Проф. Иван Чалъков: Нов модел гурбет - живееш тук, работиш в Гърция или Румъния

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7051344 www.24chasa.bg

Села никнат край граници, магистрали и квартали с богаташки вили, казва социологът

Към 1950 г. градското население е около 30%, а три десетилетия по-късно 30% е селското население!

Селски кметове асфалтират пътища, обновяват читалища, детски градини, училища с европари и така привличат млади семейства

Не е вярно, че земеделието ни е унищожено! Има нови латифундии, семейства с по над 100 дка собственост

Гранични райони ще престанат да са “периферия”

Гърция и Румъния са ни двете съседки, където започва икономическа динамика, характерна за тези отношения преди век

Друг модел село възниква около архитектурни и екорезервати, където по-заможни българи са построили или наели вилни къщи

- Наскоро демографи биха тревога, че селското население в Европа намалява 2 пъти по-бързо от градското, а след половин век най-плодородните райони на Европа ще се превърнат в демографски пустини. Споделяте ли тази прогноза за българското село, проф. Чалъков?

- В книгата си “Шахматната дъска” Збигнев Бжежински каза, че прогнозите за 10-15 години напред не са много точни, а по-прецизни са онези с хоризонт между 3 и 5 години. За такъв период прогнозата е, че няма да има съществени намаления на селското население, но в него може да се случат процеси, които в следващите 10 години да променят тези тенденции.

- В предварителния ни разговор споделихте, че в Пловдивския университет работите по проект, проучващ малките населени места - какви са перспективите за оцеляването им?

- Да, нашият факултет спечели проект по вътрешния университетски фонд за научни изследвания, който в първоначалния си вариант се наричаше “Умиращото село”. После решихме да не го обричаме съвсем, да не казваме категорично дали умира, или се възражда - за нас по-важният факт е, че се променя. Затова кръстихме проекта “Трансформиращото се село”.

- Значи намирате, че патосът “Българското село умира” не е много основателен?

- Истината е, че

многолюдното българско

село със своите фамилии

е на не повече от 250 г.

Помня в края на 80-те години едно изследване на историци, между които и Вера Мутафчиева, според което през XVI в., когато България вече е поробена от Османската империя, българите са около 800 000, като равнините в Тракия и Северна България са почти обезбългарени. Демографският бум на българите започва през XVII в. и е феноменален, защото те успяват за 150-200 г. да се увеличат като население 5-6 пъти. Свързано е с усъвършенстване на земеделието и селското стопанство с нови култури от Америка като фасул, царевица, тютюн, розово масло, както и с нови форми на земеделие.

- Какво предизвиква упадъка в аграрните райони днес?

- Излязоха нови изследвания на колеги историци, които показват, че още в периода между двете световни войни българското селско стопанство минава на капиталистически релси, започва да произвежда индустриални култури за пазарите, а не просто за потребление. Това се отнася и до индустрията, която до 1943 г. бележи един от най-високите ръстове в Европа. Мит е, че тогава България е била изостанала аграрна страна - просто е била периферна европейска държава. И още тогава раждаемостта започва да спада, но не много - от предишните средно 6-8 деца в семейство на 4-5. Спадът на раждаемостта е цивилизационна тенденция за Европа. Но при социализма поради форсираната индустриализация и насилствената колективизация на земята съотношението градско - селско население се преобръща в периода 1950-1980 г. Към 1950 г. градското население е около 30%, а три десетилетия по-късно 30% е селското население!

Икономическата криза през 90-те години само довърши този процес. Всъщност тогава започна деиндустриализация - част от предприятията бяха ликвидирани, останалите преживяха дълга стагнация, особено в сектори като машиностроене, електроника, текстил, хранително-вкусова промишленост. Но това не върна хората в селото, по-скоро голяма част от изгубилите работа емигрираха в чужбина. Това бяха много тежки години. След като България стана членка на ЕС, това даде сигурност на инвеститорите и всички виждаме, че през последните 15 години промишлеността се съживява.

- Били сте на терен в Ивайловградско - какво установихте там?

- Ние с колегите решихме да се фокусираме върху отделни райони, всеки от които е типичен за даден вид селища. Ивайловградско е граничен район, чиито естествени икономически връзки са с Източна Тракия и Беломорието. Те са били отрязани с присъединяването на региона към България в 1913 г., но макар и трудно, населението успява да запази поминъка си - бубарство, лозарство и други, като границата продължава да бъде “пропусклива” и икономическите връзки не се прекратяват съвсем. Така че районът не се обезлюдява, по-скоро има етническа размяна на население. Първият удар с дългосрочни демографски последици е нанесен в края на 40-те - там най-напред показно - 7 г. преди масовото създаване на ТКЗС в района, са колективизирани две от най-богатите села - Белополяне и Сив кладенец. Резултатът е, че жителите му масово се изселват във вътрешността на страната. След построяването на Берлинската стена в началото на 60-те години пък е въведен безумен режим за сигурност в пограничната зона,

на селяните сутрин

са им прибирали

паспортите и са им

ги връщали вечер,

след като се върнат от нивите. Същото е било и в други заможни села в Родопите. Затова предприемчивите отиват в градовете да си търсят поминък.

- Анализатори твърдят, че сценариите за развитие и спасение на българското село са няколко. Единият е напусналите го и емигрирали в чужбина да се върнат да живеят в него като пенсионери с европейските си пенсии, разбира се. Другият е географски - селата в близост до морето, до границите с Гърция и Румъния, които са в ЕС, и до магистрали ще процъфтяват, а другите ще мизерстват. Третият е в селата да бъде направена инвестиция в цехове и производства, с които да се реши проблемът с намирането на поминък за хората от района. Кой е най-перспективен?

- И трите са възможни и перспективни. Но като че ли мнозина не оценяват една много съществена промяна. Ще го кажа чрез думите на един от местните жители: “Моите хора тук не си дават сметка колко са свободни сега!

гурбет - живееш тук,

работиш в Гърция

или Румъния

Преди 30 години, за да се върна в Ивайловград от София, ми проверяваха паспорта 4 пъти. А сега отивам с колата си до София за 4 часа и се връщам.” Тъжното е, че

по-възрастните са

заслепени и поглеждат

с тъга назад в миналото,

а младите вероятно под тяхно влияние са обезверени и се люшкат. Малцина успяват да схванат новите възможности.

- Масовият аргумент сега за тъга по социалистическата аграрност е, че внасяме зеленчуци, месо, мляко, масло, които преди сами сме произвеждали и изнасяли. А за мнозина българското земеделие е унищожено.

- Не е така! Става дума за отделни части от земеделието, като плодове и зеленчуци, но има нови латифундии, семейства със собственост от над 100 хиляди декара. В Северна България например има агрофирми, които произвеждат и изнасят не само зърнени култури като царевица и ечемик, но и по-фини култури като сусам, специални видове слънчоглед и други технически култури. Имаме не много на брой, но достатъчно птицеферми, свинеферми, които същестуват и се развиват благодарение на европейски помощи. Да, има проблеми в зеленчукопроизводството, но и там през последните години има положително развитие. В периода 2001-2018 г. възникнаха нови възможности, които някои от хората на село се опитват да използват, но други още се лутат.

- Какви?

- Например общината Ивайловград е една от най-обезлюдените, там села с по 1500 души сега са с по няколко семейства. От село Сив кладенец например, което е било богато и е било крепост на българщината през XIX в., днес са останали само две къщи, рухнала църква и паметник на загиналите в Балканската и Първата световна войни. Къщите са от кирпич и като пропадне покривът, те рухват. Скоро там ще бъде пущинак.

- Няма ли надежда на тяхно място да се появи ново село?

- Инфраструктурата е много важна - в повечето от изплуващите села днес има асфалтирани пътища, водоснабдяване и т.н. В едно такова село група от немското движение “Назад към природата” се заселва в него преди няколко години - сега там има обновени къщи, жителите му отглеждат стада коне, овце, кози, обработват ниви. В Белополяне в част от къщите сега живеят пенсионери, които в градините си отглеждат зеленчуци, плодове. А има и десетина млади семейства, чиито деца учат в Ивайловград. Интересното е, че в Ивайловградско почти няма случаи, където един арендатор да обработва земята на цяло село или няколко села. Вместо това в много от тях

5-8 фермери с трактори

обработват своите и на

съседите земи срещу рента Хубавото е, че доходите от това си остават в тях.

- Ивайловград е граничен град. Просперира ли заради падането на границите?

- Всъщност това като че ли е най-интересната ни находка. Границата с Гърция е отворена преди 10 г., но всъщност едва сега започват да се очертават дългосрочните последици от това. С две думи - районът се връща към естествената си икономическа среда. Постепенно местните хора откриват, че вместо да ходят на дълъг гурбет в Гърция, могат срещу хубав надник да работят в гръцките ферми и фабрики от другата страна на границата и се връщат същия ден - както хората от селата около Пловдив ходят там на работа. Или обратното - гръцките фермери си пазаруват в българските магазини, защото им излиза по-евтино. Някои от българите си купуват земя в Гърция, гърци пък - в България.

Това, което става, е типично и за други гранични райони. Гърция и Румъния са ни двете държави, където започва икономическа динамика, характерна за тези отношения преди 100 и повече години. Ефектът е подобен на социалистическата индустриализация. Но ако през 50-те години на миналия век някой тогава бе казал на колективизаторите, че след 20-30 г. тези села ще са пусти, навярно щяха да го обявят за провокатор : “Абсурд! Вижте колко сме много!” Но икономическият интерес отдолу работи и ги гони към големите градове. И сега е същото.

- Какви други характерни процеси регистрирахте в българското село?

- В много села около Пловдив и Карлово/Сопот хората пътуват до работните си места в тези два града. А в едно от селата читав кмет, благодарение на европейските средства, обновил читалище, детска градина, улици. И се оказа, че над 100 млади семейства остават да живеят там. В църквата вече има поп, има и три самодейни състава в читалището. Хората са по-доволни да живеят там, отколкото в града.

- Преди време имаше вълна от английски пенсионери, които си купиха къщи по селата, но после се изтеглиха заради липсата на сигурност. Европейски или български пенсионери, работили в чужбина, ще продължат тази сюжетна линия в следващите 10-20 години?

- Пенсионери в селата

е една от тенденциите,

но не е основата,

върху която ще израсне новото българско село. Самото понятие “село” си отива. Но за да разберем за какво става дума, трябва да прочетем какво е казал Макс Вебер - един от бащите на съвременната социология, за земеделието в Древния Рим. То е било продукт на робския труд, а богатите земевладелци изграждали специални вили, за да приютят робите си и където жените и мъжете живеят отделно. Някои двойки имали деца, но при тези условия смъртността сред тези деца е била много висока. Вебер пише:“Римското земеделие не е можело да съществува без постоянния приток на роби от завоюваните земи. И в момента, в който притокът на роби свършва, няколко години след това империята изпада в криза. Затова император Юстиниян прави реформи и се появява протопипът на селското семейство - в него съпрузите с децата също работят “като роби”, но не са съвсем роби по статут.

- Българският аналог на тази форма какъв е?

- Селското семейство с 5-8 деца, което обработва 50-100 дка с някаква примитивна техника вече го няма. Онова, което идва, са едни малки аграрни градчета с периферия от остатъци от села. Със съвременните комуникации това е новата демографска структура след големите и средно големите индустриални градове. Обикновено към тези агломерати има винарски изби или места за първоначална преработка за земеделска продукция. Обслужват ги хора, които или живеят в големия град, пътуват за работа и след това за около час се прибират обратно. Или работят у дома - занимавайки се с преводи, дизайнерство, дигитални услуги и маркетинг и т.н. Например колегата Тихомир Митев изследва няколко села край Пловдив, в които са се заселили млади семейства с подчертан интерес към екологично земеделие. Това занятие им изкарва някакъв доход, но не ги изхранва. Затова обикновено единият от съпрузите докарва доход от работа в града. А някои майки са си организирали детска градина. Това също е устойчив модел, който може да се масовизира в селото.

Друг модел възниква около архитектурни и екорезервати, където по-заможни българи са построили или наели вилни къщи. В села като Медвен и Жеравна хората създават къщи за гости или си изкарват прехраната от рента за поддържането на имотите на по-богатите им съседи. Така се заражда една малка икономика, която пак зависи от инфраструктура. Фотоволтаичният парк край Медвен пък е открил осем работни места.

- Какъв отпечатък слагат новите технологии върху селото?

- Тепърва предстои да видим. Модел, който виждаме сега, е, че в неголеми села, където живеят по малко българи, по малко роми, по малко турци - те се женят помежду си, създават семейство, деца. Издържат се , като се трудят в земеделието, търговията, в строителство и горско стопанство. Опитват се да отглеждат децата си с помощи от държавата. За да не мигрират ролята на държавното управление и местната власт е ключова. Тя не трябва да позволява нововъзникващи монополи да подбиват цената на работната сила. Защото

причина за миграция

е ниската рента,

която местните едри земеделци плащат на хората. Например дават им 60 лв. на декар зърно, а всъщност самите те изкарват от декар по 500-600 лв. Което е доста повече от 60 лв., нали? Или пък изкупуват гроздето или млякото на смешни цени, а после го препродават в пъти по-скъпо. Затова, ако правителството и местната власт не допускат местен монополизъм, а подкрепят възникване на кооперации и други колективни форми за земеделски труд, и ако самите хора са по-куражлии и не позволяват толкова лесно да ги мачкат, ще има ново българско село. Видно е, че там, където парите от европроектите не се крадат, се върши работа. Асфалтират се пътища, реновират се обществени сгради, къщи и цели квартали. Това видях в Ивайловград - единственият проблем там е, че няма болница.

- Какъв ще е смисълът на думата село след няколко десетилетия?

- След 30 г. за много от българските села ще казваме:“Тук преди имаше село, а сега са останали само няколко керемиди”. Но е възможно наоколо да възникнат други, по-малки и по-нарядко. Както се случва около Карнобат, Сливен и Ямбол - индустрията се възражда с пълна сила, край магистралата към Бургас има десетки промишлени предприятия, в които работят хиляди хора! И автобусите обикалят селата в радиус 30 и повече километра, за да извозват работна ръка. А много гранични райони ще престанат да са “периферия” - още отсега се вижда какви добри перспективи се очертават по границите между България и Румъния и между Гърция и България. Така че ако продължи интеграцията ни в ЕС, тепърва предстои да се разкриват формите на устойчивост селски райони, около които да възниква стабилизация.

CV

Иван Чалъков е Роден през 1960 г. в Пловдив

Завършва социология в СУ през 1984 г.

От 1988 г. е доктор по социология. Професор по социология в ПУ “Паисий Хилендарски". Сътрудничи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН и Томския държавен университет в Русия

Автор на много научни статии и на седем монографии. През 2016 г. е стипендиант на “Фулбрайт” в Технологичния институт на Джорджия в Атланта, САЩ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,