Стилиян Иванов: Ретроградна Венера след 6 октомври! Тя управлява любовта, парите и удоволствията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7004908 www.24chasa.bg
В Ефес, Турция, пред колоните на древната библиотека СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Режисьорът, който направи филм за Желязната църква

в Истанбул и създаде голите новини в началото на

демокрацията, се увлича по астрологията от 1988 г.

- Г-н Иванов, в събота (11 август) ще има слънчево затъмнение и доста хора очакват това явление да не е много благоприятно, нещо като втора кървава луна. Така ли е? Какво ще се случи?

- Нищо. Ще задоволи потребността на много хора да се плашат и да превръщат себе си и своите близки в потенциални жертви. Като всяко нещо слънчевото затъмнение отразява различни аспекти в различните хора - някои ще видят зловещо предзнаменование, а други - пореден повод за забавление.

Астрологичната клюка свързва “слънчевото затъмнение” с нашите успехи и провали. За да бъдем забавни и за да отговорим донякъде на очакванията на аудиторията все пак, можем систематизирано да кажем какво значи “успех” според всеки един астрологичен знак:

Овен - “Успешен съм само когато другите правят това, което Аз искам!”

Телец - “Мерило за успеха са парите!”

Близнаци - “Успехът е контакти и търговия!”

Рак - “Успехът означава дом!”

Лъв - “Успехът – това съм Аз!”

Дева - “Успех?! Ще трябва да помисля... май във всеки успех има нещо за доизкусуряване!”

Везни - “Успехът е партньорство!”

Скорпион - “Успехът е невидим за тълпата, той е в непрекъснатата трансформация!”

Стрелец - “Успехът е пътешествие!”

Козирог - “Успехът е в кариерата и общественото признание!”

Водолей - “Успехът е свобода!”

Риби - “Успехът е относителен!”

- През септември се очаква ретроградна Венера. Какво означава това за хората?

- Ще бъде ретроградна едва след 6 октомври. Каквото и да напишем сега, ще бъде забравено. Може би след 2 месеца Венера ще е повод за отделна статия, но в аванс ще кажа, че тя “управлява” (де да беше толкова просто) парите, любовта, удоволствията; “подсказва” на жените как да бъдат привлекателни (за съжаление, някои от тях са перманентно глухи за съветите ѝ);

“освобождава” мъжете

от властта на майките им

(но някои до гроб обичат робството на мама). Въобще очертава се любопитен период.

- В момента сме в период, в който има 6 ретроградни планети. Опасно ли е?

- Опасно е. Но само за тези, които използват ретроградните планети, за да извинят мързела си, глупостта си, илюзиите си. За всички останали периодът е изключително подходящ да преоткрият скрития си потенциал, да бъдат оригинални, да събудят детето в себе си, да научат пропуснати неща. Да се смирят, да споделят дълго таени чувства, да прочистят мислите си и да дисциплинират импулсите си.

- Какво означава ретрограден период?

- Казано ясно и просто - време, в което можем да се изразим по нестандартен начин, да махнем маските си, без да ни пука какво ще кажат другите. Имаме шанса да бъдем себе си, като използваме за извинение ретроградното движение на небесни тела, които отстоят на хиляди километри от нас, така както в голяма част от живота си правим неща, които не ни харесват, използвайки за алиби хората около нас (родители, приятели, колеги, авторитети.). В чисто астрологичен план далечните планети и близките хора отстоят на еднаква дистанция от нас и не трябва да ги използваме, за да оправдаваме действията и бездействията си.

- Всяка година ли планетите минават в ретрограден период, или тази е особено тежка?

- От казаното дотук става ясно, че няма смисъл да бъдат коментирани всички тези периоди на ретроградно движение, ако хората не заменят интереса си към “другите” с интерес към “себе си”.

- Как започнахте да се занимавате с астрология? Защо ви е интересно?

- Астрологията привлече вниманието ми още през 1988 г., когато една много атрактивна дама (в онези години беше пропътувала целия свят) нарисува, начерта,

създаде простичък

математически модел

на моите мисли,

чувства и амбиции. Оттогава до днес (точно 30 години), когато пътувам в България и по света, използвам всеки удобен случай да надградя познанията ми в областта на тази древна наука. За щастие, професията ми на режисьор ме срещна с уникални хора - мъдреци от Изтока, шамани от Севера, дервиши от Юга и учени от Запада.

- И все пак основната ви работа е режисурата. Току-що мина премиерата на документалния ви филм за Желязната църква в Истанбул. Защо и как заснехте този филм?

- Филмът е поредно предизвикателство в пътя ми. И той, както и други мои филми, отразява житейската ми философия, че религията и вярата са две различни неща. Много хора използват наивността на съвременниците ни, за да им пробутат щедри, но празни обещания за отвъдното в замяна на парите и душите им в отсамното.

Филмът представя българското училище в Истанбул като едно истинско огнище на вярата, защото децата, родени край Босфора, всяка седмица го посещават и заедно със своите родители изучават български език и литература, български народни песни и танци, вярвайки, че, както те казват, “по този начин България ще продължи да живее в сърцата ни”.

А колкото до самата църква, тя е красива еклектика, изразяваща ясно вековния еретичен дух на българина, който

следва Бога, но не по

канона на поповете, а

по-скоро по пътя на

богомилите

- Сам разказвате, че архитектката е пуснала само вас да снимате отвътре, защо, как я убедихте?

- Не съм я убедил. Просто я попитах. Мисля, че усмивките и очите ни си казаха повече от всякакви думи, които можехме да изречем. Всъщност никога за нищо не съм настоявал при реализация на всичките ми проекти. Да, искал съм разни неща, представял съм си най-добрите пътища за осъществяване на идеите ми, но в крайна сметка съм оставял да се случи това, което се е случвало. Работя без предубеждения и предразсъдъци. И най-вече: каквото - такова и когато - тогава.

- Вие сте единственият ученик на големия Хачо Бояджиев. На какво ви научи той?

- Още при първата ни среща (бяхме трима негови студенти, в момента Нася Атанасова е директор на медийна група “Черно море”, а Силвия замина в чужбина) Хачо дълго пуши, отпиваше от кафето си (гледал ни е сеира - ние “зайци” на по двайсет години, а той - Патриарх на българската телевизия) и накрая каза: “Ако си мислите, че ще се занимавате само с режисура - откажете се още сега. В нашия занаят 95% от силите и времето ще изразходвате, за да преодолявате разни идиоти, а 5% ще бъде за режисура”! Много як съвет, нали?

- Той защо не искаше да обучава други хора? Вас как ви избра?

- Обучавал е и други студенти, как да не е обучавал. Просто тесните залички на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) не го свъртаха. Трудно се издържаше на темпото му. Хачо е мащабна личност, работеше с размах. И в същото време не пестеше сили, за да бъде перфектен дори в детайлите. Ценеше красотата и беше изпреварил времето с оригиналните си похвати за подготовка и реализация на програмите си. Големи примери - много. Аз ще дам един малък, “несъществен” пример - в онези години

беше ходил чак до Куба, за

да избере секси мулатки за

шоупрограма,

защото танцуващите кубинки, които му пращали по соцлиния, били все трътлести.

- Как се насочихте към режисурата? Изкушава ли ви игралното кино?

- За мен режисурата е разказване на истории в картина и звук. На първо място е да има какво да кажеш. На второ - да бъдеш честен със себе си (кое правиш за пари и кое - по сърце). На трето - да можеш да се изразяваш, да формулираш мислите си, за да направиш съпричастен целия екип, с който работиш. На четвърто - познаването на изразните средства на най-новата снимачна и монтажна техника. И накрая (но май най-важно) - да не ти пука какво ще кажат другите. Когато работиш със сърце, ще срещнеш много сърцати хора по пътя си и такива, които няма да те разбират. Това, което правиш, не е за втората група хора, не може, а и не трябва да се харесаш на всички.

- За вас преди години писа и в. “Ню Йорк таймс”, тъй като бяхте първият, а и единственият досега, който направи голите новини у нас. Защо го направихте? Какъв беше отзвукът?

- Това бяха

първите телевизионни

голи новини не само у нас,

но и за света

Направих ги като реакция към мазната журналистика, която се лееше от екраните. България имаше (а и все още има) десетки тежки проблеми, а репортери и водещи пълнеха главите ни с информационен боклук по несъществени теми. Идеята, която беше разбрана от всички задгранични медии, но не и у нас, бе, че така и така няма умни и смели журналисти, нека поне да бъдат голи. Държава, която не може да си позволи свободни медии, превръща журналистиката в порнография. На 10-ия брой от изданието НСРТ (тогавашният СЕМ) прозря посланието на голите новини и “предразположи” собствениците на телевизията, която излъчваше предаванията, да ги спрат.

- Как намерихте вашия път в документалистиката – филмите ви напоследък са свързани предимно с духовното у човека?

- Не съм го търсил, за да го намирам. Като студент мечтаех да правя музикални програми и клипове, за това и учех при Хачо, но в годината, в която Ванга си отиде от видимия свят (преди 22 години) беше ми даден шанс да направя филм за нея. Последва филм за Валя Балканска, Надка Караджова, Теодоси Спасов, за ансамбъл “Пирин”, Емил Димитров, Хачо Бояджиев, за Болшой театър. После за траките, за Орфей, за дервишите. Снимки в Индия, Сирия, Турция, Египет, Гърция, Италия, Франция, Холандия, Великобритания, Германия, Швейцария, Беларус, Русия, Канада.

- Станахте веган – преди или след като снимахте филмите си за д-р Емилова? Кое ви провокира да се храните здравословно? Какво трябва да яде човек, за да е здрав?

- Има западен и източен модел, чрез който се възприема човек, като в западния модел добруването и щастието на човека е нещо извън него. Т.е. трябва да се състезаваш с другите, трябва да придобиваш определени неща, за да бъдеш щастлив, което кара хората да бъдат по-скоро отделени от общото, отколкото свързани с него.

Според източния модел

твоето щастие зависи

от теб,

от начина, по който ти се чувстваш вътре в себе си, и от начина, по който си свързан с всички хора и с природата.

От тази гледна точка храненето е част от общото, от начина, по който човек става цялостен. Колкото по-близо до природата е една храна, толкова по-висока енергийна стойност има тя. Т.е. всичко, което е директно прието от природата - плодове, зеленчуци, варива и ядки, предава на тялото енергията, която слънцето притежава. Чрез покълналата храна човек може много по-лесно да изгражда цялостното си равновесие вътре. Но за да може човек наистина да се чувства добре, той трябва да отделя внимание на това, което влага в себе си като енергия, на това, което слага в себе си - като комуникация с хора и като храна. И в никакъв случай да не използва храната като заместител и като център, около който да се върти целият му живот.

- В какво намирате смисъл?

- В живота. Сам по себе си животът е смисъл. Но не говоря за живота като за физически измерим аспект на съществуване. Животът има смисъл само ако се осъзнае като поредица от трансформации в “преди”, “сега” и “сетне”.

- Често сте обществено активен. Какви са най-големите проблеми на обществото ни?

- Не уважаваме себе си. Мълчим от страх или от безверие. Искаме ние и поколенията след нас да живеем по-добре, но с всяко свое действие или бездействие затвърждаваме статуквото. Чакаме някой друг да свърши нещата, които ние трябва да направим. Продаваме се лесно и евтино - политиците - на задгранични интереси, електоратът - на политическите дилъри. Струваме, колкото струват мечтите ни, а те опират само до паницата с боб и парчето хляб.

CV

След две седмици Стилиян Иванов навършва 50 години, роден е на 29 август 1968 г. в Сандански. Много преди юбилея обаче той се утвърди в професионалната си кариера като един от най-добрите режисьори у нас, а документалните му филми отдавна са познати и в чужбина.

Завършва режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на акад. Хачо Бояджиев. Създал е повече от 1000 тв предавания и над 200 музикални и рекламни видеоклипове. Автор и режисьор е на 45 документални филма, в част от които пресъздава личните си срещи с “необикновените” прояви на невидимия свят от ашрамите на Индия до шаманите на Канада и от пирамидите на Египет до Нотър Дам във Франция. Член е на Съюза на българските астролози “Иван Станчев”. Води десетки семинари по себепознание у нас и в чужбина.

Автор е на 3 книги. Преподавател по интернет и медии. Съсобственик на телевизия TV ART, радио “Антена” и продуцентска къща DodoFilm.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три