Френски или холандски модел за здравето?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7054845 www.24chasa.bg

Холандия е първенец в класациите за здравеопазване с много здравни фондове които се конкурират и имат стимул да се договарят внимателно с болниците

Тези дни “24 часа” писа, че Министерството на здравеопазването обсъжда два модела за реформа на здравната система.

Първият модел предвижда запазване на държавната здравна каса НЗОК и надграждането й със задължителна допълнителна здравна застраховка. Вторият модел предвижда запазване на сегашната здравна вноска от 8%, но премахване на монопола на държавната здравна каса.

И двата модела звучат екзотично и абстрактно – много хора се плашат, като чуят, че здравната каса ще плаща само 85% от разходите за лечение и ще има доплащане. Други пък гледат скептично на демонополизацията на касата и се опасяват, че няма да работи. Но всъщност и двата модела работят на практика в различни европейски страни.

Френският модел

Във Франция има задължително здравно осигуряване – всеки месец се удържа процент от заплатата и се внася в здравната каса (както в България). В здравната каса влизат и други

приходи,

например от

данък върху

цигарите,

алкохола, хазарта и пр. В допълнение, има и доброволно здравно застраховане, което покрива доплащания и разходи, непокрити от задължителната здравна вноска.

Как работи? Опростен пример: отивате на лекар и плащате такса от 50 евро за преглед. Здравната каса ви възстановява 70% от тази сума (35 евро), а допълнителната застраховка покрива останалото. Или ако се лекувате в болница за 1000 евро, здравната каса поема 80% от разхода (800 евро), а здравната застраховка поема останалите 20% (200 евро).

С други думи, здравната застраховка покрива допълнителните плащания за лекари, зъболекари, лекарства и болници – които в България се плащат от пациентите.

Много е интересен друг аспект - здравното застраховане е доброволно, на практика почти всички имат здравна застраховка. Има много причини за това. От една страна, да имаш здравна застраховка

те предпазва

от всякакви

доплащания

при лекари, зъболекари, аптеки и болници. Човек плаща малка сума всеки месец, но в замяна не плаща нищо, когато е болен. Освен това държавата стимулира работодателите да застраховат своите работници и служители, а

за най-бедните

осигурява също

подпомагане

и ваучери,

за да могат и те да имат допълнителна застраховка.

Системата обаче има и някои проблеми. Един от тях е сложността – всеки човек трябва да има и осигуровка, и застраховка. След това лекарите и болниците трябва да си получават парите от две различни места, което води до повече административни разходи. Една от идеите на здравната застраховка е частните застрахователи да следят дали парите за здраве се харчат ефективно – но в повечето случаи те нямат стимул, нито възможност да го правят и вместо това просто доплащат 20-30% и прехвърлят разхода върху застрахованите.

Друг проблем е, че застрахователите се опитват по различни начини да застраховат основно млади и здрави хора, които не се разболяват често, и

да слагат

по-високи цени на

по-възрастните

и рисковите групи – въпреки че дискриминацията по закон е забранена.

Между другото, преди десетилетие имаше опит френската система да се приложи в България. В края на мандата на тройната коалиция през 2008 г. здравната вноска беше увеличена от 6 на 8% - като идеята беше допълнителните 2% да отидат за допълнителна здравна застраховка. Това така и не стана, но всички си плащаме допълнителните 2% вноска, които отидоха в държавната здравна каса и потънаха без резултат. Сега се предлага още веднъж да се въведе допълнителна здравна застраховка – дано да не стане същото като предишния път.

Холандският модел

В Холандия има радикално различен модел, който е въведен след дълги години подготовка – едно десетилетие отнема да се подготви и въведе новата система. Най-общо казано, в Холандия има задължителна здравна застраховка, но човек има избор в кой здравен фонд да си направи застраховката. С други думи, няма монополна здравна каса, а има конкуренция между здравните фондове. От своя страна, те сключват договори с болници, здравни заведения и лекари и поемат финансирането на здравните разходи, когато осигуреният се разболее.

Здравните фондове предлагат стандартна застраховка, която покрива един и същи базов пакет от здравни услуги, определен от правителството. За застраховката се плаща процент от заплатата плюс определена фиксирана сума, която е еднаква за всички осигурени във фонда (за по-бедните се предлага финансова помощ, за да могат да си позволят застраховка). Всеки, който иска, може да се застрахова за базовия пакет на същата цена и не може да му бъде отказано независимо от неговата възраст или здравно състояние.

Ако не сте доволни от застрахователя или цената ви се струва висока, може да го смените всяка година – за разлика от

България, където

сме безвъзвратно

обвързани със

здравната каса

без право на избор. Ако не си плащате застрахователните премии, не губите застраховката – но парите ще ви бъдат удържани от заплатата и ще ви бъде увеличена здравната вноска като наказание. Има отделна система за финансиране на хроничните заболявания и дългосрочните грижи.

В Холандия здравните фондове са частни, болниците са частни, въобще цялата здравна система е частна – а държавата е само регулатор на системата. Понеже фондовете се конкурират по цената на здравната застраховка, те имат стимули да се договарят внимателно с болниците, да не допускат преразходи и да контролират качеството на здравната услуга, защото в противен случай ще станат неконкурентни и ще загубят клиентите си. Комисията за защита на конкуренция и финансовият регулатор следят да не се създават картели и договорки във вреда на потребителите.

Холандската система осигурява високо качество на услугите –

Холандия е първенец

в класациите за

качеството на

здравната система

в Европа. Освен това, холандската система въвежда множество стимули за ефективност на системата и пазарна конкуренция на всички нива, което намалява преразходите и изтичането на средства (отделно от това държавата и регулаторите също следят нещата да не излизат извън нормалните рамки). Затова аз винаги съм предпочитал холандския модел.

Но трябва да сме наясно, че холандската система изисква висока степен на организация и подготовка, а вероятно и друг манталитет. В самата Холандия въвеждането на тази система отнема десетилетие – макар че тук може да стане и по-бързо, тъй като можем да вземем направо готовия работещ модел. Но все пак ще има нужда от подготовка.

В България например сме свикнали само веднъж годишно да има преговори между Лекарския съюз и здравната каса за цените на здравните пътеки – но дори и в тези преговори системата често се проваля и не постига оптимални условия, нито пък задоволително качество и контрол. В Холандия преговори се водят между всеки фонд и всяко здравно заведение, както и доставчиците на лекарства, също така

фондовете

контролират

изкъсо харченето

на средства

и лечението.

Холандската система би била шок за почти всички играчи в българската система и те вероятно ще се съпротивляват срещу нея – но пък ако се въведе както трябва, ще спре течовете, ще подобри качеството и ще е полезна за обикновените граждани и пациентите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,