Доц. Иван Чалъков: Вот “за” конвенцията, но без частта за джендъра е рационалното решение

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7017481 www.24chasa.bg

Игнорирането на биологичния пол има цена - убива обществата. А половата дискриминация ги прави неподатливи на иновации

99,5% от текста на Истанбулската конвенция са посветени на смислени проблеми

Зад радикалните движения - феминистки, екологични, в защита на животните, винаги стоят властови центрове, чиято цел е да дестабилизират обществата

- За мнозина драматичната борба срещу т.нар. понятие трети пол в Истанбулската конвенция, сякаш измести тази срещу насилието над жени и дискриминацията по различни признаци. А други пък обявиха решението на Конституционния съд, че конвенцията, която е за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, не съответства на конституцията. Защо, г-н Чалъков?

- Защото

концепцията

за третия пол

е безумна

Но всъщност 99,5% от текста на Истанбулската конвенция, около приемането на която у нас се завихриха спорове и скандали са посветени на смислени проблеми. Център е историческото неравенство между мъжете и жените. В много от страните от Африка и Азия жените са дискриминирани, в Саудитска Арабия например едва сега пада забраната жени да карат коли и да заемат публични длъжности. В други, по-изостанали райони в Третия свят още съществуват религиозни ритуали по отстраняване на външните гениталии на невръстни момиченца, което трайно уврежда техният сексуален живот и ги обрича и на страдания. Случаите на насилие над жени в модерния свят също не са изолирано явление. В този смисъл Истанбулската конвенция е полезен и съвсем адекватен документ.

- Откъде тръгват опорните му точки?

- Още от движението за еманципация и равенство на жените от Просвещението, което се зароди във Франция преди три века и стана фундамент на модерната политическа система. Еманципация означава скъсване с традиционно установени форми на неравенство и насилие. С Декларацията си за правата на човека Френската революция е еманация на тази тенденция.

Първоначално основната борба е срещу икономическото насилие и неравенството, където социалистическото движение е основен двигател. Това бе борба срещу експлоатацията на човек от човека, разбирана като ликвидиране на експлоатацията на пролетариата и селяните от страна на капитала и аристокрацията. Формите й варираха от меки реформи (закона за работния ден в Англия) до радикални форми като революцията в Русия, нашето Септемврийско въстание и т.н. В България представители на първите бяха широките социалисти, а на радикалният път - тесните социалисти, които тръгнаха на въоръжена борба. Исторически е ясно, че

победиха

реформаторите,

а не

революционерите Най-големи успехи в еманципацията на трудещите се постигна социалната държава в Западна Европа след Втората световна война.

Борбата за правата на жените, чиито изразители са феминистките движения и съответно феминистката философия, постави обаче половото неравенство в основата на социалното напрежение и го откъсна до голяма степен от останалите форми на неравенство - икономическо, образователно, религиозно и т.н. Нещо повече, в това движение също има реформаторско и радикално крило. В няколко пункта от конвенцията просветват защитавани от радикалното крило постулати, които не водят до нищо добро.

- Кои са те?

- Още в преамбюла на конвенцията е казано, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между мъже и жени, които са довели до

дискриминация

на мъжете над

жените. Това

обаче не е вярно! Исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете почти винаги са следствие от икономически, по-рядко културни неравенства! А радикалният феминизъм интерпретира неравенството между мъжете и жените като основано най-вече върху пола. Но полът е само една от съставките на неравенството. Затова такова радикално откъсване от останалите му форми е безумие.

- Всъщност най-дебатирана в конвенцията е дефиницията за пол.

- Две са определенията: едното е пол в биологически смисъл - така както всички го разбираме, а другото е “социален пол”, или джендър на английски. Джендър се дефинира като “социално изградени роли, поведение и дейностни характеристики, които определено общество смята за подходящи при жените и мъжете”. И това е проблемът. Защото

предполага,

че социалното

е напълно

самостоятелно

и отделено от природното. Тази концепция придоби популярност в социалните науки през 70-те години на ХХ в. и бе водеща за едно-две десетилетия. Днес обаче е критикувана и не доминира. Обществото не просто е социално, а форма на живот, в която хората изграждат поведения, които интегрират природни, географски, климатични и т.н. дадености. Тях обществото не е свободно да дефинира и договори. Вярно, обществата могат да се отклоняват от едно твърдо и пряко следващо биологията поведение, но само в определени граници.

- Искате да кажете, че отдалечаването от биологичния пол си има цена?

- Има примери още от античността, когато същественото отклоняване от биологическите детерминанти на пола отслабва социалните общности и те просто изчезват. И обратното - силната дискриминация, основана на пола, прави обществата ригидни и неподатливи на иновации. Някой да е чул за значими технологични и културни иновации в Саудитска Арабия освен уахабизма? Исторически ислямските общества са добър пример - в края на XII в. много по-толерантните ислямски ренесансови общества от IX-XII век изчезват, религията се радикализира и догматизира и се стига до продължила столетия стагнация. Модерността всъщност не се случи в ислямския свят, а в Европа - след появата на протестантството.

- Говорите за радикалния феминизъм като за носител на голяма опасност. Кои са аргументите ви?

- Зад радикалния феминизъм (както и зад радикалните еколози, радикалните групи за защита на животните и т.н.) има властови центрове, които умело се възползват от тези движения, за да дестабилизират обществата. Някои от тези центрове например инициираха Арабската пролет уж да еманципират масите. В Германия и други страни радикалните еколози наложиха замразяването не само на атомната енергетика, но и на ядрените изследвания. В резултат на което тези страни губят компетенции и ноу-хау в тази област, докато други като САЩ, Русия, Китай, дори Индия и Аржентина продължават да експериментират и да развиват ядрените технологии...

- Какво би било рационалното решение с Истанбулската конвенция в крайна сметка?

- Според мен тя можеше да се приеме с редакция, например с преамбюл, в който се казва, че България не приема съответния член на конвенцията с понятието “социален пол”. Такава позиция не обезсмисля рационалните постановки в Истанбулската конвенция. Но, от друга страна, решението на Конституционния съд е по-добро. Защото ако бяхме приели Истанбулската конвенция, една такава редакция или преамбюл можеше лесно след това да падне, да се отмени под натиск.

Иван Чалъков е роден през 1960 г. в Пловдив

Завършва социология в СУ през 1984 г.

От 1988 г. е доктор по социология. Професор по социология в ПУ "Паисий Хилендарски".

Сътрудничи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН и Томския държавен университет в Русия

Автор на много научни статии и на седем монографии

През 2016 г. е стипендиант на “Фулбрайт” в Технологичния институт на Джорджия в Атланта, САЩ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,