Френски или холандски модел за здравето?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7054845 www.24chasa.bg

Холандия е първенец в класациите за здравеопазване с много здравни фондове които се конкурират и имат стимул да се договарят внимателно с болниците

Тези дни “24 часа” писа, че Министерството на здравеопазването обсъжда два модела за реформа на здравната система.

Първият модел предвижда запазване на държавната здравна каса НЗОК и надграждането й със задължителна допълнителна здравна застраховка. Вторият модел предвижда запазване на сегашната здравна вноска от 8%, но премахване на монопола на държавната здравна каса.

И двата модела звучат екзотично и абстрактно – много хора се плашат, като чуят, че здравната каса ще плаща само 85% от разходите за лечение и ще има доплащане. Други пък гледат скептично на демонополизацията на касата и се опасяват, че няма да работи. Но всъщност и двата модела работят на практика в различни европейски страни.

Френският модел

Във Франция има задължително здравно осигуряване – всеки месец се удържа процент от заплатата и се внася в здравната каса (както в България). В здравната каса влизат и други

приходи,

например от

данък върху

цигарите,

алкохола, хазарта и пр. В допълнение, има и доброволно здравно застраховане, което покрива доплащания и разходи, непокрити от задължителната здравна вноска.

Как работи? Опростен пример: отивате на лекар и плащате такса от 50 евро за преглед. Здравната каса ви възстановява 70% от тази сума (35 евро), а допълнителната застраховка покрива останалото. Или ако се лекувате в болница за 1000 евро, здравната каса поема 80% от разхода (800 евро), а здравната застраховка поема останалите 20% (200 евро).

С други думи, здравната застраховка покрива допълнителните плащания за лекари, зъболекари, лекарства и болници – които в България се плащат от пациентите.

Много е интересен друг аспект - здравното застраховане е доброволно, на практика почти всички имат здравна застраховка. Има много причини за това. От една страна, да имаш здравна застраховка

те предпазва

от всякакви

доплащания

при лекари, зъболекари, аптеки и болници. Човек плаща малка сума всеки месец, но в замяна не плаща нищо, когато е болен. Освен това държавата стимулира работодателите да застраховат своите работници и служители, а

за най-бедните

осигурява също

подпомагане

и ваучери,

за да могат и те да имат допълнителна застраховка.

Системата обаче има и някои проблеми. Един от тях е сложността – всеки човек трябва да има и осигуровка, и застраховка. След това лекарите и болниците трябва да си получават парите от две различни места, което води до повече административни разходи. Една от идеите на здравната застраховка е частните застрахователи да следят дали парите за здраве се харчат ефективно – но в повечето случаи те нямат стимул, нито възможност да го правят и вместо това просто доплащат 20-30% и прехвърлят разхода върху застрахованите.

Друг проблем е, че застрахователите се опитват по различни начини да застраховат основно млади и здрави хора, които не се разболяват често, и

да слагат

по-високи цени на

по-възрастните

и рисковите групи – въпреки че дискриминацията по закон е забранена.

Между другото, преди десетилетие имаше опит френската система да се приложи в България. В края на мандата на тройната коалиция през 2008 г. здравната вноска беше увеличена от 6 на 8% - като идеята беше допълнителните 2% да отидат за допълнителна здравна застраховка. Това така и не стана, но всички си плащаме допълнителните 2% вноска, които отидоха в държавната здравна каса и потънаха без резултат. Сега се предлага още веднъж да се въведе допълнителна здравна застраховка – дано да не стане същото като предишния път.

Холандският модел

В Холандия има радикално различен модел, който е въведен след дълги години подготовка – едно десетилетие отнема да се подготви и въведе новата система. Най-общо казано, в Холандия има задължителна здравна застраховка, но човек има избор в кой здравен фонд да си направи застраховката. С други думи, няма монополна здравна каса, а има конкуренция между здравните фондове. От своя страна, те сключват договори с болници, здравни заведения и лекари и поемат финансирането на здравните разходи, когато осигуреният се разболее.

Здравните фондове предлагат стандартна застраховка, която покрива един и същи базов пакет от здравни услуги, определен от правителството. За застраховката се плаща процент от заплатата плюс определена фиксирана сума, която е еднаква за всички осигурени във фонда (за по-бедните се предлага финансова помощ, за да могат да си позволят застраховка). Всеки, който иска, може да се застрахова за базовия пакет на същата цена и не може да му бъде отказано независимо от неговата възраст или здравно състояние.

Ако не сте доволни от застрахователя или цената ви се струва висока, може да го смените всяка година – за разлика от

България, където

сме безвъзвратно

обвързани със

здравната каса

без право на избор. Ако не си плащате застрахователните премии, не губите застраховката – но парите ще ви бъдат удържани от заплатата и ще ви бъде увеличена здравната вноска като наказание. Има отделна система за финансиране на хроничните заболявания и дългосрочните грижи.

В Холандия здравните фондове са частни, болниците са частни, въобще цялата здравна система е частна – а държавата е само регулатор на системата. Понеже фондовете се конкурират по цената на здравната застраховка, те имат стимули да се договарят внимателно с болниците, да не допускат преразходи и да контролират качеството на здравната услуга, защото в противен случай ще станат неконкурентни и ще загубят клиентите си. Комисията за защита на конкуренция и финансовият регулатор следят да не се създават картели и договорки във вреда на потребителите.

Холандската система осигурява високо качество на услугите –

Холандия е първенец

в класациите за

качеството на

здравната система

в Европа. Освен това, холандската система въвежда множество стимули за ефективност на системата и пазарна конкуренция на всички нива, което намалява преразходите и изтичането на средства (отделно от това държавата и регулаторите също следят нещата да не излизат извън нормалните рамки). Затова аз винаги съм предпочитал холандския модел.

Но трябва да сме наясно, че холандската система изисква висока степен на организация и подготовка, а вероятно и друг манталитет. В самата Холандия въвеждането на тази система отнема десетилетие – макар че тук може да стане и по-бързо, тъй като можем да вземем направо готовия работещ модел. Но все пак ще има нужда от подготовка.

В България например сме свикнали само веднъж годишно да има преговори между Лекарския съюз и здравната каса за цените на здравните пътеки – но дори и в тези преговори системата често се проваля и не постига оптимални условия, нито пък задоволително качество и контрол. В Холандия преговори се водят между всеки фонд и всяко здравно заведение, както и доставчиците на лекарства, също така

фондовете

контролират

изкъсо харченето

на средства

и лечението.

Холандската система би била шок за почти всички играчи в българската система и те вероятно ще се съпротивляват срещу нея – но пък ако се въведе както трябва, ще спре течовете, ще подобри качеството и ще е полезна за обикновените граждани и пациентите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,