Съживяване на преговорния процес с ЕС - алтернатива за Турция срещу валутната криза със САЩ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7033878 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

"Във всяка работа има и нещо добро", казва турска поговорка, която съответства на българската "Всяко зло за добро". "Доброто" във валутната криза със САЩ, предизвикала срива на турската лира, която разтърси турските финансови пазари през месец август, е това, че Турция отново обърна поглед към Европейския съюз.

След близо три години охлаждане на отношенията с Европа, Анкара обяви приоритет на реформите за членство в ЕС. Това решение бе взето на заседание на Групата за действие за реформи, която заседава тези дни.

Групата бе създадена в процеса на присъединяване на Турция към ЕС, но в продължение на три години не отбеляза никаква дейност. Нещо повече, в новия кабинет, който според новата президентска система бе назначен от Реджеп Тайип Ердоган и се ръководи от него, бе премахнато министерството по европейските въпроси с министър Йомер Челик.

И ето че усилията за затопляне отново на отношенията с ЕС се превърнаха в алтернатива за Анкара срещу кризата с Вашингтон.

"ЕС e притеснен от действията на Тръмп и политиката на САЩ не по-малко, отколкото е обезпокоена Турция, и това стана причина Турция отново да насочи вниманието си към ЕС", отбелязват турски анализатори.

Заседанието на Групата за действие за реформите с ЕС е първото след тригодишен застой. В него участваха министрите на външните и на вътрешните работи, на правосъдието и на финансите и хазната.

В изявленията, които направиха, четиримата министри подчертаха една обща точка, а именно, че реформите в процеса на присъединяването към ЕС ще бъдат приоритет за Турция. Външният министър Мевлют Чавушоглу посочи още, че "независимо дали ще бъдем приети или не в ЕС, реформите са приоритет на управлението".

Но дали Анкара ще отстъпи от досегашните си настоявания за пълноправно членство или ще се съгласи на привилегировано партньорство, както предлагаше Меркел, това засега не е ясно.

В настоящата ситуация заседанието на Групата има може би повече характера на сигнал, че Анкара е готова да поднови преговорите в предприсъединителния процес, които "замръзнаха" след разразилите се насрещни обвинения между Ердоган и европейски лидери. В основата на конфликта обаче стои неизпълнението на критериите от Копенхаген от страна на Анкара, влошаването на състоянието на човешките права в Турция и др.

Близък до управляващата ПСР анализатор твърди, че министрите, участвали в заседанието, са наредили на ведомствата си да сформират групи за работа по европейските критерии, които да активизират връзките с европейските институции, но в същото време да съблюдават и чувствителността на Евросъюза по отношение на Турция, така че Европа да разбере усилията, които полага Турция в борбата срещу терора.

Вероятно за да навакса пропуснатото, групата за действия за реформи, обяви, че следващото заседание ще бъде на 11 декември 2018. То ще се провежда под председателството на правосъдния министър Абдулхамит Гюл.

Анкара иска от ЕС да бъдат отворени 23 и 24 глави от предприсъединителния процес. Това са всъщност най-важните глави от гледна точка на спазването на човешките права, за които се критикува Турция. Анализатори посочват, че докато Анкара не направи стъпки в посока на освобождаването от затвора на депутата от опозиционната НРП Енис Бербероглу, на журналисти, активисти, не е възможно да бъдат отворени въпросните глави.

Подновяването на преговорите по митническия съюз между ЕС и Турция засега се очертава като най-близка перспектива за подновяване на преговорите. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че подготовката се води съвместно с министерството на финансите и на хазната. Анкара обвързва преговорите с отпадането на визите за ЕС на турските граждани.

Събитието, което се очаква да отключи застоя и да доведе до съживяване в отношенията Анкара-Брюксел, е предстоящото посещение на Ердоган в Германия на 28 и 29 септември, където ще разговаря с канцлера Ангела Меркел.

По време на разговорите ще бъдат обсъдени всички важни теми, включително и такива, по които двете страни имат различия. Отношенията между Германия и Турция се обтегнаха след опита за преврат през 2016-а, след като германски граждани бяха задържани заради подозрения за участие в пуча.

Анкара изрази възмущение от това, че Берлин не е порицал публично опита за преврат. Последваха редица негативни събития, остри обвинения, размяна на обидни квалификации. Но в политиката това са неща, които се забравят, когато стане дума за интереси.

Разбира се, съживяването или не на преговорния процес в голяма степен зависи от това дали Анкара ще отстъпи от досегашните си настоявания за пълноправно членство или ще се съгласи на привилегировано партньорство, както предлагаше Меркел, което засега не е ясно.

Въпреки че в исторически план Турция е част от Европа /руският цар Николай Първи бе нарекъл Османската империя "болният човек на Европа", а през Втората световна война всяка от воюващите страни направи не малко опити, за да притегли Турция към себе си, която обаче запази неутралитета си/ и има митническо споразумение с ЕС, за съжаление отворилата се през 2004 г. от страна на Брюксел перспектива за присъединяване на страната в Евросъюза се провали поради нежеланието и на двете страни да постигнат напредък. В последните години се развихриха проблеми с почти всички европейски страни.

Въпреки желанието на Анкара, ясно е, че предстоят сложни преговори. От друга страна обаче, въпреки че ЕС е обхванат от вътрешни проблеми, насочването на Турция отново към европейската перспектива е добър и положителен знак за страната. Турция остава най-важният търговски партньор на Европа, над половината от търговския износ на Турция през миналата година, който надхвърля 140 млрд.долара, е бил за Европа.

Благосклонни към европейската перспектива анализатори коментират, че както Турция, така и Европа имат нужда един от друг.

В същото време Турция, която поради геостратегическото си положение има предимството да гледа и на запад и на изток /подобна констатация преде време бе направила Хилари Клинтън/, в усилията да излезе от валутната криза работи по алтернативата за разплащане със злато в търговията с Русия и Иран, основните неевропейски партньори в региона.

Турция притежава едни от най-големите резерви на злато, 231,9 тона, според експертите се нарежда на 10-то място в света. Като се прибавят и авоарите на частните банки, чиито резерви са в злато, общата стойност на златния резерв на турската република възлиза на 595,5 тона, което се равнява на 25 млрд. долара.

Според информации в турските медии, през 2017 г. правителството е върнало в страната цялото количество злато, което се е намирало във Федералния резерв на САЩ и ги е предало на истанбулската борса за злато.

Турски експерти твърдят, че Германия и Русия постъпват по същия начин като Турция - увеличават златните си резерви като връщат в страната златните авоари, намиращи се в банките в САЩ и в други страни. Още една тема за разговорите между Ангела Меркел и Ердоган.

(БТА)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,