Юлиан Попов: Абрамович може и да има по-добър футболен отбор от Гриша Ганчев, но руснаците живеят по-малко и много по-несвободно от българите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7081016 www.24chasa.bg

Много показатели у нас от индекса на

човешкото развитие са се подобрили.

Освен покачването на средната очаквана

продължителност на живот паднал е

значително броят на убийствата,

значително се е качил средният

приход на човек, казва писателят

- “Когато капитализмът удари, как човешкият капитал линее” - това е заглавие в български вестник не някъде от годините в началото на прехода, а само преди три години. Поводът е поредната класация за индекса на човешкото развитие, а патосът е, че видите ли, България направо се е сринала от 27-о място на 59-о (през 2014 г.). Главно, защото лошият капитализъм не се грижи за своите деца, така както го правеше “хуманният социализъм”, пише в тази и други подобни статии.

Ако не беше прекалено тъпо, щеше да е даже развеселяващо да се четат такива текстове. Но доколко въпросният индекс за човешко развитие е достатъчно аргументиран с критериите, на които се опира?

- Подобни индекси се правят на основата на вторична обработка на статистически данни и често на основата на други индекси, които са направени на основата на вторична обработка на данни с алгоритми, които невинаги са особено непрозрачни.

Хората обичат класациите, но е добре да приемаме подобни класации като oриентир и поучителен коментар, не като източник на категорични оценки. А това за капитализма и човешкия капитал е израз на често срещаната неграмотна заядливост на хора, които

обвиняват гроздобера

за тежкия си

махмурлук

- Има, разбира се, и още една посока на разсъжденията в полза на тежката носталгия по социализма, защото на базата на тези класации се твърди, че нито една страна от Източна Европа не е подобрила своя индекс на човешко развитие спрямо 1989 г. Така ли е наистина?

- Това не е вярно. Всички бивши комунистически европейски страни са подобрили абсолютните си стойности.

Извън това Полша наскоро стана първата бивша комунистическа страна, която влезе в категорията на най-развитите световни икономики в друг индекс, FTSE Russell.

Но освен от алгоритми и от собственото ни развитие класацията зависи от развитието на другите.

Това, че някоя страна се е развила по-бързо от нас, не означава, че ние не се развиваме. Но и тук дяволът е в детайлите. Индексът се основава на сборна оценка от над 150 различни индикатора, които се събират в няколко групи и формират крайната оценка.

Ние може да имаме различна оценка кой от тези индикатори е по-важен и кой по-малко важен. Според индекса на човешкото развитие животът в България почти не се е подобрявал от 1990 до 2000 година.

От 2000 до 2010 г. се е подобрил значително, а

от 2010-а досега също

стабилно и постоянно

се подобрява

Много показатели са се подобрили. Освен покачването на средната очаквана продължителност на живот, паднал е значително броят на убийствата, значително се е качил средният приход на човек и така нататък.

- В оповестената само преди дни нова класация България е на 51-о място, а Русия - на 49-о. Това означава ли, че руснаците живеят по-добре от българите днес, какво показват вашите наблюдения?

- Роман Абрамович вероятно живее по-добре от Гриша Ганчев и притежава по-добър футболен отбор. Дали руснаците живеят по-добре от българите, е обаче различен въпрос. Не мисля, че живеят по-добре.

Живеят по-малко, по-несигурно и много по-несвободно. На някои хора тази липса на свобода, национализмът и самодържавието на Русия им харесват, но аз не бих нарекъл това по-добър живот.

Русия има по-висок

брутен вътрешен

продукт на

човек, но той е

силно зависим

от износ на

суровини

Брутният ѝ вътрешен продукт е приблизително равен на този на Испания. Корупцията, свободата на словото и ред други индикатори са на катастрофално равнище.

Статистически обаче Русия има по-добър образователен стандарт. Това е срам за България и смятам, че ние трябва сериозно да се съсредоточим в това да променим позициите си в образованието.

- Ако погледнем песимистично, България е последна заедно с Румъния (на 52-о място) сред страните от Европейския съюз по показателите за човешко развитие. Само да напомним, че две години по-рано в оповестения през 2016 г. доклад България е на 56-о място, а Румъния - на 50-о. Има ли оптимистичен поглед за българите в тази класация?

- Това дали сме малко пред, или малко зад Румъния, не бива да ни окриля или депресира. Би трябвало да гледаме преди всичко себе си и после съседите.

И ако ще се сравняваме с някой,

по-добре да се сравняваме

с Австрия, Холандия или

Дания или поне със

средния европейски

показател

Освен това мястото в класацията е много относителна величина. Може би по-важни са абсолютните стойности.

- Прогнозна продължителност на живот, ниво на грамотност и жизнен стандарт - това са трите стълба, според които се класират около 189 страни в света. Какво е по силите ни в този етап на развитие, за да се придвижи България по-напред в тази и подобни класации?

- Индексът е доста комплексен. Както споменах, той е основан на над 150 индикатора. Продължителността на живота у нас стабилно се покачва. Това е показател, който

силно зависи от

икономическото

развитие и

относително

равномерното

разпределение

на средствата

Зависи обаче и от други фактори. Например от околната среда.

Ние не обръщаме достатъчно внимание на замърсяването на въздуха, което значително съкращава живота, на здравословното хранене, на масовия спорт или на превантивната медицина и здравното образование. Това са неща, които могат значително да се подобрят в рамките на съществуващия бюджет или със сравнително скромен допълнителен ресурс.

Функционалната неграмотност у нас е също тежък проблем, който може да се смекчи значително.

- Да заложим на образованието или на стандарта на живот, за да се преместим по-нагоре в тази световна класация, това ли препоръчвате? Или по-скоро образованието да е на първо място, за да дойде логично и по-високият стандарт?

- Бих поставил образованието на първо място - преди всичко началното и средното образование. Успоредно с това обаче България трябва да изгради и поддържа активна образователна среда за всички възрасти.

Следдипломната квалификация почти не съществува у нас, а националните медии не изпълняват почти никаква образователна функция.

Ако искаме да се размърдаме в критерия “човешко развитие”, трябва да извършим драматични промени в националните медии и институциите за следдипломно и продължаващо обучение. Абсурдно е държавният бюджет да плаща 100 милиона на година за държавните радио и телевизия, за да бъдат те същите като комерсиалните, често по-посредствени и много по-неефективни. Националните медии трябва да се натоварят с обществени функции, иначе парите на данъкоплатеца нямат място там.

- Колко далече е като стандарт България от първата страна в класацията - Норвегия?

- Около 100 милиарда кубически метра газ на година, милион и половина варела нефт на ден и една пропаст между демократичните ни традиции.

Независимо от това ние може да се стремим да свием значително тази разлика. Необходима ни е обаче много различна политическа амбиция, амбиция за развитие, конкурентоспособност, чиста околна среда, а не амбиция за усвояване на средства.

Необходим ни е агресивен

предприемачески дух и

зачитане на правилата

- От всичките 189 страни България обаче е сред първите 59 с много висока степен на развитие - това трябва ли да успокои мърморковците, които се събуждат сутрин и лягат вечер с мантрата “колко сме зле”?

- Много висока степен на развитие е условна категория и няма защо да ни успокоява. Може умерено да ни обнадежди. Икономиката на България расте, продължителността на живот расте, качеството на околната среда се подобрява, можем да изброим много други положителни показатели.

Разумният подход обаче би погледнал също рисковете, недоволството, недобросъвестната намеса във вътрешните ни работи от страна на други държави, главно Русия, и други показатели, които трябва да ни накарат да внимаваме с въодушевлението.

Бих казал, че е крайно време да се отнесем сериозно и отговорно към страната си, а това означава

да сме непримирими както

към малките, така и към

големите безобразия - от

изпотрошените тротоари до

завлечените милиарди

- и да се борим с тях. Демократичното благоденствие изисква непримиримост.

- Класации има всякакви и за какво ли не. Едно изследване преди година нареди България сред най-богатите 50 държави в световен мащаб. Според него България е на 38-о място с малко над 7 хиляди евро финансови активи на човек от населението, а първи са швейцарците - с близо 176 000 евро на човек. Какъв е изводът - добре или зле живее съвременният българин?

- Качеството на живот може да го мерим спрямо миналото и спрямо очакванията. Да, средно погледнато, българинът може да живее много по-добре отпреди, но той живее по-зле спрямо очакванията си за проспериращ и подреден живот. Това ни прави недоволни, сприхави и притеснени.

С Юлиан Попов разговаря Генка Маркова

Юлиан Попов е роден на 21 септември 1959 г. в София. Един от основателите на Нов български университет.

Министър на околната среда в служебното правителство на Марин Райков - 2013 г.

През 2016 г. е обявен за един от 40-те най-влиятелни фигури в европейската политика за енергийна ефективност. Създател на първия български блог за актуални политически публикации.

Автор е на книги и на стотици публикации в български и чуждестранни медии.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.