Рано е да се говори за предсрочен вот - кабинетът на Борисов и мнозинството имат още управленски и политически ресурс
Стратегията на Радев - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център
Всеки опит на държавния глава да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен, ще ерозира и ще разбие съществуващия политически модел в България
На местния вот през 2019 г. е важно кой ще ерозира присъствието на ГЕРБ в големите общини – дали парламентарно представените БСП и “Обединени патриоти”, или десни, нова структура или местна коалиция, казва политоложката. И още:
ГЕРБ трябва да намерят начин да реформират публичния сектор
Дори и сред подкрепящите Борисов бизнесмени има такива, които търсят да се застраховат пред по-надеждна и ефективна лява алтернатива
- Цяла седмица се обсъждаше защо президентът Радев не подписа указа за освобождаването на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР. По същество той спря ремонта на кабинета. И въпреки че проблемът вече е решен, все пак каква бе причината, г-жо Коларова?
- Тълкувам този отказ като недомислица и като проява на слабост, защото това е емоционална реакция, макар тя да е “облечена” в много изкусна юридическа обосновка. Ако ставаше дума за отказ да назначи някого - да, това би било силен политически ход. Такъв тип напрежение има при новите назначения на посланици и там президентът е в силата си. Ако ставаше дума за отказ да повиши в длъжност военен в сферата на сигурността - да, бих подкрепила. Но в случая става дума за отказ да освободиш един човек от пост. Със сигурност президентът Радев има емоционални и административни аргументи
да си “върне”
на правителството
за враждебност,
която е усетил, или за липса на подкрепа за негови действия, или за противопоставяне на негови решения, или дори за отказ от пряка комуникация. Явно рядко някой от управляващите си говори по телефона с Радев или се среща с него. Но това не е нито случаят, нито начинът. Затова мисля, че това е незрял политически акт.
- Чух ви да казвате по една телевизия, че обръщението на президента преди дни го поставя извън позицията “обслужващ интересите на БСП”. Каква цел постига, представяйки се за равноотдалечен?
- Първо, искам да подчертая, че Радев не може да се позиционира като равноотдалечен. Всъщност досега нито един президент не е успявал, защото всички те са издигнати и подкрепени от определена партия. Не си представям как Радев ще защитава дясна програма или десни политически приоритети. Но ако той иска да наложи себе си като политик, в никакъв случай не може да го направи, като показва близост, зависимост, обвързаност и подкрепа на позициите на БСП.
- Защо? Нали БСП го номинира и вкара в политиката?
- Тъкмо защото БСП е вратата, през която Радев влезе в политиката. Ако иска да наложи себе си като политик,
той трябва да се
дистанцира от БСП
И впрочем той прави това още от първия ден на мандата си. Спомняте си как подбра и назначи своя служебен кабинет. Все пак неговата политическа позиция е много сродна до тази на БСП. А с обръщението си Радев прави следваща стъпка в осъществяването на стратегията, с която бе номиниран - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център. В неговите действия виждам едно съзнателно съобразяване с лявата политическа алтернатива.
- Коментирахте, че Радев е в безизходица и че всъщност скандалите с олигарсите около БСП го застрашават, защото е избран с техни финанси. Как?
- Нямам предвид и не мога да знам как е функционирала кампанията на Радев. Но има два начина да влезеш в политиката. Ако Радев иска да се представи за нов политик, който отстоява нови принципи, бори се срещу съществуващата система на търговия с политическо влияние, което всъщност е политическата корупция, той трябваше да бъде избран по друг механизъм. А той бе избран чрез “електоралната машина” на БСП. При това положение няма как да каже: “Аз съм нов в политиката!”. А и не познавам в европейската политика случай, когато кандидат, номиниран от партия на статуквото, да претендира пред избирателите за аурата на нов човек в политиката. Съвсем различно е да си издигнат от нови, протестни партии като “Пет звезди”, “Подемос”, СИРИЗА и т.н. - те мобилизират хората по напълно нов принцип. По силата на подобен протестен вот в България влязоха в политиката Жорж Ганчев, а след това Симеон Сакскобургготски, Волен Сидеров и дори ГЕРБ, който тръгна като гражданско движение и така влезе първо на евроизборите, след това на местните и чак след това на национални.
От тази гледна точка Радев може да бъде морален коректив, но когато става дума за системна обвързаност, много път има още пред него, докато покаже на нас, политическите коментатори, а и на самите избиратели, че разчита на нов тип подкрепа. Защото нямам основание да твърдя, че Радев не е уязвим от зависимости, които електоралната машина на БСП възпроизвежда.
- ГЕРБ са безалтернативни и няма нужда от предсрочен вот, каза Радев. Какъв е подтекстът в това негово заявление?
- Мисля, че
подтекстът е
“Оставете ги
да втасат
Има още време те да управляват, за да стигнат до нивото, когато можем да говорим за предсрочни избори.” Тук обаче Радев говори като политически анализатор. Мнозинството от колегите ми и аз сме на мнение, че е рано да се говори за предсрочни избори. Според мен правителството на Борисов и мнозинството в парламента имат все още достатъчно и управленски, и политически ресурс, за да продължат да функционират ефективно. Друг е въпросът как го използват. Виждате например, че в момента чрез бюджетния ресурс правителството избира т.нар. популярни мерки, чрез които да се тушира евентуално масово недоволство през зимата, като 10-те процента увеличение на заплатите в бюджетната сфера. Това включва по-широк кръг – не само държавни служители, но и лекари в държавни болници, учители, преподавателите в държавните университети. Но, за съжаление, тези мерки не гарантират устойчиво управление.
- Любопитно бе предупреждението на президента, че ако политическата класа не се справи с проблемите на държавата, народът ще намери пътища. Говореше за смяна на системата. Съзирате ли в тези негови думи амбиция за нова президентска партия, още повече, че рейтингът на Радев е най-високият в държавата, да не говорим, че надвишава и този на БСП?
- Да, персоналният рейтинг на Радев е изключително висок. Но проблемът на президентската институция е, че държавният глава няма как да направи президентска партия. Разбира се, той може да бъде поканен
да стане патрон
на политически
формации,
които вече съществуват, или такива, които ще се създадат. Но дори и тогава това противоречи на буквата и на духа на българската конституция. От тази гледна точка всеки опит на Радев да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен, ще ерозира и разбие съществуващия политически модел в България. Затова не одобрявам всякакъв вид окуражавания и инсинуации, които вървят в тази посока. Мисля, че те са вредни както за българската конституционна уредба, така и за самия Радев.
- Защо?
- Защото е твърде рано след година и половина мандат като държавен глава, след като няма и две години, откакто си влязъл в политиката, да ерозираш съществуващата политическа уредба. Ако Радев търси да направи нещо ново в политиката, не това е новото, което ще допринесе за добруването на българите. Това не е нововъведението, което очакваме от него.
- Кои са новите пътища, които народът ще намери, както се закани държавният ни глава?
- Контекстът на тези негови думи е нова политическа алтернатива. Безспорно Радев говори за нова политическа партия, създаването на която може да започне и като социално движение.
- В кои среди вижда потенциал президентът за нова политическа партия с претенцията да се превърне в алтернатива на досегашните водещи?
- Не само че има потенциал, ами мисля, че има и търсене за нова партия от страна на ляво ориентираните бизнес кръгове. Дори и тези, които подкрепят Борисов, търсят да се застраховат пред по-надеждна и ефективна лява алтернатива. Защото - нека бъдем коректни, всички бизнес кръгове, които търсят печалби чрез политическо влияние (т.е. корупция),
никога не
финансират
само една
партия
Тяхната стратегия винаги залага на няколко партии, а не само на една. Истината обаче е, че много от тях биха имали печалба, ако са обвързани само с една партия. А да накараш олигарсите да се партизират, всъщност е първият пробив в полето на тези зависимости. Защото, когато един бизнесмен се ангажира с една партия, тогава той може да влияе на властта в резултат на нейния политически успех. Така този успех се превръща в по-силен аргумент от бизнес интересите на съответните кръгове.
А пък ситуацията в момента е, че най-мощните олигархични кръгове се облагодетелстват твърдо и стабилно от публични ресурси, независимо кой е на власт. Това е завладяната държава. И първият пробив в нея е, когато олигархичните кръгове се обвържат само с една партия. Впрочем у нас бяхме стигнали до такава ситуация през 2001 г. и тя бе “преодоляна” чрез създаването на новата партия НДСВ. По същия начин чрез влизането на новата партия ГЕРБ в управлението стана възможно удържането на “завладяната държава”. Защото се оказа, че след 2009 година моделът “Доган” т.е. ДПС като вечния посредник, не работи. И в момента въпросът за нова политическа сила всъщност е въпрос дали тези кръгове ще запазят контрола си над държавата, създавайки чрез политическо инженерство, ако не нова управляваща партия, то поне нов универсален посредник като ДПС.
- Как ще изглеждат тестовете за здравината на управлението днес - евровотът и местните избори през 2019 г.?
- Първите избори - европейските, ще бъдат тест за баланса в управляващата коалиция. Големият въпрос там ще бъде дали радикално десните, или антилибералната десница ще получи достатъчно силно представителство в европейските институции. На първо място в парламента, а след това вече и в комисията. Защото всъщност номинацията на комисари ще бъде от правителства, които имат антилиберални коалиционни партньори. Както и от правителства, които са антилиберални по своята природа, каквото например е унгарското. И големият въпрос след евроизборите през 2019 година е
какъв ще бъде съставът
на Европейския парламент
и на Европейската комисия
Тъкмо той ще зададе баланса между системните европейски партии и набиращите сила антисистемни и антилиберални кандидати и партии в Европа.
А впрочем подкрепата за ГЕРБ на европейските избори е от решаващо значение за местните. Но кметският вот ще покаже степента, в която ГЕРБ ще съумее да запази и възпроизведе присъствието си в местната власт. И не в малките и средните общини, а главно в големите. Със сигурност ще има ерозия, въпросът е доколко.
Важен въпрос също така е кой ще ерозира присъствието на ГЕРБ в големите общини - дали парламентарно представените БСП и “Обединени патриоти”, или представители на извънпарламентарната десница, или нова структура, или някаква местна коалиция.
- От какво зависят резултатите от евровота и кметските избори?
- Изцяло от начина, по който ГЕРБ управлява. И не от персоналните промени, а от модела на управление. Ако ГЕРБ продължи да управлява, като се лашка наляво и надясно, нагоре и надолу, напред и назад под натиска на различни групови интереси, подкрепата за него ще се топи.
ГЕРБ просто трябва да намерят начин да реформират публичния сектор. До този момент
Борисов успяваше
чрез два механизма :
- първия - чрез достатъчно ефикасно усвояване на европейски фондове, и втория - чрез бързата политическа реакция на възникващите политически ситуации.
Първото обаче вече не се възприема като предимство, защото все повече публично се коментират и критикуват паразитни модели на усвояване на евросредства. А второто все повече и повече налага образа на конюнктурна и нестабилна власт, която произвежда кризи като тази с Търговския регистър или проявява нерешителност при министерски промени, които може да костват загуба на популярност или на подкрепа от определени бизнес кръгове. Това са двете характеристики на настоящото управление, които ще предопределят дали ГЕРБ ще съумее да запази позицията си на първа политическа сила, или ще отстъпи.
CV
Доц. д-р Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ. Специализирала в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
Доцент по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”
Секретар на президента Росен Плевнелиев по връзките с гражданското общество
Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки
Дългогодишен автор на в. “24 часа”