Корбин в битка срещу Орбан и фалшивия национализъм в Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7093551 www.24chasa.bg
Нишан Джингозян живее и работи във Великобритания от двайсет години след завършване на Кингстън юнивърсити в Лондон. Работил е в Националната здравна система на Великобритания, в момента отговаря за програми за интеграция на етнически малцинства в две от кметствата в Лондон. Секретар на Европейски, Социалдемократически и Социалистически партии - Лондон. Съосновател на Български Център за социална интеграция и култура, Лондон

„Equality for all” или „Равенство за всички” – заяви лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин на конгреса на своята партия в Ливърпул. Речта на Корбин бе представена и приета като ответна реакция на най-голямата лява партия в Европа срещу вълната от популизъм и ксенофобия, набираща сила в цяла Европа и Америка. Наред с визията му за социална справедливост, равенство и взаимопомощ, Корбин говори за заплахата, която представлява унгарския премиер Виктор Орбан за Европа, за „крайнодесния национализъм на Тръмп” и за Сирия, като благодари специално на организациите, оказващи подкрепа на бежанците от войната.

С какво Корбин успя да се превърне в икона за лявомислещите хора в цяла Европа?

За прекалено дълго време, политици от всички цветове, се бяха обединили в колективното си усилие да не отговорят на въпросите на гласоподавателите, превръщайки заобикалянето и избягването на отговорите в умение и едва ли не в необходимо качество. Във Великобритания, от 1979 г. насам, съществува тенденция на прогресивно намаляване на депутатите, които не произлизат от една елитна класа, за да се стигне до днешната ситуация, когато британският парламент е далеч от представителна извадка на обществото в Обединеното кралство. Ник Глек, Дейвид Камерън и Ед Милибанд - те всички буквално изглеждаха и говореха еднакво – добре изразяващи се, облечени безупречно, мъже на 40-50 години, с почти една и съща прическа и стил на обличане. Безсмисленото повтаряне на едни и същи фрази се превърна в анестезия за нашите възприятия. Във Великобритания и в САЩ, и Лейбъристката, и Демократическата партия, както и почти всички леви партии в Европа, се оказаха изключително приятелски настроени към интересите на едрия бизнес и правата на работниците останаха на втори план. Стигна се до там, че Кевин Филипс, бивш съветник на бившия президент на САЩ Ричард Никсън, обяви Демократическата партия за „Втората най-ентусиазирана капиталистическа партия в историята на човечеството”. Всичко това остави усещането у левите избиратели, че не съществува лява партия, която да брани техните интереси.

След финансовата криза и изключително строгите мерки за икономии, които бяха наложени от Консервативната партия, Великобритания се превърна в една от страните в света с най-големи социални неравенства. В шестата по големина икономика в света, над четири милиона деца живеят в бедност.

Тогава на голямата сцена се появи Корбин. Той живее в традиционна къща в Северен Лондон и пазарува от кварталния супермаркет. Пътува в метрото или кара колело, избягвайки когато е възможно употребата на служебния автомобил. Той отглежда зеленчуци в малка градинка на няколко мили от жилището, в което живее от 30 години. Съзнателно или не, той поддържа имидж на обикновен човек. Запитан дали има време в момента да поддържа градинката си със зеленчуци, той отговори: „ Аз приготвих мармалад от градината миналата есен, ще го направя и тази година”.

Отстоявайки традиционни леви принципи и идеали, говорейки с плам за социално равенство, за права на етнически, религиозни, сексуални малцинства и бежанци. За заплахата, която национализмът представлява за Европа. За правата на жените. За важността на интернационализма. За младите хора. За хората с ниски доходи. За инвалидите. Говори с плам. Със страст. С вяра. С надежда.

Корбин успя да обори категорично тезата, че традиционните леви, социалдемократически партии в континентална Европа, които претърпяха поражения на последните избори, са изчерпани откъм идейно съдържание и не могат да предложат алтернатива на днешните проблеми на Европа. За тях той се превърна в модел за подражание. Лидерът на лейбъристите и неговият успех се превърнаха и в пример за това как може да бъде възродена лява партия, с традиционни, леви послания и да се прави успешна политика, насочена към обикновените хора. Подобно на прогресивните сили в Америка, които търсят начин да се противопоставят на Тръмп, левите и прогресивни партии в Европа видяха в Корбин, успешна формула за борба с крайнодесните и националистически формации.

В интервю за „POLITICO” той заяви: „Това, което се опитваме да постигнем е да отправим послание, в което да присъства социална справедливост, равенство, най-вече надежда за младите хора, и борба с нарастващият расизъм в Европа”.

За етническите малцинства във Великобритания, подложени на многогодишна, масирана кампания от крайнодесни политици и медии, той се превърна в символ на надежда. В Европа задушавана от крайнодесен национализъм, ксенофобия и евроскептицизъм на Фараж, Марин Льо Пен и Орбан, Джереми Корбин не само не яхна вълната на евтиния популизъм, но категорично успя да докаже, че леви послания могат да привлекат милиони последователи.

„Лейбъристката партия ще промени политиката на враждебна среда, която причини жестоко и нечовешко отношение както към бежанците, така и към британските граждани”, заяви Корбин преди срещата си с 330 бежанци, които трябваше да бъдат депортирани. На митинг в сърцето на Лондон срещу посещението и политикатата на американския президент Доналд Тръмп, половин милион скандираха неговото име в продължение на четвърт час. „Бежанци, които са избягали от ужасни конфликти и насилие и за които Великобритания е техен дом, заслужават нашата подкрепа и разбиране”, заяви Корбин.

„Ако ние не предложим радикални решения други ще запълнят празнината с политики на разделение и търсене на изкупителни жертви”, каза той на конгреса на Лейбъристката партия в Ливърпул. За българските граждани във Великобритания, против които години наред се водеше ожесточена кампания от крайнодясната, антиимигрантска партия на Найджъл Фараж и крайнодясното крило на Консервативната партия, тези думи бяха спасителен пояс в морето на ксенофобията.

Дълго преди Виктор Орбан да поведе своя кръстоносон поход срещу имигранти и бежанци, българите на Острова бяха анатемосани и подложени на ожесточена кампания, финансирана и подпомагана от редица крайнодесни медии, с една цел – да се оформи в публичното пространство тезата, че определени етнически групи не могат да се интегрират и не могат да участват пълноценно в политическия, културен, икономически и социален живот на Обединеното кралство. Представяйки се за спасител на Великобритания, завладяна от българи, румънци, бежанци и имигранти, Фараж поведе масирана кампания против тях. Корбин бе един от малцината политици в Европа, който пренебрегна рейтингите и популярността и се опита да формира общественото мнение във Великобритания, а не да го следва. Той се застъпи открито за имигрантите, подчертавайки техниятпринос в икономиката на страната и богатството на култури, което те носят със себе си.

На традиционния гей-парад в Лондон, пред почти един милион, той бе в първите редици на политици и общественици, говорейки пламенно за равенство, човешки права и богатството на разнообразието.

На фестивала в Гластънбъри, пред десетки хиляди екзалтирани млади хора, Корбин говори с въодушевление, което буквално взриви публиката, за това, че ние трябва да имаме максима в живота, че всеки човек, който срещаме е уникален, всеки човек, който ние срещаме знае нещо, което ние не знаем и това, че всеки е различен не означава, че трябва да виждаме заплаха в това или враг, а да виждаме в тях източник на знание, приятелство и вдъхновение.

Корбин успя да мобилизира младежкия вот, който във Великобритания традиционно е най-пасивен. Младежите масово подкрепиха Лейбъристката партия и донесоха ключови победи в градове като Шефийлд, Лийдс и Кентърбъри.

Какво успя да направи един политик с 30-годишина кариера, който е с десетилетия по-възрастен от тези стотици хиляди младежи, които масово гласуваха за него и заливаха социалните мрежи със селфита с лидера на Лейбъристката партия? За първи път от много години, те почувстваха, че някой се вслушва в думите им, че някой е изразител на техните тревоги, желания, надежди. Корбин успя да пречупи апатията и да мобилизира най-активната част от обществото – младите хора, с послания, които директно ги касаят – премахване или чувствително намаляване на таксите в университетите, които са едни от най-високите в света, инвестиции в социалната система, нови жилища, образователната система – визия за общество, в която те повярваха.

Трудна за описание е изключителната популярност и еуфория, която съпровожда всяка проява на Корбин. Ораторска дарба, силни и автентични леви социални послания, защита на най-уязвимите членове на обществото, интернационализъм, осъждане на всякакви форми на дискриминация, ксенофобия, расизъм и хомофобия, силна проевропейска линия, борба срещу неравенствата и политика срещу изключително строгите мерки за икономии и орязване на публични средства, които буквално задушиха социалната система във Великобритания и най-вече алтернативата, ангажиментът за промяна, коята да постави разделителна линия между Лейбъристката партия и Торите, се превърнаха във визитка картична на може би един от най-успешните лидери на Лейбъристката партия. Друга причина за изключителната му популярност сред младите хора е и последователността, с която в продължение на цялата си политическа кариера той отстоява традиционни леви принципи. В негово лице младите хора видяхя алтернатива на дългогодишен налаган модел на политическо хамелеонство и преследване на популистки цели.

Ако успехът на Корбин се материализира на следващите избори и Лейбъристката партия успее да сформира правителство на шестата по големина икономика в света и най-голям финансов център в Европа, това би могло да послужи като стимул и пример за останалите леви партии в Европа. Независимо от Брекзит, победа на лява, прогресивна партия в Обединеното кралство е от изключително значение не само за Стария континент, но и за целия свят. Независимо от прогнозите и непредвидимия резултат, едно нещо е сигурно. Корбин успя да наложи нов модел на политическо поведение и да мобилизира стотици хиляди политически пасивни граждани на Великобритания. Членската маса на Лейбъристката партия достигна 552 000 членове. Човешките права, защитата на най-уязвимите и непредставени общности в Обединеното кралство, бежанци, имигранти, инвалиди, сексуални малцинства, бе изведена на предна линия.

Както Джани Питела, бивш председател на Групата на социалистите и демократите в Европарламента заяви: „Европейските леви се нуждаят от подкрепата на Лейбъристката партия за да сформират обща, прогресивна платформа, основана на обща икономическа и социална програма, както и обща Европейска миграционна политика”.

До каква степен това ще се реализира, как ще се отрази върху България и дали прогресивните сили в България ще съумеят да отговорят на крайнодесните послания на Орбан и Марин Льо Пен, това предстои да видим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три