Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7037572 www.24chasa.bg

Това, че имаме два потока приходи, не значи, че са с една и съща цел

Емигрантските пари са повече от тези, които вкараха чуждите инвеститори у нас, гръмнаха медиите тези дни. Повод стана анализ на Българската стопанска камара, според който през 2017 г. преводите на българите зад граница възлизат на 2,2 млрд. лв., а преките чуждестранни инвестиции - 1,8 млрд. лв.

Според мен обаче двата ресурса не бива да се сравняват. Защото това, че имаме два потока на приходи, не означава, че те са с една и съща цел. Инвестицията си е инвестиция в капитал на компания, която след това се трансформира и в покупка на сгради, машини, съоръжения, в изплащане на заплати, т.е. има икономическо предназначение. Докато парите на емигрантите

не може да се

третират пряко

като инвестиция Ако те се използват за стартиране на нов бизнес, за покупка на къща, сграда, машини, кола, може да се смятат за такава. От друга страна обаче, парите от близки в емиграция може да допълват доходи на домакинства, какъвто, изглежда, е масовият случай. Така използвани, те вече не са инвестиция, а разход за потребление. Затова прякото сравнение между двете - емигранските пари и инвестициите, не е съвсем точно. Съгласен съм единствено, че показват някаква тенденция, но тя трябва да се постави в контекст.

Естествено е емигрантските пари, изпратени до Българи,я да растат, тъй като броят на наши сънародници, живеещи извън България, се увеличава. През 2007 г., когато влязохме в европейското семейство, те бяха доста по-малко, защото тогава имаше времеви ограничения за работа на българи в различни страни от ЕС. Впоследствие тези забрани изчезнаха, съответно и възможностите на хората да работят там нараснаха, а оттам нараснаха и възможностите им да връщат обратно пари в икономиката ни. Въпреки всичко това нетната миграция намалява, което означава, че

след няколко

години притокът

на средства

от българи в

чужбина може

да намалее

От друга страна, онова, което се наблюдава при инвестициите, не е проблем само на България, а европейски проблем. Към разрешаването му неслучайно са насочени различни европейски програми за насърчаване на инвестициите през последните години. Затова да се твърди, че България изостава в това отношение, че не е атрактивна и затова инвестициите отиват другаде, не е съвсем коректно. За сметка на това през последните години наблюдаваме

нарастване на

вътрешните

инвестиции Естествено, провеждането на реформи може да подобри условията за правене на бизнес, а оттам - да наблюдаваме ръст при вътрешните и външните инвестиции, но не може да се очаква да достигнат нивата си от 2006-2008 г.

Неотдавна излязоха данни, че на българската икономика не достигат около 500 хиляди инженери и средни технически кадри, което пък пречело на чуждите инвеститори да разширят бизнеса си у нас. Да, ето това е наистина сериозен проблем. Структурата на една икономика се променя бавно, не може да стане от днес за утре. Затова

дефицитът на

квалифицирана

работна ръка - такава, каквато бизнесът иска и търси, определено е пречка пред разширяването му. Ако нямахме този проблем т.е. имахме свободна работна ръка и бизнесът искаше да инвестира, можехме да постигнем по-висок икономически растеж. Така е, когато гледаме на нещата статично.

Какво обаче подсказва динамичният поглед? Показва например, че при недостиг на квалифицирана и способна работна ръка бизнесът лека-полека се настройва към тази ситуация и търси алтернативи. Една от тях е инвестирането в машинизация на производството - нещо, което от доста години наблюдаваме в земеделието например. И което доведе до по-добро развитие на сектора, независимо че в него работят по-малко хора. Затова

не бива да

гледаме

черногледо

на проблема - ако в краткосрочна перспектива недостигът на кадри може да се окаже пречка пред икономиката ни, то в средно- и дългосрочен план това може да създаде нови възможности за инвестиции.

Нека не забравяме, че през 2007-2008 г. имахме сходен проблем - тогава също нямаше квалифицирани кадри и бизнесът бе принуден да се справи с това. Сега, макар условията на национално и международно ниво да са различни, бизнесът ще се нагоди и ще се преориентира или към други производства, или ще замени по някакъв начин липсващата работна ръка с машини.

Мнозина питат как с тези дефицити и с променената структура на икономиката кандидатстваме за еврозоната. Според мен обаче не бива да бъдем песимисти. Например преработващата ни промишленост се развива много добре, износът на стоки и услуги също се променя към по-добро в сравнение с времето преди 10 г. Наблюдаваме постоянно увеличение на стоките с по-висока добавена стойност, което означава, че икономиката ни се трансформира и развива. Каква ще бъде тя след 5 или 10 г., когато дойде моментът за влизане на България в еврозоната, на този етап няма как да се знае.

Колкото до влизането ни в еврозоната, правителството е поело ангажименти за реформи през следващите 12 месеца. Ако си свърши работата и европейските ни партньори са доволни, ще направим първа стъпка към еврозоната. Но да не се заблуждаваме, че ще приемем еврото след 1-2 г. Вероятно ще бъдем допуснати в Механизма на обменните курсове, т.нар. ERM II. Оттам нататък ще продължаваме с реформите, за да постигнем устойчиво необходимите критерии за влизане в еврозоната. Но кога ще стане, каква ще е икономиката тогава, какви ще са демографските показатели, доходите, структурата на населението, предстои да видим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,