Красен Станчев: Еколозите печелят само 5% от делата, които водят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7092272 www.24chasa.bg
Красен Станчев

Загубите и пропуснатите ползи са минимум 2,7 млрд. лв. за 10 години

Рекордът за отложена инвестиция е 11 години

За Кресненското дефиле има съдебни процедури още от 1992-а

Който иска да даде нечия концесия на друг, нека пресметне първо обезщетенията

Загубите от природни бедствия за 10 години са с 30% по-ниски, отколкото от делата за ОВОС

- Господин Станчев, кой ви поръча изследването, според което загубите за икономиката от обжалването на докладите по ОВОС възлизат на 2,7 млрд. лв. за 10 г.?

- Изследването е по поръчка на МОСВ. Вероятно сме избрани, защото сме правили много изследвания за социално-икономическите ефекти например от построяването на АЕЦ “Белене”, природния газ от шисти и още много други.

Обхватът е 11 години – от 2007 до 2018 г. Разглеждали сме проекти, които са били отложени заради някаква процедура по ОВОС главно по три закона. Това са Законът за опазване на околната среда, Законът за биологичното разнообразие, в който са определени начините за включване на териториите в “Натура 2000”, и Законът за защитените територии, в който са плановете за управление на националните паркове.

Делата, които се водят по тези три закона, ни дават много важна информация. Тяхната средна продължителност всъщност ни дава основа за изчисленията. Средната продължителност на тези дела е 2 години и половина.

В България минават по около 2000 такива дела на година, но делът на тези, които са спечелени от граждани и неправителствени природозащитни организации, е много малък – около 5%.

- Доколкото разбирам обаче, въпреки че държавата, общините и инвеститорите печелят повечето дела, инвестициите все пак са отложени във времето или изобщо отпадат?

- Има много голямо задържане на инвестициите, като рекордът е отлагане от 11 г. във времето – проектът на “Дънди” за добив на злато. Има дела срещу този инвеститор по повод технологията за добив на злато от Челопеч, които в крайна сметка са загубени от него и съответно преработката на златния концентрат, който се добива у нас, е изнесена в чужбина. Така че приходът в бюджета е несравнимо по-нисък, отколкото ако веригата на добавената стойност беше завършена напълно тук.

- А наистина ли изчисленията ви са много консервативни, както твърдите в доклада?

- Да, защото сме изключили всички проекти, които не са се случили поради някакви конюнктурни причини, несвързани с обжалванията на екодокладите, или поради лошо планиране.

Изключили сме и

всички заменки,

защото са друг

казус

Например някой е купил земя в близост до Корал на безценица и има инвестиционно намерение за над 200 млн. лв. Но такива случаи не сме включили, защото това намерение е само във въображението на инвеститора. Това не е загубено инвестиционно намерение.

- Да, но на едно място в доклада ви пише, че 416 млн. лв. са загубите на собственици на земя по Черноморието и планините, които попадат в защитени зони. Извинете, но кой ги е карал да купуват парцели точно там?

- Не е съвсем така. Ние имаме предвид хората, които са придобили тези терени по силата на реституционните закони от 1991 и от 1997 г. Законът за защитените територии и Законът за биологичното разнообразие са от значително по-късно. Например Законът за биологичното разнообразие бе приет през 2006 г. Тоест тези хора имат право на собственост, което предшества включването на тези земи в защитени територии.

Но тези случаи не са особено много. По принцип тези терени са не повече от 0,8% от защитените територии. Допускането за 0,8% идва от нашите интервюта с директорите на националните паркове. Общото впечатление, което те имат – защото е малко трудно да се установят всички собственици, е, че тези земи са между 1 и 2% от териториите на парковете и защитените територии. Ние смятаме, че е 0,8%. Включили сме го, защото това е все пак ощетяване на собствениците и в крайна сметка е разход по опазване на околната среда, който се поема не от обществото, а от частни лица. Няма значение дали това са първични собственици на терените, или такива, които са ги купили впоследствие.

- Общите загуби са внушителни – 2,7 млрд. лв., макар и за 10-годишен период. Как точно стигнахте до тази цифра?

- Става въпрос само за проекти, които са забавени средно с две години и половина, които са взети като процент от общите инвестиции в околната среда. Важно е също, че

ние не смятаме

общия обем на

инвестициите,

които са спрени, защото той излиза към 6,5 млрд. лв. Смятаме само онези, които са спрени за 2,5 г., и то не като абсолютна стойност, а по тяхната нетна настояща стойност. При това сме ги сметнали с относително висок процент на дисконтиране. Поради много проста причина: ако дисконтираме с процента, валиден за плащанията на правителството по външния дълг, който е 2 пъти по-нисък, загубите и пропуснатите ползи биха били по-високи.

- Любопитно ми е взели ли сте предвид спрените или отложените проекти за добив на нефт и газ? Защото не мога да си представя как се изчислява загубата от нещо, което не знаем в какви количества го имаме в земните недра.

- Това са третият тип проекти, които оценяваме. Те обикновено не са свързани със съдебни дела, макар че има и няколко такива. Но през 2011 г. имаше законодателно решение, взето във връзка с Нови пазар – парламентът реши да забрани технологията хидрофракинг, с която само се проучва дали има шистов газ. И ние смятаме за чиста загуба само онези инвестиции, които биха се направили във връзка с проучванията, тоест само за това да се види дали и колко газ има под земята. Няма как да оценим търговския смисъл на последващото добиване на газ, защото никой не знае дали ще има такова.

Но забележете – ние не калкулираме и страничните ползи от започването на проучването. Защото има и такива. В аналогична ситуация в Полша е постигнато намаляване на цената на природния газ, внасян от Русия, с около 30%. Само от това, че е започнато проучване, без още да се е стигнало до търговски добив на природен газ. Просто това дава друга перспектива при воденето на преговори с Русия.

В нашето изследване изобщо не сме стигали до този въпрос. Ние изчисляваме само потъналите гемии, само неслучилите се инвестиции, които някой е имал конкретното намерение да направи. Затова резултатът е само 2,7 млрд. лв. загуби и пропуснати ползи, тоест е относително нисък.

- В последните промени на Закона за опазване на околната среда процедурите по обжалване на доклади по ОВОС бяха сведени до една инстанция, когато става дума за обекти от национално значение. Това ще ограничи ли екорекета?

- Когато се приеха тези промени, ние предупреждавахме, че ще има проблеми. Защото има отделяне от общия правов ред. Национален проект е онова, което се определя като такова от правителството. Това крие опасност от злоупотреби, което рано или късно ще създаде проблеми, защото Охруската конвенция, по която България е страна, ни задължава да осигурим правосъдие за всички проекти по околната среда.

- То не се елиминира, просто делата са само на една инстанция и има 6-месечен срок за решаването им. Мотивът беше да се спасят проектите за магистрали.

- Достъпът до правосъдие не може да се свежда до една или две инстанции. Никой не може да каже предварително до каква инстанция ще стигне едно дело.

Когато във връзка с изследването категоризирахме различните видове дела по ОВОС, се оказа, че най-дълги във времето са делата, свързани с частни инвестиционни намерения. Делата по ОВОС, свързани с големите проекти – общински или държавни, траят най-кратко. Средното забавяне по тях е също около 6 месеца.

Отделен е въпросът за магистрала “Струма” и по-точно за Кресненското дефиле. Там има някои процедури, които са започнали още през 1992 г. Процесът се интензифицира отново през 2002 г. Има искане за наказателни процедури срещу България поради пропуски в критериите за опазване на околната среда. Ние просто нямаме критерии, по които да оценим колко струва загубата на човешки животи заради сегашния път през Кресненското дефиле и да сравним тези загуби със загубите на няколко вида таралежи или влечуги.

Икономическият анализ винаги се основава на някакво сравнение. Портокалите трябва да се сравняват с портокали. Когато се опитахме да направим сравнение на загубите и пропуснатите ползи от обжалванията на докладите по ОВОС с нещо, решихме да го сравним със загубите от природни бедствия за същия период. Оказа се, че те са 1,8 млрд. лв. Тоест с около 30% по-ниски от загубите, предизвикани от хората.

- Какво трябва да се направи, така че загубите в следващото десетилетие да не са толкова високи?

- Според мен е достатъчно да се знае, че има и такъв елемент при тези решения. Независимо дали тези решения се вземат от законодателни органи, съда или от референдуми. Това важи и за случаите, при които някои искат една концесия да се вземе от някого и да се даде на друг или това да се направи с някой ветропарк. Защото това също си има своята цена и ако на някого му хрумне да прави такива “реформи”, ще трябва да пресметне и потенциалните загуби от обезщетенията, които обществото в крайна сметка ще плати. Казвам, защото се чуват и такива гласове било за заменки, за Банско, за Витоша, за Централен Балкан.

CV

* Роден е през 1955 г. в София

* Доцент е от Софийския универстет “Св. Климент Охридски”

* Депутат е във Великото народно събрание през периода 1990-1991 г., където е председател на комисията по околната среда и водите

* Бил е член на съвета за икономическа политика на президента Петър Стоянов

* Основател е на Института за пазарна икономика, чийто изпълнителен директор е в момента

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три