Словото на главния изпълнителен директор на Vivacom пред днешната конференция в рамките на инициативата на "24 часа" и Vivacom "Образование 4.0"
Ще започна с едно безспорно твърдение - няма нищо по-важно от образованието. Във вековете то не само е съхранило българщината, то ни е изградило. Съгласен съм напълно с министър Вълчев, че качеството на образованието ще определи дали България ще стане развита, богата и добре изглеждаща държава, или ще сме на опашката и само ще се оплакваме. Нека да видим как се развиват изискванията във времето. Първоначално базовото изискване за образование бе грамотност - да можеш да четеш, ако през XVIII в. можеш да четеш, си върхът, жените само са ги учили да четат, не са ги учили да пишат. С времето идва и следващият етап, през който трябва да можеш и да създаваш. Не всички са писатели, но ако не можеш един доклад да напишеш до министъра, значи не ставаш за административна работа. След това изискванията се повишават и освен да можеш да пишеш и да го правиш на родния си език, трябва да започнеш да се движиш по това стъпало на един или повече чужди езици. Ако си грамотен само на родния си език, си нещо, но не си чак много голямо нещо. Така в края на XX в. трябва да знаеш и чужди езици, при това повече от един.
Имам познати, които казват: “Не ме вземат на работа, защото знам само един чужд език.”. Изискванията се повишават и стигаме до цифровите умения и тук съм съгласен с г-жа Габриел и министър Вълчев, че има поне две базови умения - едното е да можеш да го ползваш, да си потребител, да влезеш в социалната мрежа, да играеш на игра, да си вземеш телефона и да потърсиш някаква информация, но това е еквивалентът на четене до сричане.
Бъдещите добре заплатени хора са тези, които ще създават, ще манипулират това, което се създава, които създават нещо, което друг не може да създаде. Затова много се радвам, че фокусът на министерството е в тази посока, макар и в начални фази. Но истината е тази, ако не научим децата още от малки на дигитални умения.
Те са родени с телефон и таблет в ръка, само че това е опасно, защото е много лесно да се плъзнеш да си само консуматор. Цифровите умения са нож с две остриета - могат да ти пречат, могат и да ти помагат. Ако просто си консуматор, те са направо вредни за обучението и по-вредно от това да научим децата си да станат само консуматори на цифровите умения просто няма.
Трябва да се опитаме децата ни да създават цифрови съдържания и бъдещи изкуствени интелекти и да могат да манипулират това, което правят. И аз не знам кои са добре платените професии, но знам, че ще има два вида добре платени професии - творческите и тези, които се грижат за някой друг в социален аспект. Всичко друго може да бъде автоматизирано. От далечното или по-близкото бъдеще трябва да се върна в настоящето - за съжаление, трябва да поговорим за базови неща - организация на учебния процес. Едно от децата ми учи в сравнително елитно държавно училище в София, в кабинета на директора има компютър, ползва го, за да си пише на ексел справките, което, извинявам се, но не е цифрово умение. Цифровите умения са да можеш да го ползваш.