Стефан Софиянски: Кметът Фандъкова работи доста активно и сериозно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7002090 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто:

Нужни са нова конституция и децентрализация - само така ще дръпне държавата

Илюзия е, че външният дълг намалява, но това не би трябвало да е проблем

Левът може да бъде малко по-силен от сегашния курс при влизането ни в еврозоната

Общините събират данъците и трябва да задържат част от тях, не да чакат на държавата

Ако ми кажете вицепремиерът Симеонов за какво отговаря, ще ви бъда благодарен

С бившия кмет на столицата и министър-председател разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-н Софиянски, половината столица е разкопана - изгражда се метро, преасфалтират се булеварди. Вие като кмет казвахте, че най-много обичате да ровите, да строите. Как оценявате работата на столичната администрация? Харесвате ли кмета Фандъкова?

- Очевидно работи доста сериозно. Хубаво е, че има добра инвестиционна програма. Както и към мен винаги е имало забележки, така и аз бих казал, че някои от обектите може да се правят по-бързо. Логично е да се затваря, когато трафикът намалява. Иначе винаги може да се направи по-добра координация, но според мен в момента се работи доста активно.

- А на централно ниво? Какво ще кажете за показателите на държавата - растеж от 4 процента, с над 2% намалял външен дълг за няколко месеца, съотнесен към брутния вътрешен продукт (БВП)?

- Може за някакъв кратък период да спада, но тенденцията за увеличаване на външния дълг е безспорна. Отнесен към БВП, външният дълг, когато Бойко Борисов става премиер, е 13% и малко, сега е над 25%, т.е. за периода, в който Борисов и Станишев са управлявали, външният дълг се е удвоил като процент спрямо БВП. Това е една очевидна, трайна тенденция, ако се проследи през годините. Илюзия е, че намалява. Но това не би трябвало да е проблем. В Чехия се увеличава с по-бързи темпове. Въпросът е, че когато привличаш средства, това трябва да води до адекватен растеж на БВП. А през всички тези години, в които дългът непрекъснато нараства, ние нямаме този растеж на БВП. Имаме съвсем скромен. Като прибавим към това и

много слабия темп на

растеж на доходите -

да не говорим за пенсиите, които се увеличават направо подигравателно, излиза, че привлечените за страната ни средства от еврофондовете и от нарастването на дълга през всички години, откакто сме член на ЕС, не работят достатъчно ефективно.

- Не се вкарват, където трябва?

- Да. Не работят ефективно. Ние при тези привлечени средства трябва да имаме или отражение в много по-бърз растеж на БВП, или в много по-бърз растеж на доходите.

- Но управляващите казват, че 4% растеж е окей.

- 4% изобщо не е окей, като се има предвид, че в годините, в които влизат в ЕС, прибалтийските републики, Словения, Словакия, дори и една Румъния, имаха темпове по 8-10 процента. Защото ние сме на последно място в ЕС. За да се приближим до другите страни, трябва да имаме много по-силен икономически растеж и много по-добре действаща икономика.

- Което може да стане как?

- С ефективно използване на публичните финанси и създаване на благоприятна среда за бизнеса, с правилно насочване на еврофондовете, с един силно инвестиционно ориентиран бюджет, който да не строи една магистрала за 20 млн. лв. на километър - като “Люлин”, която я строиха Станишев и Борисов. А да се строи за 4-5 млн. лв. на километър, както е средно за Европа. Тогава със същите пари ще построиш много повече магистрали, ще ангажираш много повече хора да работят и ще ти нарасне и БВП.

- Но сме отличници по финансова дисциплина - в топ 3 по маастрихтските критерии.

- Ние сме отличници, защото имаме валутен борд.

- И в този смисъл, ако сега тръгнем към еврозоната, рискуваме ли?

- Не. Проблемът с влизането в еврозоната за България е, че сега левът е един относителен буфер на потреблението и ни позволява, когато преизчислим през лева, едно малко по-високо потребление. Когато влезе еврото, ние влизаме в друга среда и с тези ниски доходи се запечатваме в страната си. Изведнъж тази роля на буфер, която играе левът в ежедневието ни, ще отпадне. И всяко едно пътуване навън, всяко сравнение в стандарта на живот със средния европеец, дори и с гърка, ще покаже колко много сме назад.

- А ще се вдигнат ли цените, като въведем еврото?

- Не, не би трябвало да има радикално отражение върху цените именно поради стабилността на лева. За мен въпросът, който е изключително важен и върху който трябва да се съсредоточим, е в кой момент и при какъв курс на лева трябва да влезем в еврозоната. Общоприетото е, че трябва да запазим сегашното статукво. Аз смятам, че левът може да бъде малко по-силен, макар че тогава пък наистина ще затрудним бизнеса. И затова пътят, по който трябва да мине България, е първо да се постигне един радикално по-висок икономически растеж. Както беше и в прибалтийските републики, както и в Словения,

на нас ни трябва рязък

ръст на БВП,

набиране на инерция и тогава вече при въвеждането на еврото буферът ще бъде икономиката. Това ще ни позволи и по-рязко увеличаване на доходите, за да можем да влезем в еврозоната с една прилична валута. Представете си българския пенсионер със 170 евро пенсия срещу гръцкия пенсионер, който взема 700-800 евро, и то след редукцията.

- Разбирам, че вашият съвет е да не се бърза с еврозоната.

- Да се съсредоточим върху по-добро управление на публичните финанси и по-висок икономически растеж.

- Но в “чакалнята” за еврозоната, през която се минава, не е лошо да седим, докато вдигаме растежа.

- Може да сме там и през това време да осигурим растежа, да. Не пречи.

- Очертава се да влезем едновременно и в ERM II, и в банковия съюз.

- Ние имаме дисциплиниращия фактор валутен борд, но влизането ни в банковия съюз ще доведе един допълнителен мониторинг на банковата ни система. Може би ни насочват натам, защото ни нямат доверие заради случаи като КТБ. Влизането в банковия съюз би предотвратило такива случаи.

- Критикувате управляващите, но имат ли те алтернатива? Нито БСП е в кондиция, нито т.нар. “стара” десница.

- Алтернативата ние трябва да я търсим не в партии и в хора, а в идеи. Защото очевидно сегашните водещи партии не намират пътищата, по които България да заеме много по-достойно място в Европа. 10 г. откакто сме в ЕС, ни управляват бивши комунисти независимо дали се наричат БСП, или ГЕРБ, Станишев или Борисов. Всички те си стискаха партийните билети в джоба през 1997 г., когато ние се борехме да влезем в ЕС и НАТО. За съжаление, левият манталитет на управление, независимо каква значка си слагаш,

централизацията не дава

резултатите,

необходими

на българина,

за да живее достойно в Европа. Това го вижда всеки образован европеец. Затова е тази съпротива към реалното приобщаване на България към европейското семейство. Говори се за Европа на две скорости, но тя и сега е на две скорости. Фактът, че чехът върви по един коридор на летището, а българинът - по друг, показва, че има деление. 10 г. не ни пускат в шенгенското пространство. Сега ни обясниха, че не сме за еврото, защото не сме си свършили работата. Именно липсата на идеи как да се постигне това, води, първо, до неприятното статукво на България, второ - до липсата на стимул на обществото. За икономическия растеж, за отпадането на Шенген, е необходима мобилизация на цялото общество, но с ясни и конкретни стъпки.

- Коя може да е голямата цел, която да вдигне обществото, включително всички партии, в едно?

- Голямата цел е една нова форма на държавното управление. Защото в момента сме министерска република, не парламентарна. Дори в речника на премиера фигурира само “Аз правя това, аз правя това. Аз, аз”. Силна централизация. Така не се управлява. Тук трябва да потърсим споделяне на управлението между много повече институции, много по-ясна структура на Министерския съвет, с пълноценни функции.

- И по-малко министерства.

- С по-малко министерства и с ясно определени функции на тези министерства. Ако може да ми кажете днес като журналист вицепремиерът Симеонов за какво отговаря, ще ви бъда благодарен.

- За демографското развитие.

- Демографията няма нужда от министерство. Демографията има нужда от доходи и от добра обществена среда. Когато човек е в настроение и когато се развива, той го решава въпроса по естествен път.

Ние нямаме закон за МС. Затова най-разумно е да се потърси баланс в рамките на една нова, много по-съвременна форма на държавното управление - през една нова конституция. Една нова конституция и стремежът да изградим много по-съвременно, балансирано, с конкретни функции и задължения управление може да увлече хората. Просто ние като българи трябва да се мобилизираме, за да можем да градим. Така беше, когато се стремяхме към ЕС.

Питате ме за незавидното състояние на десните партии. Да, това е безспорен факт. Но да потърсим причините. Ние бяхме силни, когато имахме идеите и се борехме за тях. Когато постигнахме нашите идеи, хората, които ги отричаха, ги признаха за добри. Казаха: “О, той преходът беше много лош”. Ама този преход ви доведе вас на власт. Ако го нямаше този преход, Борисов щеше още да е в пожарната. Затова ние трябва, както казах, първо, да си поставим ясната цел за обществото, второ - да се обединим. Дясното обединение няма алтернатива. Но както казах, алтернативата е необходима не като персонажи, а като идеи. Едно дясно обединение трябва да бъде именно около идеите.

- Рестарт на институциите предлагате. Коя трябва да стане водещата?

- Между институциите трябва да има баланс. Да си има едно разпределение с ясно определени функции. Във варианта, който ние в ССД изготвихме като идеология и като проект за нова конституция, управлението се разпределя между президента и МС. Президентът поема вътрешната и външната сигурност, а хуманитарните и стопанските министерства, които са точно формулирани, са на най-голямата парламентарна група. А парламентът трябва да спре да работи като конвент, да спре да се бърка постоянно в изпълнителната власт и да взема решения, които не са от неговата компетенция - като пример давам мораториума върху царските имоти. Това е все едно конвент по време на Френската революция. Парламентът трябва да си изгради законодателна структура, която да направи съвременно, модерно и опростено законодателство, за да облекчи работата на изпълнителната власт и на съдебната система. Освен това

трябва да въведем

второ ниво на местно

самоуправление,

избираемо, т.е. избираеми областни управители, но не на 28, а на 7 области - 6 и София-град. Този областен управител трябва да бъде избиран директно, да има и областен съвет. Така 6-те области на България ще имат относителна автономия и собствен бюджет, за да могат да се грижат за спецификата на района си, за инфраструктурата си. И освен това трябва да променим начина, по който бюджетираме и управляваме публичните финанси. Според мен добрият вариант, близък до този в Полша, е, вместо да разпределяме доходите от горе на долу - от МС към министерствата и към общините, да задържаме една част от приходите на общинско ниво, друга част от приходите да отиват на областно ниво. Да сменим пътя на паричните потоци - не от горе надолу, а от долу на горе. Общината събира данъците, задържа една част от тях, трансферира в областта, която задържа друга част, трансферира и в централния бюджет. Така ще има много по-голяма самостоятелност на местното самоуправление, което също ще може при една умела работа да бъде двигател на развитието на страната. Нека накрая обобщя просто формулата по следния начин - президентът се грижи за националната сигурност, правителството определя политиката в образованието, икономическа среда, енергетика, областта осъществява тази политика, а кметът и общината се грижат за ежедневието на хората. По този начин, разпределяйки функциите, се получава много по-голям и работещ баланс в обществото.

Откъде идва проблемът сега? Левите партии са свикнали на строга йерархия, която се трансформира в управлението. Десните партии са свикнали на разнообразие - въпросът е да се намерят единството и целта при това разнообразие. Когато в СДС бяхме 16 партии - РДП например беше изключително силна в културата, ДП беше широка, народна партия, зелените и т.н. И това многообразие, обединено около една цел, дава силата.

СДС започна да губи

позиции, когато се

трансформира в

централизирана партия

- Предлагате тези идеи на всички?

- Смятам, че едно по-широко обсъждане на тези идеи е напълно възможно и ако видим, че тази идеология е обединителното звено, тогава вече може всеки през собствените си сили да потърси реализирането ѝ. Пък ако се наложи, ще се обединим. Но - отново подчертавам - ние трябва да запазим това важно качество на дясното - многообразието и демократичността. Това е изключително важно - аз не одобрявам йерархичното поведение на БСП и на ГЕРБ. И смятам, че то е вредно за страната. ГЕРБ и БСП не са си алтернатива, те са едно и също.

- Ама ГЕРБ как е тогава в ЕНП? ЕНП не е ли дясно?

- Важен е начинът, по който работиш, а не значката, която носиш.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,