Павета под наем

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7063640 www.24chasa.bg

Колкото и недоволен да е българинът,

той не обича революциите

Протестът на някакви български емигранти миналата неделя повдигна въпроса не прекалява ли държавата с гражданските свободи. Фандъкова отпуска жълтите павета под наем на всеки, решил да врещи по властта, затваря улици и булеварди, направо няма смогване, случва се на ден по три протеста да се извървят.

Споменатият митинг си беше направо фестивал на глупостите, крещяни пред Народното събрание през последните десетина години. Искаше се

едновременно

смяна на

системата,

оставка на правителството, парламента и партиите - пълна лудница и зоопарк. С лек потрес научихме, че според живеещите в чужбина Швейцария се управлява изцяло чрез референдуми, даже Йоло Денев пипна мегафона по едно време. “Няма лошо - казват някои, - различни обществени слоеве пробват дали Бойко Борисов ще се изплаши.” Това да не е прослушване за риалити формат? От какъв зор въобще се допуска народна самодейност по площадите? Не е ли редно спийкър корнерът да се измести някъде по-встрани? Пред Биг Бен, Райхстага и Елисейския дворец как няма сборища?

Запознати с процесите обясняват, че протестите в България били модерен бизнес, защото са евтини. 500 човека по 50 лева прави 25 хиляди. Наемниците изглеждат внушителен брой, покриват цялото пространство около император Александър Втори, само им казваш какво да викат и това е. И като платиш наема на общината, стават към 30 000 лева, колкото едно ауди на старо.

Днес “Дунарит” не е на кеф, вдига си работниците и ги стоварва пред парламента в София да крещят “Оставка” два-три часа. Ами ние, милион и половината, които живеем в града, какво сме им виновни? В Русе ли да ходим да крещим?

Не става дума само за натоварването на трафика. Спонтанни протести отдавна не се случват, няма я енергията от Виденовата зима, когато населението живееше по улиците, затваряше шосета и вдигаше барикади из цялата страна. Едните се вихрят на площада, за да си заслужат парите,

а другите ги

псуват,

заклещени

в трафика

Последното шествие на истинското недоволство беше срещу #КОЙ и оттогава паветата се шерват само за водевили. Ами ако някой обиден олигарх утре извади не хиляди, а милиони евро? Какво ще правим? Пак ли футболните агитки ще пазаруват управлението? Тогава табелата For Rent да я сложат направо върху герба.

Естествено, не е луд тоя, който яде баницата, държавата сама си е виновна за цирковете, защото не провежда политика, а само пиарства.

Населението напълно се обърка, вече не може да се разбере кой кой е. На лявата Корнелия синът ѝ учи в Щатите, приватизирала е “Техноимпекс”, а сега стои на Бузлуджа и се подрусва на Горан Брегович. Костов, който беше дясноконсервативен политик, изведнъж обяви плоския данък за зло и поиска да се въведе прогресивният. Само социалистите го аплодират, междувременно националистите слагат сини каски и успокояват нацията, че всичко е наред.

При това положение се губи диференциация, партиите нямат вече идентичност. Скоро българите ще казват: “Недей да учиш, мама, иди на протест, поискай и ще ти се даде.” По същата логика цели села блокират шосета, искат нов асфалт, но никой не пита те за последната декада примерно колко лева данъци са внесли в хазната.

Новият главен редактор на в. “Дума”, поканен да коментира емигрантския протест по телевизията, сподели, че усеща някакво злорадство у софийското население. С други думи, съществува антагонизъм между две големи обществени групи, кореняците българи не харесват изселниците и не ги подкрепят. По принцип е прав, между провинцията и столицата съществува пропаст още от социалистическо време, две паралелни вселени са. Няма нищо феноменално, така стоят нещата във всички европейски страни. Ако в Щатите всеки е дошъл от някъде, на Стария континент хората са уседнали, бранят си територията.

Тук селянинът се отнася с подозрение към човека от града, дори не се мъчи да го разбере. Ако беше обратното, цялата територия щеше да се вдигне на протестите през 2013-а срещу #Кой, не само градското население. И обратното: градските обитатели се отнасят с презрение към селото, намират го за хитро, алчно и злобно. Не може да се очаква така предразположен народ

да се радва на

сънародниците си

зад граница,

за него те са избягали.

На всичкото отгоре българските емигранти гласуват по същия начин като нас, техният вот никога не е обръщал тенденцията, не е довел на власт нови партии, нито е бутнал стари. В нощта на всички парламентарни избори се чака с трепет българите от чужбина да променят тенденциите, но това никога не се случва.

Дори Местан остана разочарован на последния вот. Така че, когато наемат паветата и искат всичко да спре, тук няма кой да им удари рамо.

Според фейсбук успешни емигранти са тези, които не идват в България да си оправят зъбите. Забавна мисъл, но не съвсем вярна, защото Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер например идват в София на зъболекар, пък се водят за успешни американци. Системата не е крива, липсата на адекватна държавна политика огъва отражението.

Единственото, което все още крепи мирното ни общество, е, че тук не се е натрупала достатъчно критична маса от лумпени, които да въздействат върху политическите процеси.

Колкото и недоволен и отвратен да е българинът от своето настояще, той не обича революциите. След последната му национализираха земята, така че предпочита да псува вкъщи на маса. Ако някой го викне да се оплаче по мегафон на жълтите павета, идва, но при положение че поне рейса му платят. Кръв не е готов да пусне и това е положението.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Учителите са по-важни от нова апаратура

    Идеята само болниците, които имат модерна и нова апаратура, да могат да обучават специализанти и студенти по медицина, по принцип е добра. Защото няма как бъдещите лекари да станат добри, ако не са виждали модерните апарати, на които им предстои да работят в практиката си утре. А и няма как да бъдат конкурентни на онези свои колеги