Станислава Пирчева: Доц. Герганов ме спаси с операция в Хановер. Радвам се, че ще лекува и в “Пирогов”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7034235 www.24chasa.bg
Станислава Пирчева в първия си работен ден за тази година, сред цветята, които отглежда с колегата си Андрей Борисов из коридорите на БНР. Първото предаване на Станислава беше в полунощ на 24 август.

- Благодаря на патриарх Неофит, на всички добри хора, на медиите, които ми помогнаха за лечението

- Един монах от Атон, чието име не научих, ми изпрати миро и колан за здраве, осветен в манастира Ватопед

- Какво беше усещането, когато се завърнахте преди седмица отново като водеща в студиото на “Нощен Хоризонт” след почти едногодишно отсъствие от ефира след тежко боледуване, г-жо Пирчева?

- Беше много вълнуващо. Радиото вече четвърт век е най-голямата ми любов. Атмосферата в “Нощен Хоризонт” по това време на денонощието - между 0 часа и 3 след полунощ, е уникална, дори мирисът на радиото се усеща. Студиото сякаш е наситено с романтика и спокойствие по това време на нощта, неслучайно радиото е една топла медия. Много бях щастлива и развълнувана, а и много уморена след тези 3 часа в студиото. Това е токшоуто на програма “Хоризонт”, има обратна връзка със слушателите.

Първият гост в студиото на "Нощен Хоризонт" на Станислава Пирчева след почти едногодишно отсъствие от ефира е доц. Венелин Герганов, който й направи животоспасяваща операция в германска клиника.

- Как ви приеха слушателите, какви бяха обажданията?

- Посрещнаха ме с много обич и хубави пожелания, с едно особено внимание. Гледах да не акцентирам върху себе си, но нямаше как. Поздравяваха ме и благодариха, целуваха ръце на моя първи гост в студиото, че ми е спасил живота. Това беше доц. Венелин Герганов, който ме оперира в клиника в Хановер.

Има слушатели, които са много мили, през целия период на моето боледуване ми изпращаха армагани. Една слушателка ми изпрати икона, осветена в Руската църква. Имам картина от чужденец алпинист, който е изкачил всички осемхилядници. Гледах тази картина и тя ми вдъхваше кураж, защото аз съм планинарка и това е моя голяма тръпка. Един монах от Атон ми изпрати миро със специален колан за здраве, осветен от Ватопедския манастир. Имах и много съобщения във фейсбук от млади хора, дори ученици, които слушат нашето предаване, те ми казваха, че за тях е ценно да бъда в ефир, да сме отново заедно.

- Вие преминахте през едно невероятно тежко премеждие. Кога се сблъскахте с диагнозата за вашето заболяване?

- През май миналата година майка ми почина, а пет дни по-късно ми откриха тумор в главата.

Благодарна съм на д-р

Шандурков, офталмолог,

от когото тръгна всичко. Той изиска ядрено-магнитен резонанс и изследване на хормони. За съжаление, преди това колегите му 3 години ми обясняваха, че окото сълзи заради алергия.

В България ми казаха, че мога да изчакам, че това образувание може да расте в следващите 10 г. и да спре и не е животозастрашаващо. Дадох си време и реших с алтернативно лечение да се опитам да спра този процес на растеж, защото преди години имах раково заболяване и успявах да направя чудо само с хомеопатия. Започнах с билки, жива вода, масла. В този смисъл тялото беше подготвено за операцията. Половин година по-късно направих контролно изследване,

бях убедена, че туморът

е намалял

Да, но вече нямаше съмнение, че това е менингиом. Много съм благодарна на д-р Ивайло Георгиев, много добър диагностик, той директно ми каза, че трябва да се действа много бързо, защото е застрашено зрението ми и е въпрос на дни да се стигне до ослепяване. Което беше потвърдено и при самата операция по-късно. Ако не беше извършена навреме, е могло да се засегне очният мускул и да се стигне до необратимите процеси.

- Какво предприехте?

- Имах един вариант да ме лекуват в Турция, без да се отваря главата - с гаманож. Срещнах се в България с проф. Селчук Пекер, светило в тази област, но след като почти бях тръгнала за Турция, се оказа, че при това лечение е почти сигурно, че ще се засегне очният нерв и аз ще загубя зрение. Тази възможност отпадна.

В крайна сметка ме насочиха към клиниката в Хановер, случайно по това време приемни часове имаше доц. Герганов. Той обаче беше категоричен, че зрението може да бъде запазено и така се стигна до варианта с операцията в Хановер.

Хистологията показа, че менингиомът е първа степен, което беше добрата новина.

Самата операция е продължила повече от 8 часа. Съпругата на доц. Герганов, с която се запознах, идваше да ме навестява като част от българската общност в Хановер. Тя ми каза:

За тези 13 г. моят съпруг

за втори път се прибира

щастлив след операция

- Какви са вашите впечатления от д-р Герганов - лекаря, който е направил чудото за вас?

- Да, заедно с проф. Маджид Самии, който е основател на тази клиника по неврохирургия в Хановер. Те двамата ми спасиха живота. Доц. Герганов е изключително човечен, много добронамерен, човек, който ти дава сили, вдъхва ти увереност. За секунда не ми е давал усещането, че съм болна. Аз самата бях в доста добра кондиция и той на моменти ме спираше, за да не се получи някакво усложнение. Всеки ден идваше при мен, говорихме си, изключително се зарадвах, когато разбрах, че възнамерява да работи и в България всеки месец по 15 дни. Вярвайте, през цялото това време, когато виждах перфектните условия за следоперативно лечение, грижата е огромна, отговорността - също, ми беше тъжно, че не са толкова много местата в България, където това може да се приложи.

Много говорихме с него за това как той може да бъде полезен за България, как иска да въведе този принцип на работа и в нашите болници. И когато през май той реши да се завърне и да работи в “Пирогов”, бях много щастлива. През цялото това време един патриотичен дух ме беше обзел, вълнувах се и се радвах, гледах с каквото мога да бъда полезна с информация и като пример за доц. Герганов, за да може такива качествени специалисти да се завръщат у нас и да прилагат тук онова, което са научили по света, за да се подобри нашата здравна система. Това е целта.

- Доц. Герганов дойде при вас в студиото на "Нощен Хоризонт", какво сподели за слушателите?

- Той дойде доста изморен, защото беше извършил от рано сутринта две операции, после имаше до късно прегледи, а и това не е неговият часови пояс на живот. Беше доста умърлушен, но знаех, че предаването ще му бъде доста интересно, защото с неговата прекрасна съпруга Люба Герганова успяхме да му подготвим доста изненади.

Целта ми беше да представя професионалиста и човека доц. Венелин Герганов през погледа на неговите колеги и приятели. Той не очакваше, че ще бъдат чути тези гласове от най-близкото му обкръжение, лекари от Хановер и от България, приятели от детинство и беше трогнат от тази среща... Слушателите искаха контакти с него. Хубавото е, че той вече работи в “Пирогов”, и то със здравната каса.

- А вярно ли е, че малко след като сте излезли от упойката, сте правили интервю с проф. Самии?

- Той е иранец по произход, на 81 г. е, аз не знаех, че лично ще ме оперира. Вечерта преди операцията проф. Самии дойде при мен да ме успокои и да ме увери, че лично ще ме оперира. Не знаех, че операцията ще бъде с пълна упойка, че ще се прави трапанация на черепа. Не знаех, че разрезът ще бъде 20 сантиметра. И добре, че не съм имала представа.

Когато разбрах тези детайли след операцията, се шегувахме с доц. Герганов, че само духовно просветените хора получават тази привилегия за чистене на злите сили от човека.

Когато се посъвзех след операцията, веднага започнах да мисля за интервю с него. Буквално в последния ден, преди да изляза от болницата, успях да направя интервю с проф. Самии, което излъчихме в “Нощен Хоризонт” сега преди седмица. Той е изключителен човек, духовен водач. Бих го определила като подарък за човечеството. Много мъдър, човечен, изключително прецизен. Той казва така: “Аз с всяка изминала година искам да ставам все по-добър.”

Проф. Самии ме поздрави, обясни ми, че оставам в аналите на клиниката с едно поведение, което ги е впечатлило - изключителна борбеност, никаква депресия и отчаяние.

Благодари на съдбата, че сме имали

възможност да се срещнем

като силни духом хора

Тук само ще добавя, че прибирането ми в България след операцията беше много тежко.

- Нека да припомним, че операцията струваше доста скъпо и се наложи да се направи кампания за събирането на средства. Как успяхте?

- Изключително внимание получих лично от патриарх Неофит, за което съм му много признателна и благодарна. Явно този жест на внимание беше и следствие на дългогодишната ми работа като репортер в областта на вероизповеданията.

Много трогателен беше този

молебен за здраве, който

организира Светият синод

в църквата “Света София”. Там единият от свещениците ми каза: Разбирате ли какво направихте вие, вие всъщност обединихте нас на тази среща.” Всеки ден получавах известия за постъпленията в банковата сметка, която трябваше да открия, за да се събира сумата за операцията. Много мили бяха вложенията буквално от лев, два. Имаше и много щедри дарители, които не познавам изобщо. Имам разпечатка с имената им. Имаше дори от страна на политически партии, обществени организации. Всеки един от тях ми беше безкрайно ценен и аз наистина съм изключително благодарна, защото срещнах един огромен прилив на любов.

В дарителска сметка да се съберат за един месец време толкова средства е почти невъзможно. Нямах друг избор, освен да си открия такава дарителска сметка. Благодарна съм на ръководството на националното радио, че поде кампанията, направиха благотворителен концерт, слушателите направиха три концерта. Много медии ме подкрепиха - огромната ми благодарност е към всички вас, колегите от печатни и електронни медии, които се отзовахте на призива за помощ.

С вашата подкрепа мисията

стана възможна!

Видях една вълна от съпричастност, добронамереност. Да са живи и здрави всички, да им се връща цялата доброта и сърдечност, с които ме дариха.

- Сигурна съм, че и хората, които помагат, изпитват удовлетвореност, чувстват се добре в такива ситуации.

- И от страна на поетичните среди имаше също голям отзвук, дори от възрастни хора, държаха да се преведат и техните средства по дарителската сметка.

- Казвате, че сте любител планинар, това ви е страст. Кой е най-трудният връх, който сте покорили, премеждието с операцията - това ли е най-високият връх, който сте изкачили?

- Вярвам в това, че най-хубавото нещо е човек да има трудни върхове. Защото те всъщност помагат в израстването на личността и благодарение на тях човек може да стане по-добър към себе си и да разбере, че никой никому не мисли лошото. Имам една любима мисъл, тя е на някой си Фило от Александрия. Той казва така: “Бъди вежлив, всеки срещнат води своя вътрешна битка.” Човек изпада в различни състояния - на страх, на несигурност, насрещният много често е склонен да тълкува нещата погрешно, да ги интерпретира като лично отношение, а те нямат нищо общо...

С времето осъзнах, че страданието е, така да се каже, самият живот. И мигът, в който осъзнаеш, че страданието е част от живота, то вече спира да бъде страдание. Тогава ти можеш да се радваш на живота.

С журналистката от БНР Станислава Пирчева разговаря Генка Маркова

Станислава Пирчева е родена в София, завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен репортер в програма “Хоризонт” на БНР.

Водеща на “Нощен Хоризонт”. Неин репортаж е сред 10-те финалисти в конкурса “Гран при” 2011. Трейнер е за България по проект “Мултикултурна Европа в медиите”.

Автор е на поетичната книга “Живот за събуждане”. През 2015 г. с Деница Петрова, художник илюстратор на първата книга, правят изложба експеримент.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,