Македония между решението и очакването на Годо

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7090209 www.24chasa.bg

Ако промените в конституцията не минат

в парламента,  е логично правителството

да предизвика с оставката си предсрочни

избори. Но те нищо няма да решат

Дали от много умуване, ранна есенна дрямка, или от слушане на фалшиви сирени македонците са на път да си хвърлят късмета във Вардара. На път са да бойкотират сами бъдещето си. И ще има да се мъчат още дълги години. Остават броени дни до гласуването в парламента на промените в конституцията на страната, които произтичат от т.нар. Преспански договор. Той вече бе приет от народните представители с необходимото обикновено мнозинство. Но изисква промени в конституцията. Именно пред тях като пред трудно преодолима височина ще застанат много скоро македонските депутати. Земята им е планинска, но македонците са свикнали в ниското да живеят. Страхуват се от височината.

Договорът

Договорът от Преспа съхрани името на Македония. Тя пак ще се нарича Македония, но с пояснението “Северна”. Впрочем гражданите на днешната Република Македония нямат нито историческото, нито политическото право да настояват за “цялата Македония”. В българо-македонския договор има специална клауза по този въпрос. Меракът на днешните македонци за “цялата” Македония е историческо нахалство и иредентизъм. Няма как млада, създадена само преди 27 години държава да претендира за историческо наследство, с което тя няма нищо общо. А и името Македония е географско понятие, а не етническо. Респективно няма албанец в Македония, който да каже, че е част от македонската нация. Гърците това го казваха многократно, а ние го облякохме в дипломатическата дреха “обща история”. Но всеки народ би трябвало да има своята индивидуална история. Понятието “обща история” е политически фалшификат.

С договора от Преспа гърците дадоха право на Р Македония да има своя индивидуална история, свой език и народностно самоопределение. В договора се казва, че те са македонци, че езикът им е македонски, а историята и народността им са такива, каквито те сами решат, че са. С едно условие – извън античността. Така с добавката “Северна” Македония получи всичко, което доктрината на македонизма внушаваше близо 100 години. А именно, че македонците са народ, който няма нищо общо с българския народ, че езикът им е различен от българския език, че цар Самуил е македонски цар, а възрожденците им са били прости хора, които не са знаели, че са македонци, и от глупост са се наричали българи, а езика си – български език. Това е македонизмът – отрицание на всичко българско.

Антибългаризъм в постоянно действие. Тази доктрина намери отражение в гръцко-македонския договор от Преспа. Той даде възможност на днешна Македония свободно да се разположи в историческото време и пространство от ранното Средновековие до наши дни, т.е. там, където според българската и световната наука ( с изключение на част от руската и сръбската) е време-пространството на България – наша история, наши царе, народни будители, революционери, въстания.

Така Преспанският догово влезе в противоречие с подписания преди него българо-македонски договор. Българските политици разбраха късно това, но в името на “дружбата между народите” и европейския “дневен ред” дипломатично замълчаха. И още един жест на добра воля направи Гърция с този договор. Тя се ангажира да подкрепи членството на младата държава в НАТО и ЕС веднага след промените в конституцията и преди ратификацията му от гръцкия парламент. С други думи – зелен светофар за членство на Северна Македония в северноатлантическия алианс с приемане през 2020 г., а също така и за членство в ЕС с реалистична дата 2025 г.

Референдумът

Референдумът като народна консултация трябваше да отговори на въпроса дали македонците приемат този договор. Как постъпиха? Според Централната избирателна комисия в Р Македония би трябвало да има около 1 800 000 “гласачи”. Но публична тайна е, че близо 300 000 от тях отдавна ги няма в Македония, телом са живи и здрави, но за гласуване са “мъртви души”. Запилели са се по широкия свят, а някои дори и в България. Българският паспорт им стана европейско свидетелство. Последното преброяване на населението бе през 2002 г. На парламентарни избори обикновено участват около 60% от гражданите. Останалите “бойкотират”. На референдум винаги участват много по-малко граждани. На референдума за развитието на атомната енергетика през 2013 г. у нас участваха едва 20% от гражданите. В този смисъл участвалите в референдума в Македония 37% са близо половината от реално намиращите се в Р Македония и имащо право да гласуват граждани. Другата половина “бойкотира”. Но поради каква причина? Една част от нея са убедени противници на договора от Преспа. Друга част са абсолютни противници на членството на Македония в НАТО. А на трети не им пука изобщо за Македония и затова си останаха у дома – есен е, има да се стяга зимнина, има и много кърска работа. Четвърти се бяха запилели на “викенд” – в Гърция, България, Сърбия, Косово, при близки и роднини. Така референдумът се оказа “неуспешен”, но все пак 608 000 граждани ясно заявиха, че не им е безразлична съдбата на Македония. И гласуваха. От тях 94% бяха ЗА и така поискаха страната им да стане член на ЕС и НАТО, като приеме протегнатата от Гърция приятелска ръка. Останалите 6% бяха против. С този резултат приключи народната консултация.

Парламентът

Договорът от Преспа е вече приет от македонския парламент. Той получи и народна консултация. Сега предстои да се гласуват произтичащите от него промени в конституцията. Те засягат името и държавните символи. Според договора името трябва да стане Република Северна Македония и да се промени знамето, на което неизвестно защо македонците са инсталирали античната “звезда на Вергина”. Този символ няма нищо общо със Средновековието и новото време на младата държава, няма и нищо общо с голяма част от нейното население. Защото какво ти разбира албанец, българин, сърбин, влах или ром от “звезда на Вергина”? Защо царят Самуил не се е сетил за тази “пътеводна звезда”? Няма логика албанци да участват в управлението, а над главите им да се вее знаме, в което те не се разпознават. Но въпросът е каква цел имат македонците. Това ще решат техните народни представители.

Цифрите говорят, че към ратифициралите договора с Гърция 69 народни представители са необходими само още 12, за да се постигне мнозинството от 2/3 за приемане на конституционните промени. Прогнозата е, че няма да ги има.

Македонецът е свикнал да се мъчи (оттам и името на страната!), затова и най-вероятно част от неговите народни представители ще изберат мъчението пред решението. С други думи, договорът от Преспа ще бъде хвърлен в Преспанското езеро.

Фенове, сеирджии

и неприятели

Ние сме фенове на Македония. Искаме тя да бъде заедно с нас. И това е обяснимо. Членството в НАТО гарантира сигурност, а тя е предпоставка за членство в ЕС, което означава свобода, правила, еврофондове, инвестиции, необятен пазар, по-висок стандарт на живот. Няма граници, живееш, учиш и работиш, където душа ти сака на територията на цяла Европа. И където отидеш, всички знаят, че си македонец, т.е. европеец. Разбира се, това може да става и с български паспорт, но защо да не става със северномакедонски?

Сеирджиите люпят семки и си припомнят бивша Югославия. На тях им харесва държавата им да бъде “бивша югославска”. Затова и не им пука за Македония. Те си другаруват с воините на “нашиот Александър”, чакат таванът да падне и всичко да се оправи от само себе си.

Това им поведение радва неприятелите на Македония. Те са известни с това, че смятат Балканите за свой двор. И колкото пъти са минали през него, все са го “освобождавали”. Ние, българите, румънците, словенците и хърватите се освободихме от “освободителите”. Избрахме по-добрия свят. След нас крачат уверено черногорци, албанци и косовари.

И само сърбите и македонците останаха да се туткат и въртят като пумпали, слушайки поредните лъжи на неприятелите си. Защото знаем отлично от собствената си история, че руснаците могат да объркат умове, но не могат да оправят живота. Те собствения си не могат да оправят, та камо ли нашия. Македонците като съседи би трябвало отлично да знаят това. Знаят го, но обичат да се заблуждават.

И след това

Ако промените в конституцията не минат в парламента, е логично правителството да предизвика с оставката си предсрочни парламентарни избори. Те ще се проведат най-рано в края на ноември. Но нищо няма да решат.

Ще има конфликти, спорове, протести, трудно съставяне на кабинет. Много пара ще отиде в свирката и много изгубено време ще отлети. И нищо. Защото е ясно, че основният фактор за формиране на стабилно правителство в Македония са албанските партии. А те са категорично за приемане на произтичащите от договора с Гърция конституционни промени. Те искат НАТО, искат Европа.

След нови избори в Македония промяна няма да има. И Гърция няма да промени становището си. Там догодина също ще има избори. И Европа няма да промени становището си, а и също ние, европейците, сме пред избори. Ние, приятелите на Македония, ще продължим да я подкрепяме, но не изобщо, а само ако тя желае да бъде с нас в НАТО и ЕС. Неприятелите ще се опитат да изкрещят своята позиция в Съвета за сигурност на ООН, да направят от “македонския въпрос” световен проблем, но нищо няма да постигнат. Ще сме свидетели на много шум за нищо. Лошо ще бъде, ако Македония продължи да потъва, да дълбае в дупката, която сама си изкопа в очакване на Годо. Гледали сме тази пиеса на Самюъл Бекет, в която двама “македонци” стоят под едно дърво и чакат някой си Годо. И още го чакат.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Битото бебе и акушерката - тъжна равносметка и тъжни въпроси

    Битото бебе и акушерката - тъжна равносметка и тъжни въпроси

    16 г. затвор за опит за убийство на новородено за акушерката, пребила 4-дневното бебе Никол през 2015 г., и 400 хил. лв. кръвнина, която тя трябва да плати на родителите ѝ за стореното. Това е наказанието, което Софийският апелативен съд определи за най-малко 39-те удара по новороденото от акушерката Емилия Ковачева. Присъдата е 2 г
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър