Гърция вече може и сама

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7016647 www.24chasa.bg
Снимка: Pixabay

В продължение на осем години ЕС демонстрира огромна солидарност и показа, че с общи усилия могат да бъдат постигнати забележителни резултати. При всичките грешки, които бяха направени и при всичките несгоди, които трябваше да изтърпи гръцкото население, санирането на застрашената от фалит Гърция беше успех за ЕС и особено за държавите от еврозоната. Когато през 2010 година стана очевидно, че благодарение на високите дефицити, ниската производителност, високите заплати и прекаленото вътрешно потребление Гърция е изправена пред фалит, Европа и МВФ решиха да помогнат на гърците. Те обаче не бяха длъжни да го сторят. Защото европейските договори изрично изключват изкупуването на дългове. Затова ЕС и МВФ се договориха да отпуснат пари на Гърция при изключително изгодни условия, за да може страната да продължи да изпълнява своите задължения. Да продължи да изплаща заплати и пенсии например. Естествено еврозоната предприе тази стъпка не само в знак на солидарност, а и от собствен интерес, за да предотврати разпростирането на кризата и върху останалата част от валутния съюз. Политиците се погрижиха и за това, банките в Германия, Франция и Испания да не фалират и да не бъдат повлечени в бездната заедно с Гърция. Страните от еврозоната и МВФ можеха да действат и по друг начин. Можеха например да се вслушат в многобройните предвещания, че Гърция никога няма да може да бъде спасена.

Твърди мерки без алтернатива

Финансовото саниране на Гърция нямаше да е възможно без твърди изисквания. Гръцката държава трябваше да ограничи драстично своите прекомерни разходи. Населението се отказа от доходите си. Икономиката се сви. Всичките тези крути мерки бяха неизбежни, за да бъде принудена държавата да предприеме структурните реформи, затлачени от десетилетия. Не са прави критиците, които постоянно говорят, че кредиторите са съсипали страната със своите мерки за икономии. Без мерките за саниране Гърция нямаше да може да се изправи на крака, щеше бързо да се срине и да напусне еврозоната. Щеше да бъде напълно изолирана от всякакви финансови източници. Лявопопулисткият премиер Алексис Ципрас, който сега жъне овациите като освободител от робството на Тройката, бързо разбра това. В продължение на няколко месеца той играеше ролята на ляв бунтар и заедно със своя финансов министър Янис Варуфакис се опълчи срещу всички кредитори. През 2015 година той докара страната до ръба фалита. След това Ципрас промени курса си и наложи още по-крути мерки за икономии. Той увеличи данъците, но същевременно затлачи реформите. Като цяло той беше зависим от спасителния курс на еврозоната, а сега се представя за победител. Загадка остава, защо гърците му вярват на приказките.

Съмнения за бъдещето

Безразсъдните действия на Ципрас и Варуфакис доведоха да това, че страната остана три години по-дълго под спасителния чадър и икономиката колабира. Сега нещата бавно потръгват напред. Това обаче не се дължи на идеите на правителството в Атина, а на добре обмисления спасителен курс на европейците. От утре Гърция може отново сама да се доказва на финансовите пазари и да се опита да вземе заеми на поносими лихви. Това обаче може да стане само ако всяко бъдещо гръцко правителство спазва стриктна бюджетна политика и подобрява конкурентоспособността на страната.

Вторият шанс, който получава сега Гърция, беше плод на тежка работа. И той не бива да се проиграва. Солидарността на европейците трябва да продължи. ЕС също си извади поуки от гръцката криза. Междувременно беше създаден спасителен фонд с достатъчно пари. Процедурите вече са проиграни и ЕС е добре подготвен за следващи кризи. ЕС ще продължи да отпуска пари, въпреки всички камбани, които бият на умряло от различни страни. Ако популистите от Полша до Италия определят тона в ЕС, можем да кажем сбогом на страни като Гърция. С нагласата си "Моята страна на първо място" господата Салвини (Италия) и Щрахе (Австрия) определено няма да помогнат още веднъж на гърците.

(От "Дойче веле")

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,