Красен Фердинандов: При богатите депресията е по-изявена, но имат възможност за елитно лечение

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7014093 www.24chasa.bg
Красен Фердинандов. Снимка: Архив

Решил ли е някой да се самоубие, никой не може да го спре, казва психологът

Г-н Фердинандов, има ли отговор на въпроса “Защо се самоубиват децата на известните”?

- Можем да кажем, че децата на популярните хора не са застраховани. По-скоро така бих го формулирал. Както и децата на бедните или децата на средната класа. Болестният процес, депресията не жали никого. Въпреки че при хора с икономически статус депресията е малко по-изявена, отколкото при други. Просто при богатите няма застраховка, но те имат по-голяма възможност за елитно лечение, отколкото при средната класа или при бедните. Това е качествена разлика. Но един човек реши ли да се самоубие, никой не може да го спре.

- На какво се дължат самоубийствата?

- Има разлика между наследственост и наследяемост. Простичко казано - едното е това, което наследяваш и потенциално е вероятно да се случи. Но наследяемостта е вероятността това нещо при определени условия да се изяви и да стане качествено видимо и достъпно за страничните наблюдатели - например при депресията. Много хора наследяват предразположеност към депресия, но тя може да се изяви, може и да не се изяви - дали при икономически условия, стрес или други фактори. Това е много комплексно и сложно. Понякога и от само себе си се изявява и тогава наследяемостта е по-висока.

- Съществуват ли самоубийства, които не са планирани?

- Някои хора си режат ръцете, но не искат да си срежат вените и да изтече кръвта. Някои се ужасяват. Примерно от мъка се опитват да облекчат емоционалния си проблем, какъвто и да е той - заради момче, момиче, финансови проблеми, родителите му го мачкат или има проблеми в училище. Тогава някой му казва: “Нарежи се и ще ти мине”. Но понякога може да се среже по-надълбоко и да му изтече кръвта и да умре заради това, че се е унесъл в това, да колабира, без да се усети. Други хора прибягват към хапчета и алкохол - смесват ги и търсят безболезнена смърт. Зависи какво е желанието - при жените има някаква тенденция, при мъжете - друга. Аз се въздържам от такива определения.

- Вие самият правили ли сте изследвания в тази сфера?

- Аз се занимавам със студенти, ученици, с психиатрични пациенти. Напоследък правя едно проучване в емоционалната сфера. Сам се опитах да изработя една простичка скала по западни модели, с която хората може да избират своите емоции, които се свързват с някакви емоционални събития - нещо като обобщения на тези събития. И някакви свои лични емоционални нагласи, които може да намерят за подходящи, и свързват със своите емоции. И се получиха много интересни данни - проблеми със страха и тревогите в живота, които да онагледяват по някакъв начин мъка и тъга, терзания заради неразрешимостта им. С натрупването на срам и съжаление, за това, че не могат да направят нищо по въпроса за проблемите си. Според мен е много неприятен емоционален и порочен кръг, който понякога тласка хората към това да разрешат проблема си радикално. Няма човек, няма проблем.

- На какво се дължат тези проблеми?

- В много случаи - на някаква постепенно или рязко градираща болестна ситуация. Мозъкът е като черния дроб, като белия дроб, като сърцето и всички други органи в организма. Той също боледува. Боледува ли някой друг орган, мозъкът също боледува. Но той може да боледува и самостоятелно. И това е големият проблем, че мозъкът страда на микрониво. Представете си неврохимични молекули, чийто баланс е изчерпан под въздействието на наркотици, алкохол, стрес или нещо друго. Постепенното акумулиране на тези натрупвания на дисбаланс на неврохимия поне в биохимията се смята за предпоставка за болестен процес. И понеже от известно време правя изследване с психично болни, които се лекуват и, дай боже, да се стабилизарат и да са добре в бъдеще, събирам техни истории. Те най-често разказват за това, че не са признати, не са възприети, не са уважавани, мачкани са и понякога насилвани. Може би съотношението между възможностите, които те имат и им се предоставят, не е това, което постигат в живота си. Както се казва, най-добрият маркер за това дали човек се справя с проблемите е как му се отразява това на самочувствието. И това е един от най-важните и първите маркери, когато един възрастен родител се опитва да намери начин да се докосне до млад човек, например ученик, който по някакъв начин е обременен от това, че примерно е в пубертета. Тогава се получават генетични проблеми, които неминуемо водят до някакъв неврохимичен дисбаланс в мозъка.

- Самочувствието е добър маркер. Има ли и други знаци, по които да разберем за такъв проблем?

- Има и още редица фактори, които също могат да се наблюдават от родители. Защото в нашето общество много държим на децата, много повече, отколкото на възрастните болни, а те са като децата. И фактически много повече жалим и страдаме за дете, което посяга на живота си, отколкото за възрастен, защото го възприемаме като възрастен. А той е в същата безизходица, в която и едно дете.

- Има ли манипулативен вид опити за самоубийства?

- Много е важно да се разграничи желанието при някои хора да демонстрират силата чрез слабостта, която показват, когато искат да се самоубият. Това е манипулативният тип. Например някой не осъществува желанията ти или те тормози и ти казваш: “Ето, аз съм по-силен о теб, защото мога да се самоубия”. Натрапваш го на другите. Докато при други, които са решили да го направят, няма ден и час - те могат да го направят винаги. Те са по-застрашеният тип. Така че от самоубийство до самоубийство има разлика.

- Каква е тя?

- Има успешни и неуспешни. Има такива, които човек крие от другите и планира. Има и такива, които се опитват да демонстрират сила или свободна воля чрез тях. Самите лекарства понякога подтикват болните към самоубийство. При много малко от болните се проявява. Примерно при свръхдозиране, при депресиите и шизофренията някои хора забравят, че са си пили лекарството, и предозират, а това ги тласка към тревожност. Има обратен ефект - вместо да се излекуват, това ги убива. Затова психиатрите следят внимателно болните. Някои деца и младежи експериментират с различни дроги, което също крие риск от предозиране и загуба на реалност, което тласка към мисълта, че самоубийството е най-доброто решение.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Искаме си еврото! Ето защо

    Ако България влезе в чакалнята на еврозоната още през юли тази година заради “отличната си икономическа форма”, това може да се окаже изпреварване на най-добрите прогнози с цели 2 години. Защо това е добра новина за онези, които държат България да стане по-бързо част от еврозоната? Първо, защото и ние ще се присъединим към онези 340 милиона
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.