Анастас Герджиков: Държавата трябва да има думата при избора на ректор

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7035840 www.24chasa.bg
проф. Анастас Герджиков

Трябва да се преодолеят местните лобита в Народното събрание и да се забрани участието на един преподавател в повече от един университет за нуждите на акредитацията

20 г. приемът във висшите училища, вместо да се намалява, се увеличаваше

Нашите собствени студенти са създали основните предприятия в ИКТ сектора, те имат нужда и от бъдещи кадри

Софийският университет и Медицинският университет - София, създават близо 80% от научната продукция на университетите 

Виждаме няколко случая на феодализиране на управлението на отделни висши училища

Има добри университети извън София и слаби столични университети. Истинското разделение между университетите е според това предлагат ли качествено образование и дават ли научни резултати, казва ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков

- Проф. Герджиков, ще се запълнят ли незаетите места за първокурсници и къде са най-много?

- Софийският университет “Св. Климент Охридски” остава най-предпочитаният у нас. След приключване на трите класирания в кандидатстудентската кампания на Софийския университет близо 90 процента от плана за прием в образователно-квалификационните степени “бакалавър” и “магистър” след средно образование е изпълнен.

Кандидатите, подали документи за прием за учебната 2018/2019 г. в Софийския университет, са 7104. След приключване на трите класирания в кандидатстудентската кампания в най-старото висше училище са се записали 4486 новоприети студенти. 18 от тях са лауреати от национални и международни състезания и олимпиади.

За незаетите 850 места в редовна и задочна форма, субсидирани от държавата, Софийският университет обяви допълнителен прием.

Повечето български университети обявяват допълнителен прием на студенти поне от 10 години, за да се запълнят неусвоените места до окончателното класиране и приключването на редовната кандидатстудентска кампания. Практиката показва, че за допълнителен прием в Софийския университет документи подават 1200-1500 кандидати, от които се класират и записват около 300. Допълнителен прием се провежда при същите условия и балообразуване, по които са се провели трите етапа на класиране в редовната кампания.

Причината за незаетите места е, че въпреки намаляването на броя на завършилите средно образование в продължение на 20 г. приемът във висшите училища, вместо да се намалява, се увеличаваше, тъй като Министерството на образованието и науката утвърждаваше предложенията на университетите. Така стигнахме до парадоксалната ситуация местата за 100 хиляди кандидати да се запазят, когато кандидатите са вече под 50 хиляди. Така конкуренцията между кандидатите, както и тяхното качество, намаляваха. С приемането на Стратегията за развитието на висшето образование и измененията на Закона за висшето образование приемът в направленията с най-ниско качество се намали. Това се прави вече четвърта година и дава резултати.

Основната цел на всеки университет не трябва да бъде просто постигането на по-висок прием, а поддържането на високо качество на образованието и научните изследвания. Смятаме, че се справяме с тази задача и се стремим да станем още по-добри. Затова университетът навлезе със самочувствие в 130-ата си годишнина.

- Увеличи ли се интересът на кандидатите към педагогическите специалности?

- Отговорът не е еднозначен. Педагогически специалности има в две професионални направления - “Педагогика” и “Педагогика на обучението по...”. Интересът към второто направление през годините намалява и остават повече незаети места. Не е такава ситуацията с другото професионално направление - “Педагогика”, в което обучение предлагат два факултета с 9 специалности. Прави впечатление, че в задочната форма на обучение традиционно вече се запълват местата още преди окончателното класиране, особено за специалността “Начална и предучилищна педагогика”. Тази година не прави изключение и в професионално направление “Педагогика” незаети са само 28 места от общо 560 в направлението.

Всъщност по-голямата част от учителите винаги са завършвали не педагогическите специалности, а такива, свързани с конкретните предмети, изучавани в училище - “Българска филология”, чужди филологии, “Математика”, “Информатика”, “Физика”, “Химия”, “Билология” и т. н. Ето при тези специалности има проблем. Студентите, които се записват в педагогическия модул към тях, за да получат учителска правоспособност, намаляват. За това допринасят и последните промени в държавните изисквания, които налагат повече часове в тези модули. Целта сигурно е била по-добрата подготовка на бъдещите учители, но всъщност така отблъскваме кандидатите за придобиване на учителска правоспособност.

Важно е също държавата да осигурява системно средства за квалификация на учителите и да намери начин да постави избора на институция за квалификация на пазарен принцип, без да допуска всеки да може да провежда и дава квалификация. За мен няма логика да получиш бакалавърска и магистърска степен в университет, а да се допуска да получиш по-висока квалификация в институция извън висшето образование. Последните законодателни изменения дадоха право на всяка фирма и всяка неправителствена организация да дава квалификация и след 20 години със закъснение ще видим вредните последици, както това стана, когато допуснахме висшите училища да предлагат обучение по специалности, в които нямат традиция и капацитет.

- Как мина единният изпит по медицина с Медицинския университет – София?

- Изпитната процедура за единния изпит, приемът на документи на кандидатите и последвалите класирания преминаха при спазване на договорения регламент с успешен подбор на кандидатстващите и за двата университета.

- Каква е целта на новата магистърска програма “Църковен мениджмънт”?

- Светата православна църква разполага с множество имоти, които ще се управляват по-добре, ако го правят специалисти. Целта е да подготвим хора, които да са специалисти в областта на мениджмънта, но в същото време да разбират от спецификата на нуждите на православната църква.

 Няма причина да има “Спортен мениджмънт”, а да няма “Църковен мениджмънт”. Очевидно различните сфери имат своя специфика.

- Заговори се за сключване на мениджърски договори между ректора и образователния министър, важно ли е това да се случи?

- Не мога да преценя дали това е правилният подход, но за мен няма съмнение, че държавата трябва под някаква форма да има думата при избора на ректорите на висшите училища, които получават държавна субсидия. Първо, това е начин да се защити общественият интерес, защото става дума за публични средства. През последните 20 години виждаме няколко случая на феодализиране на управлението на отделни висши училища в даден период. На второ място, това е начин да се даде и на самите ректори възможност да извършат реформи, които да доведат до развитие на висшето училище. В момента това е трудно, защото повечето подобни предложения се спират от колективните органи за управление, от които ректорите са зависими.

- Няма ли това да наруши автономията на университетите?

- Предложенията за участие на държавата при избора на ректор са предпазливи. Министерството на образованието не предлага да избира ректорите вместо Общото събрание на университета, а някаква форма на утвърждаване от министъра на направения от Общото събрание избор. Това означава, че министърът няма да избира ректорите, а само ще има възможност за един вид вето върху избор на обществено неприемлива фигура или в случай че ректорът не изпълнява програмата, въз основа на която е избран.

- Защо някои ректори са против тези договори?

- Много от ректорите не са съгласни именно защото се опасяват от нарушаване на автономията, ако например някой министър започне да се ръководи от политически или дори партийни съображения при утвърждаването на избора. Според мен никой министър няма да си позволи това, защото нито академичната общност, нито медиите ще го оставят без последствия. Целта е по-скоро да се избегне опасността академичната автономия да се превърне в безконтролна затвореност на университетите в себе си, при която ректорите стават феодали или обратно, се превръщат в заложници на интересите на Общото събрание, което ги е избрало.

- Какво трябва да се промени при акредитацията?

- От няколко години се обсъждат редица проблеми. Необходимо е под някаква форма

институционалната и

програмната акредитация

да се обединят

или поне да се избегне дублирането на документи и дейности при двете. Нужно е да се прецизират критериите за оценка - те са няколко вида и с голям обем. Така ще избегнем уравниловката между университетите - при сегашната десетобална система повечето висши училища имат оценка над 9. Промяната на критериите се налага и от факта, че някои от сегашните критерии не са обективно измерими, което позволява произволно оценяване.

Важно е цялата система за акредитация да се електронизира и акредитацията на всички университети, които предлагат обучение в дадено професионално направление, да се провежда едновременно, за да има съпоставимост между тях.

И накрая, но съвсем не на последно място, за трети път трябва да се направи опит да се преодолеят местните лобита в Народното събрание и да се забрани участието на един преподавател в повече от един университет за нуждите на акредитацията.

- Бизнесът и университетите заработиха ли заедно, поръчват ли се места за конкретен бизнес?

- Аз предпочитам да говоря за връзка между висшето образование и работодателите, защото голяма част от студентите се реализират в неправителствения сектор, още по-голяма - в държавния. Работодателите и университетите трябва заедно да намерят начин да променят учебните планове. Ние го правим с бизнеса. Понякога го правим и с държавни институции.

Проблемът при бизнеса е, че в повечето случаи става въпрос за малки и средни предприятия, които нямат ресурсите да инвестират в стипендии, стажове и дори в изготвяне на съвместни учебни планове, защото работят ден за ден, а не с дългосрочна перспектива.

Имаме много сериозен опит от работа с фирми във всички браншове. Най-големи успехи имаме с ИКТ сектора и банковия сектор. Особено ИКТ фирмите много ни помагат, защото там перспективата е дългосрочна. Нашите собствени студенти са създали основните предприятия в ИКТ сектора, те имат нужда и от бъдещи кадри. Техническите университети имат връзка с някои предприятия, например минно-добивните предприятия, които подпомагат Минно-геоложкия университет. Във фармацевтичната индустрия има хора, които разбират, че трябва да си отгледат кадри и да се правят съвместни научни изследвания. Не са много тези случаи и става дума все за едър бизнес.

- Може ли висшето образование да се дели на столично и провинциално?

- От времето на Аристотел научният анализ почива на това да разделиш изследвания обект по даден релевантен признак. Изборът на признак, който не е релевантен, води до логически абсурдни резултати. Можем да делим висшите училища на столични и провинциални, на държавни и частни, на големи и малки, но това не ни казва нищо за тяхното качество. Има добри университети извън София и слаби столични университети. Истинското разделение между университетите е според това предлагат ли качествено образование и дават ли научни резултати.

Много от университетите в България не развиват реална научна дейност. Софийският университет и Медицинският университет - София, създават близо 80% от научната продукция на университетите. Научните резултати на първите шест университета достигат 90% от общата научна продукция, което означава, че всички останали 45 висши училища дават не повече от 10 на сто от научната дейност. Това е лошо за качеството на висшето образование, защото, за разлика от средното училище, един от основните начини да се повиши качеството е, когато преподавателят не препредава знания, прочетени някъде или получени от някой друг, а получени лично от него.

- Как ще премине юбилейната 130-а годишнина на университета?

- През 2018 г. Софийският университет “Св. Климент Охридски” отбелязва сто и тридесетата година от своето създаване. Рожденият ден на първия университет на България е рожден ден на българското висше образование. Затова към над хилядата научни и културни прояви, които Софийският университет организира ежегодно, тази година се прибавят десетки събития - общоуниверситетски и факултетни, посветени на юбилея. Провеждаме чествания, форуми и конференции, публикуваме юбилейни издания, активно се включват Културният ни център, галерия “Алма матер”, Университетският театър, Университетската библиотека. Много от събитията са организирани от Студентския съвет.

- Кога ще бъде кулминацията?

- Патронният ни празник е на 25 ноември и той също ще има празничен характер. Кулминацията на честванията ще бъде обаче на 8 декември. Това е денят на св. Климент Охридски по стар стил, който първоначално е бил празник на Университета, а впоследствие се е превърнал в празник на всички студенти. Това е също рождената дата на Софийския университет – на 8 декември 1888 г. Народното събрание приема закон за преобразуването на Висшия педагогически курс към Първа мъжка гимназия във висше училище.

Ще има официална церемония в Аула магна, след това концерт - вероятно в Народния театър, и други прояви.

Но честването на 130-годишнината на Софийския университет не може да бъде еднократен юбилеен акт. То е част от цялостната дейност за възвръщане на водещата роля на Софийския университет в обществения и културния живот на страната.

ВИЗИТКА:

Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

От 2008 г. е професор

 Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология”

Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

Заместник-ректор от 2010 г.

На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,