71,7 млрд. - какво означава рекордът в депозитите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7009406 www.24chasa.bg

“Белите” доходи се увеличават, проблем е отложеното потребление

Рекордните 71,7 млрд. лв. са депозирани в банките към юни, отчете миналата седмица БНБ. По 7 нови сметки с над 1 милион са откривани всеки месец от юни 2017 до юни 2018 г. Милионерите с влог вече са 826. А сметките със суми от 500 хил. до 1 млн. са с 203 повече от м.г. по същото време.

Зад сухата статистика на централните банкери се крият доста новини. Повечето са добри, но зад тях надничат и не толкова добри. И от синхрона между управлението на държавата и на банките в следващата година зависи превръщането и на лошите в добри.

Първата безспорно блага вест е, че

“белите” доходи

се увеличават -

и при домакинствата, и при фирмите. “Белите”, защото малцина биха рискували да внесат в банка, на свое или фирмено име, суми с неясен произход. За криминален - да не говорим. Ръстът при спестяванията, който отчита БНБ, е почти точно копие на този при доходите- спестеното е с 9,6% повече от преди година, а доходите са се увеличили с 9,8% за същата година. И след като планът на кабинета е доходите да продължат да растат, имаме основания да очакваме същото и при спестяванията.

В същото време обаче малките депозити продължават да намаляват. Симптом, който подсказва опасно разтворена ножица между бедни и богати. Това забеляза и Брюксел, който вече ни предупреди, че разслоението крие опасности от социално и политическо напрежение.

Втората вест, която носят същите тези цифри, може да се “прочете” поне по два начина. Първият- доверието към банките е високо и въпреки обидно ниските лихви, почти клонящи към нула, хората предпочитат те да управляват техните авоари. На “второ четене” обаче пак същите цифри говорят, че и хора, и фирми са притихнали в очакване, ако не на криза, то поне на стагнация. Кой по инстинкт, кой защото знае, че икономическите кризи имат 11-годишен цикъл, а предишната беше през 2008-а. Което, добавено към традиционната спестовност на българина,

увеличава

“белите пари

за черни дни”,

стоящи в банките. Успокоение на този фронт носи увереността на все повече финансисти и икономисти, че циклите са се поизгладили и “цунами” не се очаква. Но тъй като повечко предпазливост никога не е излишна, освен с по-висока спестовност хората реагират и с повишена “въздържаност” към опцията за нови дългове. Очакванията за ръст на лихвите и за евентуална рецесия е “замразил” броя на изтеглилите заеми за над 1 млн. лв. Само с 1 повече от 321-та са рискували да теглят такива заеми през миналата година, са сегашните нови длъжници. Впрочем въпреки отпушеното кредитиране ръстът на новите заеми започва леко да спада. Най-напред при потребителските кредити, при които и банкерите поохладиха ентусиазма с по-високи лихви.

Икономистите определят депозитите като “отложено потребление”.

От една страна, увеличаването им до рекордно високи нива трупа потенциал за бъдещ ръст на потреблението, което тегли икономическия ръст, създава нови работни места и вдига доходите. Така кръгът се затваря. В краткосрочен план повече спестявания означават свито потребление, т.е. това, че един от двигателите на икономиката се движи забавено. В дългосрочен план обаче повече спестявания са условие ръстът на икономиката да не се движи на зигзаг, а да расте, и то устойчиво.

Добрата новина е, че кредитирането расте, което означава, че парите все пак влизат в потреблението. Което означава, че работят в полза на икономиката. Какво може да предизвика дисбаланс в това крехко равновесие? Ако до 2010-2012 г. водеха “депозитни битки” за клиенти с високи лихви по спестяванията,

днес

надпреварата

е “кредитна”,

пак за клиенти и пак чрез лихвите. А ако тази битка може да бъде използвана, като се предложат алтернативни на депозитите канали за инвестиции, освен имотите, ще бъде добре. И за икономиката, и за собствениците на натрупаните пари. А и за банките, след като се върнат при тях, вече с добавена стойност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Искаме си еврото! Ето защо

    Ако България влезе в чакалнята на еврозоната още през юли тази година заради “отличната си икономическа форма”, това може да се окаже изпреварване на най-добрите прогнози с цели 2 години. Защо това е добра новина за онези, които държат България да стане по-бързо част от еврозоната? Първо, защото и ние ще се присъединим към онези 340 милиона
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.