Огнян Донев: “Софарма”е единствената с толкова дълга история в българския бизнес

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7098952 www.24chasa.bg
Огнян Донев СНИМКА: Николай Литов

Ще продължим да предлагаме на достъпни цени висококачествени лекарства

Радва ме, че винаги сме в топ 3 на компаниите, които се оценяват най-добре на българската борса

За миналата година “Софарма” е продавала лекарства общо на 44 пазара

Исторически разделението на индустрията на генерична и иновативна се направи с нашето появяване

Всички политически сили у нас преди избори са заявявали, че са привърженици на разчупване на монопола на здравната каса. След влизането във властта го отлагат за края на мандата, но и тогава нищо не се случва. 

Преди следващите избори същият цикъл се завърта отново

- “Софарма” става на 85 г. Малко или много са за една компания, господин Донев?

- Не знам далинякой е правил анализ каква е възрастта на българските компании. Но смятам, че за нашата индустрия 85 г. са достолепна възраст. Още повече че за тези години вървим напред - тоест и нашето поколение има принос към развитието на компанията.

- Няма ли друга българска компания, която да е просъществувала толкова време?

- Така мисля. Но смея да твърдя, че няма друга компания освен “Софарма”, която да е просъществувала толкова време с един и същи предмет на дейност. При нас лесно може да се проследи миналото. Например за 50-годишнината компанията е получила “Червено знаме на труда” и орден “Георги Димитров”. Издадохме два тома с нашата история, които обхващат периода до приватизацията.

- Кой период е по-успешен - преди или след приватизацията?

- Може да вземем за сравнение два показателя - пазарна капитализация и продажби. Въз основа на тях неслучайно твърдим, че “Софарма” е най-успешната компания след приватизация с 26 пъти повишение на продажбите и разширяване на популярността на компанията.

- Някои биха казали, че сте взели наготово предприятие с достатъчно добри позиции и добра разпознаваемост и от вас се е искало само да го поддържате.

- Историята на “Софарма” не започва от нас, разбира се. Поради това по време на честванията ще покажем и кои са бащите на българската фармация и които са създали основата, на която ние стъпихме.

Но нека да посоча, че 10 г. преди приватизацията в “Софарма” не са правени никакви инвестиции, не е имало никаква модернизация. И на нас ни се наложи буквално да направим нови заводи.

Да погледнем съдбата на редица предприятия след приватизацията им и ще видим, че те сега вече не съществуват. За съжаление, редица бизнесмени в България виждаха в приватизацията единствено възможност за бързо обогатяване чрез продажба на активи и източване на средства. Редица компании, които работеха добре,

бяха съсипани от

новите им собственици

Когато говорим за успех, е ясно, че стъпваш на нещо изградено, но не по-малко важно е да успееш да го развиеш. И тук огромната заслуга не е моя като изпълнителен директор, а на хилядите служители в “Софарма”, които са дали своя труд, за да успеем.

- “Софарма” стана първата компания, дала дивидент два пъти в една и съща година. Тази политика ще продължи ли и занапред?

- Промяната на законодателството дава възможност дивидент да се изплаща повече от веднъж годишно и вероятно това ще стане наша редовна практика. Но искам да подчертая, че дивидентът не се увеличава двойно. Променя се периодът на изплащане - два пъти в годината вместо веднъж. За тази година дивидентът, който дадохме, е 16 ст. на акция. Това е добра доходност - около 4% спрямо стойността на една акция.

- Това ли е верният начин за управление на една компания - да е публична, акциите да се търгуват на борсата и да дава дивидент?

- При публичните компании трябва да има баланс между желанието на акционерите да реализират доходност и развитието на бизнеса. Смятам, че до този момент успяваме да го намираме този баланс.

Публичните компании са собственост на голяма група от хора, които са повярвали на мениджмънта, на самата компания и са вложили своите средства в нея. Това, което ме радва е, че винаги сме в топ 3 на компаниите, които се оценяват най-добре на Българската фондова борса. Всяка година правим и среща с нашите акционери, на които давама подробна информация за дейността ни.

- Приключи ли експанзията на “Софарма”, или ще се разширявате още - като производство и като търговска дейност?

- Показали сме намеренията си с нашия слоган “И още растем”. Ако за човек 85 г. са достолепна възраст, то в историята на компания това е само един миг. Ще растем и чрез увеличение на производството и продажбите ни, и чрез придобивания. В България придобиванията като ли вече приключиха,

повече възможности

виждаме в чужбина

Ние успешно приключихме вливането в “Софарма” на “Българска роза - Севтополис”, на “Медика-Сандански” и на “Унифарм”.

И това ни дава увереност, че ще продължим да предлагаме на достъпни цени висококачествени лекарства, покриващи всички европейски стандарти.

- Модерните здравни системи оценяват лекарствата по ефективност и ефикасност едновременно, по тези критерии как сме позиционирани в лекарствената политика?

- Като страна-членка на ЕС, голямото предизвикателство беше нашето приобщаване през 2007 г. За разлика от всички останали присъединяващи се държави България не договори преходен период, което наложи голям инвестиционен напън да сменим образа на българската индустрия в малкото години преди присъединяването.

Смея с гордост да твърдя, че нашите производствени мощности

по никакъв начин не се

отличават от средното

европейско ниво

Поради това, че нашите инвестиции са направени по-скоро в някои области, сме дори по-модерни и по-добре функциониращи. Дейността е постоянно контролирана от Изпълнителната агенция по лекарствата.

Всеки непредубеден човек вече се е убедил, че ако изключим иновативните медикаменти, в които ние като генеричен производител не присъстваме, българското лекарство не е по-различно от немското, да речем.

- В цял свят здравните системи се стремят към златната среда между иновативни и генерични медикаменти, българският модел отговаря ли на възможностите ни като държава?

- Исторически разделението на индустрията на генерична и иновативна се направи с нашето появяване.

Учудващо, относителният дял на разходите за иновативни лекарства

са по-големи в

южноевропейските

държави, които имат

по-нисък жизнен стандарт,

докато развитите държави по-умело управляват ръста на разходите за здравеопазване. Вероятно е свързано с различния манталитет север - юг.

У нас от 18 години се говори за прогенерична политика, но така и не се случва. Надяваме се, че е възможно при сегашното ръководство на здравното министерство и респективно на здравноосигурителната каса.

Аз лично съм привърженик на механизмите на пазарната икономика по отношение на въздействието ѝ върху цените и квазипазар като фармацевтичния. Без изключение всички политически сили у нас преди избори са заявявали, че са привърженици на разчупване на монопола на здравната каса. След влизането във властта го отлагат за края на мандата, но и тогава нищо не се случва. И преди следващите избори същият цикъл се завърта отново. Сходно е с намеренията за прогенерична политика.

- Кой от продуктите ви е най-търсен на фармацевтичния ни пазар?

- Най-популярният ни продукт на българския пазар и най-известна търговска марка е аналгинът. От десетилетия той е най-търсеният в групата на лекарствата без рецепта.

- На колко пазара присъства компанията и с какви медикаменти планирате да разширявате производството си?

- За миналата година “Софарма” е продавала лекарства общо на 44 пазара. Като генерична компания се стремим колкото се може

по-бързо да усвояваме

производството на търсени

лекарства,

чийто патент е изтекъл, и да ги предложим на достъпна цена на пазара. Това са на практика лекарства с еднаква активна съставка и здравните системи в Западна Европа веднага се ориентират преимуществено към по-евтиния препарат.

Акцент в разработките ни са продукти за кардиологията, за най-масовите заболявания у нас, които обаче се реимбурсират от здравната каса с най-малък процент. По логиката, че са евтини. Независимо че са необходими на много от възрастните хора, които са и българите с най-ниски доходи.

- Има ли ход идеята за безплатни базови лекарства за сърдечносъдовите заболявания?

- Следим дискусията и се надявам, че България като страна с недостатъчно възможности да посрещне лавинообразното увеличаване на разходите за лекарства ще подходи рационално, а това ще е в помощ и на пациентите. Разходите нарастват основно от иновативните медикаменти, а не от евтините добре познати лекарства.

Затова не е коректно да се създава впечатление, че при преразход всички сме “виновни” солидарно. Нашият дял в обществения ресурс, отделян за лекарства,

не мърда от 1,8%,

по-скоро се понижава

Това е. Най-голямата българска компания получава 1,8%, или казано по друг начин, ние в никаква степен не зависим от финансиране от държавата.

- Засаждате 1 милион фиданки жълти акации за суровина за продукт за отказване от цигарите, който е в процедура на регистрация и в САЩ. На каква площ и къде ще са тези масиви?

- Не започваме сега, имаме отделни парцели със засадена жълта акация в Казанлъшкото поле, в Подбалкана. Но досега мащабът е бил по-скромен. За 1 милион фиданки е нужна голяма площ - закупихме 6000 декара земя северно от Чирпан. Хубаво е, че това ще има и осезаем екологичен ефект.

CV

l Роден е на 22 декември 1957 г. в Белград

l Завършва международни икономически отношения в УНСС

l Защитава докторска степен по икономика в Берлин

l Изпълнителен директор на “Софарма” е от октомври 2000 г.

l В продължение на няколко години е председател на КРИБ и вицепрезидент на Германо-българската търговско-индустриална камара

l Носител е на редица награди за индустриално управление

  • За НСО по къси гащи и отвращението на избирателя

    За НСО по къси гащи и отвращението на избирателя

    Има нещо тотално сбъркано и неудобно в позите, които български държавници заемат, когато нещо, което зависи от тях, не е направено. Да вземем изявлението на Румен Радев отпреди няколко часа. Трябваше Христо Иванов да акостира пред лятната морска вила на Ахмед Доган (да признаем, че театралният подход осмисли тригодишното съшествуване на неговата