Йосиф Кобзон: Цола Драгойчева се грижеше за мен като майка

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7032577 www.24chasa.bg
Йосиф Кобзон беше голям приятел на България.

-  Естрадната сцена - това е моят наркотик! - споделя артистът в едно последно интервю

- Емил Димитров ми беше приятел,

- Лили Иванова е с опърничав характер, но невероятна певица, казва Йосиф Кобзон

- Лекарски съвет спасил прочутия руски певец и депутат от сигурна

смърт в черния Ту-154

Едно към едно

23.11.2017 г.14.37 ч московско време. Набрах телефона + 7495....

Оля: Йосиф Давидович, привет! Да ви поздравя с настъпващите празници! Да сте жив и здрав и все така пеещ! Как сте?

Йосиф: Благодаря, добре! Оленка, ти ли си? Оля, от любимата ми България!

Оля: Да, Йосиф Давидович, аз съм. Как ме познахте толкова бързо по гласа. Не сме се чували от последното ни интервю...

Йосиф: Не забравяй, че все пак имам слух! (смее се... )

Йосиф: Как е моят адаш, синът ти Йосиф, учили се добре във ВГИК?

Оля: Да, Йосиф Давидович, всичко е супер. Вече е трети курс, пълен отличник!

Йосиф: Молодец Йосиф! Предай му поздрави! А ти как си, моето момиче?

Оля: Предстои ми сложна операция тук, в Москва, след броени дни, Йосиф Давидович...

Йосиф: Спокойно, в добри ръце си и всичко ще мине отлично! Режи и не го мисли повече, хвърли го в миналото. Всичко ще мине добре, ще видиш. Ти само вярвай...Кураж, Оленка!

Някак си се почувствах по-добре и наистина окуражена от толкова изстрадал и невероятно силен човек.

След този разговор с Йосиф Кобзон станах, отидох до прозореца и погледнах на снежна Москва от петия етаж на болницата... Колко е красива! Спомних си многобройните си срещи с Йосиф Давидович и нашите приятелски разговори в артистичния му офис.

Малко след нашия разговор Йосиф Кобзон се качи на сцената със соло концерт на 2. 2 2018 г. в Държавния кремълски дворец. Доайенът на съветската и руската естрада представи любимите хитове на публиката.

Tова са практически последните думи на Йосиф Кобзон пред българската преса. Интервюто е взето от журналистката Оля ал Ахмед в края на 2017 година в Москва. Г-жа Ал Ахмед бе любезна да го предостави за публикуване на “24 часа” минути след като се разбра за кончината му (бел.ред)

- Йосиф Давидович, вие сте световно известен артист. Често пеехте с военния ансамбъл “Александров”. Дори си спомням, че идвахте и в България с ансамбъла. Какво ще споделите за трагичната им загуба?

-Знаете ли, истината е, че лекар ме спаси от черния ТУ-154...Самолетът с 92 души на борда падна в Черно море на 25 декември 2016 г. В него пътуваше легендарният военен ансамбъл “Александров”, който трябваше да изнесе концерт пред руските войници в Сирия. С тях беше и моят приятел, ръководителят на ансамбъла Валерий Халилов. Личният лекар тогава ме посъветва да не пренебрегвам здравето си и да не пътувам за Латакия. Бях помолен да летя за Сирия с ансамбъла лично от своя дългогодишен приятел Валерий Халилов, ръководител на “Александров”. Но концертът съвпадна с мое важно пътуване във връзка с поддържащото ми лечение в чужбина. На 14 декември имахме съвсместен концерт с тях в “Колонната зала” и тогава Халилов ме помоли да излетя с тях за новогодишния концерт в Латакия. Отказах му по здравословни причини. Бях изнасял вече концерти заедно с ансамбъл “Александров” в Латакия. Тогава му казах :

“Няма проблем,

следващия път

е излетим

заедно!”...

Виждате ли как се преобърна този следващ път. С много болка и мъка си спомням за това. Определям случилото се като огромна, неописуема трагедия и загуба за културата.

- Вие винаги сте пръв в горещите точки. Не сте безразличен към трагедиите по света. Защо го правите?

- Не мога да не съм съпричастен към трудностите, изживявани от моята страна. Когато родината ми е зле, и аз съм боледувал заедно с нея. Бях първи и в Чернобил, и в Афганистан! Когато започна трагедията в Афганистан, аз пристигнах там пръв, през април 1980 година. След това ходих там 9 пъти. Когато се случи трагедията в Чернобил, отново се оказах там пръв! Когато се случи бедата в театъра по време на спектакъла “Норд Ост” - пристигнах пръв и пръв изведох дечицата оттам. Когато се случи инцидентът в Грозни, в Чечня - бях там първи. Тогава ме помолиха да използвам афганския си опит. Казах да не бъркат нещата. В Афганистан нашите синове защитаваха южните граници на нашата държава. А Чечня я смятаме за наша територия, сиреч воюваме на наша територия с наш народ, значи това е гражданска война. Обявете мораториум и тогава ще се изкажа и пред чеченците, и пред руснаците, щом всички те са ми сънародници. Щом настъпи първото примирие и бе подписано Хасавюрторското мирно съглашение, моментално бях пръв и единствен в Чечня. И работих там, без да ме е страх.

Аз съм народен

артист на всички

севернокавказки

републики

След мен в Афганистан и на другите места отидоха и други мои колеги, тогава никой не е предполагал за каквито и да било санкции. По принцип мен от нищо не ме е страх. Във всичко, което върша, задължително трябва да има логика. И когато са ме питали защо правиш всичко това”, отговарям: Защото не мога да съм безразличен към човешките страдания!

- Йосиф Давидович, помните много трудни периоди на страната, включително и “перестройката”. Как се справя интелигенцията с икономическите кризи?

- Да, имаше такива периоди, от които много хора се възползваха. Настъпиха трудните времена в промяна на икономиката и пазарите, т.нар. пазарни промени на демокрацията на 90-те години. По онова време при нас се образува прослойка на творческата интелигенция, която започна да печели безумни пари. Аз не съм против да има богати и хората да живеят добре. Страшното в случая беше, че никой от тях не плащаше данъци на държавата. Ако искате да ходите в чисти тоалетни, да се движите по хубави пътища и в чист и комфортен транспорт, плащайте си данъците! Новобогаташи си накупиха недвижими имоти в Маями, в Турция, в България, в Юрмала, в Испания и в Италия. Толкова хора се облажиха, а обявиха санкции за Кобзон!

- Като какъв се определяте - политик, бизнесмен или артист?

- Някога се

занимавах с бизнес

дори бих се

определил като

пионер в това дело

по време на перестройката. Като депутат служа вече 19 г., но нямам правото да се занимавам с бизнес. Единственият ми бизнес е творческата работа, концертите. Не се смятам за политик. Политик е този, чиято професия е политиката. Но изразяване на политическата и гражданската ми позиция смятам за необходимост. Тя дори е изразена в репертоара ми. Моята политика се състои в това да казвам честно и откровено каквото мисля. Щастлив съм, че вече 57 г. съм на естрадната сцена, това е моят наркотик!

- В началото на вашата кариера са ви наричали “руския Франк Синатра”. Как приемате сравнението с Франк Синатра?

- В интерес на истината обожавам Франк Синатра, за мен той е гений на своето време. Наистина много обичам творчеството на Франк. В края на 70-те години, когато бях избран за депутат на СССР, с Михаил Горбачов работих по въпроса да поканим Франк Синатра в Съветския съюз. Но не се разбрахме с импресариото му. Не знам защо ни сравняват със Синатра, имаме абсолютно различен стил, въпреки това ми е приятно. Мисля, че сравнение с Том Джоунс повече би ме устройвало. По експресията си приличаме, докато Франк Синатра е по-спокоен, по-лиричен. Ето, на снимките, които тук виждате, съм с мои колеги от световна величина - с Том Джоунс, Шостакович, с Мая Плисецкая, с Родион Щедрин, със Спиваков, със Зикина, с красавицата Лайза Минели.

- Не е тайна, че сте приятели с президента на Русия Владимир Владимирович Путин. Споделите някоя интересна история с него?

- Познавам Владимир Путин доста отдавна, много преди да дойде в Москва и да стане президент. Малко е пресилено да се каже, че дружим, но безспорно се отнасяме със симпатия един към друг. Когато се разболях и ме оперираха в Германия, Путин ми се обади, интересуваше се за състоянието ми. .

Все пак ще ви разкажа една много смешна история. Ежегодно в Санкт Петербург се отбелязва снемането на блокадата. Дойдох за празника и тъй като имаше много поканени артисти в зала “Октябър”, нямаше за всички участници гримьорни и съблекални. Директорката на залата Емма Василевна ме приюти в кабинета на своя заместник. Аз я попитах защо ми дава кабинета на заместника си, а не своя. Тогава тя ми каза, че в нейния се преоблича президентът Путин. А двата кабинета бяха един срещу друг, свързани с топла връзка и вътрешен коридор, в който имаше обща тоалетна. Сблъскахме се в този коридор. Ако трябва да бъда честен - сблъсъкът стана на път за тоалетната. Той излизаше от тоалетната с мокри ръце. А аз трябваше да вляза. Комична ситуация - да се срещнеш с президента пред тоалетната, смешна, но факт! Много се смяхме и двамата.

- Доста пъти сте идвали в България. Липсва ли ви?

- За пръв път дойдох в България през 1961 г. Тогава председател на българо-съветската дружба беше Цола Драгойчева. Пристигнахме с композитора Калмановски. Разболях се и Цола Драгойчева се грижеше за мен като майка. После следва “Златният Орфей” и многобройните ми концерти. Много обикнах българския народ. И никога не съм бил безразличен към това, което се случва между страните ни. Веднъж бях в България по случай националния празник - Освобождението от османско робство. Подготвих песни и на български език. Това шокира публиката, защото в България отдавна не си пееха песните. На този концерт присъства и Путин, доколкото си спомням. Аз излязох и изпях песента “Хей, Балкан, ти роден, наш” (Кобзон не се сдържа и запя по време на интервюто...) Това беше преди 10-12 години. Цялата зала стана на крака, хората плачеха. На другия ден вестниците писаха: “Кобзон ни върна българската песен”. Започнах концерта с “Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю” и завърших с “Моя страна, моя България...” на Емил Димитров. Предизвиках в залата ефекта на избухнала бомба! Не защото пях гениално, а защото на народа му бе домъчняло за хубавите български песни.

- Имате ли приятели в България?

- Дружах с Емил Димитров, който, уви, не е сред нас. Признавам вашата прима Лили Иванова. Като характер е доста опърничава, но като певица е потресаваща, невероятна, фантастична! Няма да забравя как след “Златният Орфей” влязох в един магазин и там имаше надпис: “Плочи на Емил Димитров и Лили Иванова няма!”. Много обичах Емил. С него ме свързваше изключително силна дружба. Посещавах го, когато беше болен. След кончината му ходих с Ованес Мелик-Пашаев да сложа цветя на гроба му. В България по-скоро имам фенове. Сред най-близките ми приятели са Ованес Мелик-Пашаев, ето, сега и вие с вашия син Йосиф сте мои приятели (Казва го на български.)!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,