Коментар на седмицата №1: От Турция може да тръгне финансов апокалипсис

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7025852 www.24chasa.bg

Публикуваме отново найчетените коментари и анализи на седмицата. Този е №1 и е събрал близо 74396 прочитания:

Как един пастор ще спука

световния кредитен балон

Ердоган призова турците да подкрепят националната валута срещу американската агресия. И видяхме чудо по телевизията – как обикновени хора, но истински патриоти, си разменят доларите и семейните бижута за хартиени лири, които до края на годината я струват половината от цената си, я не. Ето какво значи да обичаш родината и да вярваш във вожда!

Мили наивници. Явно мнозинството прави точно обратното, защото турската лира продължава да потъва, а доларите да бягат от Турция. И банкерите стават все по-тревожни – дали това не е карфицата, която ще спука световния кредитен балон?

Този балон вече се е надул до 325 трилиона долара, три пъти повече от световния брутен продукт. И му трябва само едно убождане. Почти всички финансови врачки очакват цялата система да изгърми, въпросът е само кога и как. Дали няма да е утре?

Кризата през 2008 година бе предизвикана от спукването на много по-малък балон, свързан с лоши кредити и необезпечени ипотеки в САЩ. За да спасят положението, централните банки и най-вече Федералният резерв на САЩ започнаха да надуват много по-голям балон от безлихвени кредити, създавайки трилиони долари от нищото.

Това бяха извънредни мерки за спасяване на положението. Но те станаха постоянни и

продължиха цели

9 години,

превръщайки се

в “новата

нормалност”

Затова и държавният дълг на САЩ нарасна от 7 трилиона на 21 трилиона долара и от 45% до 104% от брутния вътрешен продукт.

Почти нищо от тези пари не отиде за реални инвестиции – инфраструктурни проекти, нови производства, образование. Безлихвените долари бяха дадени на най-големите банки, които ги завъртяха в сектора на финансовите спекулации, надувайки кредитния балон до небивали и чудовищни исторически размери. Така условията за нова криза се увеличиха неколкократно в сравнение с 2008 година.

Помпането на балона сякаш започна да приключва със смяната на председателя на Федералния резерв миналата година. Новият председател Джером Пауъл е привърженик на по-високите лихви и затягането на коланите. Но дали това вече е възможно?

Както и да е, 9-те години “количествено облекчение” започна плахо да преминава в “количествено затягане”. Съвсем плахо и постепенно, но

държави като

Турция бързо се

видяха в чудо

Щом доларът започне да поскъпва и лихвите да се вдигат, в тези държави местните валути се сриват и кредитите, деноминирани в долари, стават непосилни.

Според различните оценки някъде между 50 и 60 на сто от външния дълг на Турция е деноминиран в долари. Турция дължи около 200 милиарда долара, което е двойно повече от нейните валутни резерви. Почти 90 на сто от тези средства са в краткосрочни заеми и трябва постоянно да се рефинансират при все по-лоши условия.

И точно в този опасен момент Ердоган отказа на Тръмп да пусне евангелисткия пастор Брънсън, който е обвинен, че е участвал в преврата през 2016 г. А Тръмп напоследък само търси на кого да наложи поредните санкции. Американските санкции гарантирано свалят кредитния рейтинг, а той от своя страна оскъпява новите кредити, което още повече срива турската лира.

Колкото повече Ердоган държи пастора, толкова повече САЩ ще затягат санкциите, кредитният рейтинг на Турция ще се влошава, дългът ще поскъпва и лирата ще пада. Остава да видим кой повече ще издържи – Ердоган или Тръмп, който също се бори за оцеляване в момента.

Разбира се, проблемът не е само в пастора. За разлика от България, турската централна банка може да води самостоятелна политика, което ще рече – да следва волята на Ердоган. А както е известно, той винаги е стимулирал развитието, бизнес инвестициите и най-вече строителството и производството.

Още миналата година турската централна банка трябваше да вдигне лихвите на кредитите и влоговете в турски лири, за да спре обезценяването на лирата. Но тъй като това би спряло инвестициите в реалния сектор, лихвите си останаха ниски,

лирата продължи да

потъва

и краткосрочният дълг в долари да расте.

По-големият проблем е, че точно същия проблем имат десетки държави от категорията на така наречените възникващи пазари - те също се претовариха с кредити в долари, които бяха евтини, а сега поскъпват, докато собствените им валути потъват.

Сред тях са Аржентина, Индия, Чили, Русия, Южна Африка и дори Китай. Банката за международните разплащания е публикувала списък от 13 най-ударени “възникващи пазари”, сред които южната ни съседка е в най-рисково положение. Всички те са се нагълтали с твърде много евтини доларови кредити, които станаха непоносимо скъпи. За много от тези страни обявяването на дефолт (неплатежоспособност) изглежда неизбежно.

“Тази ситуация става още по-опасна от балоните с надценени авоари, защото дългът трябва да се плаща в строго определен срок. Ако една държава пропусне плащане, това причинява верижна реакция от дефолти” – обяснява известната анализаторка Номи Принс, която стана световноизвестна с книгата си “Заговор – как централните банкери измамиха света”.

“Ето защо една криза във “възникващите пазари” може бързо да стане глобална криза, - продължава Принс. – В днешния свят на финансова глобализация всяка малка криза може да стане международен проблем за секунди. Това е реалността на днешните пазари.”

Според Джейкъб Шапиро, анализатор на “Геополитикъл фючърс” (https://www.realclearworld.com/articles/2018/08/16/the_currency_crisis_of_2018_112863.html),

следващите най-застрашени “възникващи пазари” са

Аржентина, Мексико,

Чили и Индонезия

Аржентинското песо се срива подобно на турската лира с близо 10 на сто само за седмица. Онзи ден правителството се принуди да обяви, че ще продаде около 500 милиона долара от резервите си, за да стабилизира валутата. Мексико държи по-голямата част от своя дълг в долари - около 271 милиарда. На фона на търговската война със САЩ това е сериозна заплаха.

В дългия лист с пострадали е Китай, който има 548 милиарда доларов дълг. Разбира се, за китайската икономика това не е проблем, тъй като външният дълг е едва 14% от БВП, а и резервите на Поднебесната възлизат на 3,2 трилиона долара в различни валути и други авоари.

“Турската икономика ще се влоши, преди да се подобри - пише Джейкъб Шапиро. – Сега най-важният въпрос е дали ще се разпростре и сред другите уязвими държави… Твърде рано е да говорим за глобална финансова криза, но не е твърде рано да помислим дали това, което се случва в Турция, е само турска работа…”

Според Номи Принс има признаци, че Федералният резерв се е поуплашил и е решил да отложи планираното за септември ново вдигане на лихвата. Но това ще надуе още повече балона от “тъмни пари” и неизбежната световна криза ще заприлича на библейския апокалипсис.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,