Йосиф Кобзон: Цола Драгойчева се грижеше за мен като майка

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7032577 www.24chasa.bg
Йосиф Кобзон беше голям приятел на България.

-  Естрадната сцена - това е моят наркотик! - споделя артистът в едно последно интервю

- Емил Димитров ми беше приятел,

- Лили Иванова е с опърничав характер, но невероятна певица, казва Йосиф Кобзон

- Лекарски съвет спасил прочутия руски певец и депутат от сигурна

смърт в черния Ту-154

Едно към едно

23.11.2017 г.14.37 ч московско време. Набрах телефона + 7495....

Оля: Йосиф Давидович, привет! Да ви поздравя с настъпващите празници! Да сте жив и здрав и все така пеещ! Как сте?

Йосиф: Благодаря, добре! Оленка, ти ли си? Оля, от любимата ми България!

Оля: Да, Йосиф Давидович, аз съм. Как ме познахте толкова бързо по гласа. Не сме се чували от последното ни интервю...

Йосиф: Не забравяй, че все пак имам слух! (смее се... )

Йосиф: Как е моят адаш, синът ти Йосиф, учили се добре във ВГИК?

Оля: Да, Йосиф Давидович, всичко е супер. Вече е трети курс, пълен отличник!

Йосиф: Молодец Йосиф! Предай му поздрави! А ти как си, моето момиче?

Оля: Предстои ми сложна операция тук, в Москва, след броени дни, Йосиф Давидович...

Йосиф: Спокойно, в добри ръце си и всичко ще мине отлично! Режи и не го мисли повече, хвърли го в миналото. Всичко ще мине добре, ще видиш. Ти само вярвай...Кураж, Оленка!

Някак си се почувствах по-добре и наистина окуражена от толкова изстрадал и невероятно силен човек.

След този разговор с Йосиф Кобзон станах, отидох до прозореца и погледнах на снежна Москва от петия етаж на болницата... Колко е красива! Спомних си многобройните си срещи с Йосиф Давидович и нашите приятелски разговори в артистичния му офис.

Малко след нашия разговор Йосиф Кобзон се качи на сцената със соло концерт на 2. 2 2018 г. в Държавния кремълски дворец. Доайенът на съветската и руската естрада представи любимите хитове на публиката.

Tова са практически последните думи на Йосиф Кобзон пред българската преса. Интервюто е взето от журналистката Оля ал Ахмед в края на 2017 година в Москва. Г-жа Ал Ахмед бе любезна да го предостави за публикуване на “24 часа” минути след като се разбра за кончината му (бел.ред)

- Йосиф Давидович, вие сте световно известен артист. Често пеехте с военния ансамбъл “Александров”. Дори си спомням, че идвахте и в България с ансамбъла. Какво ще споделите за трагичната им загуба?

-Знаете ли, истината е, че лекар ме спаси от черния ТУ-154...Самолетът с 92 души на борда падна в Черно море на 25 декември 2016 г. В него пътуваше легендарният военен ансамбъл “Александров”, който трябваше да изнесе концерт пред руските войници в Сирия. С тях беше и моят приятел, ръководителят на ансамбъла Валерий Халилов. Личният лекар тогава ме посъветва да не пренебрегвам здравето си и да не пътувам за Латакия. Бях помолен да летя за Сирия с ансамбъла лично от своя дългогодишен приятел Валерий Халилов, ръководител на “Александров”. Но концертът съвпадна с мое важно пътуване във връзка с поддържащото ми лечение в чужбина. На 14 декември имахме съвсместен концерт с тях в “Колонната зала” и тогава Халилов ме помоли да излетя с тях за новогодишния концерт в Латакия. Отказах му по здравословни причини. Бях изнасял вече концерти заедно с ансамбъл “Александров” в Латакия. Тогава му казах :

“Няма проблем,

следващия път

е излетим

заедно!”...

Виждате ли как се преобърна този следващ път. С много болка и мъка си спомням за това. Определям случилото се като огромна, неописуема трагедия и загуба за културата.

- Вие винаги сте пръв в горещите точки. Не сте безразличен към трагедиите по света. Защо го правите?

- Не мога да не съм съпричастен към трудностите, изживявани от моята страна. Когато родината ми е зле, и аз съм боледувал заедно с нея. Бях първи и в Чернобил, и в Афганистан! Когато започна трагедията в Афганистан, аз пристигнах там пръв, през април 1980 година. След това ходих там 9 пъти. Когато се случи трагедията в Чернобил, отново се оказах там пръв! Когато се случи бедата в театъра по време на спектакъла “Норд Ост” - пристигнах пръв и пръв изведох дечицата оттам. Когато се случи инцидентът в Грозни, в Чечня - бях там първи. Тогава ме помолиха да използвам афганския си опит. Казах да не бъркат нещата. В Афганистан нашите синове защитаваха южните граници на нашата държава. А Чечня я смятаме за наша територия, сиреч воюваме на наша територия с наш народ, значи това е гражданска война. Обявете мораториум и тогава ще се изкажа и пред чеченците, и пред руснаците, щом всички те са ми сънародници. Щом настъпи първото примирие и бе подписано Хасавюрторското мирно съглашение, моментално бях пръв и единствен в Чечня. И работих там, без да ме е страх.

Аз съм народен

артист на всички

севернокавказки

републики

След мен в Афганистан и на другите места отидоха и други мои колеги, тогава никой не е предполагал за каквито и да било санкции. По принцип мен от нищо не ме е страх. Във всичко, което върша, задължително трябва да има логика. И когато са ме питали защо правиш всичко това”, отговарям: Защото не мога да съм безразличен към човешките страдания!

- Йосиф Давидович, помните много трудни периоди на страната, включително и “перестройката”. Как се справя интелигенцията с икономическите кризи?

- Да, имаше такива периоди, от които много хора се възползваха. Настъпиха трудните времена в промяна на икономиката и пазарите, т.нар. пазарни промени на демокрацията на 90-те години. По онова време при нас се образува прослойка на творческата интелигенция, която започна да печели безумни пари. Аз не съм против да има богати и хората да живеят добре. Страшното в случая беше, че никой от тях не плащаше данъци на държавата. Ако искате да ходите в чисти тоалетни, да се движите по хубави пътища и в чист и комфортен транспорт, плащайте си данъците! Новобогаташи си накупиха недвижими имоти в Маями, в Турция, в България, в Юрмала, в Испания и в Италия. Толкова хора се облажиха, а обявиха санкции за Кобзон!

- Като какъв се определяте - политик, бизнесмен или артист?

- Някога се

занимавах с бизнес

дори бих се

определил като

пионер в това дело

по време на перестройката. Като депутат служа вече 19 г., но нямам правото да се занимавам с бизнес. Единственият ми бизнес е творческата работа, концертите. Не се смятам за политик. Политик е този, чиято професия е политиката. Но изразяване на политическата и гражданската ми позиция смятам за необходимост. Тя дори е изразена в репертоара ми. Моята политика се състои в това да казвам честно и откровено каквото мисля. Щастлив съм, че вече 57 г. съм на естрадната сцена, това е моят наркотик!

- В началото на вашата кариера са ви наричали “руския Франк Синатра”. Как приемате сравнението с Франк Синатра?

- В интерес на истината обожавам Франк Синатра, за мен той е гений на своето време. Наистина много обичам творчеството на Франк. В края на 70-те години, когато бях избран за депутат на СССР, с Михаил Горбачов работих по въпроса да поканим Франк Синатра в Съветския съюз. Но не се разбрахме с импресариото му. Не знам защо ни сравняват със Синатра, имаме абсолютно различен стил, въпреки това ми е приятно. Мисля, че сравнение с Том Джоунс повече би ме устройвало. По експресията си приличаме, докато Франк Синатра е по-спокоен, по-лиричен. Ето, на снимките, които тук виждате, съм с мои колеги от световна величина - с Том Джоунс, Шостакович, с Мая Плисецкая, с Родион Щедрин, със Спиваков, със Зикина, с красавицата Лайза Минели.

- Не е тайна, че сте приятели с президента на Русия Владимир Владимирович Путин. Споделите някоя интересна история с него?

- Познавам Владимир Путин доста отдавна, много преди да дойде в Москва и да стане президент. Малко е пресилено да се каже, че дружим, но безспорно се отнасяме със симпатия един към друг. Когато се разболях и ме оперираха в Германия, Путин ми се обади, интересуваше се за състоянието ми. .

Все пак ще ви разкажа една много смешна история. Ежегодно в Санкт Петербург се отбелязва снемането на блокадата. Дойдох за празника и тъй като имаше много поканени артисти в зала “Октябър”, нямаше за всички участници гримьорни и съблекални. Директорката на залата Емма Василевна ме приюти в кабинета на своя заместник. Аз я попитах защо ми дава кабинета на заместника си, а не своя. Тогава тя ми каза, че в нейния се преоблича президентът Путин. А двата кабинета бяха един срещу друг, свързани с топла връзка и вътрешен коридор, в който имаше обща тоалетна. Сблъскахме се в този коридор. Ако трябва да бъда честен - сблъсъкът стана на път за тоалетната. Той излизаше от тоалетната с мокри ръце. А аз трябваше да вляза. Комична ситуация - да се срещнеш с президента пред тоалетната, смешна, но факт! Много се смяхме и двамата.

- Доста пъти сте идвали в България. Липсва ли ви?

- За пръв път дойдох в България през 1961 г. Тогава председател на българо-съветската дружба беше Цола Драгойчева. Пристигнахме с композитора Калмановски. Разболях се и Цола Драгойчева се грижеше за мен като майка. После следва “Златният Орфей” и многобройните ми концерти. Много обикнах българския народ. И никога не съм бил безразличен към това, което се случва между страните ни. Веднъж бях в България по случай националния празник - Освобождението от османско робство. Подготвих песни и на български език. Това шокира публиката, защото в България отдавна не си пееха песните. На този концерт присъства и Путин, доколкото си спомням. Аз излязох и изпях песента “Хей, Балкан, ти роден, наш” (Кобзон не се сдържа и запя по време на интервюто...) Това беше преди 10-12 години. Цялата зала стана на крака, хората плачеха. На другия ден вестниците писаха: “Кобзон ни върна българската песен”. Започнах концерта с “Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю” и завърших с “Моя страна, моя България...” на Емил Димитров. Предизвиках в залата ефекта на избухнала бомба! Не защото пях гениално, а защото на народа му бе домъчняло за хубавите български песни.

- Имате ли приятели в България?

- Дружах с Емил Димитров, който, уви, не е сред нас. Признавам вашата прима Лили Иванова. Като характер е доста опърничава, но като певица е потресаваща, невероятна, фантастична! Няма да забравя как след “Златният Орфей” влязох в един магазин и там имаше надпис: “Плочи на Емил Димитров и Лили Иванова няма!”. Много обичах Емил. С него ме свързваше изключително силна дружба. Посещавах го, когато беше болен. След кончината му ходих с Ованес Мелик-Пашаев да сложа цветя на гроба му. В България по-скоро имам фенове. Сред най-близките ми приятели са Ованес Мелик-Пашаев, ето, сега и вие с вашия син Йосиф сте мои приятели (Казва го на български.)!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,