Д-р Светлин Наков: IT секторът е труден. Не става с две седмици учене да взимаш 2000 лв. заплата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7007945 www.24chasa.bg

В “СофтУни” и школите му се обучават 30 000 младежи, но завършват само няколко хиляди, казва създателят на академия "Телерик" и на инициативата "СофтУни"

25-50 г. са нужни да стане една иновация масова. Значи има време да се адаптираме

Софтуерът за лов на фалшиви новини изчислява репутацията на надеждните източници на информация

Дигиталното улеснява, но е и средство за повсеместен контрол

Хартиените документи няма съвсем да изчезнат

България има добър IT потенциал, но няма хора, които да обучаваме

Трябва да подкрепим сектора с образование от най-ранна детска възраст

У нас новите технологии идват със закъснение не защото сме глупави, а защото имаме малък пазар

- Начело сте на частен университет, в който подготвяте програмисти - такива, каквито масово се търсят в обявите за работа, както сам казвате. Ако може да се съди по това за българския технологичен потенциал, какъв е той, г-н Наков?

- В Щатите може и да са по-добри, но това, което имаме, е на много добро ниво. Доказателство са стотиците чуждестранни компании, които идват в България и разработват не само аутсорсинг, но и технологични и дигитални продукти и услуги, които се използват по целия свят. Тази индустрия у нас може да порасне още, ако се добави и добро образование. То трябва да започва от ранна детска възраст чрез специализирани училища, вузове, неформално образование. Имаме потенциал и той трябва да се използва, защото в IT сектора с много ниска инвестиция може да си на световно ниво и да изнасяш продукти и стойност по целия свят. Докато в сектори като земеделие и индустрия не е толкова лесно да направиш нещо, защото трябва много да се инвестира.

- В българската IТ индустрия, казват, има около 50 хиляди заети. Доколко България може да се превърне в Силициевата долина на Балканите, каквато амбиция имате?

- Зависи как броим - дали смятаме за IТ специалист някой, който продава мобилни телефони например. И дали освен програмисти в тази бройка не влиза и цялата администрация, която обслужва сектора. Чувал съм и за 100 хиляди, и за 200 хиляди души. Но според мен са около стотина хиляди и са на доста добро ниво като работа, като продукт, който създават, и като заплащане. В този сектор обаче има много повече работа, отколкото свободни хора. Затова е добре да го подкрепим, най-вече чрез образование.

Имаше разни идеи да се внасят хора от чужбина, индустриалните асоциации се бориха, но не знам докъде го докараха. Ако се случи, може да помогне България да стане една Силициева долина на Балканите. Ще добави и мащаб, защото знания, умения, проекти и възможности има, но не можем и да мечтаем за 2 милиона заети в IТ сектора при 5 милиона работещи, нали? Просто няма хора, няма кого да обучиш.

- Защо да няма? Едни 10% от българите в трудова възраст у нас стоят без работа и попадат в графата “демотивирани”. Най-много са те в групата на 18-29-годишните - цели 27%.

- Единственото, което мога да кажа за младите безработни, или както ги наричате - демотивирани, е, че има проблем във възпитанието им. Те са част от

поколение, което израсна

без мотивация, без

желание да работи,

без отгледани трудови навици. Хора, които очакват нищо да не правят и някой да се грижи за тях. В IT сектора не е лесно, затова мисля, че той не може да ги спаси. Когато предложиш на човек, който не иска да работи, трудна работа, изискваща огромни усилия - ами не е за него.

- Пенсионерите също са трудов ресурс. Интересно, дали има хора от тази група във вашите курсове?

- Рядко. Това е индустрия предимно на по-младите хора - страшно динамична и бързо променяща се. В самите

IТ фирми трудно наемат

хора над 40 години

За да си лекар например, възрастта не е проблем - с колкото повече опит си, толкова по-добре. Докато за нашата професия оптималният вариант е 25-30 години. Хем да не са хлапаци, хем да са понатрупали опит в дигиталната среда. Но се е случвало и пенсионери да учат в “СофтУни”. Даже на състезанията, които организирахме, имаше възрастен, чийто син бил програмист в чужбина и покрай него и той се запалил. Но такива като него по-скоро са изключение.

- Във вашите школи и университет се обучават общо 30 000 души. Колко завършват?

- Няколко хиляди. Защото е трудно. Много лесно е да кажеш записвам се тук, уча две седмици и после вземам 2000 лв. заплата. Но това не е реалността. Мнозина се записват да учат в “СофтУни” и това е част от нашия маркетинг - да дадем възможност на максимален брой хора. Но завършващите са в пъти по-малко от записващите се.

- Сам казахте на международен форум, че през 2030 г. 85% от работните места ще са за несъществуващи днес професии. Не е ли доста смела тази прогноза, при положение че в момента едва 4 от 10 европейци имат цифрови умения?

- Да, тази прогноза може и да е малко пресилена, но със сигурност ни очакват промени. Ето, в момента хората работят професия дигитален маркетинг, каквато преди нямаше. Половината от служителите при нас са с професии, които преди 3 г. не съществуваха.

- Например?

- Нямаше специалист по оптимизация за търсещи машини, нямаше също фейсбук и инстаграм маркетинг. На колко години е инстаграм, та да има хора с 20 години опит в тази професия? Тя се появи през последните 2-3 години. Също търговец на криптовалути - кога преди го е имало? Но близка до тази професия е класическата - финансист. А какво ще стане, когато се появят летящите коли? Сигурно с тях ще трябва да се занимават специалисти инженери и механици.

Затова твърдя, че по-скоро говорим за

еволюция на професиите,

а не за тоталното

отричане на стари

и възникване на нови от нищото. Еволюция, при която се вплитат нови бизнес модели и технологии, инструменти и реалности най-вече около дигиталния свят.

- Новите технологии и дигитализацията внасят и нова динамика в смяната на умения и професии. Преди да работиш на едно място 30 години, се смяташе за приоритет, докато сега е знак, че не се развиваш, не мислите ли?

- Или че попадаш на лоши фирми. Защото по-добрите фирми успяват повече да мотививират служителите си. И в IT сектора има хора, които работят в една фирма повече от 15 г., защото просто са си намерили мястото. Но е вярно, че моделът работа във фирма, учреждение или в завод от 23-25 години до пенсия, изчезва. По-скоро хората ще си сменят професиите на всеки няколко години, като това ще се случва постепенно. Не очаквам да има тотална смяна на професии - например от лекар да станеш земеделец, после учител и след това нещо друго.

труден. Не става с две

седмици учене да взимаш

2000 лв. заплата

- Впрочем има прогнози, че до 5 г. парите в брой, флашпаметта, паролите при регистрация, хартиените документи и дистанционното управление ще са отживелица. Колко близо е това до България, защото, нали знаете, у нас всичко идва с голямо закъснение...

- Приближава. Но е факт, че в Азия хората плащат всичко през телефона си. Но

не вярвам кешът

да изчезне

Вярно, в България такива технологии идват със закъснение, но не защото сме глупави, а защото имаме малък пазар. Ако ти си инвеститор и трябва да направиш еднакви усилия, за да хванеш китайския или българския пазар, ще се насочиш, разбира се, към китайския. Защото ще имаш драстично по-висок резултат.

- Ще изчезнат ли документите на хартия?

- Полека-лека да. Това, от една страна, е за добро - улеснява ни се животът, от друга обаче, носи минус - дава необятни възможности за контрол. Има съсредоточаване на няколко фирми и институции, които владеят дигиталната информация. Който ползва мобилен телефон например, доброволно се съгласява да се знае къде е по всяко време. Вече и телевизорите у дома започнаха да следят - какво правиш, какво гледаш. Напълно възможно е от време на време и да подслушват. Затова съм убеден, че съвсем скоро ще има голям спор между улеснението, което дава дигитализацията и

защитата на личните

данни на хората

- Този ли е големият минус от дигитализацията?

- Да, защото тя е мощно средство за контрол и следене. Мога дори да ви опиша какво би могло да се случи след време. Примерно да си представим, че е 2050 г. Прибирате се в къщи и вратата не иска да се отвори. Разбира се, нямате ключ, защото отдавна не се ползват, затова влизате у дома чрез телефона си. Отваряте, но виждате, че този апартамент вече не е ваш, защото даже и в историята пише, че никога не е бил ваш. Освен това разбирате, че ви издирват за нещо, което не сте направили, но е въведено от ваше име по електронните регистри. Искате да си наемете нова квартира, но нямате пари, защото са електронни. И всичко това, защото сте имали глупостта да изкажете мнение по политически въпроси. Ето това е един възможен сценарий, в случай че ни дигитализират парите, документите за самоличност и за собственост.

Ако няма хартиени документи и всичко е електронно, включително и парите, сигурността на хората може да бъде поставена под въпрос. А да контролираш активите на хората отдалече по електронен път или да ги намираш, отколкото физически да ги издириш един по един и да се ровиш дали не са скрили някой лев тайничко, е много по-лесно. С хартиените документи нещата стоят по съвсем друг начин - можеш да докажеш кой си, какво притежаваш, какви са авоарите ти и т.н.

- Вашата фамилия нашумя и около софтуер за идентификация на фалшивите новини, който обаче е дело на вашия брат - Преслав Наков. Ако сте го тествали, има ли статистика колко от новините в социалните мрежи са фалшиви?

- Статистика няма. Технологията анализира най-вече източниците на информация и се опитва да им изгради репутация. Ако медията е жълта, е по-малко вероятно информацията да е правдива. Но ако новината е от официалния сайт на Харвардския университет и е на тема наука, е много по-вероятно да й се доверим. Когато става дума за жълта информация кой на кого бил любовник или кой артист къде летува, е много по-лесно да се съчинят неверни информации. А тези информации се четат и следят масово. Технологиите вече позволяват да се правят фалшиви видеа и снимки. Наскоро имаше демонстрации на генерирано видео как американският президент Барак Обама казва неща, които в действителност никога не е изричал. Видеото обаче е толкова истинско, че можеш много люто да спориш за автентичността му. Затова създаването на репутация на информационния източник е един вид възможност за преценка доколко може да се довериш на дадена информация. Не е достатъчно само да са го чули, видели и прочели много хора, за да решат, че е вярно.

- Такива опити напоследък имаше много в мрежите, например твърдението, че превозват тайно бежанци от Германия в България, че премиерът Бойко Борисов си купил гръцки остров, че водата на София е отровена...

- Борбата ще е много голяма. Защото чрез социалните мрежи например или през блога си всеки може да напише невярно твърдение, което да подвежда и да се представя за вярно. Затова алгоритмите и автоматизираните начини да се хващат фалшивите новини могат да помогнат. Няма обаче да решат проблема радикално - не можеш да знаеш вярна ли е информацията за събитие, за което например няма предишна информация.

- Доколко този софтуер, а и цялостната дигитализация на медиите ще променят работата на класическия журналист - той може ли да бъде заменен от робот? Имаше твърдение, че 90% от информацията в сайтовете би могла да се формира автоматично.

- Аз мисля, че тези прогнози са пресилени. Трябва да се определи ролята на журналиста - дали е събирач на информация, което може би по-лесно може да се автоматизира, или по-скоро е неин анализатор. Човек, който си задава въпроса “защо”, “откъде”, как и какви са процесите и тенденциите и който прави връзки и анализи. За мен

мислещ робот е по-трудно

от производствен робот Производствени роботи вече имаме във фабриките за автомобили. Взема едно болтче, завива го на определено място, без да мисли. Но ако нещо в това болтче се изкриви, то не може да се изправи. По същия начин ще стане във всяка една обаст на живота, в която се внедрят роботи. Включително и в журналистиката - да, някои неща може и да се правят автоматизирано. Но за мен това са инструменти, които ще помагат на всички в бранша да си вършат работата по-добре.

- Според международни статистики 9% от работните места са застрашени от висша класа автоматизация, нови технологии, които ще изместят класическите - работник в предприятие, шофьор на такси, сервитьор, готвач...

- Изобщо не съм притеснен. Защото, когато са измислили автомобилите, без работа са останали конярите, ковачите - един цял отрасъл е изчезнал. Но на негово място се е появил нов. Навремето се е перяло на ръка, докато не се е появила пералнята. Първо ръчната, после електрическата, днес и интелигентната автоматична пералня. След време може би ще има робот, който ще обикаля из апартамента и ще ви събира мръсните дрехи за пране. Но това не означава, че човекът става съвсем излишен, нали? По същия начин някой се беше изцепил, че адвокатите ще изчезнат. Няма! Просто ще се появи софтуер, с който пишеш договори по-лесно. Но след това пак някой ще ги прочете, редактира и изпипа докрай.

- Колко време е нужно, за да се масовизира една иновация?

- Четвърт до половин век. Първата мобилна връзка беше преди около 50 г. до появата на масовия мобилен телефон. Първият тъчдисплей се появи 15-20 години преди айфона. Тези процеси са бавни и ще има достатъчно време да се адаптираме към промените. Да вземем автономните коли - има ги, но са единици. Ако станат по-масови, ще карат първо на магистрала, после ще започнат да карат и по по-сложните пътища. В един момент ще разрешат шофьорът да не е на кормилото, защото сега това е забранено. И така лека- полека, докато се създаде някакъв лимит.

- Направихте този университет и школите към него само за 4 години. Чувствате ли се будител?

- До голяма степен да. Защото се боря за това хората да намерят своето призвание, да са будни, информирани, да пробват дали им е сила тази професия и да просперират чрез образование. Тази работа се прави с вдъхновение и желание и е дело на голям екип. Не е бизнес, направен за пари, а за обществото, защото има нужда, защото променя, помага и прави живота на другите по-добър. Оттам винаги съм тръгвал.

CV

Д-р Светлин Наков е роден през 1980 г. във Велико Търново. Програмира от 11-годишен

Завършва информатика в СУ. Доктор по компютърни науки (2010)

През 2005 г. създава Националната академия по разработка на софтуер (НАРС), през 2009 г. е работил за академията “Телерик” като ръководител на трейнърския екип за софтуерни инженери, а през 2010 г. - за училищната софтуерна академия на “Телерик”

В края на 2013 г. стартира Софтуерен университет (СофтУни).

Носител е на наградите “Джон Атанасов” (2004), “Млад мениджър” (2014) и за специален принос към високите технологии от президента на България (2017)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,