Доц. Иван Чалъков: Вот “за” конвенцията, но без частта за джендъра е рационалното решение

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7017481 www.24chasa.bg

Игнорирането на биологичния пол има цена - убива обществата. А половата дискриминация ги прави неподатливи на иновации

99,5% от текста на Истанбулската конвенция са посветени на смислени проблеми

Зад радикалните движения - феминистки, екологични, в защита на животните, винаги стоят властови центрове, чиято цел е да дестабилизират обществата

- За мнозина драматичната борба срещу т.нар. понятие трети пол в Истанбулската конвенция, сякаш измести тази срещу насилието над жени и дискриминацията по различни признаци. А други пък обявиха решението на Конституционния съд, че конвенцията, която е за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, не съответства на конституцията. Защо, г-н Чалъков?

- Защото

концепцията

за третия пол

е безумна

Но всъщност 99,5% от текста на Истанбулската конвенция, около приемането на която у нас се завихриха спорове и скандали са посветени на смислени проблеми. Център е историческото неравенство между мъжете и жените. В много от страните от Африка и Азия жените са дискриминирани, в Саудитска Арабия например едва сега пада забраната жени да карат коли и да заемат публични длъжности. В други, по-изостанали райони в Третия свят още съществуват религиозни ритуали по отстраняване на външните гениталии на невръстни момиченца, което трайно уврежда техният сексуален живот и ги обрича и на страдания. Случаите на насилие над жени в модерния свят също не са изолирано явление. В този смисъл Истанбулската конвенция е полезен и съвсем адекватен документ.

- Откъде тръгват опорните му точки?

- Още от движението за еманципация и равенство на жените от Просвещението, което се зароди във Франция преди три века и стана фундамент на модерната политическа система. Еманципация означава скъсване с традиционно установени форми на неравенство и насилие. С Декларацията си за правата на човека Френската революция е еманация на тази тенденция.

Първоначално основната борба е срещу икономическото насилие и неравенството, където социалистическото движение е основен двигател. Това бе борба срещу експлоатацията на човек от човека, разбирана като ликвидиране на експлоатацията на пролетариата и селяните от страна на капитала и аристокрацията. Формите й варираха от меки реформи (закона за работния ден в Англия) до радикални форми като революцията в Русия, нашето Септемврийско въстание и т.н. В България представители на първите бяха широките социалисти, а на радикалният път - тесните социалисти, които тръгнаха на въоръжена борба. Исторически е ясно, че

победиха

реформаторите,

а не

революционерите Най-големи успехи в еманципацията на трудещите се постигна социалната държава в Западна Европа след Втората световна война.

Борбата за правата на жените, чиито изразители са феминистките движения и съответно феминистката философия, постави обаче половото неравенство в основата на социалното напрежение и го откъсна до голяма степен от останалите форми на неравенство - икономическо, образователно, религиозно и т.н. Нещо повече, в това движение също има реформаторско и радикално крило. В няколко пункта от конвенцията просветват защитавани от радикалното крило постулати, които не водят до нищо добро.

- Кои са те?

- Още в преамбюла на конвенцията е казано, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между мъже и жени, които са довели до

дискриминация

на мъжете над

жените. Това

обаче не е вярно! Исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете почти винаги са следствие от икономически, по-рядко културни неравенства! А радикалният феминизъм интерпретира неравенството между мъжете и жените като основано най-вече върху пола. Но полът е само една от съставките на неравенството. Затова такова радикално откъсване от останалите му форми е безумие.

- Всъщност най-дебатирана в конвенцията е дефиницията за пол.

- Две са определенията: едното е пол в биологически смисъл - така както всички го разбираме, а другото е “социален пол”, или джендър на английски. Джендър се дефинира като “социално изградени роли, поведение и дейностни характеристики, които определено общество смята за подходящи при жените и мъжете”. И това е проблемът. Защото

предполага,

че социалното

е напълно

самостоятелно

и отделено от природното. Тази концепция придоби популярност в социалните науки през 70-те години на ХХ в. и бе водеща за едно-две десетилетия. Днес обаче е критикувана и не доминира. Обществото не просто е социално, а форма на живот, в която хората изграждат поведения, които интегрират природни, географски, климатични и т.н. дадености. Тях обществото не е свободно да дефинира и договори. Вярно, обществата могат да се отклоняват от едно твърдо и пряко следващо биологията поведение, но само в определени граници.

- Искате да кажете, че отдалечаването от биологичния пол си има цена?

- Има примери още от античността, когато същественото отклоняване от биологическите детерминанти на пола отслабва социалните общности и те просто изчезват. И обратното - силната дискриминация, основана на пола, прави обществата ригидни и неподатливи на иновации. Някой да е чул за значими технологични и културни иновации в Саудитска Арабия освен уахабизма? Исторически ислямските общества са добър пример - в края на XII в. много по-толерантните ислямски ренесансови общества от IX-XII век изчезват, религията се радикализира и догматизира и се стига до продължила столетия стагнация. Модерността всъщност не се случи в ислямския свят, а в Европа - след появата на протестантството.

- Говорите за радикалния феминизъм като за носител на голяма опасност. Кои са аргументите ви?

- Зад радикалния феминизъм (както и зад радикалните еколози, радикалните групи за защита на животните и т.н.) има властови центрове, които умело се възползват от тези движения, за да дестабилизират обществата. Някои от тези центрове например инициираха Арабската пролет уж да еманципират масите. В Германия и други страни радикалните еколози наложиха замразяването не само на атомната енергетика, но и на ядрените изследвания. В резултат на което тези страни губят компетенции и ноу-хау в тази област, докато други като САЩ, Русия, Китай, дори Индия и Аржентина продължават да експериментират и да развиват ядрените технологии...

- Какво би било рационалното решение с Истанбулската конвенция в крайна сметка?

- Според мен тя можеше да се приеме с редакция, например с преамбюл, в който се казва, че България не приема съответния член на конвенцията с понятието “социален пол”. Такава позиция не обезсмисля рационалните постановки в Истанбулската конвенция. Но, от друга страна, решението на Конституционния съд е по-добро. Защото ако бяхме приели Истанбулската конвенция, една такава редакция или преамбюл можеше лесно след това да падне, да се отмени под натиск.

Иван Чалъков е роден през 1960 г. в Пловдив

Завършва социология в СУ през 1984 г.

От 1988 г. е доктор по социология. Професор по социология в ПУ "Паисий Хилендарски".

Сътрудничи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН и Томския държавен университет в Русия

Автор на много научни статии и на седем монографии

През 2016 г. е стипендиант на “Фулбрайт” в Технологичния институт на Джорджия в Атланта, САЩ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,