Бетонът и желязото загрозяват селото ни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7041205 www.24chasa.bg

Нещо, което основно загрозява българското село, е бетонът и желязото. И двете се леят волно, но без конструктивно или естетическо основание. Няма нужда оградите да са метални. “Биенето на плоча”, също ненужно, се е превърнало във фолклорен ритуал.

Поне 2/3 от желязото и бетонът, излят в къщите по селата, са абсолютно ненужни. Той е наследство от АПК ерата, когато централно дирижираното вдъхновение от тежката индустрия беше шумно и високо. Много хора сигурно си мислят, че желязото и бетонът са по-здрави материали. И това не е точно така. Няма причина стълбовете в селата да са бетонни. Нормално е да са дървени. Бетонните стълбове са грозни и изработката им е много енергоемка. С други думи хубаво ще е, ако решим да захвърлим бетона и желязото от село, както и от много други места. Да ги оставим само там, където те са наистина необходими, а това е многократно по-малко от онова, което правим сега. В България се изсичат по 8 милиона кубически метра дървесина всяка година. Голяма част от дървесината отива за неефективно отопление, което трови хората и им съкращава живота. Ефективната употреба на дървото ще ни дари огромен обем строителен материал, който може да ни извади от света на АПК-то. (Това не са запуснати къщи.)

(От фейсбук)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Инсулта пак ли с аспирин ще го лекуват

    Нормално е здравната каса да пести всеки лев, за да може да се лекуват повече и по-качествено всички българи. Когато обаче се вгледаме в цените за лечение на инсулти, очевидно се стига до парадокс. Уж не са по-малко парите за клиничната пътека, но реално когато се стигне до конкретно лечение, ако то е от по-модерния вариант като тромболизата
  • Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

    Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.