Човекът на Тръмп срещу човека на Сорос в битката за европейския популизъм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7027593 www.24chasa.bg

Банън и Варуфакис – кой ще успее да изпълни задачата?

 Два призрака бродят из Европа – единият радикално десен, а другият радикално ляв. Лошото е, че всеки е сам за себе си в своята държава. Който успее да ги събере в строен общоевропейски интернационал, той ще получи много власт и ще се нареди в пантеона на историята някъде между Ленин и Пеле.

Засега двама „бивши“ се заели с тази задача – Стив Банън, бивш „главен стратег“ на Тръмп, и Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция. И двамата останаха без армия в своите си държави и сега ще се опитат да поведат стария континент към новото бъдеще.

Стив Банън създава в Брюксел своя организация, наречена „Движението“. Засега не разполага с кой знае колко пари, но ако работата потръгне, ще привлече милиарди. Известно е, че има връзки с банката „Голдмън сакс“ и с милиардерското семейство Мърсър. В миналото те са инвестирали много в него, гарантирано ще инвестират пак.

Варуфакис създаде движението „Дием25“, което вече било привлякло 60 хиляди европейци. Сред тях са видни постмодерни, феминисти и леви публицисти. Зад него стои

така наречената „Партия на Давос“,

т. е. гравитиращата около Сорос мрежа от инвеститори

в левите партии и идеи.

Медиите споменават Бенън с пренебрежение, но дълбоко грешат – той е изцяло в тон с европейската популистка и евроскептична вълна. И обратното, Варуфакис получава огромно уважение, но той споделя всички заблуди на старите социалдемократи, които ги докараха до тежка криза.

Банън поддържа топли връзки с Виктор Орбан в Унгария, Марин Льо Пен във Франция, Найджъл Фараж във Великобритания и всички други италиански, германски, шведски, австрийски и други националисти. Той се среща с лидерите, говори от техните трибуни и в общи линии е добре приет.

Какво може да им предложи? Както споменах по-горе, ако успее да създаде общ европейски проект, вероятно ще привлече финансиране някои американски милиардери. Освен това, той е бивш вицепрезидент на „Кеймбридж аналитика“ – компания за анализ на данни и електорални стратегии. Тя се закри, защото бе прекалено успешна и защото я обвиниха за кражба на профили във фейсбук. Но ясно е, че ще продължи да прави същото под друго име и че Банън ще има достъп до нейните свърхмодерни електорални технологии – точно каквото липсва на европейските популисти.

Пари и свърхмодерни избори технологии –

какво повече му трябва на новия десен популизъм?

Трябва му виден световен идеолог, какъвто се опитва да бъде Банън.

Биографията му е много динамична – в живота си е постигал много, но никога не се е задържал. Първо е флотски офицер, после инвестиционен банкер, климатичен изследовател, холивудски продуцент, политически идеолог, издател, автор, ръководител на кампанията на Тръмп и „главен стратег“ на Белия дом, докато не изпадна в немилост. Освен това има три брака и три развода.

Той е и един от създателите на движението „Чаено парти“ в републиканската партия, което по-късно се трансформира в т. нар. „алт-райт“, т. е. алтернативната десница, която в момента владее умовете на американската работническа класа. Идеологията му включва спиране на имиграцията и ислямизацията, както и ограничаване на свободната търговия. На обвиненията, че е „бял националист“, т.е. расист, отвръща, че е “икономически националист“. За разлика от другите десни, той предлага по-високо облагане на най-богатите, за да може да се облекчи средната класа. Освен това често критикува либертарианските икони като Хайек, Мизес и писателката Ан Ранд. Нейният „обективизъм“, твърди той, има за цел да превърне хората в стоки, в обекти.

Наричат го „традиционалист“. Някои твърдят, че идеите му се родеят с руския философ Дугин и с Мусолини. Освен това черпи много от теорията за т. нар. „Четвърти обрат“ на американските параисторици Нийл Хау и Уилям Страус. Става дума за мега обрати в националната култура и социалните нагласи в развития свят, които се случват на всеки 80 години приблизително и сега е времето на един такъв обрат, а Бренън се опитва да го поведе.

На мен поне ми се струва, че повечето му възгледи на Банън са музика в ушите на възникващия десен популизъм, който печели просто защото социалдемокрацията изхвърли в кофата своите класически каузи, а той бръкна и ги извади. Десните станаха по-леви от уж левите. Затова според мен Банън има бъдеще в Европа, стига да се окаже полезен на националните лидери.

Неговият противник, Янис Варуфакис, също много-много не се задържа на едно място. Роден е в доста заможно гръцко семейство, завършва математика, а после и икономика в Англия, преподава във Великобритания, САЩ и Австралия, дори получава австралийско гражданство. Блестящ оратор, той нарича себе си „блуждаеш марксист“ (erratic Marxist). Но аз лично подозирам, че той е един от онези талантливи интелектуалци, които елитите внедряват в левите движения, за им отровят умовете.

По принцип

елитът винаги внедрява свои агент-провокатори в левите партии.

Понякога дори създава самите партии изпреварващо. Например резултатите от първото управление на Сириза в Гърция през 2015 г. бяха плачевни за народа и великолепни за европейската финансова олигархията, защото тя получи нотариалния акт на Гърция. Лично Варуфакис излъга гърците, че ще постигне много по-добро споразумение за дълга, а постигна 3 пъти по-лошо. За народа щеше много по-добре Сириза изобщо да не бе идвала на власт и да бяха си управлявали десните.

Сега движението DiEM25 си поставя за цел да демократизира Европейския съюз. То смята да свика през 2025 г. ще се свика конституционна асамблея на ЕС, която ще превърне европейския парламент истински суверенен законодателен орган.

Защо не вярвам? Първо, защото Европа не може да бъде демократизирана отгоре надолу. Демокрацията е дело на нациите. В Брюксел е бюрокрацията. Второ, защо докато бе на власт в Гърция, Варуфакис не предложи нищо за нейната демократизация. Всички проблеми на южната ни съседка тръгват от това, че нейният елит е напълно безотговорен пред избирателя. А причината е в пропорционалната избирателна система, при народът никого не избира, а партиите си назначават депутатите. На това отгоре на първата партия се дава бонус от 50 депутатски мандата при общо 300, за да имало „стабилност“.

Докато Варуфакис бе на власт, можеше да предложи единствено демократичния мажоритарен вот, но не го направи. И сега не го прави, макар че ужким ще демократизира Европа. Затова според професор Янис е поредният шашмалог.

Хем е ужким марксист, хем му липсва му какъвто и да било „класов подход“. Изобщо не го интересува какво иска наемният труд в Европа и в Гърция. Янис е против национализма, той защитава незаконната имиграция, подкрепя политиката на идентичностите, мултикултурализма, джендъризъм и всичко останало, което кара обикновените гърци да псуват. Затова пък е горещ привърженик на т. нар. „минимален базов доход“, една съмнителна фантасмагория (според мен).

Затова аз лично смятам, че Варуфакис няма да успее да разпъне чадър над новите и радикални европейски левици. Той не е решение на проблема, а самият проблем.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Медиатори да отидат и при антиваксърите

    Буквално от последните часове е новината, че болните от морбили в Украйна са се увеличили с 10% само за седмица. Проблемът с тази болест става все по-голям, а експертите виждат първопричината за това в допуснати пропуски с ваксинирането на децата. В същото време у нас случаите на морбили са в пъти по-малко от други държави в ЕС,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,