Последният лов на Пенчо Кубадински

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7049412 www.24chasa.bg

Да се махне ли бюстът в село (град) Лозница?

Общинарите в гр. Лозница сложиха бюст на другаря Пенчо Кубадински и сега тръгват скандалите. Утре може и да го махнат, но вдругиден пак да го сложат и така нататък. Ако е вярно, че трябва да минат 50 години, за да оценим обективно една историческа личност, то трябва да чакаме до 2044 г. И ако тогава бюстът е още на площада, значи там му е мястото.

Защо да го няма, след като в Правец още през 2001 г. се откри паметник на Тодор Живков, и то в пълен ръст? На откриването присъстваха всички тогавашни нотабили, включително днешният премиер, който току-що бе станал главен секретар на МВР. Тогава от дясно се чу голямо скърцане със зъби, но Правец бе непоклатим. Т. Ж. днес е известен с

фраза, която

никога не е

казвал:

“Тази година полупроводници, догодина цели”.

Истината е, че докато бе на власт, му вдигнаха половин паметник, а след смъртта – цял. Бюста той махна сам, а статуята му я сложиха земляците, защото са му признателни.

Днешна България помни Пенчо Кубадински като първи ловец на републиката, но земляците му в Лудогорието явно помнят и много други неща. Вероятно помнят, че на младини Кубадински бе най-харизматичният лидер на бригадирското движение, строител на Димитровград, младият герой на една епоха, която силно вдъхновяваше тогавашната младеж. Не всички, разбира се - то и днес много хора не са вдъхновени от прехода. Но ако прочетете “Когато се наливаха основите” на Пеньо Пенев, ще усетите епохата на Кубадински:

“Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите -

какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха -

борба живяхме ний, борба!”

Бих попитал - кой е днешният вдъхновен поет на прехода? Къде е днешният Пеньо Пенев, който да възхвали приватизацията на банките в епичен ямб? Или да възпее нарязването на “Кремиковци” за старо желязо?

Един народ без ентусиазъм, без “пасионарност”, както казва Гумильов, е осъден на изчезване. Кубадински ще се помни и с това, че се бореше срещу изчезването. Вече застарял, той се зае с дома, семейството и демографията. Как е управлявал демографията, не мога да давам оценки, но по негово време България за малко да стане 9 милиона.

Не липсваше и

пасионарност

в кревата,

народът работеше яко по въпроса.

Разбира се, демографията зависи от обективни социални фактори, но защо например при същите условия мюсюлманите имат по 3, 4, 5 деца? Явно и пропагандата има значение. По времето на Кубадински имаше велика пропаганда и демографска агитация, многодетните майки бяха героини и получаваха апартаменти с предимство, детските добавки бяха сериозни, а детските градини не бяха никакъв проблем. Неженените и бездетните плащаха ергенски данък от 5, а после и 10 на сто, така че,, като го сметнем, се получава силно прогресивен “семеен” данък, който стигаше до 20-30 на сто от дохода.

Днес детските добавки са привилегия на безработните роми, за нормалните българи няма, детските градини не достигат, а населението според някои гони 6 милиона. И всички политици бият камбаната, но никой голям шеф не е запретнал ръкави лично. Някой зам.-премиер например. Да сте забелязали кампания по телевизията? Някой клип да ви агитира колко е хубаво да имате семейство и деца? Виж, за джендърна пропаганда се усвояват милиони.

Вярно е, че Кубадински имаше и тъмни петна.

Народът

страдаше от

липса на банани,

а той стреляше по лъвове и антилопи в Африка и на това отгоре се фукаше. Пак тогава стана идеолог на “възродителния процес” наред с другите членове на Политбюро. Но за разлика от другите, той говореше турски и при това бе дете на Лудогорието. Така че би трябвало по-добре да разбира как един мюсюлманин гледа на смяната на името.

Аз лично имах честта веднъж да ловувам с бай Пенчо Кубадински и даже стоях до него в засадата за глигани, а после и на масата. Това бе някъде през 1992-1993 г., когато “24 часа” бе абсолютен господар на печата и затова ме канеха по разни места. Но първо да уточня, че не съм никакъв ловджия и не съм убивал животни. Веднъж ходих на лов с Дончо Цончев и Йордан Радичков, а втория път - с едни банкери, които бяха привлекли и бай ви Пенчо, ловец №1 на републиката. Затова отидох и аз - от чисто журналистическо любопитство.

Като застанахме на пусията, бай Пенчо ми даде ценен съвет да убия животното с първия изстрел, защото после става опасно и ще ми разпори корема. Затова застанах до дърво с нисък клон – видя ли глиган, хоп горе и оттам ще си гърмя на воля.

Слава Богу, никакъв глиган не се появи и това говори, че акциите на бай Пенчо бяха паднали силно. На такъв лов местни хора с кучета насочват животните към правилните ловци и неслучайно шефът на местния банков клон удари 2-3 глигана.

Но на разпивката вечерта бай Пенчо отново бе пръв тамада, той лично поръчваше музиката и командваше циганския оркестър на чист турски език. А и те явно го познаваха и обичаха.

 По едно време бай Пенчо даже опита едни бавни, делийскш танцови стъпки с красивата секретарка на единия от банкерите. После седна запъхтян, наведе се към мен, посочи шефа на оркестъра и каза: “Този е голям тарикат, ама ми е нужен!”

Накрая всички излязоха навън и изстреляха цялото джепане. Ако в тоя момент бе минал глиган на забавен кадър, щеше да си продължи непокътнат. В настъпилата тишина бай Пенчо се качи в една джипка и повече не го видях.

Вероятно това бе последният лов на Първия ловец на републиката и за мен остана като незабравим спомен. Но как го помня аз, няма никакво значение, важното е как го помнят жителите на Лозница, които му вдигнаха паметник. Ако го тачат – нека остане. Ако не – да го махнат. Ако пък сините каски са само едно каре за карти, спокойно могат да се промъкват нощем и да боядисват омразния бюст. Това е демокрацията.

Говорейки за десните, нека не забравят, че шефът на кръга “Капитал” произлиза от управителя на същото ловно стопанство. И нищо чудно самият Кубадински да го е избрал. Представям си как го е предложил на Бай Тошо: “Този е голям тарикат, ама ми е нужен!”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,