираше?

- Ами като хитрец.

Награждаваше

Брежнев с

ордени, медали, звания като “герой на НРБ”... Но дойде Горбачов на власт и каза: Хайде стига. Между другото, през 1985 г. в София имаше среща на Политическия консултативен съвет (ПКК) на Варшавския договор тук, в София. Бях свидетел как Горбачов седеше и записваше всяка дума, която казваше Живков...

- И какво толкова важно е казал?

- Тогава Живков заяви за първи път: “Социализмът си отива, другари!”. Беше ноември 1985 г. на срещата на ПКК.

- Какво предложи Живков за спасяването на социализма?

- Тогава предложи японския модел.

- Каква беше реакцията на останалите социалистически лидери?

- Пълно мълчание.

- Вие откъде знаете това?

- Тогава участвах в подготовката на доклада на Живков за срещата в София. Разбира се, докладът беше написан и с участието на къде-къде по-умни глави от моя милост. И Живков го каза!

Освен че беше андрешко, хитрец, той беше много практичен и много прозорлив. С Живков се виждах и след ареста му. И тогава разбрах, че

той е и много

добър

конспиратор

Нищо не признаваше! Само викаше: Дай да пийнем по едно уиски. Казвам: Другарю Живков... не, ние вече бяхме на Тато и Драго - Тато, ти нали не пиеш? Ха-ха-ха - пускаше смеха си той, - аз сега съм под домашен арест и мога да правя каквото си искам...

- Деня, в който Живков умря, премиерът Иван Костов обяви смяната на парите. Нарочно ли го направи?

- Тази смяна беше необходима. Получавахме безумни пари като суми. Италия направи същото и Франция. Въпросът е, че при всяка такава реформа цените отиват нагоре за сметка на джоба на българина. През 1962 г., и Живков направи парична реформа 1 към 10. Дотогава за 90 ст. обядвахме, а след смяната на парите обедът стана над 2 лева. Така беше и при Костов. И сега така ще стане, ако въведем еврото. Бях в Испания, когато сменяха песетата с еврото. И моите испански колеги, които не са бедни хора, защото са университетски преподаватели, ревяха от ужас, че всичко се вдига с 20-30 процента.

- Има ли още носталгия по Живков, вече израснаха няколко поколения?

- Това не е носталгия към Живков. Това е носталгия към онова време - че милицията ни пазеше, а не като сега. Че имаше сигурност, нормални цени, а не като сега. Носталгията е по тогавашната стабилност в държавата.

Едно време Емил Димитров пееше “Моя страна, моя България...”. След последната история с Митьо Очите и неговите съратници вече ще пея “Ваша страна, ваша България...”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,