Патриотични приказки: Снежанка и седемте хайдута

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7101268 www.24chasa.bg

Твърди се, че Снежанка е германска принцеса, а трагичната й история се е разиграла в днешен Брюксел. Но всъщност тя доказано е българка, която западните колонизатори са си присвоили от измъчения български народ. Погледнете само описанието й: „Коси черни като абанос, уста червена като кръв, кожа бяла като сняг.“ Звучи ли ви познато? Ами да, във всяка народна песен красивата българска мома изглежда по същия начин – плитката й блестяща, очите черешови, кожата – бела, а устата – червена.

„Било сред зима и снежинки се сипели като вълма бяла овча вълна от небето. Една чорбаджийка седяла до прозореца с рамка от черешово дърво и шиела. Както шиела и от време на време поглеждала към снега, убола си пръста и върху снега паднали три капки кръв. И аленото изглеждало толкова хубаво върху белия сняг, че тя си помислила: „Ах, да имах дете бяло като сняг, с бузи, алени като кръв и с коси, и очи черешови като дървото на прозореца!“ Не минало дълго време и тя родила дъщеричка — бяла като сняг, с бузи, алени като кръв и с очи черешови. Нарекли я Снежанка. Но щом родила детето, чорбаджийката умряла.

След една година чорбаджията се оженил повторно. Втората му жена била хубава, но високомерна и не искала никоя друга да я превъзхожда по красота. Имала тя едно вълшебно менче, което пълнела с вода и оглеждала лицето си в него като в огледало: „Менче, менче, повтори, че на света никъде не си видяло друга с мойта красота!“ И менчето отговаряло: „Ти, чорбаджийке, първа си у село по красота.“ Но Снежанка пораснала и се разхубавила. Веждите й станали като гайтани, а снагата – като тънка топола.

Дошъл денят, в който менчето казало: „Най-красивата на село е Снежанка!“ Чорбаджийката намразила доведената си дъщеря и решила да я даде на лошите турци. Повикала едно заптие и му казала: „Заведи момичето в гората и го убий, после ми донеси черния му дроб да направя кавърма.“ Заптието обаче бил жалостив човек – това се дължало на факта, че майка му била българка, отвлечена и помохамеданчена от лошите турци, но българското в него било по-силно. Смилил се над момичето, завел го в гората и му казал да бяга. Вместо неговия черен дроб, занесъл на чорбаджийката дробовете на три синджира роби, които срещнал по пътя.

Снежанка цял ден вървяла в гората, докато не стигнала до една къщурка. В нея имало маса със седем агнета по хайдушки, седем юнашки кревата и седем богатирски стола. Тя хапнала две-три от агнетата и легнала в един от креватите. Стъмнило се и се прибрали стопаните – седемте хайдута! Гръмнали по седем пъти с черешовите си топчета, изпели по седем юнашки песни и влезли у дома. Веднага забелязали, че има нещо нередно, и извадили пищовите. „Кой ми е изял агнето“, попитал първият под юнашки мустак. „Кой ми е седял на стола?“, учудил се вторият и свъсил юнашки вежди. „Кой ми спи в кревата“, изумил се третият и така ударил юнашка капа в пода, та чак гръм ударил.

Снежанка се събудила и се уплашила. Но щом я зърнали, хайдутите разбрали, че тя е българско момиче, което е избягало от турско робство и от зла чорбаджийка, и я поканили да остане в дома им. Не минало много време, чорбаджийката пак извадила вълшебното менче. С ужас разбрала, че Снежанка все още е жива и е по-красива от нея. Видяла във водата, че живее вдън гората при хайдутите, преоблякла се като старица и отишла да я навести. В кошницата си сложила армагани – плетени чорапи за хайдутите и сладка ябълка за нея. Стигнала до дома и викнала на Снежанка да се покаже. Момичето се зарадвало на подаръците и бързо отхапало от ябълката, но на секундата се строполила на земята, а лошата чорбаджийка избягала.

Върнали се седемте хайдути и що да видят: османската империя е отвърнала на удара. Извадили гайдите и засвирили тъжно, после положили Снежанка в бял ковчег. Не щеш ли, покрай дома минал Цар Освободител, който отивал на бой с турците. Видял Снежанка, влюбил се и я метнал на коня барабар с малко от покъщнината и жълтиците на хайдутите по стар освободителски навик. От друсането на коня обаче Снежанка изплюла отровната ябълка и се съживила. Всички се зарадвали, заклали сто агнета, наточили сто бурета с вино и поканили сто села на празника. Дошла и чорбаджийката, която като видяла, че Снежанка е жива, се смразила от ужас и умряла. И аз бях там, и аз агне ядох, и аз хоро играх.“

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази