Сродните права: въпрос на живот и смърт за пресата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7039366 www.24chasa.bg
Ако пресата продължи да търпи загуби, скоро няма да има журналисти, които да отразяват военните конфликти по света като този в Сирия. СНИМКА: РОЙТЕРС

Военен репортер на АФП защитава журналистите от безсрамния грабеж на труда им

САМИ КЕЦ

ДИРЕКТОР НА БЮРОТО

НА АФП В БАГДАД

В статия, публикувана едновременно от редица европейски медии, военният репортер Сами Кец защитава мнението, че Европа трябва да одобри реформата на авторското право, за да защити пресата от гигантите на интернет.

През юли евродепутатите отхвърлиха директивата, която целеше да адаптира авторските права към цифровата епоха. Тя ще бъде подложена отново на обсъждане и гласуване на 12 септември.

Статията на Сами Кец е подкрепена от над 100 авторитетни европейски журналисти. Сред тях е и специалният кореспондент на “24 часа” Георги Милков.

Правех репортаж в Мосул, някогашната столица на “Ислямска държава”, за началото на учебната година след 3-годишно затваряне на училищата от джихадистите и се чудех по какъв начин да разкажа за безмерното удоволствие, което децата от този град мъченик изпитваха, преоткривайки училищните чинове, които им бяха забранени.

Бях седнал с фотографа, видеооператора и шофьора на Франс прес в ресторант, преди да тръгнем към Багдад, когато прочетох на компютъра си статия, която ме стъписа, без обаче да ме изненада истински, върху европейския дебат за “сродните права” и за проекта за прилагането им в медиите.

След пет години, прекарани в обикаляне на опустошената от войната Сирия, където на няколко пъти едва не загубих живота си под куршумите на стрелци от засада или под снарядите на опитни артилеристи, бях пристигнал в Ирак за трети път от началото на американското нашествие през 2003 г.

Да бъдем конкретни, за повече от 40 години кариера видях как

броят на

журналистите

на терен

намаляваше

непрекъснато,

докато опасностите се увеличаваха все повече. Край на епохата, когато отивах на война със сако или по риза, с бележник в джоба, редом до фотографа и видеооператора. Днес са нужни бронежилетки, каски, понякога бодигардове, за да се предотврати отвличане, застраховки. Кой плаща такива разходи? Медиите и това е много скъпо.

Впрочем медиите, които произвеждат съдържание и които изпращат журналистите да рискуват живота си, за да осигурят достоверна, многостранна и изчерпателна информация на все по-висока цена, не са тези, които печелят от това. Печелят интернет платформите, които си служат с тази информация, без да плащат. Това е все едно да

работите, а

някой страничен

човек без срам

и безплатно да

ползва плода

на труда ви. Но от гледна точка на морала това е неоправдано, от гледна точка на демокрацията е още повече. Колко приятели спряха да разказват, защото медиите им фалираха или повече не можеха да плащат. До момента, в който оставиха писалката си, фотоапарата или камерата, те споделяха с мен ужасяващи страхове, скрити зад някоя стена, трепереща като самите нас под ударите на експлозиите, неописуеми радости, когато постигнехме целта да разкажем на света “истината”, видяна със собствените ни очи, незабравими срещи с военните лидери и техните свити от въоръжени до зъби мъже, които размахваха с усмивка пистолетите или юмруците си, докато ние разпитвахме шефовете им, пронизваща тъга, която ни обземаше лице в лице с отчаяни цивилни, хванати в клопка, с жени, опитващи несръчно да защитят децата си, докато куршумите дупчеха стената на убежището, където се криеха. Медиите

търпяха дълго,

без да реагират,

като се гневяха на последиците повече, отколкото на причините. Заради липса на пари журналистите са уволнявани и накрая се стигна до карикатура: вестник без журналисти или почти.

Занапред те искат правата им да бъдат зачитани, за да могат да продължат да информират. Искат да бъдат споделени търговските печалби със създателите на това съдържание, били те медии или творци. Именно това са “сродните права”.

И, разбира се, трябва да не се вярва безкритично на лъжата, разпространявана от “Гугъл” и “Фейсбук”, че директивата за “сродните права” заплашва безплатния интернет. Безплатният интернет ще продължи да съществува, защото технологичните гиганти, които сега си присвояват редакционно съдържание БЕЗПЛАТНО и трупат рекламни приходи поради този факт, могат да споделят тези приходи с медиите, без да карат потребителите да плащат.

Трудно? Невъзможно? В никакъв случай. През 2017 г. “Фейсбук” е спечелил 16 млрд. долара, а “Гугъл” - 12,7 милиарда. Просто те трябва да платят своята лепта. Така медиите ще продължат да живеят и те самите ще участват в плурализма и свободата на пресата, за които твърдят, че милеят.

Убеден съм, че депутатите, заблуждавани от лъжливо лобиране, вече са разбрали, че

безплатният

интернет не

е застрашен

Става дума за защита на свободата на пресата, защото, ако вестниците вече нямат журналисти, няма да съществува и тази свобода, към която депутатите, независимо от политическия им етикет, са привързани.

Често съм срещал обсадени, изолирани, беззащитни хора, които искаха само едно: “Разкажете какво сте видели, така ще имаме шанс да бъдем спасени.” Трябва ли да им кажа: “Не си правете илюзии, ние сме последните журналисти, скоро няма да видите други, защото ще изчезнат заради липса на средства?”

Трябва да се знае, че “Фейсбук” и

“Гугъл” не са

наели нито един

журналист

и не произвеждат никакво редакционно съдържание, но се финансират от рекламите, свързани със съдържанието, което журналистите произвеждат.

Все още всеки ден журналистите разследват във всички области, за да информират гражданите. Всяка година награди отличават журналистите, които са най-смели и талантливи. Не трябва повече това изсмукване, което лишава медиите от приходи, на които те имат право, да доведе някой ден до това повече да не бъдат давани награди поради липса на кандидати, които са имали средства да отидат в центъра на събитията.

Време е да се реагира. Европейският парламент трябва да гласува масово в полза на прилагането на “сходните права” за пресата, за да е жива демокрацията и един от нейните най-забележителни символи: журналистиката.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,