Азис: Откакто нося размер М, съм щастлив, не ме гледат с потресени физиономии

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7077648 www.24chasa.bg
Васил Боянов, популярен като Азис

Дъщеря ми знае всичко за мен, но не я показвам, за да не бъде обиждана и унижавана заради баща си. Мечтая някой ден да хвана детето си за ръка и да я заведа в мола, но това няма как да стане, на Марс може би, казва Азис

- Васко, ти си весел и ведър човек, защо най-успешните ти песни са тъжни?

- Да, колкото и весели да са моите песни, звучат тъжно. Много хора са ме питали защо така се получава и обяснението е, че тъгата може би идва от предишни животи. Вярвам в тези неща, може би, защото душата ми е изключително ранима. По принцип съм по-чувствителен, зодия Риби с асцендент Скорпион. Като прибавим етноса, трудното детство, съпротивата на хората да ме приемат, цялата тази надпревара със света ме изтощава и натъжава, прозира и в песните ми.

- Когато си влюбен, какво се получава?

- Нищо. Когато съм влюбен, не правя хубави неща. То е друго време, през което не ми се твори, живее ми се. Не съм типичен бард, никога не мога от любов да седна и да напиша песен.

- Може би си способен да твориш само, когато си нещастен?

- Или когато ми е много скучно и съм сам. Когато приятелите ми са заминали за някъде или са потънали в своите си ангажименти, се стягам, ставам много продуктивен. Използвам тишината край мен, за да пиша и творя.

- Често ли ти е скучно?

- Много често, всичките ми приятели са заети, непрекъснато работят, аз имам повечко свободно време и ги тормозя по ужасен начин. Звъня и почвам: “Ще ти дойда в офиса. Няма “не”, какво ще ти преча? Ще си седна някъде...” В чудо се виждат, обясняват ми, че където и да отида да седна, никой няма да може да работи. Моментално започваме да се смеем и бърборим, докато съм там, хората мислят за всичко друго, но не и за работата. “Айде, бе - настоявам скромно аз, - никой няма да ме забележи!”

- Случвало ли ти се е да те объркат с някой друг?

- Да, и то съвсем скоро. Добре, че имам свидетели, иначе никой нямаше да ми повярва. Отидохме с приятели да ядем сладолед в една джелатерия, момчето, което ни обслужваше, ме погледна сериозно и на чист английски език каза: “Опитайте този, много е вкусен.”

- Взел те е за чужденец?

- Най-вероятно за арабски студент или за емигрант, вероятно му се сторих екзотичен. Естествено, реагирах със смях, казах му, че говоря чудесен български, той се притесни и започна да се извинява, а аз се обърнах към моите приятели: “Видяхте ли сега кой изглежда най-авторитетно в нашата компания?”.

- Вече правиш повече концерти в чужбина, отколкото в България, къде ти беше най-големият засега?

- В Турция са ми най-големите концерти, имал съм 22, 24 хиляди души в Бурса, в Истанбул, Бодрум. Имам предвид самостоятелни, а не празник на града и кметът поканил 16 човека да пеят. Преди моите концерти обикновено подгряват групи от местното читалище.

- Свикна ли вече с известността? Преди години се оплакваше, че е потискащо непрекъснато да те гледат и одумват.

- Свикнах, а и хората някак свикнаха с мен. На местата, на които ходя, известността не е толкова важна, по-скоро се подразбира, част от интериора е, нещо съвсем обичайно. Например вечерям в ресторант, на съседната маса има няколко телевизионни журналисти, отсреща седят артисти, никой никого не зяпа. Струва ми се, че в средите, в които се движа, спряха да се шокират. Вътрешно все още забелязвам тук-там по едно мъничко пламъче в очите им, но то е по-скоро любопитство, нищо повече. Не ме притесняват, не ме тормозят, вече е друго. Откакто промених визията си и добих по-човешки размери, хората се успокоиха, не правят онези потресени физиономии.

- Смяташ, че общественото мнение се определя от външния вид?

- Смятам, че се умориха от предишния ми образ. И аз се уморих. Беше усилие наистина, мина му времето.

- Излиза, че фитнесът е променил живота ти?

- Ами да! Точно така, не бях се замислил от тази гледна точка. Фитнесът промени не само облика, но и кариерата ми.

- Как го постигна? Преди не правеше впечатление на спортна натура.

- Много исках да се променя, самият аз да се харесвам. Копнеех да нося дрехите, които другите момчета носят. Ровех в сайтове, ходех по бутици, но все нямаше моя размер. Бях три хикса, 126 килограма, а сега съм 98, M-L нося. Голямо постижение е, чувствам се невероятно щастлив. Навремето отбягвах огледалата и витрините. За какво да се оглеждам? Много добре знаех какво ще видя. Когато минавах покрай огледало, си гълтах инстинктивно корема в опит да излъжа самия себе си. Но всичко това вече е зад гърба ми.

- Ухажват ли те?

- Не, изобщо.

- Защо избра точно Цветана Манева за клипа си?

- Много я обичам, затова. Детска мечта ми беше да познавам тази красива, интелигентна и силна жена. Исках я до себе си. С този дълбок въздействащ глас тя, ако поиска, може да те накара да се самоубиеш.

- Как се запознахте?

- Първо звъннах на Мон Дьо. Каквото и да става, всички звъним на Мон Дьо. Той ми даде телефона ѝ, обаче се разкандърдисах, не събрах смелост да ѝ се обадя. Затова звъннах на Катето Евро. “Катерино - казах, - знаеш от колко време искам да снимам Цветана Манева, звънни ѝ, моля те, помогни ми, кажи нещо хубаво за мен.” И Катето, както можеше да се очаква, веднага откликна: “Добре, Васе, знаеш, че за тебе всичко ще направя.” Обади ми се след малко, каза, че говорила с Цветана и тя чака да ѝ се обадя, нямало проблем. Огромно вълнение ме обзе, каквото рядко съм изпитвал в живота си. Набирам номера, треперя, побърквам се, не помня какво съм говорил, бях в шок.

В такива моменти мисълта ти тече, ама ти не я чуваш, думите излизат, сякаш без да искаш. Страхотно бях притеснен, но нейният глас ме стопли. Уговорихме се да се видим след четири дни и се хвърлих в нови притеснения и терзания. Къде да я заведа? Отивам на среща с Цветана Манева, майчице мила! За първи път се видяхме в “Спагети китчън”, бях предупредил собственика и персонала, че искам всичко да е тип-топ, направо им извадих душата. И хората се постараха, на масата само дето пеперуди не пърхаха - то бяха свещи, драперии, шейсет вида прибори... Все едно ще ѝ искам ръката. И така, срещата мина чудесно, после се видяхме още няколко пъти.

Отидох на нейно представление, “Хората от Оз” в Театър 199. Подарих ѝ една черна роза, която не спира да ухае цели две години. Много интересна пиеса беше, в театъра се запознах и със Стефан Вълдобрев, който игра страхотно. След представлението отидох в бекстейджа, за да изчакам Цветана, колегите ѝ минаваха покрай мен и ме гледаха странно. Тя после ми каза, че някой влязъл в гримьорната и съобщил с голяма почуда: “Абе, знаете ли, че току-що май се разминах с Азис?”.

- Какво олицетворява Цветана Манева в твоя клип?

- Мъдростта. Ивайла Бакалова е младостта. Всички останали са животът. Аз написах нейния финален монолог, но тя после го съкрати, за да го направи по-въздействащ. Никой не е чувал досега оригиналния вариант: “В природата човешка е да виждаш всяка чужда грешка, а колко праведни сме ние, оставяме да прецените вие. Различните от Бог са тук, не са измислени от Чехов, Кафка или от скука. Отхвърлените ритаме, по тях крещиме, а трябва в едно с тях да болиме. Простаци сме, невежи, зли сме.”

- Защо се идентифицираш още с различните?

- Че кое ми е еднаквото? Гласът? Цветът на кожата?

- Е, айде сега, пълно е с мургави хора.

- Къде? На камиона, дето висят отзад ли? Покажи ми един по телевизията например.

- Май прекалено се оглеждаш в другите?

- Не, просто понякога много ми се иска да се слея с останалите, да стана за малко анонимен, но е невъзможно. Все едно розово пиле сред жълти. Когато си циганин, е така.

- След толкова години известност не те ли пуска тоя комплекс?

- Не може да ме пусне. Генетично ми е заложен. Представям си непрекъснато как имам залепени навсякъде по себе си етикетите на другите цигани: “Лъжец”, “Крадец”, че съм нарицателно. Въпреки че е абсурдно всички да се приемат под общ знаменател, има много свестни, нормални цигани, чисти, с хубави домове, децата им ходят на училище, те работят. Моята майка, която иначе е умна и интелигентна жена, ме къпеше по няколко пъти на ден и ме обличаше в бяло, за да приличам повече на българин. Пълен абсурд! Толкова много ѝ се искаше да съм като другите и децата да си играят с мен, че правеше ей такива неща. Струваше ѝ се, че в бяло изглеждам по-спретнат и чистичък.

- Другите деца не си ли играеха с теб?

- Не всички.

- Обсъждал ли си тази тема с дъщеря си?

- Моята дъщеря е платиненоруса, прилича на шведка.

- Обяснил ли си ѝ защо ти си различен?

- О, разбира се. Тя е израснала с това, наясно е, че хората на този свят не са еднакви, че има инвалиди, хомосексуалисти, изоставени кучета и котки, за които ние сме длъжни да се грижим.

- На колко години стана Рая?

- На 13 и вече знае всичко. Знае, че когато види възрастен или болен човек, трябва да отиде и да попита: Господине или госпожо, мога ли да ви помогна? Научили сме я да бъде състрадателна и отворена към света. Когато идват гости у нас, тя понякога си играе пред входа и ги посреща, без да ги познава. Поздравява ги и пита кой етаж да им натисне в асансьора. Добро дете е, възпитано и умно.

- Училището как ѝ се отразява?

- Щастлив съм, че в нейния клас всички деца са умни и възпитани, тя не е различна. Хубави деца. Всъщност всички деца са хубави, въпросът е ние да ги направим хубави хора. Ако детето ти се е родило например срамежливо, по-затворено, интровертно, твоята задача като родител е да го очупиш, да намериш такъв подход към него, че да го накараш да общува, да пита, да иска.

- Затрудняват ли те някои от въпросите, които ти задава дъщеря ти?

- Не. С нея говорим открито за всичко, обсъждаме, споделяме. Включително се шегуваме с теми, които може би за някои хора са табу.

- Темата за секса ли имаш предвид?

- Никога темата секс не е била проблем в нашето семейство.

- Как ще реагираш, когато се влюби?

- Съвсем нормално, ще я оставя да си го изживее, да страда, да се мъчи, да се смее, да плаче. Подготвил съм я, от мен е запомнила най-главното - че мъж, който не работи, не става за нищо. Мъжът трябва да има професия, това определя неговата същност. Друго не ѝ трябва да знае.

- Ами ако не харесаш нейния мъж?

- Няма значение какво харесвам аз, ние сме толерантни с майка ѝ. Какъвто иска човек да доведе, изборът трябва да бъде изцяло неин, нямаме намерения да влияем на чувствата ѝ.

- Ако замине да живее в чужбина, няма ли да се тръшкаш?

- Не, ще бъда най-щастливият човек. Искам тя да е добре, да може да използва външния си вид и образованието си, за да работи каквото иска и където иска. Ако избере да отиде в чужбина, може би ще бъде най-добре за нея, ще има по-добри шансове.

- Защо я криеш?

- За да не бъде разпознаваема, обиждана и унижавана заради баща си. Постарал съм се тя да научи всичко за мен, нищо не ѝ е спестено. Не могат да я изненадат, освен ако не я излъжат, естествено.

- Водил ли си я на твои концерти?

- Не, никога. Тя знае една-две мои песни, не се вълнува от този жанр, макар че много исках да я развълнувам. Слуша само Ариана Гранде и Кейти Пери в момента. За мен Ариана Гранде също е попфолк, кой носи ботуши до чатала в акомпанимент с ластична рокля? То на нея пише “Бира и картофи”. Но Рая е на тая вълна като всеки тийнейджър. Покрай мен и майка си познава само няколко от колежките ми, на морето ги е срещала, защото те през лятото живеят там. Няма обаче представа от музиката им, просто не се интересува.

- И все пак не ти ли се иска да я заведеш на твой концерт, за да види как те обожава публиката?

- Участията ми вече започват много късно през нощта. Клубовете имам предвид, те отварят в полунощ, а шоуто започва чак в 2 часа. Концертите ми в чужбина са в нормално време, началото е около 7-8 вечерта, но Рая не съм я водил с мен. Мечтая да хвана някой ден детето си за ръка и да отидем заедно в мол, но това може да стане някъде много далеч оттук, на Марс може би. В Европа все ще срещна българи, македонци, турци, няма начин да остана инкогнито.

- На Веселин Маринов почитателка му дала ключ от апартамента си, случвало ли ти се е подобно нещо?

- О, колко мило! Това звучи като филм. На младини може би ми се е случвало непознати да проявяват интимност, но сега вече съм стар. Над 40 кой ще ми обърне внимание? Вярно, нямам нито един бял косъм, ама това е от хубавия ген. Никой не вярва, че не си боядисвам косата.

- Може би по-добре ще се чувстваш в Америка, ще бъдеш като Шакира?

- Тя и Шакира с тия гьобеци е същата работа.

- Ама не я гледат лошо.

- Защото там латиноамериканската публика я обожава.

- Би ли играл в театъра?

- Това ми е мечтата, да! Сигурно звучи прекалено амбициозно, но наистина харесвам тази сцена и бих искал някога да стъпя на нея. В мечтите си играя с Цветана Манева, с Катерина Евро, със Сашко Кадиев, с Елена Бозова, която е прекрасна актриса и много я обичам, тя е гласът на “ВИП Брадър”. За мен театрална роля би била огромно, но желано предизвикателство.

- Как си представяш своята пиеса? Шекспир, драма, комедия?

- Комедия или съвременна драма. Гледах “Горката Франция”, в която играят Катето Евро и Сашко Кадиев, и си мисля, че бих могъл да изиграя някаква второстепенна роля. Приятел на главния герой, забавен образ, който липсва в момента. Пиесата много ми хареса, искрено се забавлявах.

- Кой би искал да те режисира?

- Мариус Куркински. Гений! Чудовище! Такъв режисьор бих искал да ме постави и да ме контролира в театъра. Готов съм за такъв опит, би било безкрайно интересно. Не се сещам за друг циганин актьор. Както няма на земното кълбо и друг циганин телевизионен водещ. Има латиноамериканци, но цигани няма. Ние пак сме първи. И то аз не съм просто случаен, безименен, а яко хейтен циганин.

- Хейтът депресира ли те, или е част от рекламата?

- Хейтът е нещо, което ме съпътства от малък, не мога да живея без него. Навремето си мислех, че като порасна, започна работа, ще стана сериозен човек, ще направя семейство и всичко ще се оправи. Нищо подобно, когато направих семейство, още по-страшно стана. Представях си, че щом облека панталони и заприличам на нормален човек, хейтърите ще млъкнат, но пак не се получи! Защо мустаците ми били нагоре, питат. Преди викаха: “Тоя защо се прави на педераст?”, сега пък защо съм се правел на мъж. Кое, по дяволите, искате, какво мога да направя за вас?

- Жалко, че няма класация за броя на хейтърите в България, дали пък няма да счупим световен рекорд?

- Въпреки всичко мисля, че по-голямата част от българите са добронамерени, хейтърите са съвсем малко на брой, проблемът е, че им обръщаме внимание и влизаме в техните теми. Сигурно защото са шумни, надвикват всички. Виждал съм във фейсбук мои приятели, които лайкват клипа и всичко, което напиша за него, а в същото време лайкват и публикациите срещу мен, най-негативните и агресивни постове. Харесват мен и хейта едновременно. Как се живее с това раздвояване? Как може въобще да мразиш музиката? Айде, да не харесваш, е друго, но нямаш право да мразиш.

- Мислил ли си да емигрираш?

- Не, с тези отворени граници няма смисъл. Тук са ми приятелите, семейството. Не че нямам приятели и в Турция примерно, но и те работят и са страшно заети, не са като мен.

Васил Боянов, популярен като Азис, отново привлече вниманието на тези, които го харесват, и на другите, които го отхвърлят. В клипа на песента “Позна ли ме” участва актрисата Цветана Манева. За първата си среща с нея, за чувството да си различен и за дъщеря си Азис говори откровено пред “24 часа”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Плащай! Дори да си мъртъв по шофьорска книжка

    Казват, че по времето на социализма в предприятия с опасно производство имало следния лозунг: “Бъди нащрек! Миг невнимание и после цял живот мъртъв!” Един вид - всестранна грижа за човека. В днешните демократични времена пред КАТ оказа се можеш да си “мъртъв по шофьорска книжка”. Това правило се родее само с прословутия параграф 22 от романа на
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в