Д-р Владимир Кръстев: Не мога да опиша какво заварих до Своге - толкова трупове, а не сме на фронта

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7035844 www.24chasa.bg
Д-р Владимир Кръстев СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Черният път, който стигаше до автобуса, и бързата реакция на полицията спестиха жертвите да са повече, казва спешният лекар в ЦСМП - София

- Д-р Кръстев, вие сте сред първите лекари, спасявали пострадали в катастрофата край Своге. Къде бяхте, когато ви съобщиха да тръгвате?

- Върнах адрес, пореден. Денят беше много натоварен, бяхме обслужили 11 сигнала преди това. Сред тях имаше и по-тежки, и по-леки случаи. Беше ми наредено от централата да тръгна по най-бързия начин, защото има тежка катастрофа на 10 км преди Своге. Полицията беше отцепила целия район от края на Нови Искър към мястото. Пътят ни беше осигурен, което е много важно за бързото ни пристигане. Движението беше спряно и от Своге по посока София, така че успяхме да стигнем за около 25 минути, въпреки че

валеше много

силен дъжд и

пътят беше

хлъзгав и

нестабилен

- Какво видяхте, когато пристигнахте?

- Заварихме една голяма човешка трагедия. Не може да се опише с думи. В първия момент се стягаш, работиш, правиш това, което се изисква от теб, и когато отмине всичко, си даваш сметка колко е трагично. Толкова много жертви, нелепо е, просто е нелепо. Не сме на война, за да има наредени трупове като на фронт. Беше грозна и трагична картина, касапница. Толкова много жертви и пострадали. Нямаше един, когото да отпратим за домашно лечение, всички бяха тежко пострадали. Но в този момент е важен пациентът, да го стабилизираш, да го качиш в линейката и да го закараш до голяма болница, където да получи адекватна реанимация. Не съм имал време да оглеждам и разпитвам в детайли.

- Какво последва след това?

- Веднага взех една жена, която беше с гръбначна травма. Натоварихме я в линейката и тръгнахме обратно. Направих връзка с централата, за да разбера в коя болница да отидем, за да не се струпаме всички в една. Направлението беше към “Света Анна”, там я транспортирахме успешно и бе приета от колегите. Началникът на болницата също беше дошъл. Всички болници бяха ангажирани с приемане на спешни случаи и съобразявайки капацитета им, от централата нареждаха кой къде по най-бързия начин да преведе пациента в реанимация и шокова зала. Пациентката, която аз карах, беше изпаднала в шок. Не знаеше къде се намира, откъде и за къде пътува, може би

над 10 пъти

ме попита

къде е и

какво е станало

Беше и с тежко комоцио и нямаше никакъв спомен за случилото се. Имаше и фрактура на прешлен. Хората с редица охлузвания и по-леки наранявания бяха обработени още на място.

- Сега тя е стабилизирана, нали?

- Да, тя е от стабилизираните. Явно извади много голям късмет, защото това е падане на рейс от голяма височина. Предполагам, до един момент се е въртял, след това е паднал вертикално, защото склонът беше много стръмен. Пак че имаше черен път от самото шосе, който стигаше до мястото. Ако беше урва, човек по човек да бъдат вадени, много по-бавно щяха да станат нещата. Донякъде това също спаси много хора и помогна за бързото им извозване.

- Друг път били ли сте свидетел на трагедия с толкова много жертви?

- Не. За първи път видях толкова много загинали.

- С колко човека бяхте в екип?

- На мястото отидох само с шофьора на линейката, който беше дошъл за извънредна смяна. Той ми помагаше да вдигнем жената и да я пренесем.

- Някои от линейките са правили по няколко курса. На вас наложили ви се да се върнете?

- Не, не се наложи, явно бяха извозени всички живи останали.

- До колко часа продължи смяната ви в този ден?

- Бях дневна смяна, която започва в 8 сутринта и продължи до 21 ч.

- Какво не ѝ достига на системата за спешна помощ?

- Нужно е ново оборудване, линейки, повече екипи, за да се поемат случаите. При нас системата е нонстоп. Поемаш един адрес, обработваш пациента, след което връщаш адреса веднага по радиостанцията и веднага се дава нов. И това е 12 часа. Имаме една 30-минутна почивка на обяд, в която да хапнем набързо и наново. Понякога тази почивка е и часове по-късно. Ако сме повече екипи, ако има повече хора, които да дойдат и да работят, ще бъде много добре за цялата Бърза помощ. София стана над 2 млн. души, обслужваме и няколко околни села. Как да се случи с 10-12 екипа?

На нощни смени

ни посрещат

на нож, че сме

закъснели,

че са ни чакали от 2 часа. Как да им обясним, че няма начин да стане по-бързо. Приоритетни са малки деца, тежки ПТП-та, височинни травми, огнестрелни наранявания и прободни рани. Ако някой е получил бъбречна криза, тези адреси се оставят във времето, когато могат да се поемат. Това не е животозастрашаващо състояние, а и човек може да бъде закаран до най-близкото ДКЦ или спешно отделение. Когато се притесняват хората, минутата им се струва час, нормално е, но като не дойдем бързо, си мислят, че пием някъде кафе, а не работим.

Имал съм и

случай, в който

са ни викали, за

да ни ползват за

такси...

- Как да се решат тези проблеми?

- Преди имаше централна Спешна помощ, Бърза помощ и Неотложна помощ. Част от работата и по-леките адреси ги поемаха Бърза и Неотложна помощ. Сега сме само ние. Не знам защо ги махнаха. За викане на спешен екип, без значение дали е спешна помощ, полиция или пожарна, за неспешен случай, да се налагат солени глоби, така че човек да не си помисли да го прави втори път. Тогава, дори и с толкова малко екипи, ще можем да обслужваме по-бързо всички спешни състояния, защото няма да ни викат непрекъснато за убоден пръст, температура или бъбречна криза. Много често ни викат и за психично болни хора. Вземаме подобен пациент и го караме в Центъра за психично здраве, който също има линейки, но никога не ходи на такива адреси. Редно е при такъв случай да се търси центърът, спецификата е тяхна, а в това време ние можем да спасяваме някой, който има нужда.

- Кое ви е обиждало най-много?

- Това, че отиваш с желанието да помогнеш, а те посрещат настроени за бой. Има много колеги бити или с травми, с изкъртени зъби. Дори и да осъдят човека, който го е сторил, както от това - платил му е зъбите, или болката, или унижението ли, какво е станало?

- На вас случвало ли ви се е?

- Няма колега, на когото да не се е случило. На мен също, но се опитвам с приказки да обясня, че нещата трябва да се случват тихо и мирно. Имах случай, при който ме пращат за тежка прорезна рана, с голямо кръвотечение. Така е съобщено на тел. 112, така е предадено и на нас. Отивам на място и виждам мъж на 40 години, на масата до него има наточен офицерски кортик и явно, като го е вадил, си е порязал пръста, но имаше точно три капки кръв на пода. Това се случва в 3 часа през нощта. Питах го дали не му е неудобно, посред нощ, спешен екип да му дойде на крак и дали това, за което ни е извикал, е спешна ситуация. “Да, но това е моята кръв, ми отговори той и допълни -

искаш ли сега

да видиш

твоята”, докато

ми опира ножа в

гърдите

В този момент започнах да му говоря да се успокои, че ще превържем раната, започнах тихо да убивам агресията. В един момент той каза да си тръгнем, което и направихме. Когато слязох, се обадих на полицията, те дойдоха, качиха се, но той се беше заключил и не отвори. Провериха го и се оказа, че е психично болен. Ами ако ме беше наръгал, той е психично болен и дори няма да понесе наказателна отговорност. Всеки един от нас, всяка смяна, си рискува живота, не само заради такива ситуации, а и заради пътуването с бърза скорост на това натоварено движение.

- Какво ви мотивира да останете?

- Обичам медицината. Тежка е работата, но те удовлетворява това, че в даден момент буквално спасяваш живот.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,