Шефкет Чападжиев: Три неща в Америка са важни, за да забогатееш

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7023940 www.24chasa.bg
Шефкет Чападжиев (вляво) и Хамид Русев в центъра на София 55 години след бягството им от България. СНИМКА: Авторът

Не ме блазнят парите, а пътят към правенето им, казва българинът, който от 1964 г. живее в Чикаго

Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее

Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности?

За мен едно е важно: следващият президент на САЩ да е републиканец

Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати

Печалбата от недвижим имот се прави не при продажбата, а при покупката

Чап, както го наричат приятелите му, е един от най-впечатляващите хора, които познавам. Всяка среща с него от 1996 г. насам е вдъхновяваща, изненадваща, завладяваща и... различна.

Винаги има какво да се научи от родопчанина, който през юли 1963 г. рискува живота си и със своя приятел Хамид Русев от с. Горна Арда пресича границата с Гърция нелегално. Двамата току-що са навършили 24 г. След 11 месеца се озовават в Ню Йорк, а оттам хващат влака за Чикаго. Когато пристигат, Чап има 75 цента в джоба.

Днес той притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида и столицата на Еквадор - Кито, инвестира успешно на стоковата борса и е първият българин, който през 2008 г. плати 200 000 долара, за да лети в Космоса.

Почти всяка година Чап се завръща в България за 3 седмици през лятото. Този път е с Хамид Русев - приятеля, с когото успяват да минат нелегално границата през юли 1963 г.

- 55 години по-късно какво бихте променили или направили по-различно, ако можехте, г-н Чападжиев?

- Нищо. Бих повторил всяка стъпка от живота си. Може би единственото, което бих направил допълнително, е да въведа дъщерите си в бизнеса. И двете се занимават с изкуство, музика, театър, режисура, представления. Никога не са се занимавали с бизнес.

- А на вас той ви е в кръвта...

- Може и така да се каже. Баща ми бе дребен търговец. От него научих малки, но важни неща - да бъдеш честен, да бъдеш точен с хората, да не мамиш и да не крадеш. Днес няма човек, който да каже, че съм го излъгал или че съм го подвел за нещо. Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било. Няма нищо по-ценно от доброто име.

- На какво още ви научи баща ви?

- Че трябва да обичаш това, което правиш, че трябва да го правиш с удоволствие, а не за пари. Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са само средство да имам и правя неща, които искам. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането. Малката ми дъщеря обича да помага на бедните и онеправданите. Това е добре, но за да стане, трябва първо да спечелиш парите. Освен това мисля, че на хората не трябва да се дава риба, а да бъдат научени как да я ловят.

- Баща ви ли ви вдъхнови да заминете за САЩ и да започнете бизнес?

- Не, не.

Моето заминаване за САЩ

бе съвсем спонтанно

младежко решение

Бях прочел книгата на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”. Исках и аз като него да пътувам, да видя нови места, да опитам нови възможности. Tова не беше позволено по онова време. Имах непримирими несъгласия с политиката на системата и трябваше да измисля друг начин. Така започна да ми се върти в главата да пресека нелегално границата с Гърция.

- На колко години бяхте?

- Не бях навършил 20.

- Давахте ли си сметка какъв риск поемате?

- И да, и не. Знаех, че няма да бъде лесно, но не мислих много-много. Иначе и досега сигурно щях да съм си тук (смее се.) През 1957 г. се запознах с Хамид Русев. И двамата бяхме на 18 г. Той е родом от Горна Арда, но дойде да работи в Мадан. Като се опознахме малко, се сприятелихме и видяхме, че сме на един акъл (смее се). Приятелството ни продължава вече 60 г.

Намесва се Хамид Русев: - Така си беше - и двамата искахме да минем границата.

- Кой пръв предложи да избягате?

Ш. Ч: Не знам дали е имало предложение. Понеже не се познавахме добре, известно време се “проучвахме”. Страх ни беше. Като се поопознахме, започнахме да си споделяме. Така стана дума, че и на двамата ни се върти мисъл да напуснем България. Идва момент в живота на човек, в който трябва да рискува. Почти бяхме направили план за действие. Хамид ме покани да му ида на гости за Нова година, но понеже селото се намираше в граничната зона, трябваше открит лист. И понеже

нямах открит лист,

милиционерите ни спряха

в Могилица и ми взеха

паспорта

Пратиха ни в Долна Арда да спим, но ни предупредиха да не се отклоняваме от пътя. Беше 1 януари 1959 г. Така планът ни пропадна. После ме взеха войник, след това и Хамид.

Х. Р.: Задействахме плана отново през 1963 г., когато се уволних. Когато Чап успя да вземе открит лист, тръгнахме веднага. Пътувахме с неговия мотор. Вечерта седнахме на една поляна близо до границата, почерпихме добре селяните, за да си пийнат, да заспят и да не могат да ни издадат, и 15 минути след полунощ минахме границата. След като осъмнахме, качени на едно дърво, и после вървяхме цял ден, се озовахме в гръцката застава. После дойде един човек да ни заведе в Драма. По пътя ни пита: “Комунисти ли сте?”, а ние му казваме: “Не!” и клатим глава. Той обаче продължава да ни гледа и да ни пита. После разбрахме, че “не” на гръцки значи “да”, а главата за “не” и “да” се поклаща обратно. Пълно объркване!

Ш.Ч.: Първоначално бяхме разделени 1 месец. Разпитваха ни поотделно. Сигурно искаха да видят дали не сме шпиони. Тогава разбрахме, че сме поели голям риск, защото границата е била пълна с мини. Когато ни пратиха в гръцкия емигрантски лагер “Лаврион”, ни питаха къде искаме да емигрираме. Можеше да избираме между Европа и Америка. Избрахме Америка, макар че за Европа ставаше по-бързо.

Х. Р.: Така на неговия рожден ден - 24 април 1964 г., напуснахме Гърция, а на моя - 5 май - пристигнахме в Чикаго. Пътувахме с кораб от Пирея до Ню Йорк, а после с влак до Чикаго.

- Откъде взехте пари?

Ш. Ч.: С $ 600 ни подпомогна World Church Service Organization. След 1 г. отидохме и върнахме парите. Те не можеха да повярват, защото немного хора правеха това. Благодариха и казаха, че с тях ще помогнат на други емигранти.

- Ако сега стъпвахте за първи път в Америка, какво щяхте да направите?

- Времената са много различни, но все пак може би същото. Бих мислил за отварянето на собствен бизнес. Аз съм малко мързелив, затова бих искал някой друг да работи за мен (смее се.) Ако не мога да направя собствен бизнес, бих инвестирал в недвижими имоти.

От баща ми научих

да бъда честен, точен

с хората, да не лъжа

и да не крада

са важни, за да забогатееш

- И за бизнес, и за недвижими имоти трябват пари, а вие сте имали 75 цента.

- Ще работя усилено, ще събера малък капитал, ще взема заем от банката, ще купя малко жилище, ще го стегна и след време ще го продам или ще го давам под наем. С новата печалба ще купя друго жилище, ще го стегна, ще го продам по-скъпо и т.н.

- Като Рокфелер и ябълката...

- Да, да. Трябва последователност и търпение.

Много хора искат да си

легнат и да се събудят

милионери

Мислят, че като излъжат някого, това ще им донесе бърза печалба. Няма как да стане. В САЩ нито една банка няма да ти даде кредит, ако имаш лошо име или някой се е оплакал от теб.

- Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да имат успех в бизнеса?

- Кой съм аз, че да давам съвети на хората? Всеки трябва да се ръководи от своите принципи и да действа както съвестта и възгледите му казват. Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее. Във всеки бизнес, каквото и да произвеждаш, каквото и да правиш, трябва да спазваш 3 принципа - качество, цена и обслужване. Ако куца едно от трите, няма да успееш. Ако не предлагаш високо качество, хората няма да купуват твоята стока. Ако предлагаш добро качество, но цената е висока, пак няма да имаш клиенти. Ако предлагаш добра стока на добра цена, но обслужването е лошо, клиентите ще избягат при друг. Трябва да бъдеш много добър в това, което правиш, да не мислиш за парите, а да си свършиш работата добре. Някои си мислят, че могат да излъжат клиента. Това не е вярно. И да стане веднъж, после клиентът няма да се върне. Тези 3 принципа е лесно да се кажат, но е трудно да се изпълнят.

- Как изглежда разумната инвестиция в днешно време?

- Нещата сега са много по-различни от времето, когато аз пристигнах в САЩ. Банките вече не дават добри лихви, затова да държиш парите си на депозит, си е загуба. Фондовата борса е рисковано начинание. Там може да спечелиш много, но и да загубиш много. Това е място за хора, които имат излишни пари, а не място, където да вложиш последните си пари. Пазарът на недвижими имоти също се промени. Цените на имотите се вдигнаха много, повишиха се данъците и таксите за поддръжка. Никога не съм разчитал и на пенсия - тя няма да стигне да си купя дори самолетен билет до България (смее се.)

- Тогава какво е разумно?

- Зависи на колко години е човек. На 50 г. бих сложил 20% от парите си в акции на борсата, 20% - в недвижими имоти, 50% в т.нар. Municipal Bonns и 10% бих държал кеш. На 80 г. бих заложил на сигурността и бих увеличил дела на Municipal Bonns, а парите на борсата и в недвижими имоти бих оставил, за да има с нещо да се занимавам. Municipal Bоnns е една от най-сигурните инвестиции в САЩ. Това са бонове, които всяка община издава. Примерно строи се стадион, но държавата няма пари. Тогава пуска акции, които гарантира, и всеки може да си купи. Лихвата, която получава, е малка, но сигурна - изплаща се на всеки 6 месеца, а тези пари не се облагат с данъци. Сравнително малка част от своето портфолио държа в консервативни акции, които носят по-малка печалба, но са по-сигурни.

- В какви сфери?

- Имам акции в 8 компании в областта - на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия, транспорта - например “Боинг”, ATT... Там печалбата е по-ниска, но относително сигурна. Инвестирал съм и в недвижими имоти. По принцип инвестициите трябва да са разнообразни. Не трябва всичко да е кеш, или всичко в имоти, или всичко на борсата. Макар че в последните години инвестицията в недвижими имоти в САЩ не е това, което беше, все пак си остава едно от най-сигурните капиталовложения. И тук обаче трябва да се внимава за няколко неща - цената и местоположението. Печалбата от имот се прави не при продажбата, а при покупката.

Ако купиш прекалено скъп имот, който после не можеш да продадеш на по-добра цена, или той се намира на място, което никой не търси, значи усилието и средствата, които си хвърлил, са били безсмислени. Човек трябва да следи и да познава добре пазара. Това е едно от нещата, които съм научил от баща си - не само трябва да обичаш, но и да познаваш това, което правиш. Преди да създам моя бизнес за подвързване, печатане и сгъване, няколко години работих като наемен работник, наблюдавах и се учех.

- Инвестирате ли в злато?

- Никога не съм го правил. Наблюденията ми през годините показват, че няма голяма печалба.

- За инвестициите на борсата борсов посредник ли ползвате, или сам формирате своята стратегия?

- Имам борсов посредник, но аз му казвам какво да прави. Не само защото той ще ми вземе 1 процент от печалбата, но и защото мисля, че аз мога да се справя доста добре.

- От колко години сте на борсата?

- Близо 35 г. вече. Ако не инвестирам на борсата, пак ще заложа на недвижимото имущество. Най-сигурно е.

- Кой ви дава съвети как да разпределите портфолиото си?

- Преди години се съветвах с експерти и стигнах до този извод. Но всеки трябва сам да си прецени. Аз правя каквото намирам за редно.

- Откъде идва този нюх у вас?

- Обичам да чувам много

и различни мнения

Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати, а на добри и лоши. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а и не мога да ги променя.

- Хората продължават да се питат какви качества трябва да притежават, за да направят успешен бизнес?

- Първо, усет да прецениш ситуацията и да си решителен. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха започнали свой бизнес, но им липсваше решителност. Второ - да не се отчайваш. И аз съм имал трудни моменти, но бях сигурен, че стратегията ми е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг. Преди години гледах по телевизията историята на един от най-успелите американци - основател на хотелската верига “Холидей Ин”. Той бил беден, но обичал да пътува през уикендите с голямата си челяд. Това обаче било проблем. Когато децата изскачали от микробуса, по хотелите ги посрещали с думите “Няма места”. Така му хрумнало да направи хотел, в който децата са добре дошли и гостуват без пари. Експериментът му се оказал успешен. На интервюто присъстваше и един еврейски бизнесмен. Когато го попитаха какъв е ключът да станеш милионер, той каза: “Трябва да си глупав, мързелив и да не си скръндза". Ако си умен, мислиш прекалено много и не си склонен да поемаш риск. Ако си много работлив, нямаш време да мислиш. Тогава друг ще се възползва от твоите добри качества. Затова трябва да гледаш други да работят за теб. Грешно е да се мисли, че ще станеш богат, ако събираш всяка стотинка. Трябва да плащаш добре на своите работници. Те ще ти помогнат да постигнеш своята цел. Когато чух тази максима, си викам:

“Чап, ти имаш тези 3

качества, я опитай!”

(Смее се.) Не всичко, което чух, приложих изцяло, но беше поучително. Мисля, че успях.

- През 2008 г. дадохте $ 200 000 , за да сте сред първите туристи, които Ричард Брансън ще прати със своя ракета в Космоса. Какво стана с проекта?

- От “Върджин галактик” периодично ни информират докъде са стигнали. Имаше един неуспешен опит, след който започнаха да подобряват грешките в ракетата. Вторият опит бе преди няколко седмици и, изглежда, е успешен. От фирмата уверяват, че полетите ще започнат да се изпълняват скоро.

- Вие кой сте поред в списъка?

- Бях 172-и, но някои хора са си изтеглили парите и сега съм около 160-и. И на мен ми е минавала такава мисъл, даже говорих с тях. Те са готови да ги върнат веднага, като си удържат 10%. Но реших да изчакам. В момента цената, за да се запишеш за космически турист, вече е 250 000 долара.

- Щастлив човек ли сте?

- Да. През голямата част от живота си съм правил това, които съм искал. Щастие е да си здрав и икономически стабилен. Другото лесно ще намериш.

- От години сте дарител на Републиканската партия в САЩ. Но преди последните избори ми казахте, че не харесвате нито Тръмп, нито Клинтън.

- Винаги съм бил 100% републиканец. През 2016 г. не гласувах за никого, но се надявах Тръмп да спечели.

- Как оценявате политиката му?

- За външната политика не мога да говоря, но във вътрешната се справя добре. Има възход в икономиката, създават се нови работни места. Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водеха, бе една от причините САЩ да стигне до сегашното състояние. Системата позволява на огромен брой хора да попаднат в групата на социално слабите и да получават облаги, без да имат стимул да работят. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите. Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности? Защо да ми вдигат данъците, за да издържам някой, който не работи? Това прилича на комунизъм, срещу който Америка така яростно се бореше. Мнозина се нуждаят от социални помощи, но голям процент злоупотребяват с тях.

- След 2 г. ще гласувате ли за Тръмп?

- Още не съм решил. Има неща, които не одобрявам, но виждам, че Тръмп иска да направи Америка, такава каквато е била - велика отново. Тръмп е self-made - създал се е сам. Той спазва в своята политика правилата, с които баща му, а по-късно той са движили бизнеса си. Човек, който е успял за себе си, има шанс да успее и за държавата, която управлява. За мен е важно следващият президент да е републиканец.

 

ВИЗИТКА:

Роден е в Мадан на 24 април 1939 г.

През 1949 г. интернират семейството му в Северна България. Позволяват им да се върнат през 1953 г.

Напуска България през 1963 г.

Разнася олио, сервитьор е в МВФ, за кратко отваря ресторант, работи в печатница

През 1976 г. продава двете си стари коли, тегли заем $ 10 000, купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес

През 1979 г. купува първата си фабрика. В нея са сглобявани по над 25 млн. рекламни брошури на ден

През 1993 г. продава бизнеса си и започва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот

Почетен гражданин на Илинойс

Подпомагал е реставрирането и изграждането на черква и джамия в Мадан, българската черква в Чикаго, финансира болници и сиропиталища

Носител на наградата на Международната организация по миграция за принос към България

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,