България се справя добре с европарите, проблеми има при ОП “Околна среда” и “Наука и образование”, заяви европейската комисарка по регионална политика Корина Крецу
Еврокомисията предлага 8% увеличение на парите за България в периода 2021-2027 г.
100 000 проекта са застрашени при забавяне на бюджета
Около 80% от публичните инвестиции в България са с европари
- Комисар Крецу, какви промени ще настъпят за България през следващия програмен период и как те ще се отразят на средствата, които страната получава посредством кохезионната политика на ЕС?
- Ние от Европейската комисия вече направихме своето предложение за новия финансов период 2021-2027 г. към Европейския парламент и Съвета на ЕС като съзаконодателни органи.
България е една от най-бедните страни в Европейския съюз с брутен вътрешен продукт на глава от населението едва 48% от средното за ЕС (данни на Евростат за 2017 г.). Сблъскахме се с много предизвикателства, докато сформирахме новия бюджет, въпреки значителното икономическо сближаване между страните членки, което наблюдавахме през последния бюджетен период.
Едно от тези предизвикателства беше Брекзит, с който ЕС загуби втория по големина нетен вносител. Второто предизвикателство бе нуждата да включим в бюджета повече средства за сигурност, контрол на границите и миграция. Въпреки всичко това за първи път в историята на ЕС осигурихме най-големия бюджетен пакет в следващия програмен период да бъде за кохезионната политика. От предвидените 373 млрд. евро почти
80% ще бъдат
предназначени
за по-слабо
развитите региони.
Като индикатор ние използваме БВП на глава на населението, или т.нар. Берлински метод, както и някои други като климатичните промени и т.н. Сравнително ниският просперитет на България оправда нашето предложение да увеличим пакета и усилията за солидарност. Конкретното ни предложение към Европейския парламент и Съвета бе да увеличим бюджета за България с 8%.
За настоящия програмен период 2014-2020 г. общата сума, отпускана за България по европейските структурни и инвестиционни фондове, е 9,9 млрд. евро, а по линия на кохезионната политика е 7,6 млрд. евро.
Европейският парламент и съветът ще имат последната дума не само за финансовото споразумение, но и за промените в регулациите, законодателството и гъвкавостта, които предлагаме.
Призовавам ги да се борят в полза на предложението на комисията, защото наистина мисля, че то е колкото амбициозно, толкова и справедливо и балансирано.
Би било много добре, ако имаме разбирателство между страните членки възможно най-скоро. Амбициите ни са да постигнем това споразумение по време на румънското председателство на Съвета на ЕС и преди европейските избори през май 2019 г. Според нашите проучвания в противен случай над
100 хиляди прoекта
из цяла Европа
ще бъдат
застрашени
да не бъдат завършени в срок.
Не трябва да допускаме новият програмен период да започне отново със забавяне. Трябва да се поучим от уроците на миналото. Ако имаме договорка до март 2019 г., това значи, че ще можем да започнем изпълнението на програмите в следващия период още от първия ден на 2021 г.
- Как оценявате представянето на България при изпълнението на одобрените до момента проекти, финансирани от ЕС?
- Кохезионната политика остава един от основните начини за финансиране на проекти във вашата страна. Знам, че около 80% от публичните инвестиции в България са с европари. Затова се радвам да видя моментното състояние на България, което е добро и е над средното в ЕС по отношение на реализиране на проекти и управление на финанси.
Както казах, България се позиционира много над средното за ЕС. Оперативните програми “Околна среда” и “Наука и образование” обаче са тези, които срещат трудности и са стриктно наблюдавани от комисията. Активно работим с българските власти, за да решим създалите се проблеми. Също така искаме да насърчим България и другите страни да побързат и да приготвят резервни варианти за големите инвестиционни проекти. Говоря за водния сектор, който е проблемен, качеството на въздуха, завършването на АМ “Струма” в частност и др.
През следващата седмица ще съм в София за срещата за Дунавската стратегия. (Седми годишен форум на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, 18 и 19 октомври 2018 г. - б.а.) Очаквам с нетърпение събитието, което е много важно за участващите страни. В момента председател е България с фокус върху туризма и околната среда. Следващ председател ще бъде Румъния, а Австрия като председател на Съвета на ЕС също е силно заинтересована от успеха на стратегията. Сега е моментът тя да стане по-значима и да се обърне по-специално внимание на трансграничните програми. Според мен
изоставаме малко
с Дунавската стратегия,
а Балтийската е най-добрият пример
за сътрудничество между държавите.
- Как виждате развитието на кохезионната политика след 2020 г.?
- Предизвикателствата пред нас, след като вторият най-голям вносител реши да напусне ЕС, бяха огромни. Напускането на Великобритания ще остави
дупка в бюджета
от около 10%,
което бе причината за орязването на средствата за някои страни в предложението ни за следващия период - 2021-2027 г.
Въпреки това ресурсът, който ще бъде отделен, не е никак малък и 80% от средствата ще бъдат разпределени за по-слабо развитите региони.
Предложението ни съдържа много важни промени за кохезионната политика, сред които инвестиции за иновации, нисковъглеродна и по-зелена икономика. Целим да имаме кохезионна политика, която да е по-близо до гражданите. С нея ще дадем много по-голяма гъвкавост за регионите и кметовете, които сами да правят своите стратегии. Всички страни ще са длъжни да преразпределят поне 6% от средствата към стратегии за местно развитие. Разбира се, не сме толкова арогантни да смятаме, че знаем повече от местните власти и от техните нужди. Затова смятам, че е важно да движим ръка за ръка както изпълнението на настоящия програмен период, така и планирането на следващия. И разбира се, ако нещо не бъде изпълнено в срок, да бъде намерено решение в следващия период.
За България очакваме като резултати до 2023 г. да имаме почти 4000 предприятия, които да получат финансиране в рамките на финансовите инструменти. В добавка към това очакваме още 3000 средни и малки предприятия да имат по-лесен достъп до финансиране благодарение на програма “Инициатива за малки и средни предприятия”.
Ще бъдат
създадени 3
00 нови стартъпа.
В образованието около 1500 училища ще получат финансова подкрепа. За повече от 160 000 ще бъде осигурена възможността да развият знанията и уменията си и част от тях ще получат стипендии от социалния фонд.
Както други региони, така и България има проблем с инфраструктурата. По тази причина са отделени 1,6 млн. евро за осигуряване на по-добра свързаност между регионите и съседните държави. Очакваме до 2023 г. почти 200 км нови жп линии и 70 км магистрали. Допълнително разширяване ще има на софийското метро.
Работим също така за разработване на програми за е-правителство и е-правосъдие, с които да обучаваме местните власти как да получават достъп до средствата от ЕС. Надяваме се, че с промените и опростяването, които предлагаме след 2021 г., ще направим живота на бенефициентите много по-приятен. Надявам се, че чрез всички тези мерки ще изградим доверие на хората в ЕС.
- Северозападният регион на България е най-бедният в ЕС. На какво се дължи това и какви мерки се вземат за неговото развитие?
- Откакто съм комисарка по регионалната политика, разработих инициатива “Изоставащи региони”. Чрез нея правим проучване защо някои региони не се развиват изобщо, макар да инвестираме в тях. Известно е, че Северозападният регион, за жалост, е най-бедният в Европа, както е и известно, че съм номинирана от Румъния, която не е много далеч от този регион.
Трябва да бъдем реалисти - парите не са всичко.
Без значение колко пари
ще получи този регион,
ако той няма достатъчен
административен капацитет
и ефективно управление, няма да се развива. Не мисля, че някой е измислил универсална формула за растеж. Работим усилено с български представители, за да разработим специфични стратегии за всеки регион с фокус върху работата над слабостите.
Много млади хора напускат подобни региони и това не е проблем само в България. Разбира се, всеки има свободата да избира къде да живее и работи. На политическо и регионално европейско ниво обаче ние трябва да осигурим условия за хората да се върнат по родните си места, ако пожелаят. Това бе моя амбиция още в началото и въпреки че не съм я изпълнила напълно, ще продължавам да се боря за това.
Кохезионната политика вече използва инструментите, които имаме за по-бедните райони. В България това се осъществява по програма “Конкурентоспособност и иновации”, която вече подпомага малки и средни предприятия в регионите. Създадохме и Фонда на фондовете в България, който да помага чрез съфинансиране на бизнеса. Важно е хората да са наясно с тези инструменти и как могат да се възползват от тях. Информирането на населението за възможността за този икономически ренесанс е отговорност и на националните и местните власти. Не мога да не спомена и плана “Юнкер”.
Мисля, че трябва да посетя този регион в България. Новият програмен период наближава и местните власти трябва да преценят и да вземат под внимание какво е необходимо, за да се развие регионът. Нека да помислят как могат най-добре да се възползват от парите, с които ще разполагат. След това нека да се обърнат към правителството и да покажат своята политика в тази насока.
Важно е за регионите да се има предвид, че при всеки един от тях е различно, така че, когато се подписва споразумението за България, е редно местните власти да са дали своите предложения. Искам да се инвестира в развитието, а не само за да се усвоят едни средства.
* Използвани са въпроси и от други медии.
CV
l Родена на 24 юни 1967 г. в Букурещ в семейството на университетски преподаватели
l През 1989 г. завършва Букурещката академия за икономически науки, след което работи като журналист
l От 1992 до 2004 г. работи в администрацията на президента Йон Илиеску, достигайки до поста ръководител на отдела за връзки с обществеността
l През 2004 г. става депутат в горната камара на румънския парламент, след като от 2000 г. е депутат в долната
l През 2014 г. става зам.-председател на Европарламента, където е депутат от 2007 г.
l Европейски комисар за регионалната политика в Комисията “Юнкер” от 1 ноември 2014 г.