И все пак БВП надмина 100 млрд. лв. през 2017 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7086482 www.24chasa.bg

Това е рекордно високо

ниво за българската

икономика и близо

три пъти повече,

отколкото през 1989 г.

ТОЧНО преди година писах в “24 часа”, че българската икономика ще достигне 100 милиарда лева предсрочно, още през 2017 г.

По онова време тази прогноза изглеждаше прекалено оптимистична – други институции и анализатори не вярваха, че 100 милиарда лева БВП е постижим през 2017 г. Обаче тази сряда НСИ публикува ревизираните данни за 2017 г. и резултатът е 101 милиарда лева. Брутният вътрешен продукт не само достигна, но дори надхвърли 100 милиарда и надмина и най-оптимистичните прогнози.

БВП от 101 милиарда лева се равнява на близо 52 милиарда евро и 61 милиарда долара. Това е рекордно високо ниво за българската икономика и близо три пъти повече, отколкото през 1989 г. (когато БВП беше под 22 милиарда долара) въпреки застаряването и намаляването на населението. За сравнение, съседна Сърбия, която има същото население като България, произвежда едва 41 млрд. долара през 2017 г.

Тази голяма

разлика в полза

на България

се формира едва през последното десетилетие, откакто България е член на Европейския съюз. Неслучайно Сърбия също желае бързо да се присъедини към ЕС – има очевидна полза от европейското членство.

Най-голямата промяна в данните е по отношение на външната търговия и потреблението. Износът на стоки расте с 8,3% - много по-бързо от първоначалната оценка за 6% растеж.

Вносът на услуги също расте с 9,6% при първоначална оценка за малък спад. Потреблението също е ревизирано в положителна посока и расте с 4,5% в реално изражение (т.е. след като се изчисти ефектът от инфлацията). Брутният вътрешен продукт отчита по-висок реален растеж от 3,8% спрямо 3,6% в предварителната оценка. По този начин растежът на икономиката се запазва, като последните три години (2015-2017 г.) са най-успешните след 2008 г., когато започна световната финансова криза.

Този период е успешен за страната и от гледна точка на международните сравнения – за последните 3 г. Румъния и България отчитат най-висок икономически растеж на човек от населението сред всички нови страни - членки Европейския съюз. Всъщност Румъния и България са в топ 3 в целия ЕС – само Ирландия има по-висок растеж, но той основно е движен от еднократна данъчна оптимизация. Това е много важно, защото България и Румъния са сред най-бедните страни в ЕС и трябва да постигат по-висок растеж, за да настигат. Точно това се случва в последните години. Освен че

растежът на

човек от

населението в

България е сред

най-високите,

той е и сравнително устойчив и балансиран. Съседна Турция например имаше много висок растеж няколко години, но натрупаните дисбаланси доведоха до рязък срив на турската валута и огромна инфлация от близо 25% за последната година.

Румъния също имаше огромен растеж преди година, но сега икономиката се забави рязко, а инфлацията скочи до най-високите нива в Европейския съюз.

В България

на този етап

растежът е

балансиран,

по държавния бюджет и текущата сметка се отчита излишък, а нивото на инфлация не изпреварва реалния растеж. С други думи, икономическият растеж не е изкуствено напомпан със заеми и дефицити, а се движи от увеличение на икономическия потенциал на страната.

Важно е да се запази този балансиран и устойчив растеж на икономиката – тук особено важно е да се следи внимателно увеличението на банковия кредит. БНБ вече обяви, че повишава капиталовите изисквания за банките, вероятно ще има нужда и от допълнителни мерки особено по отношение на потребителските и ипотечните кредити, които се ускоряват.

В добрите времена и домакинствата, и банките, и бизнесът са свръхоптимистични и поемат повече рискове и дългове, отколкото е оправдано. Но ако този риск се управлява, страната може да запази един стабилен растеж и да избегне дисбаланси и дефицити.

Както вървят нещата, през настоящата година България

ще постигне още

един рекорд –

реалният доход

на човек

от населението на страната ще премине границата от 50% от средното в ЕС.

Преди около 20 г. реалният доход тук беше едва една четвърт от средния в ЕС, т.е. за две десетилетия се удвои в реално изражение.

За да настигнем Запада по доходи, при сегашните темпове на растеж ще имаме нужда от още около две десетилетия. Но е възможно това да стане и по-бързо, ако се ускорят реформите и темповете на растеж.

Една от важните предпоставки за по-ускорен растеж е влизането във валутния механизъм ERM 2, както и в Шенген. Това очевидно не е толкова лесно, тъй като заради еврокризата от десетилетие никой не е влязъл нито в ERM 2, нито в Шенген.

Ще изисква още много усилия и убеждаване на другите страни членки, но България не бива да се отказва. Страната трябва да изпълни поставените предварителни условия, след което да настоява за бързо приемане. Влизането в ERM 2 и Шенген ще е много важно за дългосрочния икономически растеж, повишаването на реалните доходи, а в резултат и за връщането на българските емигранти.

*Авторът е старши

икономист в

Институт

“Отворено общество”.

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Мерките срещу чумата по свинете не са прекалени

    Забрана за фермерски пазари, отстрел на животни, умъртвяване на здрави прасета, дезинфекционни пунктове. Вероятно за някои тези мерки срещу африканската чума по свинете изглеждат прекалени. Но не са и причината е съвсем ясна - срещу заболяването лек няма. Единственият начин да се пресече е да се убиват животни, колкото и нехуманно да звучи.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в