Двойното време е нелогичен анахронизъм
ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота.
Приключи обществената консултация на Европейската комисия, проведена от 4 юли до 16 август 2018 г. Прави впечатление, че тази консултация е възложена на комисаря по транспорта, като в същото време не се констатира участие на комисарите с ресори по присъщите за конкретния въпрос - по климат и енергетика и по Енергиен съюз.
Получени са
4,6 милиона
отговори от
всичките 28
държави членки
на Европейския съюз. Като цяло активността на населението в Европейския съюз в консултацията е била около 0,9 %, а нагласата за отмяна на прилагането на две системи часово време е на 84% от участниците в консултацията. Най-голямото процентно участие на населението е на Германия – 3,79% (84% са били за отмяната). Като на шега – може би, защото те първи са въвели лятното часово време и са събрали достатъчна отрицателна нагласа.
Българското участие е повече символично - 0,18 % и от без това намаляващото население (но също 84 % за отмяната).
Между другото в Република Турция лятното часово време е въведено, преди това да стане у нас, но там сега, с уважение към университетската експертиза, се запазва лятното часово време през цялата година.
Лятното часово време има отношение основно към производства и дейности, чиито начало и край попадат в светлата част от денонощието. Използваемостта на изкуственото осветление зависи основно от: размерите, изпълнението и позиционирането на осветителните отвори (прозорци и други подобни); светлинния климат и географското разположение на съответния район; режима на работа и почивка; социалния статус; други фактори. Следва да се отбележи, че България е разположена в тесни географски граници и различието в използваемостта на изкуственото осветление в различните й части е под 10%.
В Русенския университет са проведени систематични изследвания на използваемостта на изкуственото осветление. Създадена е национална база от данни, съдържаща за енергийно-икономическите показатели на изкуственото осветление в 27 географски пункта в България. От тази обективна информационна база са изведени данни, които показват, че очакваното по-добро използване на дневната естествена светлина при въвеждане на лятното часово време не се потвърждава. При определени планове на работното време в някои части на страната енергийните разходи даже се увеличават както в абсолютен размер, така и чрез промяната на структурата на използваемостта на осветлението през тарифните зони (напр. преразпределение от нощна към дневна енергия).
Към момента общото
годишно
потребление на
електроенергия
за осветление
в България е
около 5550
млн. квтч Развитието на светлинните технологии и повишаването на светлинната и енергийната култура са в основата на реализирането на икономия на електрическа енергия за осветление, без това да е за сметка на качеството на живота.
При това положение двукратната пренастройка на часовото време през годината е анахронизъм, без адекватна логика.
Сега е моментът за решаване на въпроса, като се използва възможността да не се измества обратно скалата на часовото време. При това положение целогодишно ще се използва по-пълноценно втората половина от светлата част от денонощието.
* Авторът е преподавател в Русенския университет