Д-р Галинка Павлова: Отново не се предвиждат лични партиди на пациентите, моделът пак е солидарен, а той демотивира коректните платци

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7053193 www.24chasa.bg
Д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС до юни 2018 г.

Промяна във финансирането не стига, трябва незабавна реформа в организацията на системата

- Д-р Павлова, кой от вариантите за нов здравноосигурителен модел би имал по-голям принос за подобряване на сегашната здравна система?

- Моделите за промяна в здравното осигуряване са на ниво идеен проект, без отговор на много въпроси. Затова не мога да изразя категорично положително или отрицателно мнение за тях. При двата варианта промените са свързани с увеличаване финансирането на здравната система, което е правилно и без съмнение полезно. Сега действащият здравноосигурителен модел показа своите минуси, генерира проблеми, които с промените следва да се коригират. Поредната грешка ще е пагубна, затова е нужно задълбочено обществено обсъждане, да чуем гласа на експертите по здравни политики и застраховане.

- Какви са плюсовете и минусите на двата варианта?

- По същество единият модел предвижда увеличаване на здравната вноска чрез задължително допълнително застраховане от 2%, които отново ще се разходват солидарно. Тези, които са коректни платци, ще бъдат натоварени допълнително.

Другият е по-интересен и комбинира задължително здравно осигуряване в сегашния му размер от 8%, задължително здравно застраховане с премии между 12 и 15 лв. и заплащане от пациента на 15% от определен годишен лимит за лечение в болница. Лимитът се определя всяка година от здравното министерство. Всичко над него поема задължителната застраховка. Отпадат таксите за пролежаване в болница и се разширява пакетът дейности, като се включват медицинските изделия. Този начин на финансиране ще натовари значително пациентите, но

това трябва да се

случи, ако искаме

европейско качество на

медицинската услуга

От друга страна, няма посочени мерки или механизми за контрол при разходването, не се посочва кой ще заплаща сумите за допълнителното задължително и доброволно застраховане на неосигурените лица и още много неизвестни. Държавата и сега е некоректен платец, непревеждайки осигуровките за деветте категории освободени лица. Има граждани с добро финансово състояние, но и днес не плащат осигуровки, каква е гаранцията, че утре ще плащат по-високи суми? Застрахователната премия от 12-15 лв. дали ще е достатъчна и застрахователите ще се съгласят ли? Очаквам, изчислявайки риска, премията да е по-висока и различна според възраст и здравословно състояние.

За съжаление, искането на повечето пациенти за лични партиди и при двата модела не се предвижда. Разходването пак е солидарно, което е демотивиращо за коректните платци. Някои плащат, ползват всички.

- Кои са детайлите, които трябва да бъдат предварително разяснени, така че да няма проблеми, когато един от вариантите бъде приет?

- Интересен е фактът, че се предвижда контрол на застрахователите от Комисията за финансов надзор. Свидетели сме какво се случи с “Олимпик”. Трябва да се помисли за гаранционен механизъм чрез формиране на гаранционен фонд, презастраховане или депозитар. Експертите ще изберат, но българите трябва да имат сигурност за здравето си.

Предложенията предвиждат още МЗ да определя цените на медицинските дейности, а съсловните организации да бъдат изключени от преговорния процес, което не е добро и полезно и ще има остра реакция. Преди предложения за нов осигурителен модел редно беше да се остойностят медицинските дейности, държавата да повиши събираемостта на здравните вноски и да изплати своите задължения, да повиши ефективността на контрола. Естествено, МЗ ще натиска цените на дейностите надолу, за да стигнат публичните средства. Продавачите на медицински услуги са лекарите и е редно сами да определим цената на продукта. Промените касаят само болничната помощ. Нищо не се посочва за общопрактикуващите лекари, тези от специализираната извънболнична помощ, за лабораториите. Там също има проблеми. Ще се увеличи финансовата тежест върху хората и пак ли ще чакат за направления за консултации или за изследвания? Нали профилактиката е приоритет, защо не се предвижда увеличение на тежестта на извънболничната помощ? Фокусът са само болниците, което е разбираемо, защото заедно с лекарствата са най-големият разход, но

промени на парче няма

да решат проблемите

Освен промяна във финансирането е необходима незабавна реформа в организацията на системата.

- Задължителната допълнителна застраховка ще може ли да се унаследява или преотстъпва за близки и роднини?

- Тези въпроси вълнуват всички и решението им би внесло известно спокойствие при въвеждането на новия модел. За съжаление, никъде в документите, които се разпространяват неофициално, не се говори за лични партиди, за унаследяване, за преотстъпване по собствено желание. Това определено е слаба страна на предложенията.

- При вариант за демонополизация на НЗОК възможно ли е да се запази солидарният принцип и каква разлика ще усетят пациентите, ако единственото различно ще е да изберат дали да внасят осигуровките си в НЗОК, или застраховател?

- Демонополизацията касае само сумите, които се внасят в задължителното или доброволно здравно застраховане. НЗОК кумулира средствата от здравното осигуряване. Съществува опасност, при разпределяне на неголемия финансов ресурс от задължителното здравно застраховане между много юридически субекти - застрахователи, някои от тях да фалират.

CV:

Д-р Галинка Павлова е зам.-председател на Българският лекарски съюз от 2015 г. до юни 2018 г.

Асистент е в катедра „ Здравна политика и мениджмънт“ към ФОЗ в МУ София.

Управител е на лечебно заведение за извънболничната помощ над 20 години.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,