Д-р Владимир Кръстев: Не мога да опиша какво заварих до Своге - толкова трупове, а не сме на фронта

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7035844 www.24chasa.bg
Д-р Владимир Кръстев СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Черният път, който стигаше до автобуса, и бързата реакция на полицията спестиха жертвите да са повече, казва спешният лекар в ЦСМП - София

- Д-р Кръстев, вие сте сред първите лекари, спасявали пострадали в катастрофата край Своге. Къде бяхте, когато ви съобщиха да тръгвате?

- Върнах адрес, пореден. Денят беше много натоварен, бяхме обслужили 11 сигнала преди това. Сред тях имаше и по-тежки, и по-леки случаи. Беше ми наредено от централата да тръгна по най-бързия начин, защото има тежка катастрофа на 10 км преди Своге. Полицията беше отцепила целия район от края на Нови Искър към мястото. Пътят ни беше осигурен, което е много важно за бързото ни пристигане. Движението беше спряно и от Своге по посока София, така че успяхме да стигнем за около 25 минути, въпреки че

валеше много

силен дъжд и

пътят беше

хлъзгав и

нестабилен

- Какво видяхте, когато пристигнахте?

- Заварихме една голяма човешка трагедия. Не може да се опише с думи. В първия момент се стягаш, работиш, правиш това, което се изисква от теб, и когато отмине всичко, си даваш сметка колко е трагично. Толкова много жертви, нелепо е, просто е нелепо. Не сме на война, за да има наредени трупове като на фронт. Беше грозна и трагична картина, касапница. Толкова много жертви и пострадали. Нямаше един, когото да отпратим за домашно лечение, всички бяха тежко пострадали. Но в този момент е важен пациентът, да го стабилизираш, да го качиш в линейката и да го закараш до голяма болница, където да получи адекватна реанимация. Не съм имал време да оглеждам и разпитвам в детайли.

- Какво последва след това?

- Веднага взех една жена, която беше с гръбначна травма. Натоварихме я в линейката и тръгнахме обратно. Направих връзка с централата, за да разбера в коя болница да отидем, за да не се струпаме всички в една. Направлението беше към “Света Анна”, там я транспортирахме успешно и бе приета от колегите. Началникът на болницата също беше дошъл. Всички болници бяха ангажирани с приемане на спешни случаи и съобразявайки капацитета им, от централата нареждаха кой къде по най-бързия начин да преведе пациента в реанимация и шокова зала. Пациентката, която аз карах, беше изпаднала в шок. Не знаеше къде се намира, откъде и за къде пътува, може би

над 10 пъти

ме попита

къде е и

какво е станало

Беше и с тежко комоцио и нямаше никакъв спомен за случилото се. Имаше и фрактура на прешлен. Хората с редица охлузвания и по-леки наранявания бяха обработени още на място.

- Сега тя е стабилизирана, нали?

- Да, тя е от стабилизираните. Явно извади много голям късмет, защото това е падане на рейс от голяма височина. Предполагам, до един момент се е въртял, след това е паднал вертикално, защото склонът беше много стръмен. Пак че имаше черен път от самото шосе, който стигаше до мястото. Ако беше урва, човек по човек да бъдат вадени, много по-бавно щяха да станат нещата. Донякъде това също спаси много хора и помогна за бързото им извозване.

- Друг път били ли сте свидетел на трагедия с толкова много жертви?

- Не. За първи път видях толкова много загинали.

- С колко човека бяхте в екип?

- На мястото отидох само с шофьора на линейката, който беше дошъл за извънредна смяна. Той ми помагаше да вдигнем жената и да я пренесем.

- Някои от линейките са правили по няколко курса. На вас наложили ви се да се върнете?

- Не, не се наложи, явно бяха извозени всички живи останали.

- До колко часа продължи смяната ви в този ден?

- Бях дневна смяна, която започва в 8 сутринта и продължи до 21 ч.

- Какво не ѝ достига на системата за спешна помощ?

- Нужно е ново оборудване, линейки, повече екипи, за да се поемат случаите. При нас системата е нонстоп. Поемаш един адрес, обработваш пациента, след което връщаш адреса веднага по радиостанцията и веднага се дава нов. И това е 12 часа. Имаме една 30-минутна почивка на обяд, в която да хапнем набързо и наново. Понякога тази почивка е и часове по-късно. Ако сме повече екипи, ако има повече хора, които да дойдат и да работят, ще бъде много добре за цялата Бърза помощ. София стана над 2 млн. души, обслужваме и няколко околни села. Как да се случи с 10-12 екипа?

На нощни смени

ни посрещат

на нож, че сме

закъснели,

че са ни чакали от 2 часа. Как да им обясним, че няма начин да стане по-бързо. Приоритетни са малки деца, тежки ПТП-та, височинни травми, огнестрелни наранявания и прободни рани. Ако някой е получил бъбречна криза, тези адреси се оставят във времето, когато могат да се поемат. Това не е животозастрашаващо състояние, а и човек може да бъде закаран до най-близкото ДКЦ или спешно отделение. Когато се притесняват хората, минутата им се струва час, нормално е, но като не дойдем бързо, си мислят, че пием някъде кафе, а не работим.

Имал съм и

случай, в който

са ни викали, за

да ни ползват за

такси...

- Как да се решат тези проблеми?

- Преди имаше централна Спешна помощ, Бърза помощ и Неотложна помощ. Част от работата и по-леките адреси ги поемаха Бърза и Неотложна помощ. Сега сме само ние. Не знам защо ги махнаха. За викане на спешен екип, без значение дали е спешна помощ, полиция или пожарна, за неспешен случай, да се налагат солени глоби, така че човек да не си помисли да го прави втори път. Тогава, дори и с толкова малко екипи, ще можем да обслужваме по-бързо всички спешни състояния, защото няма да ни викат непрекъснато за убоден пръст, температура или бъбречна криза. Много често ни викат и за психично болни хора. Вземаме подобен пациент и го караме в Центъра за психично здраве, който също има линейки, но никога не ходи на такива адреси. Редно е при такъв случай да се търси центърът, спецификата е тяхна, а в това време ние можем да спасяваме някой, който има нужда.

- Кое ви е обиждало най-много?

- Това, че отиваш с желанието да помогнеш, а те посрещат настроени за бой. Има много колеги бити или с травми, с изкъртени зъби. Дори и да осъдят човека, който го е сторил, както от това - платил му е зъбите, или болката, или унижението ли, какво е станало?

- На вас случвало ли ви се е?

- Няма колега, на когото да не се е случило. На мен също, но се опитвам с приказки да обясня, че нещата трябва да се случват тихо и мирно. Имах случай, при който ме пращат за тежка прорезна рана, с голямо кръвотечение. Така е съобщено на тел. 112, така е предадено и на нас. Отивам на място и виждам мъж на 40 години, на масата до него има наточен офицерски кортик и явно, като го е вадил, си е порязал пръста, но имаше точно три капки кръв на пода. Това се случва в 3 часа през нощта. Питах го дали не му е неудобно, посред нощ, спешен екип да му дойде на крак и дали това, за което ни е извикал, е спешна ситуация. “Да, но това е моята кръв, ми отговори той и допълни -

искаш ли сега

да видиш

твоята”, докато

ми опира ножа в

гърдите

В този момент започнах да му говоря да се успокои, че ще превържем раната, започнах тихо да убивам агресията. В един момент той каза да си тръгнем, което и направихме. Когато слязох, се обадих на полицията, те дойдоха, качиха се, но той се беше заключил и не отвори. Провериха го и се оказа, че е психично болен. Ами ако ме беше наръгал, той е психично болен и дори няма да понесе наказателна отговорност. Всеки един от нас, всяка смяна, си рискува живота, не само заради такива ситуации, а и заради пътуването с бърза скорост на това натоварено движение.

- Какво ви мотивира да останете?

- Обичам медицината. Тежка е работата, но те удовлетворява това, че в даден момент буквално спасяваш живот.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,