София гравитира към Анкара, а Анкара - извън НАТО

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6998463 www.24chasa.bg

С кого ще тръгнем, когато

Ердоган скъса с Чичо Сам?

Истината лъсва в сравненията. Да сравним с каква лекота Турция залови и ни предаде Митьо Очите, а в същото време твърдо отказва да върне на САЩ евангелисткия пастор Андрю Брънсън, който според Ердоган е шпионин, терорист и превратаджия, а според Белия дом – чист като сълза служител на Бога.

Или да сравним Очите с опитите на българската прокуратура да докара банкера Цветан Василев от Сърбия. Или да сравним мощните мигрантски потоци, които Турция пуска по посока на Гърция, но ги ограничава към България. И така нататък. Най-очевидните изводи са следните:

Турция вече е с единия крак извън НАТО и постепенно се превръща в противник на САЩ.

България все повече потъва в прегръдките на Турция, докато отношенията ни със Сърбия са си както винаги хладни, а с Гърция са най-малкото двусмислени. С Македония също не сме близки и едва ли скоро ще бъдем. Ние сме почти васал на Анкара.

Ами ако Турция в един момент се отлюспи от НАТО? Тогава към кого ще гравитира България? Главата на държавата, нейният политически елит, твърдо изповядва евро-атлантическите ценности. Даже ходи на молитвени закуски. Но

телесните

функции на

България

са неразривно скачени с южната ни съседка. Свързват ни икономически, роднински и религиозни вериги, които не е възможно да бъдат разкъсани. Стотици хиляди турци биха могли да гласуват на българските избори при желание. Кого ще слушат те – Чичо Сам? Или леля Меркел?

Затова ние трябва да наблюдаваме развода между САЩ и Турция с нестихващ интерес. Тези дни скандалът достигна нови висоти. Заради пастора Брънсън Вашингтон обяви, че замразява авоарите на министрите на вътрешните работи и правосъдието на Турция. В отговор Ердоган обеща ответни санкции срещу съответните американски министри. Те едва ли имат някакви авоари в Турция, но както е тръгнало, Ердоган е на път да се нареди до Ким Чен Ун, Асад и Путин.

Твърди се, че

гневът на

Вашингтон е

предизвикан от

коварна измама

Двете страни се били разбрали тайно Турция да пусне пастора Брънсън да се прибере в САЩ, а Израел да освободи турски гражданин, арестуван за тероризъм. Нетаняху пуснал турчина, но Ердоган не си изпълнил договорката и сега Тръмп си гризе ноктите от гняв. Както е известно, и на него му е къс фитилът.

Военното сътрудничество между двете държави започна да се пропуква още в далечната 2001 г., когато Анкара не позволи на САЩ да използва базата в Инджирлик срещу Ирак. Последваха десетки големи и малки примери за неподчинение, докато това лято американският конгрес реши да деградира статута на Турция от близък съюзник до силно проблемен партньор. На английски на това му викат frenemy – хем френд, хем враг.

Този август двете камари на САЩ ще гласуват закона за националната отбрана през 2019 г. В него се предвижда

спиране на

доставката на

многоцелевите

бойни самолети

от пето поколение F-35 за Турция, ако тя не спре покупката на зенитния ракетен комплекс S-400 от Русия. Законът има две версии и едната спира всякакви продажби на оръжие. Ако тя мине, то Турция де факто остава извън списъка на съюзниците.

Доколкото става ясно от американските медии, Пентагонът е силно обезпокоен. Тези две системи, F-35 и S-400, са създадени, за да си противодействат. Ако притежава и двете, Турция ще може да ги подложи на съвместни изпитания, за да намери слабите им места. После тя би могла да сподели информацията със своя нов приятел - Москва – и в резултат F-35 да се окаже безпомощен.

Както е известно, Москва вкара зенитния комплекс S-400 в Сирия след като Турция свали един руски Су-24. След това обаче Путин и Ердоган се сдобриха и почти се побратимиха, а комплексът си остана. От друга страна, Израел вече използва F-35 в бойни акции срещу ирански бази в Сирия и постоянно трябва да съгласува ударите си с руските военни, за да не загуби ценния изтребител поради недоразумение. Само една бройка струва 100 милиона долара, без да броим летеца. Изобщо

в Сирия се е

създала

невероятна

плетеница

от приятели и мишени

Най-близкият ти съюзник е третият ти враг. Турция вече съгласува действията си с Русия, но напада кюрдите. САЩ въоръжават и защитават кюрдите, но първият им съюзник е Израел, който е враг на Иран. Иран пък вече се разбира с Турция и освен това е съюзник с Русия и Асад. Всички те имат различни виждания кои точно са терористите в Сирия и най-вече как да си я поделят в бъдеще. Там тепърва ще се разпадат приятелствата.

Не минава и седмица, без Ердоган да не обиди Чичо Сам. През юли той се появи на срещата на БРИКС в Южна Африка, срещна се с Путин и по всичко личи, че нещо се разбраха за Сирия. След това турският лидер заяви, че БРИКС трябва да добави едно Т към името си, т. е. да се присъедини и Турция. Както е известно, БРИКС е опит за нов икономически блок, който има за цел да се противопостави на САЩ и на практика е доминиран от Китай. Останалите участнички са Русия, Бразилия, Индия и Южна Африка.

Никоя сериозна западна държава не желае да има нищо общо.

САЩ наложи строги санкции срещу Иран, но Турция отказа да ги изпълнява и дори обяви Техеран за свой “стратегически партньор”. Вместо да скъса всякакви връзки с Русия, Ердоган ги разшири – строи руски ядрени централи, прокарва нов руски газопровод,

започна дори да

купува от Русия

оръжие

С единия си крак Турция на Ердоган вече членува в очертаващия се Евразийски съюз между Китай, Русия, Иран и още няколко по-малки държави. С другия е все още в НАТО, но по силата на инерцията. Но инерцията според мен върви в обратната посока – рано или късно Турция ще спре да се води наш съюзник. А ако Вашингтон спре да продава самолети, Ердоган като нищо може да ги купи от Русия.

Кой тогава ще охранява небето ни, питам аз?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,