Деян и Дарин Ангелови: Първо обикваш Стефан Данаилов, след това театъра

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7043797 www.24chasa.bg
Деян и Дарин често излизат заедно на сцената. Хванати са в кадър в постановката “Дългият път на деня към нощта”. СНИМКА: НАРОДЕН ТЕАТЪР

Дарин: Веднъж заразиш ли се с театър, отърване няма. Искаш да го правиш всеки ден, постоянно

Деян: Когато Стефан Данаилов стъпеше на тротоара пред Народния, се отваряше шпалир чак до “Витошка”

-Двамата сте близнаци и споделяте един рожден ден. Как го посрещате?

Деян: Вече празнуваме индивидуално, всеки със семейството си. На моя рожден ден водя двамата си сина на Лунапарк. Качваме се на едни влакчета. Те се забавляват жестоко, а аз едва издържам, защото ми се вие свят от високо. На всичкото отгоре ме е страх. (Смее се.) След това вечеряхме с приятели.

Дарин: Прекарах моя рожден ден по идентичен начин, но с други хора - жена ми и дъщеря ми. (Смее се.)

-А как сте празнували заедно?

Деян: Май правехме 20 години. Имаше столична кръчма, на която от едната страна беше лицето на Народния театър и пишеше “Народен театър “Иван Вазов”. Ние под влияние на алкохола се бяхме качили на една маса. Това е страшен грях, но искахме да махнем, някак да изчоплим “Иван Вазов” и да напишем “Народен театър “Дарин и Деян Ангелови”. (Смее се.) Прибрахме се вкъщи. Отидохме на посещение на майка ми и пеехме: “Отвори ни, майко, само теб си имаме”. Ужас. (Смее се.) А майка ни се радваше много, каза на баща ни: “Ангеле, бързо, стани да видиш децата, напили са се!”.

Дарин: Това е едно от малкото ни напивания, защото въобще не държим на алкохол.

Деян: Нямам ензима, който го разгражда. Опитвайки се към 18-годишен да се приуча като всички останали да пия по едно малко, се напивах жестоко от тези 50 грама. На петия пореден път се прибирам вкъщи. Баща ми много сериозно ми каза: “Искам да си поговорим”. Сядаме на масата в кухнята. “Сине, ти имаш проблем с алкохола.” “Да, татко, така е.” Дотам свърши разговорът. Аз обаче го казвах в смисъл, че не мога да пия, а в неговата глава се върти мисълта, че съм се закачил за алкохола. Бяхме в това положение години наред. Всеки път ми казваше: “Ти не пиеш и по-добре.” “Татко, аз нали ти казах преди време, че имам проблем с алкохола от гледна точка на това, че не мога да пия”, казах му веднъж. Беше много смешно. Шекспирова история. (Смее се.) 

- Дарин има дъщеричка, а Деян - двама синове. Проявяват ли малките артистични наклонности?

Дарин: Дария е много артистична във всички аспекти, не само в актьорството. Измисля си сюжети, танцува и постоянно пее. Има вече 15-16 песни в репертоара си. Бяхме във Варна на фестивала “Любовта е лудост”, разхождахме се по плажа и изведнъж започна с цяло гърло “Зайченцето бяло”. Смях. Гледа ги хората в очите и започва да крещи: “Това е моят таткооо” и се гушка в мен. Суперзабавна е. В тази възраст е направо пожар!

Много е артистична, измисля си и едни физиономии...

Навежда се тъжна надолу,

слага ръце на челото си и

казва: “Дария страда”

Питам я: “Защо страдаш, тати?”. “Така. Хайде, тати, страдай и ти”, и почваме да страдаме. (Смее се.) Понякога си свива шепичката и седи, правейки резки движения с ръката към устата си. “Какво правиш, тати?”, питам я. “Ям бананче, ям праскова, ям супа, ям пица...” Измисля си всяка хапка с някакво ново меню. Когато се разхождаме по “Витошка” и от някой ресторант или уличен музикант се чуят два ритъма, Дария спира и започва да танцува. Хората я гледат, голяма атракция е. Точно за такова дете съм си мечтал - да е жива, интересна, любопитна, да прави много бели.

Деян: Големият ми син Диман започва четвърти сезон в театъра. Той е в постановката “Вишнева градина”. Малкият Ален започва третия си сезон и играе в “Хъшове”. Децата са много наивни. А ние към това се стремим на сцената - да сме максимално истински и честни. Те са такива, без да се съсредоточават. Нормално е да искат да станат актьори, защото са израснали в театъра. Разбира се, надявам се това да не успее да заслепи личните им таланти. В Библията се казва, а и аз вярвам в това, че всеки има талант. Някои притежават един, други десет. Би било хубаво децата да не се замъгляват от нашите професии, за да открият техните дарби и да бъдат щастливи.

- Как двамата решихте да продължите семейната традиция и да станете трето поколение актьори? 

Дарин: Случайно. (Смее се.) Ние не сме от тези артисти, които се раждат с мисълта да бъдат такива. С брат ми бяхме много щури и ненормални хлапета с пъстро детство. Исках много неща да ставам. Едно от любимите ми беше да се возя на камиона за боклук отзад и да събирам отпадъци. Много ми беше любопитно тези хора как седят, разказват си смешки, возят се я стъпили на стъпенките, я седнали на тях, и натискат някакви копчета... Голям кеф! После бях решил да ставам телохранител. А какво ли не съм работил! Въртял съм и кебапчета на един пазар. Тази работа на доста неща ме научи, защото собственичката на заведението беше голям пич с широко сърце. Хамалчета сме били с брат ми в един склад на едро. По едно време се бях отказал да ставам каквото и да било. Реших да си живея просто така. В казармата дойде прозрението, че няма как човек да бъде просто един консуматор и животът му да бъде само това: да се събуди, да си купи кило домати, да отиде на работа, да се прибере вкъщи след 17,00 ч и толкова. Трябва да се случва нещо. Реших, че най-лесно ще стана актьор, обаче не такъв драматичен, а актьор пантомима, защото не понасях да уча наизуст думички. Въобще не усетих как се заразявам с театър. Пантомима, пантомима, но пак учиш наизуст стихотворения, басня, проза, монолог... Почна да ми става суперлюбопитно. А веднъж заразиш ли се с театър, отърване няма. Искаш да го правиш всеки ден, постоянно. Аз се подготвях месец и нещо за кандидат-студентските изпити, а при брат ми беше още по-интересно.

Деян:

При мен беше

импровизирано.

Кандидатствах във ВИФ

От там получих информация, че няма да ме приемат. После се оказа, че са ме приели. Между другото, татко не ме ли е изиграл тогава?

Дарин: Не, не те е изиграл, брат, просто му искаха рушвет.

Деян: Мислех, че или не трябва да правя нищо цяла година, или да работя. Тогава брат ми каза да се явя с него на изпита за НАТФИЗ за компания. Подготвих се за колко дни беше?

Дарин: За 15. Интересното при него беше, че кандидатства автомобилизъм. Може буквално да се каже, че от колата влезе да кандидатства в НАТФИЗ. Паркира автомобила, каза два материала и бум, влезе. (Смее се.)

Деян: Нямах амбицията да ме приемат, не ми беше на живот и смърт, може би това е причината - не се притеснявах. Даже проф. Савинова каза: “Този трябва да го приемем. За мен е най-освободен от всички”.

-Влизате случайно в НАТФИЗ, а кога осъзнавате, че искате да се занимавате с актьорско майсторство? 

Деян: Човекът, заради когото обикнах тази професия, е проф Стефан Данаилов - Мастъра. За мен той е не само като баща, но е и добър приятел. Имаше период, в който много добре виждаше, че не ми се ходи на лекции. Водеше ме персонално да обядваме и вечеряме извън академията, извън театъра. Чувствах се много специален. Покрай него заобичах професията.

Дарин: Първата година влязохме пантомима, за да не учим текстове наизуст. За съжаление, в България това е малко недоразбрано и подценено изкуство. Няма база за развитие, стигаш до едно ниво и по-нататък няма накъде. Реших, че

ако се занимаваме с

театър, трябва да бъде при

големите - или при Стефан

Данаилов, или при

Коко Азарян

За наше щастие Стефан Данаилов вземаше клас на следващата година и ние се прехвърлихме в него.

-Как успя Стефан Данаилов да ви накара да заобичате театъра?

Деян: Първо обикваш него, а след това театъра. Не го казвам, за да правя четки на Мастъра. Наистина първо се влюбваш в този човек. Докато учехме, когато Стефан Данаилов стъпеше на тротоара пред Народния, се отваряше шпалир чак до “Витошка”. Затова смятахме, че този човек е недостижим, а той се оказа толкова човечен и приятен, че в един момент се чувстваш като негов приятел. Някак, заобиквайки го, си казваш, че и ти искаш да тръгнеш по пътя на големите.

-Индивидуален подход към всеки, това ли е тайната му?

Деян: Да, имаше абсолютно различен начин да провокира всеки, за да извлече най-доброто от него.

Дарин: Стефан Данаилов страшно много обича всичките си ученици.

Деян: Да, при това безкористно и чистосърдечно.

Дарин: Познава всеки един от нас, знае как се развива, къде е, какво е семейството му и т.н. Това става още от момента, в който стъпим в неговия клас. Любовта, с която ни залива, няма как да остане неовъзмездена. Покрай цялото това нещо започваш да обичаш професията. Още на първата лекция казваше така: “Когато влезете в театъра, поздравявайте всеки - от първия човек, когото видите в сградата, до последния. Това е уважение към професията, към сцената, към колегите, към самия театър.”

-Репетирате “Опит за летене” на Радичков в Народния театър. Кога ще е премиерата?

Дарин: Трябва да излезем на сцена в средата на ноември. Голямо браво на Стоян Радев, защото събра актьори с много силни индивидуалности - Георги Мамалев, Валентин Танев, Марин Янев, брат ми Деян, Христо Петков, Валери Йорданов. Успя да ни накара да работим като колектив и да мислим за общата идея. Театърът е отборна игра. Като има солови играчи, нещата се получават трудно.

-Как успя да ви сплоти? Нямаше ли го сблъсъка на характери?

Дарин: С търпение, постоянство и решителност успя да ни превърне в екип. Той не е от тези режисьори, които в стремежа си да постигнат недостижимото започват да крещят и да изпадат в истерии, едва ли не чрез терор над артистите да извличат онова, което трябва. Напротив, капка по капка, стъпка по стъпка успя да извоюва това, което беше намислил.

-Как изглежда една репетиция на “Опит за летене”? 

Дарин:

Един Георги Мамалев ти

стига в екипа, за да можеш

да се попилееш от смях,

защото е единственият от сегашния екип, който е играл в първата постановка “Опит за лететне”, правена в Народния театър. Имала е невероятен успех. Играл е с Гец, Юрий Ангелов и други емблематични лица за българския театър. Пълен е със смешки и разкази не само от пиесата тогава, но и от живота му. Репетициите ни са изпълнени с чувството за хумор на Жоро. Много е вдъхновяващо.

- Какво ще правите през Нощта на театрите, която предстои на 17 ноември?

Дарин: Това е шестата Нощ на театрите. 15 града в България ще се включат. Ще се проведе и в още няколко държави. Очаквайте включвания по националното радио. Ива Дойчинова ще води откритото студио, което ще бъде в градинката пред Народния театър. Зрителите ще видят всекидневието на артистите през техните очи. В продължение на няколко месеца ние, въоръжени с техника, снимахме неща, които виждаме от субективна гледна точка. Материалите са събрани и монтирани. Ще може чрез специални очила хората да гледат това, което ние виждаме - репетиции, почивки на море, екскурзии и т.н. Този път ще има много готини карикатури на актьорите, но още не знам къде ще бъдат изложени.

- Двамата участвате във футболния мач “Актьори срещу “Берое”, който е на 9 септември. Как се подготвяте?

Деян: Жестока подготовка тече. Обсъждаме как ще разсмиваме хората. Стигнах до прозрението, че те ще идват да гледат професионален футбол от “Берое” и да ни се подиграват жестоко. Мислим да им дадем този час забавление. (Смее се.)

Дарин: Интересното е, че при нас има много голямо желание за победа, но не сме самозабравили се идиоти. Даваме си ясната представа, че се изправяме срещу професионален отбор. Голяма борба ще бъде, защото сме с амбицията да победим, но с ясната представа, че това няма да стане.

Деян: Малко е като Мел Гибсън в “Смело сърце”. (Смее се.)

Дарин: Точно такова е положението. Сърцето е огромно във всички артисти. Ще го оставим на терена в Стара Загора и ще направим всичко възможно да победим с ясната представа, че няма да е лек мач.

- Тренировките вече са започнали. 

Деян: В организацията сме супер, но засега работим теоретично.

Дарин: Имаме голям коз, на когото залагаме. Той се казва Ваня Джаферович, дългогодишен капитан на “Берое”. Разчитаме на неговия опит, който да ни предаде възможно най-бързо.

Деян: Ходихме да ритаме и

Ваня Джаферович би един

шут към вратата. Каза, че

бил лек, а той така

изши тая топка

Като хвръкна и аз я видях като на кадър. Тя даже не се въртеше, беше като гюле. Това няма спасяване. Ако те бият така срещу нас...

Дарин: Според мен мачът ще бъде второто по значимост спортно събитие след финала на световното по футбол в страната, тъй като напоследък Григор Димитров ни разочарова.

- Какви са позициите ви в отбора?

Дарин: Пробвах в защитната линия, пробвах на врата, в средата на терена и... нищо. (Смее се.) Мисля, че в защита ще се справя чудесно, защото съм се амбицирал без страх да влизам в краката на хората. Сега на тренировките ми беше малко притеснено да го правя, за да не контузя някого. Естествено, това не значи, че ще се въоражим с балтиите в Стара Загора. Предполагам, че ще бъда ляв бек. Ще се раздам. На Мартин Камбуров (нападател от “Берое” - б.а.) няма да му оставя много възможности, ще го държа изкъсо.

Деян: Той какво играе?

Дарин: Център-нападател.

Деян: Ако той е център-нападател, ще бъда централен защитник, да видим как ще мине. Или топката минава, или Мартин Камбуров.

Дарин: Двете заедно - не. Това е стара максима на Трифон Иванов, лека му пръст.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,