И все пак БВП надмина 100 млрд. лв. през 2017 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7086482 www.24chasa.bg

Това е рекордно високо

ниво за българската

икономика и близо

три пъти повече,

отколкото през 1989 г.

ТОЧНО преди година писах в “24 часа”, че българската икономика ще достигне 100 милиарда лева предсрочно, още през 2017 г.

По онова време тази прогноза изглеждаше прекалено оптимистична – други институции и анализатори не вярваха, че 100 милиарда лева БВП е постижим през 2017 г. Обаче тази сряда НСИ публикува ревизираните данни за 2017 г. и резултатът е 101 милиарда лева. Брутният вътрешен продукт не само достигна, но дори надхвърли 100 милиарда и надмина и най-оптимистичните прогнози.

БВП от 101 милиарда лева се равнява на близо 52 милиарда евро и 61 милиарда долара. Това е рекордно високо ниво за българската икономика и близо три пъти повече, отколкото през 1989 г. (когато БВП беше под 22 милиарда долара) въпреки застаряването и намаляването на населението. За сравнение, съседна Сърбия, която има същото население като България, произвежда едва 41 млрд. долара през 2017 г.

Тази голяма

разлика в полза

на България

се формира едва през последното десетилетие, откакто България е член на Европейския съюз. Неслучайно Сърбия също желае бързо да се присъедини към ЕС – има очевидна полза от европейското членство.

Най-голямата промяна в данните е по отношение на външната търговия и потреблението. Износът на стоки расте с 8,3% - много по-бързо от първоначалната оценка за 6% растеж.

Вносът на услуги също расте с 9,6% при първоначална оценка за малък спад. Потреблението също е ревизирано в положителна посока и расте с 4,5% в реално изражение (т.е. след като се изчисти ефектът от инфлацията). Брутният вътрешен продукт отчита по-висок реален растеж от 3,8% спрямо 3,6% в предварителната оценка. По този начин растежът на икономиката се запазва, като последните три години (2015-2017 г.) са най-успешните след 2008 г., когато започна световната финансова криза.

Този период е успешен за страната и от гледна точка на международните сравнения – за последните 3 г. Румъния и България отчитат най-висок икономически растеж на човек от населението сред всички нови страни - членки Европейския съюз. Всъщност Румъния и България са в топ 3 в целия ЕС – само Ирландия има по-висок растеж, но той основно е движен от еднократна данъчна оптимизация. Това е много важно, защото България и Румъния са сред най-бедните страни в ЕС и трябва да постигат по-висок растеж, за да настигат. Точно това се случва в последните години. Освен че

растежът на

човек от

населението в

България е сред

най-високите,

той е и сравнително устойчив и балансиран. Съседна Турция например имаше много висок растеж няколко години, но натрупаните дисбаланси доведоха до рязък срив на турската валута и огромна инфлация от близо 25% за последната година.

Румъния също имаше огромен растеж преди година, но сега икономиката се забави рязко, а инфлацията скочи до най-високите нива в Европейския съюз.

В България

на този етап

растежът е

балансиран,

по държавния бюджет и текущата сметка се отчита излишък, а нивото на инфлация не изпреварва реалния растеж. С други думи, икономическият растеж не е изкуствено напомпан със заеми и дефицити, а се движи от увеличение на икономическия потенциал на страната.

Важно е да се запази този балансиран и устойчив растеж на икономиката – тук особено важно е да се следи внимателно увеличението на банковия кредит. БНБ вече обяви, че повишава капиталовите изисквания за банките, вероятно ще има нужда и от допълнителни мерки особено по отношение на потребителските и ипотечните кредити, които се ускоряват.

В добрите времена и домакинствата, и банките, и бизнесът са свръхоптимистични и поемат повече рискове и дългове, отколкото е оправдано. Но ако този риск се управлява, страната може да запази един стабилен растеж и да избегне дисбаланси и дефицити.

Както вървят нещата, през настоящата година България

ще постигне още

един рекорд –

реалният доход

на човек

от населението на страната ще премине границата от 50% от средното в ЕС.

Преди около 20 г. реалният доход тук беше едва една четвърт от средния в ЕС, т.е. за две десетилетия се удвои в реално изражение.

За да настигнем Запада по доходи, при сегашните темпове на растеж ще имаме нужда от още около две десетилетия. Но е възможно това да стане и по-бързо, ако се ускорят реформите и темповете на растеж.

Една от важните предпоставки за по-ускорен растеж е влизането във валутния механизъм ERM 2, както и в Шенген. Това очевидно не е толкова лесно, тъй като заради еврокризата от десетилетие никой не е влязъл нито в ERM 2, нито в Шенген.

Ще изисква още много усилия и убеждаване на другите страни членки, но България не бива да се отказва. Страната трябва да изпълни поставените предварителни условия, след което да настоява за бързо приемане. Влизането в ERM 2 и Шенген ще е много важно за дългосрочния икономически растеж, повишаването на реалните доходи, а в резултат и за връщането на българските емигранти.

*Авторът е старши

икономист в

Институт

“Отворено общество”.

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Логичен финал след 18 доклада от Брюксел

    Логичен финал след 18 доклада от Брюксел

    Днес Европейската комисия ще покаже своя 18-и доклад за мониторинга на България и Румъния. И в него се очаква (най-после) да е посочено, че наблюдението от европейските чиновници над двете източноевропейски държави ще отпадне. Което ще бъде един логичен финал след 12 години препоръки от Брюксел. Да си го кажем честно - ползата от всичките тези
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,