Харалан Александров: Не трябва да образоваме покорни мужици, а хора, които успяват и си сътрудничат в конкурентна среда

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7100870 www.24chasa.bg

В България има много примери за индивидуален успех и почти никакви за колективен - училището може да ги предложи

Краткосрочната задача за индивидуално и семейно спасение измества проекта за колективно благоденствие в учението

Успехът в образованието трябва да идва не с произхода, а с труда и усилията

Нарастващата маса губещи и бедни застрашава елита, защото го смята за отговорен за своя провал

Развращаващият ефект на безплатния обяд, за който плаща някой друг, доведе до масово разочарование от социалната държава и демонтирането ѝ

Децата, които се застояват с часове пред компютъра, често губят сревнованието с тези, които ритат топка в училищния двор

Има ерозия на традиционните авторитети, сред които наред с държавата и църквата са учителите и родителите

- Още от годините на прехода партии - а напоследък и президентът Румен Радев - призовават българите към единение. Може ли дискусията за посоката и целите на образованието през следващите 20 г. да се превърне в обединяващ нацията фактор, който да намали обществените противоречия и да доведе до политически консенсус, г-н Александров?

- Надявам се това да е възможно. Смисълът на образованието в късно модерната епоха е не само да осигури кадри за икономиката, администрацията и пр., но и да консолидира и хармонизира общността. Доброто образование постига това, като дава шанс на колкото е възможно повече хора да се впишат по успешен начин в постоянно усложняващото се общество. Което означава да развият специфична компетентност, чрез която да допринасят за диференцираните социални системи, чрез които това общество функционира, и същевременно да се научат да бъдат добри граждани. Ако образованието се справи успешно с тази задача, ще имаме по-малко социално изключени хора, по-малко бедност и неравенство. Но когато призоваваме за единение, е важно да си даваме сметка, че се противопоставяме на могъщите сили на глобализацията и необуздания пазар, които постоянно разединяват, разпокъсват и фрагментират общностите, произвеждайки нови неравенства - социални, културни и образователни.

- Държавният глава изнесе данни, че разликата в доходите на бедни и богати е 8-кратна. Че средната ни класа е едва 400 000 души при около 7 млн. население - възможно ли е да се балансират успешно социалните неравенства в тази ситуация?

- В това отношение България не е изключение. Навсякъде по света средната класа опасно изтънява, една малка част успява да премине към елитите, другата се срива в прекариат - нещо като

образован пролетариат,

който живее с

непостоянни доходи,

в хронична несигурност за бъдещето и отчаяно се бори да съхрани застрашения си социален статус. От ерозията на средната класа страдат всички, включително богатите.

- Богатите защо?

- Защото в общество без жизнена средна класа властта на елитите е нелегитимна и нестабилна. Основна характеристика на средната класа са социалната мобилност, възможността за социално издигане чрез образование, труд и усилия. Това позволява всяко следващо поколение да живее по-добре от предишното и тази вяра в социалния прогрес поддържа легитимността на социалните институции, в това число на т.нар. свободен пазар и неравенствата, които той генерира. Изчезне ли тази вяра, богатството на елитите автоматично се превръща от мотивираща възможност в омразна несправедливост. Нарастващата маса от губещи, заклещени завинаги в социалния капан на бедността, копнее за възмездие над богатия елит, който държи отговорен за своя провал. Прецаканите винаги намират начин да си отмъстят дори ако не разполагат с оръжията на демокрацията. Рано или късно угнетените селяни въстават, нападат замъка с вили и млатила, убиват барона и изнасилват жена му и дъщерите му. Глобалният елит дълго живя с фантазията, че е недосегаем. Едва мощната популистка вълна, която разтърсва света, наруши самодоволния му комфорт.

- Как изглежда България в светлината на процесите, които описахте?

- По исторически и културни причини нашето общество е изразено егалитаристко и не толерира големите социални неравенства. В България забогатяването винаги е подозрително, защото за разлика от западните общества в нашата патриархална култура меритократичната легитимация на успеха няма дълбоки корени. Тъкмо затова у нас елитите са принудени да флиртуват с народа и не могат да си позволят да се държат като богопомазана аристокрация. По това се различаваме например от Русия, където чудовищните социални неравенства са възможни поради вековната робовладелска традиция. Родната пишман олигархия може да

мечтае за властта и

размаха на руския

грабителски елит

само в мокрите си сънища,

тъй като не разполага нито с ресурсите на Русия, нито с население от покорни мужици, които скланят глава пред господарския произвол. И слава богу!

- Наскоро бивш социален министър обобщи на форум тежненията на българина, който според него масово копнее по шведския модел и шведската маса, но не ще да плаща високи данъци.

- Копнежът по шведската маса е универсално явление, което десетилетия бе култивирано в развитите общества от социалната държава на благоденствието. Развращаващият ефект на безплатния обяд – по-точно на обяда, за който плаща някой друг, доведе до масово разочарование от социалната държава и в крайна сметка до нейното демонтиране.

От нейните руини започна триумфалният поход на неолибералната икономика, чиито ексцесии на свой ред предизвикаха кризата от 2008-а и отприщиха реваншисткия популизъм. Така става, когато позволим лакомията и алчността да вземат връх над разума. Затова нека се опитаме да водим разумен разговор не само за качеството на публичните услуги, включително образованието, но и за тяхната цена – какви услуги искаме и какви данъци сме готови да платим за тях.

- Как влияят промените в света върху образованието в България?

- Ускоряващите се промени превръщат обществения и икономическия живот в поредица от циклични кризи и правят бъдещето все по-непредвидимо и неуправляемо. За родителите става трудно да преценят какво образование да препоръчат на децата си, за да им осигурят социален успех в неясното бъдеще. Тази несигурност на възрастното поколение води до ерозията на традиционните авторитети, сред които учителите и родителите наред с държавата и църквата. Младите все по-трудно се доверяват на опита на предишните поколениия, тъй като чувстват, че не е релевантен към реалността, в която им предстои да живеят. Промените водят и до нарастване на манталитетна разлика между поколенията – две последователни поколения вече обитават различни културни светове. Родители и деца интерпретират реалността през различни културни кодове, което затруднява общуването между тях и води до неразбиране и отчуждение.

- Дали дигитализацията и новите технологии в образованието са обединителен фактор?

- Страхувам се, че по-скоро са отчуждаващ фактор. Нахлуването на технологията изпреварва интелектулното развитие на повечето хора и ги захвърля в океан от информация, в който те не са научени да плуват. Неукият ум за разлика от образования работи с опростенчески обяснителни модели - постоянно свежда сложното до простото. За неукия човек съвременният свят е умонепостижим, той се чувства изгубен в него и започва да си го обяснява с конспиративни теории. Впрочем вярата в конспирации е сред първите симптоми на социално отпадане – спреш ли да си любопитен към света и да се опитваш да го разбираш, приемеш ли наготово лесни и прости обяснения, се себеизклюваш от процеса на развитие.

- Децата също ли са застрашени?

- Те са дори по-застрашени. Масовата култура на опосредствана комуникация през технологични джаджи задълбочава отчуждението в семейството и общността до степен на социален аутизъм. Виртуалната реалност е примамлива, защото предлага лесно бягство от реалността в своеобразно психично убежище, но рядко предлага сполучливи решения за истинския живот. Затова децата, които се застояват с часове пред компютъра, често губят съревнованието с тези, които ритат топка в училищния двор.

- Как реагира образователната система на тези промени?

- Опитва се да се адаптира. В култура на отчуждение и атомизация образованието започва да се разглежда не толкова като средство за интелектуално и морално развитие, колкото като инструмент за социално оцеляване. Дългосрочният проект за колективно благоденствие е изоставен и е заменен от краткосрочната задача за индивидуално и семейно спасение. Образователната система отговаря интуитивно на тези очаквания на средата, като възприема общата стратегия на

агресивно съревнование

и себепромоция

– отделните училища започват да инвестират в собствения си имидж, за да привлекат ученици. Спонтанно възниква класово деление между училищата – престижни елитни училища, достъпни за семействата с по-висок социален статус; добри училища за децата от средната класа, които се борят да запазят позициите си; маргинализирани училища с нисък престиж, които приютяват децата на социалните губещи и на малцинствените общности. На дъното на йерархията са училищата в гетата, които често са капитулирали пред повсеместния социален провал.

- Доколко развитията в образователната сфера трябва да бъдат оставени на пазара и доколко трябва да се регулират политически?

- Оставена само на пазарния натиск, образователната система възпроизвежда и дори задълбочава съществуващите социални и културни неравенства, вместо да изравнява шансовете на децата от различни социални групи. За да се промени това, не е достатъчен само призив за национално единение, необходима е целенасочена и интелигентна политика. Образователната политика е обширна тема. Тук ще кажа само, че лошата политика е тази, която експлоатира простотията, невежеството и страховете на хората за да оспорва или поддръжа властта. Добрата политика, напротив, мобилизира надеждите, интелигентността и стремежа да променим положението към по-добро и завещаем на децата си по-справедлив свят. В момента в България има съгласие, че инвестициите в образованието са национален приоритет, но различните групи го разбират по различен начин – работодателите искат подготовени специалисти за индустрията, родителите искат гаранции за реализация на децата си, учителите искат по-добри условия на труд, учениците искат олекотени учебни програми и пр. Министерството на образованието се ангажира с амбициозната задача да отговори на тези разнопосочни искания, като при това осигури “образование за XXI век”, както е модерно да се казва. Нека му пожелам успех в това начинание. Ако правителството предложи добра политика в образованието, обществото със сигурност ще я разпознае и подкрепи.

- Гаранция ли е българското образование в момента за социален успех?

- Със сигурност липсата на образование е гаранция за социален провал и българите добре знаят това. Задълбочаване на социалните неравенства и ожесточаване на съревнованието за привилегировани позиции предизвиква тревога сред родителите, които виждат в образованието, ако не възможност за социално израстване, то поне средство за съхраняване и укрепване на семейния статус. Неслучайно са готови да правят значителни жертви, за да осигурят добро образование на децата си. Високите очаквания към образованието са национален капитал, който нямаме право да пропиляваме. Българската образователна система е в дълг към тази изстрадала нация, която в най-тежките години на прехода остана вярна на възрожденския завет за напредък чрез просвета.

- Как темата за образованието може да се превърне в обединител на нацията и да доведе до консенсус?

- Във всеки случай не като го индоктринира в патриотични клишета, а като осигурява равни шансове и условия за честно състезание. Това на практика означава да се въведе принципът на меритокрация в образованието – успехът идва не с произхода, а с усилията; ако се трудиш и спазваш правилата, биваш възнаграден, ако клинчиш и хитруваш, биваш наказан. На второ място, обучението в съревнователност трябва да бъде балансирано с обучение в сътрудничество. В успешните общности хората се научават да се съревновават на едно ниво и да си сътрудничат на друго. В България има много примери за индивидуален успех и за оцеляване поединично. Това, което липсва, е пример за колективен успех. Доброто образование може да предложи такъв.

- Как да водим разговора за образованието с младите?

- Разговорът за

образованието е разговор

за нашето общо бъдеще,

затова трябва да го водим не само с младите, но и помежду си. Като общество ние дължим на следващите поколения възможност да получат добро образование и това е политическа задача от най-висок приоритет. Като родители им дължим честен разговор за образованието, който неизбежно включва трудните теми за социалния успех и неговата цена в български условия, за избора да живеем в родината си или да я напуснем, за тревожното бъдеще на нашата нация и най-сетне за ценностите, които изповядваме, които практикуваме и които оформят това неясно бъдеще. Младите така или иначе мислят по тези теми и водят този разговор помежду си, въпросът е дали ние, предполагаемо зрелите и отговорни възрастни, ще участваме в него. Ако го направим не от позициите на наставничество, а на партньорство, не само ще си върнем доверието и близостта на децата, но ще им помогнем да станат съаватори както на образованието си, така и на живота си и в крайна сметка на едно, да се надяваме, по-добро и достойно бъдеще за нашата нация.

Харалан Александров е  роден през 1967 г. в София  Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски"

Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания

Преподавател в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И шоколадът е наркотик

    И шоколадът е наркотик

    Проучване на “Активни потребители” в България показва, че от 27 популярни марки шоколад у нас само две отговарят на европейското изискване поне 35% от съдържанието да е какаова маса - масло и какао на прах. Това се отнася до най-популярните марки, които масово се правят със заместител на какаовото масло и с много захар, за да са по-пристрастяващи
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока