Две снимки на Путин из Европа - с прегръдка и с хлад. Коя е важната

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7015887 www.24chasa.bg

В Австрия пасиансът на руския

президент се увенчава с успех, но Виена

е начело на ЕС само 6 месеца

Сватбеният танц на Путин с външната министърка на Австрия Карин Кнайсъл. СНИМКИ: РОЙТЕРС

Срещата на Путин с канцлера на Германия Ангела Меркел

Който се е зарадвал на снимките от сватбения танц на австрийската външна министърка с Путин, тълкувайки ги като прегръдка на Европа с Русия, е избързал. Само няколко часа след валса, в който Путин завъртя новоизпечената госпожа Кнайсл, а тя му се поклони до земята, света обиколиха следващите снимки – Путин с Меркел. А те внушават точно обратното на веселите фотоси от Австрийските Алпи – в Европа Путин все още е посрещан с дистанция, хлад и мълчание.

Но тълкуванието на световната политика по снимки, колкото и да е атрактивно, невинаги е достоверно занимание. Поклоните в Австрия и срещата в Берлин всъщност не показват нищо ново. Европейците държат на диалога с Русия, но прегръдки няма да има, докато Русия не спре да нарушава човешки и международни права.

Германия засега не отстъпва от ясната си позиция по въпроса. Русия анексира Крим и наруши международното право, поддържани от нея военни нарушават примирието в Източна Украйна, руски самолети бомбардират не толкова ислямисти, колкото цивилно население в Сирия.

В Русия арестуват опозиционери и хора с критична гражданска позиция, убиват журналисти, преследват хомосексуални, забраняват неправителствените организации. С две думи - Москва е твърде далеч от клуба на цивилизованите държави, за да влезе в него. А белег за цивилизация на първо място са човешките права, а чак след това икономика или балет и литература.

От друга страна, без Русия не може да има трайно решение нито в Украйна, нито в Сирия. Москва е необходим партньор, макар критици да смятат, че да се залага на очакването Кремъл да реши войните, в които сам е замесен, е обречено. Все повече изниква и въпросът до каква степен Путин наистина е господар на ситуацията и дали военните или пък частните паравоенни формирования се подчиняват на официалната власт.

Объркващо е, че Путин обяви неколкократно излизане на руската армия от Сирия – мисия, която среща изключителното неодобрение от страна на руските граждани, и фактът, че руската армия продължава действията си там. В самата Русия битува убеждението, че руските военни имат свои интереси и не се съобразяват с Кремъл. В такава ситуация вероятно е по-прагматично Европа да демонстрира кой е онзи, с когото поддържа диалог дори или най-вече и заради икономическите отношения.

Срещата Меркел - Путин може и да е първа в Берлин за последните 4 г., но канцлерката разговаря с руския президент веднъж месечно по телефона. Често и без преводач през цялото време, смята се, че руският ѝ е на доста добро ниво. Дори и когато отношенията им са били най-опънати, тези разговори не са спирали. Фактът, че въпреки това на срещата в Берлин в събота вечерта те не постигнаха всъщност нищо значително като резултат, показва и колко труден е диалогът с Русия.

Страната постепенно се капсулира, прекратявайки сама много от връзките на по-ниски нива със западния свят.

Всякакви общи комисии, сътрудничество между министерства, неправителствени консултации отдавна са замразени и де факто разговорът се води единствено на ниво Кремъл.

 Явно пасиансът на Путин изглежда по съвсем различен начин – той няма намерение да се съобразява с очакванията на Европа, а се стреми да инсталира достатъчно свои хора в правителствата, за да промени курса и начина на водене на преговори. Във Франция подкрепяната от него Марин льо Пен не успя, в Австрия обаче планът му засега се увенчава с успех. Все пак Виена е председател на ЕС и от нея зависи колко често ще се обсъждат отношенията с Москва и най-вече свалянето на санкциите. От друга страна, председателството е само 6 месеца, а влиянието на Австрия – далеч от нужното, за да прокара нова руска политика в Европа. Така че победният марш на Русия и прегръдката с Европа все още са повече илюзия, отколкото реалност.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,