Предстоят ни още 4 години жеги

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7016648 www.24chasa.bg

Едно ново проучване стига до извода, че ни предстоят поне още четири горещи години. Френски и холандски учени прогнозират "задаващ се топъл период" с "голяма вероятност за екстремно високи температури", предаде "Дойче веле". 

Французинът Флориан Севелек и холандецът Сибрен Дрейфхаут са разработили статистически модел за прогонозиране на глобалните средни температури в близко бъдеще. Те изчисляват, че предстоящите четири години ще бъдат по-топли в сравнение със средната глобална тенденция. Същото важи и за четирите години, които ще ги последват.

Има ли "глобално затопляне"?

"Затоплянето на земята не е равномерен процес", пишат учените. В температурните диаграми обаче се забелязва тенденция за дълготрайно затопляне на земята. Въпреки това междувременно може да има и студени години, през които глобалната средна температура да е по-ниска от очакваното. Причина за това е хаотичната природа на климата. Тази променливост между другото е причината и за "паузата" в глобалното затопляне след 1998 година. В последвалия период изглеждаше, че е настъпил застой в затоплянето на земята. Чак след 2012 година затоплянето отново започна да набира скорост. Сега представената система за прогнозиране иска да обхване тези естествени колебания и да изчисли вероятността за това идните години да бъдат по-топли или по-студени от очакваното.

Тази система функционира подобно на прогнозата за валежите. Валежите не могат да се прогнозират с абсолютна точност, прогнозата за валежите показва единствено вероятността от валежи. И понякога е неточна. Можем ли при това положение да разчитаме на изчисленията на климатолозите? Наистина ли е необходимо да харчим пари за климатична инсталация?

Отговор получаваме, след като сравним прогнозите на учените за 2018 година с действително измерените стойности на температурите. Изчисленията и на други учени потвърждават прогнозите на Севелек и Дрейфхаут, че ни предстоят още горещи години. "Това не е нищо ново", казва Волфганг Мюлер от института за метеорология Макс Планк в Хамбург. Говорителят на германската метеорологична служба в Офенбах Герхард Лукс пък допълва: "Вече от 15 години ние непрекъснато повтаряме, че топлите и сушави периоди ще зачестяват".

Новото в публикуваната студия явно не са резултатите, а начинът, по който учените стигат до тях. Севелек и Дрейфхаут използват един нов подход, който от няколко години става все по-важен в изследването на климата. Те използват статистически модели. Глобалните климатични модели взимат под внимание всички досегашни изследвани особености на нашия климат, за да направят прогноза. Новият метод анализира главно данни от миналото, за да изчисли вероятността от настъпване на определена промяна в бъдеще – например горещи периоди.

Статистическите модели - плюсове и минуси

"Статистическите модели се състоят от прости алгоритми, които проучват взаимовръзките. И са много ефикасни", обяснява Волфганг Мюлер. "Изготвянето на една десетгодишна прогноза трае само 22 милисекунди и може да бъде направено с обикновен лаптоп", пишат учените в студията си. "Германската метеорологична служба също работи отчасти със статистически модел", споделя говорителят Герхард Лукс. Публикуваният нов модел обаче не взима под внимание регионалните и локални метеорологични събития и не прави прогнози за отделни части от земята. "Да кажем, че наистина стане по-топло, както прогнозираме. Тогава обаче не знаем, дали това ще стане в Европа, Африка, или някъде другаде. Моделът не съдържа регионални мостри", казва Севелек. Регионалните прогнози обаче се много важни. Особено за предприемането на определени мерки в селското стопанство например. Така че, който смята да си купи климатик, първо трябва да проучи регионалните прогнози. Защото, както казва Севелек: "В някоя част на земята може да стане много горещо, но въпреки това относително студено в друга".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,