От горските пожари по-малко от 4% са предизвикани от природата, казва директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Николай Николов
- Главен комисар Николов, в петък край Пловдив пожарна кола катастрофира, а един огнеборец загина. Имате ли яснота какво доведе до злополуката?
- Безспорно тежък инцидент. Надявам се причините за него да бъдат изяснени в най-кратки срокове. Поднасям искрените си съболезнования на роднините на загиналия колега и пожелавам бързо възстановяване на пострадалите.
- Имахте доста работа в последните месеци, но вместо с пожари този път трябваше да се справяте с наводнения. Къде беше най-тежко?
- Вярно е, че дотук природата ни опази от тежки пожари в полето и гората, но за сметка на това имаше доста наводнения. Те бяха преди всичко в Северозападна България и по поречието на река Малък Искър. Тази година той беше по-голям от големия Искър. За радост наводненията не взеха човешки жертви. Успяхме да съсредоточим своевременно нашите сили, да изведем застрашените хора, евакуирахме и 50 животни, за да не пострадат от водната стихия.
От началото на годината обаче имаме общо 14 хил. пожара и 11 хил. спасителни дейности. Загинали са 75 души, а 166 са ранените. Радваме се обаче, че сме успели да спасим 452-ма души.
- След дъждовете от юни и юли са израсли много треви, които от жаркото слънце бързо могат да пламнат. Подготвени ли сте?
- Предпоставките за тежка ситуация в природата са налице, а именно температурите са високи, въздухът вече е сух, първите червени петна по картата се появиха, и то преди всичко в традиционните места - Югоизточна България, Хасково, Ямбол и Тракийската равнина в Пловдив. На тези места високите сухи треви, съчетани с традиционната човешка дейност, са сериозни предпоставки за възникване на стихийни пожари.
Предпоставките са едно, а причините - друго. От общия брой горски пожари по-малко от 4% са предизвикани от природата. Всички останали са в резултат на нашата дейност. Дали заради небрежни действия, дали заради самонадеяно поведение, но така или иначе ние, хората, сме причината за тези пожари. Те са най-вече свързани с недоизгасени цигари, угарки, кибритени клечки и като че ли с факта, че палим огън там, където ние смятаме, че ще ни бъде удобно, а това не бива да се прави. Огън се допуска по изключение само в местата, предварително определени за целта. Те са оградени с камъни, осигурени са с вода, така че да може при по-силен вятър или на тръгване да загасим огъня и да сме сигурни, че няма да предизвикаме пожар.
Трябва да сме много внимателни и при детската игра с огън.
- А традиционното изгаряне на остатъците от реколтата, което също е забранено?
- Забранено е, но ежегодно създава проблеми. И не само на нас, но и за околната среда. Характерно е преди всичко за Северозападна България, което не значи, че в другите части на страната не се практикува.
По отношение на изгарянето на стърнищатата проблемът вече не е толкова тежък. Нашите фермери се оборудваха със съвременни комбайни, които, вместо да оставят сламата на място, я смилат на дребни частици и самата слама става естествен тор за нивата. Това е там, където не се събира сламата.
Забелязва се, че вече на много места сламата се събира освен за изхранване на животни и за направа на пелети за изгаряне, отопление и др.
За нас сериозен проблем представлява опалването на пасищата. Там, където с идеята да опалиш целиш разчистване на терена, за да можеш да получиш субсидия. Това е категорично забранено. Почистването на пасищата става само ръчно или механично без изгаряне на отпадъците. Тази година с Държавен фонд “Земеделие” отново ще обърнем внимание на ползвателите на тези земи да бъдат изключително внимателни.
Проблем създават краят на август, началото на септември. Период, в който атмосферата е доста суха, температурите са все още високи и всяка искра, изхвръкнала от горските мулчери, е изключително опасна за природата. Пожарът се развива неверояно бързо, изключително опасно е и за съжаление, много често навлиза в горския фонд.
- При събиране на реколтата машината задира камък, хвъркне искра и става огън. Имате ли такива случаи?
- Случва се. Тази година имаме един или два такива случая, при които възниква пожар от искра, изхвъркнала от комбайн. Там обаче нещата не са чак толкова страшни, защото обикновено при прибирането на реколтата около комбайна има трактор, вода, повече хора и нашата намеса е по-своевременна.
Докато при почистването високо в планината с такива инструменти като мулчер е определено по-опасно.
- Миналата година имаше огромен пожар в Кресна. Къде е най-опасно тази година според анализите ви?
- Това е един от пожарите, при които и причинителят, и причината бяха установени. Води се следствено дело, но е ясна причината - огънят тръгва от незагасена цигара, хвърлена в тревата. Традиционно най-опасните райони са Югоизточна България, Хасково, Харманли, Свиленград, Ямбол, южните части на Бургас, Тракийската низина, около София област и, разбира се, Кресненското дефиле. При Кресненското дефиле и под него особеността е, че е много близо до средиземноморския климат. Той създаде изключителни неприятности на нашите колеги в Гърция. Загинаха над 90 човека, дано не стигнат 100, но прогнозите са, че ще надминат 100 заедно с тези, които са изчезнали.
- Какво ви направи най-силно впечатление при пожара в Гърция? Имаше и готовност 50 български пожарникари да тръгнат.
- Изключително тежка ситуация. Такава дано в България не се случи. Лично аз смятам, че тук няма предпоставки за възникване на такъв пожар предвид особеностите на нашия климат.
Неслучайно обаче казах, че от Кресненското дефиле на юг природата е подобна на тази в Гърция.
Какво ми направи впечатление? Фактът, че всички страни, без изключение, съседни на Гърция, предложиха своята помощ. Лично ние го направихме даже още преди Гърция да се е обърнала официално към ЕС по механизма за гражданска защита за обмяна на помощ. Нашите премиери разговаряха и премиерът Борисов увери Ципрас, че пожарникарите сме готови с един модул да вземем участие незабавно. Бяхме подготвили цялата организация - това са 50 човека с 5 пожарни автомобила, съпътстващи линейки, автомобили. Солидарността за нас е изключително важна.
Такъв огромен пожар, не говоря като площ, а като пожар, убил толкова хора, унищожил хиляди сгради, не ми е известно да е имало в Гърция и България в последните 100-150 години.
Солидарни сме с нашата готовност в рамките на 4 часа да тръгнем за всяко място, особено тук за съседите. Разполагаме с 4 модула - с от 30 до 70 човека, готови за реакция. Модулите са за горски пожари, за наводнения, за земетресения и за химически, биологически и други подобни тежки ситуация.
- При трагичен инцидент загинаха двама пилоти, а бе повреден единственият хеликоптер, който се използваше за гасене на горски пожари. Как сте с техниката в разгара на пожароопасния сезон?
- Да разделим въпроса на две. Първо, това, което можем да направим при гасене на такива пожари от земята. Там има 2 компонента - нашия състав, много добре подготвени хора, с които непрекъснато провеждаме обучения. На второ място - техниката. В последните години имахме възможност да преоборудваме на 80% нашите служби с нови пожарни автомобили, в това число и за гасене на пожари в труднодостъпни местности. Придобихме и различни технически средства, транспортни, високопроходими.
Другият елемент, който е изключително важен за гасене на пожари, е гасенето от въздуха. Сам по себе си един пожар не може да бъде загасен от въздуха. Трябва да има човек долу.
Загубата обаче на двамата пилоти е изключително тежка за нас. Включително и защото това беше хеликоптерът, който беше подготвен за гасене на горски пожари, а с екипажа му сме гасили не един или два пожара.
Сега можем да разчитаме за гасене от въздуха преди всичко на подкрепа от нашите съседи, на механизма за защита на ЕС и колегите от Израел. Аз обаче се надявам съвсем скоро нашите колеги от ВВС да обявят официално, че 1-2 или колкото успеят транспортни кугъри на ВВС ще бъдат обурудвани, а екипажите - подготвени за гасене от въздуха. Зная, че в момента усилено тренират и работят по преобурудването на тези хеликоптери. Вярвам, че след като са получили задачата, след като са я поели, щя я направят.
- Преди седмица обявихте конкурси за нови пожарникари. Дори вътрешният министър се включи с призив във фейсбук. Къде имате най-голям недостиг на хора? Направи ми впечатление, че м.г. търсехте един водолаз за дирекцията в София, тази година отново.
- Водолазната дейност при нас е специфична. Тя е на ръба между спасителната и издирвателната дейност. Повече към втората. Знаете, че ако говорим за изчезнал в язовир човек, по-скоро говорим за издирване. Няма как човек, стоял над час във водата, да е жив - т.е. издирваме го.
Спасителната дейност е свързана преди всичко с лодки, обурудвани за действие в бързо течащи води. Така или иначе водолазите са нещо много полезно за нас, търсим ги. Това са висококвалифицирани хора.
В последно време се говори, че сме останали без служители. Не е така. Текат конкурси за последните 250 места за пожарникари, спасители и водачи на специални автомобили.
Главната дирекция има около 8400 човека. В момента незаетите места в пожарната са 300. 250 са пожарникарите и спасителите, които всички виждаме, и 50 са, да ги наречем, техните ръководители. Тези, които се занимават с предотвратяване на бедствията и пожарите. Категорично тези назначения ще доведат до най-ниския брой незаети места в системата на МВР и в пожарната в последните 20 г. Те ще са на границата на теорията - под 2%.
Това ще позволи ние да назначим максимален брой хора, за да можем да отговорим на условието за безопасност, което е 3-ма души в екип.
Това е голямата борба. Назначаването на тези хора ще анулира опасността от закриването на малките участъци. Така няма да влезем в ситуацията отпреди година, когато имаше опасност да закрием малките служби.
- Къде е най-големият наплив за нови пожарникари?
- Няма официална статистика за страната. В Благоевград кандидатстват 9-10 души за една позиция, а в Пазарджик дори повече. Радваме се, че ще можем да изберем най-качествените, най-добре физически подготвените. Оттук нататък по отношение на професията ангажиментът е наш. В нашето учебно заведение ще ги подготвим така, че хората да могат да разчитат на тях.
- Последните месеци имаше два огромни пожара в София - в склад на “Аванти” и в Царските конюшни. Кой беше по-труден за потушаване?
- Двата пожара бяха доста различни. В “Аванти” лично ръководих гасенето. Пожар като пожар. Въпросът беше да го ограничим да не се разпростре върху съседните сгради. На първо място по опасност и възможност за запалване беше близката бензиностанция, но по-опасно бе за болница “Надежда”. Използвам случая да поздравя екипа ѝ за изключително правилните и навременни действия. Бяха изведени всички хора в противоположния край на болницата. Без паника, без абсолютно никакви произшествия мина всичко.
В Царските конюшни беше тежък за гасене пожар предвид натоварването. Той беше на голяма площ, а покривът бе труден за достъп. Затова той бе по-тежък за гасене.
- И по двата бяха назначени експертизи заради съмнения за палежи. Какво сочат данните ви - подпалени ли са, или става дума за инциденти?
- След като има образувано разследване, експертите ни, които участват в следствените действия, носят отговорност за опазване на тайната и не са длъжни да ми докладват какво се случва, какви са предположенията им. Затова ще се въздържа от коментар.