Защо се разтресоха прочутите италиански магистрали

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7011040 www.24chasa.bg

След трагедията в Генуа Италия обмисля връщане към държавни магистрали

Има нещо гротексно във факта, че именно наследниците на древните римляни, най-гениалните инженери и архитекти в Античността, днес гинат под отломките на вдигнатото от тях. “Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи”, обичат да казват в Италия.

Достатъчно е да се разходите из покрайнините на Рим и да се полюбувате на руините на древноримските акведукти и пътища като Апия Антика, за да си зададете въпроса как генералът архитект Агрипа, дясна ръка на Октавиан Август, предвижда с какви технологии и от какви материали да направи хидравличните и пътните инфраструктури така, че

да са здрави и

след повече от

две хилядолетия

А как инж. Рикардо Моранди преди само половин век измисля гениалния виадукт в Генуа, но не може да предвиди, че той ще издържи едва 50, а не 100 г.?

Модерна държава ли е държавата, в която за 5 г. падат пет модерни моста, запита един италиански експерт в предаване на телевизията РАИ.

Останалата почти незасегната от терористични атаки през последните години Италия днес едва смогва да се съвземе от вълната от бедствия, плод не на чужди агресори, а на нейната модерна инженерна мисъл. И всички

те се случват не

в бедния Юг, а в

богатия Север, където капитализмът не може да се оплаче от спънки пред авангардните технологии.

Земетресения (Абруцо, Марке), пожари на модерни тангенциални пътища (Болоня), рухнали виадукти (Генуа) – от няколко години наред медиите тук само броят жертвите като след войни. Общите елементи във всички случаи са едни и същи – некачествено строителство, армиран бетон, спестени реконструкции за сметка на бутнати пари под масата. Именно те се оказаха главният виновник за огромните поражения и при природните бедствия – десетки загинаха като пилци, но не заради трусовете, а защото бяха притиснати под некачествените и неустойчиви сгради от железобетон.

Над 300 мостове, тунели и виадукти в Италия в момента са точно толкова високорискови, колкото и раздробилият се на парчета виадукт “Моранди”, твърдят италиански експерти инженери. Казват, че

жителите на

Генуа притаявали

дъх за 8-9

секунди,

докато преминавали с кола по еднокилометровото трасе. Всички очаквали в един момент да рухне. Защитниците на моста твърдят, че не бил изчислен за толкова натоварен трафик - в Италия днес 90 на сто от транспорта се извършва “на гуми”, т.е. с коли и камиони.

Според критиците обаче вина има недобрата, даже изобщо липсващата поддръжка. Както стана ясно, отговорна за нея е групата Бенетон, която стои зад акционерното дружество “Аутостраде пер л’Италия” – негова е концесията за тази част от магистралата.

След трагедията в Генуа и след други подобни срутвания на по-малки мостове мнозина се питат доколко ефикасно е частници да са концесионери на магистрали. Това значи, че те би трябвало да се грижат и за здравината на десетките хиляди мостове и тунели из Италия, които са на над 50 г.

Според частната компания “Аутостраде”, която контролира 3000 мостове и виадукти, тя прави поддръжка на всеки 3 месеца. Държавната група АНАС (Националната пътна служба), която е отговорна за 12 хил. моста, твърди, че е инвестирала 180 млн. евро за поддръжката им – твърде малко. Според експертите много по-евтино е, ако се бутнат всички стари структури и се изградят нови.

Никъде в Европа не се строят толкова пътни инфраструктури, колкото в Италия. Много от тях са сред най-модерните, но и сред най-скъпите – в това може да се убеди всеки български турист, който пътува с кола.

Италианците

плащат едни от

най-високите магистрални такси на Стария континент. Ако пътувате от Рим до Флоренция с кола (250 км), ще платите над 18 евро магистрална такса.

Те влизат директно в дружеството, зад което стои фамилията Бенетон.

Според вицепремиера Луиджи ди Майо обаче е сигурно, че те печелят милиарди евро, а плащат само милиони за данъци в Люксембург. “Щом не могат да се грижат за поддръжката, ще им бъде отнета концесията за магистралите”, гневят се на компанията вицепремиерът Ди Майо и министърът на транспорта Тонинели.

Разрешението според сегашното италианско правителство е управлението на магистралите да се повери отново на държавата.

Като изход от сегашното положение в Италия правителството обмисля нещо като план “Маршал” за пътищата, чрез който да се върне сигурността на инфраструктурата. Голяма част от нея е изградена през 60-те и 70-те години. Сегашното италианско правителство не иска да инвестира в мастодонтски проекти, а в снабдяване на всички виадукти, мостове и тунели със сензорни технологии, които да измерват стабилността им.

Но докато това стане, със сигурност мнозина вече ще се прекръстват, преминавайки по мост.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания