Заслужава си за нея да се пишат песни и да се веят големи ярки и сини знамена, казва фронтменът на U2
U2 започва тази седмица турне от Берлин и току-що ни дойде провокативна идея – по време на шоуто ще развяваме голямо яркосиньо знаме на ЕС. Сигурно развяването му на рок концерт е досадно, скучно, кичозно напомняне за конкурса Евровизия. Но за някои от нас това вече е радикален акт.
Европа, която до скоро предизвикваше само прозявки при споменаването ѝ, днес разпалва истински скандали на масата. Европа е сцена на конфликтите на мощни и емоционални сили, а изходът от тях ще определи нашето бъдеще. Казвам нашето бъдеще, защото ние всички заедно сме в една лодка, а морето бушува заради екстремното време и екстремистката политика.
Като европеец аз се чувствам горд, когато си спомням как германците посрещнаха наплашените сирийски бежанци (щях да съм още по-горд, ако и други държави се бяха изправили). Горд съм от борбата на Европа срещу крайната бедност и климатичните промени. И да, изключително съм горд от Белфасткото споразумение и как други страни застанаха зад Ирландия в подновения от Брекзит спор за границата. Чувствам се привилегирован, че съм видял най-дългия период на мир и благоденствие на Европейския континент.
Но всички тези постижения са заплашени, защото се поставя под въпрос един от елементите на цялата европейска система – уважението към различията. Наблюдаваме забележително отстъпление от вярата в тази идея. Подхранвани от неравенството, родено от глобализацията и от провала да се управлява бежанската криза, националистите наричат разнообразието опасност. Търсете закрила, казват те, в еднаквостта, изгонете различните. Национализмът дискриминира всички, без разлика. Думата “патриотизъм” ни бе открадната от националисти и екстремисти, които искат всички да сме като в униформи. Но истинските патриоти търсят единството отвъд хомогенността. Да потвърдим това, според мен, е истинският европейски проект.
Можем ли да влезем със сърцата си в тази битка? Може да няма романтика в един проект, нито бюрокрацията да е секси, но както е казала великата Симон Вейл, “Европа е големият строеж на XXI век”. Нейните ценности и стремежи правят Европа нещо много повече от географско понятие. Те достигат сърцевината на това, което ни прави човешки същества, и онова, което искаме да бъдем. Тази идея за Европа заслужава да се пишат за нея песни и да се веят големи и ярки сини знамена. За да победи в тези бурни времена, Европа трябва да се превърне от мисъл в чувство.
*От “Франкфуртер алгемайне цайтунг”