Ели Христова: Политиците не могат да мерят ръст с царя, затова се опитват да скъсат връзката му с България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7027526 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с адвокатката на царя:

Смайващо - за “Врана” съдът признава един нотариален акт за нищожен, а се позовава на него

Цар Фердинанд е купувал мястото парче по парче, строил е и стария, и новия дворец, и великолепния парк

През всички години на дела нито един съдебен състав не изслуша историческата експертиза за Интендантството. Вярно, че за право се държи и изпит по история, но самонадеяността на колегите е изумителна!

Таксите за съдебни дела са огромни и това е проблем не само за семейството на царя, но за всеки българин

Употребиха съда - знаят, че при това развитие той няма да има друг изход, освен да присъди в полза на държавата

Питайте премиера: Ако съдът ви вземе всичко, вие ще напуснете ли държавата?

- Г-жо Христова, подготвихте ли се вече да обжалвате решението на съда, че “Врана” не е на царя, а на държавата?

- Не съм влязла в контакт с г-н Сакскобургготски, но смятам, че задължително трябва да обжалваме. Надявам се, че следващата инстанция ще прозре внимателно както документите, така и нашите аргументи и ще стигне до извода, че държавата не е собственик, а наследниците на цар Борис III. Че реституцията е настъпила и по отношение на тях.

- Казахте, че казусът “Врана” е по-различен в сравнение с другите царски имоти. Защо?

- Докато за другите имоти на много места се появява Интендантството или негов служител като представител на княза при оформянето на документите за собственост, заради което различните състави на съда считаха, че то е действало в полза на държавата, а не на царя, то за “Врана” въобще не става въпрос за Интендантството. Цар Фердинанд е купувал мястото парче по парче, строил е и стария, и новия дворец, направил е този великолепен парк. В документите Интендантството се споменава във връзка със списъци на документите за собственост на царя, които то просто е съхранявало.

То може да се свърже по някакъв начин и заради нотариалния акт, който е бил съставен през 1928 г. в опит Интендантството да бъде признато за собственик с 30-годишно давностно владение върху имота. Но този акт не е подписан от нотариус Христо Омарбалиев - всички български юристи познават това име, този човек е светило по отношение на тази част от правото. Той отказва да подпише нотариалния акт и според мен това е недвусмислена гаранция, че отразеното в него по отношение на собствеността не е вярно.

Така че в случая по делото с “Врана” Интендантството няма никакво отношение. Това е едно от делата, в които най-ясно може да се проследи намерението на княз Фердинанд да купува частни имоти и да оформи частно имение. Голяма част от тази територия е била придобита от него чрез Никола Странски, който пък е купил имота на публична продан, утвърдена от тогавашния Върховен съд. С други думи - не е имало никакви съмнения, че не държавата го е купила на публичната продан, а частно лице. Не е имало нито един момент до 1947 г., в който този имот да е бил държавна собственост. И затова за мен е изключителен шок да видя такова становище на съда, което почива единствено на предварително създадени нагласи в полза на “обществения интерес”. Смятам, че общественият интерес е да бъде законно и справедливо, а не да се угоди на държавата.

- Смятате, че по делото “Врана” съдът се позовава на документ, който не е юридически издържан, така ли?

- Самият съд признава, че това е нищожен нотариален акт, но въпреки всичко казва, че го цени.

Но решението на съда е смайващо и от друга гледна точка - преди да влязат в сила реституционните закони, държавата е прехвърлила имота на Столична община. Това става по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация от 17 септември 1991 г. По силата на параграф 7 в него държавата е загубила правото си на собственост, а от ноември 1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост.

- Тогава държавата в качеството си на каква води дела за “Врана”?

- Това е въпросът! Като на какъв субект се възстановява собственост на държавата, при положение,че дори неправилно да е бил възстановен този имот на Симеон Сакскобургготски и неговата сестра, той всъщност би трябвало да се върне в Столичната община, а не в държавата.

- Как тогава съдът допуска за разглеждане дело, по което държавата не би следвало да е ищец?

- Съдът обаче казва точно обратното - че държавата е собственик.

Груба грешка е, че през всички съдебни процеси нито един състав на съда не счете, че трябва да изслуша историческа експертиза по темата за Интендантството, която да включва специалисти по история на Третото българско царство. Само един от съдиите по делото за стопанството “Врана” беше казал, че се чувства подготвен по тази тема, но така или иначе не той постанови решението, защото там се смениха много съдии. Тази самонадеяност от страна на участващите в процесите лица, че познават историята достатъчно добре, за да могат да си направят изводите, доведе до този несправедлив резултат по отношение на царската реституция.

Вярно е, че всички, които сме кандидатствали право, сме държали изпит по история, но това не ни прави специалисти по тези въпроси. И съм убедена, че ако беше изслушана такава експертиза, щеше да се установи, че Интендантството е действало и за царя, в негов частен интерес, а не само в служба на професионалната му изява като владетел и ръководител на държавата. Че Интендантството е нещо по-особено от това, което го е определил съставът на ВКС в прословутото първо дело за царските имоти - за двореца “Кричим”.

А най-голямото безумство беше, че по силата на доскоро действаща норма решенията на ВКС имаха задължителна сила за останалите съдилища, когато разглеждат същите въпроси. Ние се опитвахме да изтъкнем пред съответните съдебни състави, че всяко дело, независимо че става дума за спор между едни и същи страни - държавата и наследниците на цар Борис III, е различно - различна тактическа обстановка, за възникването на различна собственост и т.н. Но нито един съд не пожела да ревизира това решение.

Ако се изследват всички тези исторически данни, с които разполагаме, неминуемо ще се стигне до извода, че тази свръхдържавна насоченост, която съдът се опитва да вмени на Интендантството, не е налице. И най-големият парадокс тук - излиза, че точно от момента, в който княз Фердинанд купува един имот и в съответния акт пише, че го купува лично за себе си чрез съответен пълномощник, и заплаща за това определена цена, съдът счита, че точно в същия момент Интендантството е завладяло този имот даже не за себе си, а за държавата, за да стане тя собственик. Това противоречи на всякаква житейска логика.

За съжаление, сега, когато след промяна в ГПК вече няма подобен дамоклиев меч над интересите на хората - едно и също решение да бъде мултиплицирано, без да се преценява неговото отношение и справедливост, по-голямата част от делата са приключили и не очаквам тази инерция да бъде преодоляна.

- Запознах те ли се вече с мотивите на съда по делото за “Врана”?

- Частично. Успях да видя оттук-оттам в интернет, тъй като решението не е качено още на сайта на съда.

- Оптимист ли сте, че при обжалване ще ви чуят?

- 10 г. бях оптимист. И силно се надявах, че колкото повече се разглеждат тези дела, се вниква повече и в документите, и в историческите факти. Както и в същността на това законодателство, което е предизвикателство за всички нас, съвременните юристи. Но това, което се случва напоследък, ме кара да бъда все по-голям песимист.

- Какво имате предвид?

- На българското правителство е даден срок до 13 септември да вземе отношение по жалбите на царя в Страсбург. Ние очаквахме, че в тези няколко месеца Министерството на правосъдието ще се свърже с г-н Сакскобургготски и неговата сестра или с техните пълномощници. Това обаче не стана. Няма юрист, който да не е наясно, че наложеният през 2009 г. мораториум от Народното събрание е незаконосъобразен. Той е потресаващ с това как една власт - законодателната, изземва функции на съдебната и на изпълнителната власт. Това на първо място ме кара да съм песимист. И другото е това решение за “Врана”, когато посегнаха вече на дома на царя.

- Защо това, че не са се свързали, ви кара да сте песимист?

- Защото за мен това е знак, че най-вероятно готвят становище, с което отричат правата на жалбоподателя да получи справедливост. А мораториумът е един акт на Народното събрание, който противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.

- А по делото за “Врана” ще стигнете ли до Страсбург?

- Това зависи от няколко неща. Първо, от волята на страните - дали г-н Сакскобургготски и неговата сестра ще искат да обжалват. Надявам се това да стане. Второ, зависи и от разноските по делата. Не е тайна, че държавните такси за водене на съдебни дела в България са много високи - 4% за първа инстанция, по 2% за въззивна и за касационна инстанция. Когато става въпрос за огромни искове - защото държавата тук е предявила претенции в размер на няколко милиона - ако бъдем осъдени, това ще са огромни суми само за държавни такси. Смятам, че това не само за конкретния казус, но и за много други граждани е една реална пречка за достъп до правосъдие. Но това е друга тема.

- Съдът отсъди, че царят ще получи 1 милион като добър стопанин на двореца “Врана” - това достатъчно ли е според вас, ще покрие ли неговите инвестиции?

- Вложените от царя средства са много повече. Тази сума, за която съдът е преценил, че следва да му бъде възстановена, е към определен период. Към днешна дата поддръжката на имота е увеличила разходите. Вече е реставриран целият първи етаж на двореца, за да се превърне в музей на Третото българско царство. В него са вложени огромни средства въпреки знанието, че няма да бъдат възстановени на царското семейство. Но те го правят, защото искат това за паметта на народа ни.

- Какво ще стане с парка “Врана”?

- Преди държавата да прехвърли имота на Столичната община, всичко е било в безобразно състояние. Общината е положила аварийни грижи. Едва след завръщането си царят възстановява напълно сградите. Столичната община се грижи за парка и се надявам, че ще продължи да го прави и няма да се демотивира от неяснотата на това решение до окончателното произнасяне на съда.

- Какво ще се случи с тези имоти, като ги вземе държавата?

- Не знам. Най-вероятно известно време нищо няма да се прави, след което ще си проличи кой иска да ги вземе.

- Съзирате нечий частен интерес зад тези усилия на държавата ли?

- Аз не съм го видяла този частен интерес, но много хора ме питат кой иска да вземе “Врана”. Те не вярват, че държавата го иска. Какво по-специално би могла да направи тя от това - паркът е отворен, организират се светски събития. Дворецът ще стане музей?

В случая може да действа и хубавата шопска поговорка “Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле”. Те до такава степен са се съсредоточили върху това как да навредят на Симеон Сакскобургготски, че въобще не се интересуват дали биха могли да извлекат други ползи. И най-ужасното е, че не гледат като политици в бъдещето, а ги интересува само настоящето.

- Къде ще живее царят, ако му вземат “Врана”?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Той е болезнен за мен, защото се бунтувам срещу тази безумна несправедливост. Не мога да си представя, ако вие зададете въпроса лично на него, той как би се почувствал!

- Така е, но това е въпрос, който в един момент ще стои на дневен ред. В Мадрид ли ще се върне?

- Не мога да кажа. Очевидно е за мен това, че една част от политическата класа - представители на различни партии, желаят да оставят без всякаква база или връзка царят и неговото семейство с България. Защото те по никакъв начин не могат да мерят ръст нито с авторитета на царя, нито с неговите заслуги спрямо българската държава. И се опитват да спечелят съревнованието с него по най-мерзкия начин - а именно, като го принудят да напусне държавата заради всички тези неща, които му причиниха.

- Възможно ли е това да се случи - той да напусне държавата?

- Не бих могла да преценявам от негова гледна точка. Не съм разговаряла с него, защото смятам, че това е изключително болезнен въпрос. Попитайте примерно премиера: “Ако съдът ви вземе всичко, вие ще напуснете ли държавата? Ще отидете ли да търсите подслон или препитание другаде?”

- Премиерът не е имал дом в чужбина.

- Откъде знаете? Никой не знае. Ние сме в нов век, хората могат да пътуват свободно, да придобиват собственост навсякъде.

Изключително разочарована съм, защото виждам как държавата предопредели своята служебна победа. Защото тя е тази, която трябваше да създаде законодателно решение, което не поражда колебание.

- Имаше идея да се пише закон за царските имоти, какво стана с нея?

- Очевидно това бе само идея и не се прави нищо, защото един подобен закон ще реши въпроса поне частично в полза на царя и сестра му. Според мен и колегите, които се занимаваме с царската реституция - Валя Гигова, Росен Томов, и сега действащият Закон за възстановяване на собствеността върху отнетите недвижими имоти в своята редакция от 1997 г. дава реална възможност случаят на царската реституция да бъде решен в полза на царя и на неговото семейство. За мен е изумително защо съдът така стеснително тълкува този закон. След като при налагането на мораториум през 2009 г. в решението на Народното събрание пише, че той се налага до приемането на закон, няма никакво съмнение, че парламентът и Министерският съвет са били длъжни да направят необходимото. Те не са го направили. Нещо повече - министърът на регионалното развитие тогава Росен Плевнелиев и министърът на земеделието Мирослав Найденов бяха тези, които заведоха делата от името на държавата в съда. С ясното съзнание, че при това положение съдът няма да има никакъв друг изход, освен да присъди в полза на държавата.

- Тоест всичко е политическа акция срещу царя?

- Да, според мен е така. Затова казвам, че употребиха съда, защото знаят, че при това развитие той няма да има абсолютно никакъв друг изход. И сега точно същите тези политици могат да претендират, че нищо лошо не са направили, защото има влезли в сила съдебни решения. Това е една лъжлива, псевдозаконност, която корумпира устоите на държавата.

Визитка

Родена на 25 юни 1967 г. в Силистра

Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет през 1990 г.

Специалист по гражданско право и по международни наследства

От 1992 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия

Личен адвокат на Симеон Сакскобургготски и на сестра му Мария Луиза Хробок

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,