Последният лов на Пенчо Кубадински

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7049412 www.24chasa.bg

Да се махне ли бюстът в село (град) Лозница?

Общинарите в гр. Лозница сложиха бюст на другаря Пенчо Кубадински и сега тръгват скандалите. Утре може и да го махнат, но вдругиден пак да го сложат и така нататък. Ако е вярно, че трябва да минат 50 години, за да оценим обективно една историческа личност, то трябва да чакаме до 2044 г. И ако тогава бюстът е още на площада, значи там му е мястото.

Защо да го няма, след като в Правец още през 2001 г. се откри паметник на Тодор Живков, и то в пълен ръст? На откриването присъстваха всички тогавашни нотабили, включително днешният премиер, който току-що бе станал главен секретар на МВР. Тогава от дясно се чу голямо скърцане със зъби, но Правец бе непоклатим. Т. Ж. днес е известен с

фраза, която

никога не е

казвал:

“Тази година полупроводници, догодина цели”.

Истината е, че докато бе на власт, му вдигнаха половин паметник, а след смъртта – цял. Бюста той махна сам, а статуята му я сложиха земляците, защото са му признателни.

Днешна България помни Пенчо Кубадински като първи ловец на републиката, но земляците му в Лудогорието явно помнят и много други неща. Вероятно помнят, че на младини Кубадински бе най-харизматичният лидер на бригадирското движение, строител на Димитровград, младият герой на една епоха, която силно вдъхновяваше тогавашната младеж. Не всички, разбира се - то и днес много хора не са вдъхновени от прехода. Но ако прочетете “Когато се наливаха основите” на Пеньо Пенев, ще усетите епохата на Кубадински:

“Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите -

какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха -

борба живяхме ний, борба!”

Бих попитал - кой е днешният вдъхновен поет на прехода? Къде е днешният Пеньо Пенев, който да възхвали приватизацията на банките в епичен ямб? Или да възпее нарязването на “Кремиковци” за старо желязо?

Един народ без ентусиазъм, без “пасионарност”, както казва Гумильов, е осъден на изчезване. Кубадински ще се помни и с това, че се бореше срещу изчезването. Вече застарял, той се зае с дома, семейството и демографията. Как е управлявал демографията, не мога да давам оценки, но по негово време България за малко да стане 9 милиона.

Не липсваше и

пасионарност

в кревата,

народът работеше яко по въпроса.

Разбира се, демографията зависи от обективни социални фактори, но защо например при същите условия мюсюлманите имат по 3, 4, 5 деца? Явно и пропагандата има значение. По времето на Кубадински имаше велика пропаганда и демографска агитация, многодетните майки бяха героини и получаваха апартаменти с предимство, детските добавки бяха сериозни, а детските градини не бяха никакъв проблем. Неженените и бездетните плащаха ергенски данък от 5, а после и 10 на сто, така че,, като го сметнем, се получава силно прогресивен “семеен” данък, който стигаше до 20-30 на сто от дохода.

Днес детските добавки са привилегия на безработните роми, за нормалните българи няма, детските градини не достигат, а населението според някои гони 6 милиона. И всички политици бият камбаната, но никой голям шеф не е запретнал ръкави лично. Някой зам.-премиер например. Да сте забелязали кампания по телевизията? Някой клип да ви агитира колко е хубаво да имате семейство и деца? Виж, за джендърна пропаганда се усвояват милиони.

Вярно е, че Кубадински имаше и тъмни петна.

Народът

страдаше от

липса на банани,

а той стреляше по лъвове и антилопи в Африка и на това отгоре се фукаше. Пак тогава стана идеолог на “възродителния процес” наред с другите членове на Политбюро. Но за разлика от другите, той говореше турски и при това бе дете на Лудогорието. Така че би трябвало по-добре да разбира как един мюсюлманин гледа на смяната на името.

Аз лично имах честта веднъж да ловувам с бай Пенчо Кубадински и даже стоях до него в засадата за глигани, а после и на масата. Това бе някъде през 1992-1993 г., когато “24 часа” бе абсолютен господар на печата и затова ме канеха по разни места. Но първо да уточня, че не съм никакъв ловджия и не съм убивал животни. Веднъж ходих на лов с Дончо Цончев и Йордан Радичков, а втория път - с едни банкери, които бяха привлекли и бай ви Пенчо, ловец №1 на републиката. Затова отидох и аз - от чисто журналистическо любопитство.

Като застанахме на пусията, бай Пенчо ми даде ценен съвет да убия животното с първия изстрел, защото после става опасно и ще ми разпори корема. Затова застанах до дърво с нисък клон – видя ли глиган, хоп горе и оттам ще си гърмя на воля.

Слава Богу, никакъв глиган не се появи и това говори, че акциите на бай Пенчо бяха паднали силно. На такъв лов местни хора с кучета насочват животните към правилните ловци и неслучайно шефът на местния банков клон удари 2-3 глигана.

Но на разпивката вечерта бай Пенчо отново бе пръв тамада, той лично поръчваше музиката и командваше циганския оркестър на чист турски език. А и те явно го познаваха и обичаха.

 По едно време бай Пенчо даже опита едни бавни, делийскш танцови стъпки с красивата секретарка на единия от банкерите. После седна запъхтян, наведе се към мен, посочи шефа на оркестъра и каза: “Този е голям тарикат, ама ми е нужен!”

Накрая всички излязоха навън и изстреляха цялото джепане. Ако в тоя момент бе минал глиган на забавен кадър, щеше да си продължи непокътнат. В настъпилата тишина бай Пенчо се качи в една джипка и повече не го видях.

Вероятно това бе последният лов на Първия ловец на републиката и за мен остана като незабравим спомен. Но как го помня аз, няма никакво значение, важното е как го помнят жителите на Лозница, които му вдигнаха паметник. Ако го тачат – нека остане. Ако не – да го махнат. Ако пък сините каски са само едно каре за карти, спокойно могат да се промъкват нощем и да боядисват омразния бюст. Това е демокрацията.

Говорейки за десните, нека не забравят, че шефът на кръга “Капитал” произлиза от управителя на същото ловно стопанство. И нищо чудно самият Кубадински да го е избрал. Представям си как го е предложил на Бай Тошо: “Този е голям тарикат, ама ми е нужен!”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,