Още акценти от интервюто с евродепутата от БСП:
Заобикалянето на Националния съвет с решението за “Дума” премина червената линия на еднолични решения без мотиви
Не мога да си представя какъв мисловен процес е довел до изявление, с което казусът “Дума” се обвърза с този за Гергов
Свръхстранно е мълчанието и на БСП, и на управляващите за това, че Доган си купи ТЕЦ “Варна”
Трябва сериозно да се осмисли начинът на работа на парламента - експозицията на пленарните заседания по-скоро тласка към видими сблъсъци, отколкото към премислени политически действия
Стремежът на президента за единение е достоен за поддръжка, но формулата намирам за неработеща
Чувам недоволство от опити на “Позитано” да си създава групи по места за пряк контрол върху структурите
- Господин Пирински, вие сте един от авторите на позицията за в. “Дума”, която взриви БСП през последните дни. Защо я подготвихте?
- Вестник “Дума” е с много особено място в живота на БСП. Още от началото на промените, от 1990 г., когато победи телевизията, успявайки да аргументира позицията на левицата какво трябва да бъде бъдещето на България.
Това, което се случи на 29 август - тази много внезапна и съвършено необоснована, вредна смяна на главния редактор, за мен поне беше акт, който премина една определена червена линия на еднолични решения без всякаква мотивация и с много негативни последици. Ако говорите за взривяване - всъщност коренът му е именно в този акт на ръководството на партията. И по-специално в три аспекта. Единият е, че очевидно се заобикаля уставът, който изисква главният редактор да бъде определен от Националния съвет. Това не е формално изискване, то е важно.
Второ - онова, което прозвуча като квалификация за “Дума” - некачествен, непрофесионален и неопозиционен вестник, като дотогава оценките за вестника са били пряко противоположни, включително и на специалното заседание на Националния съвет за левия печат преди точно година.
Третият момент е заявката, че главният редактор трябва да е част от екипа на председателя на партията. С тези аспекти поне за мен бе прекрачена границата. И да се подмине този случай без реакция, би било безотговорно.
- Като говорим за заобикаляне на Националния съвет по повод главния редактор на “Дума” обаче, не може да не напомним, че и Таня Джаджева, а и Юрий Борисов преди нея също бяха назначени като изпълняващи длъжността без санкция на пленума. Тоест това не е практика от днес и от това ръководство.
- За всеки от тези случаи си има някой някакви обяснения, които трябва да дадат съответните ръководители на партията.
- Какво е по-различно сега, че е такава реакцията ви? Може би изборът на Йордан Мичев конкретно?
- Това е второстепенен въпрос. Основното е, че БСП иска да убеди обществото, че ще предложи качествено различно управление от настоящото, отрича едноличния модел на власт и доминация на министър-председателя, на абсолютно незачитане на правила, закони, конституция, а предприема акт, който е контра на всички заявления за алтернативна политика.
Обществото има нужда от друго качество на поведение в публичната сфера, в политиката. И да се казва, че имаме по-добра алтернатива, ако не личи, че зад това стои друго качество на поведение и на процедиране, няма шанс да убедим по-широки кръгове.
- Не за първи път чувам от БСП обвинения към Нинова за еднолично управление и вземане на решения. Така ли да приемаме и позицията ви?
- Далеч не само аз правя такава констатация. Има един много отчетлив стремеж да се утвърждава силният лидер. Безспорно е, че една партия има нужда от водач, който да проектира решителност, настъпателност, да притеснява опонента. Но ако тази сила не е подплатена с широко съгласие в ръководните среди и по-широките среди на партията, това се превръща в началничество, в административно-командна система.
- Може би Нинова следва модела на Борисов, който се оказа печеливш за политиката. Но разликата е, че ГЕРБ е лидерска партия и той има 100% подкрепа, докато в БСП начинът на функциониране е друг.
- Вие го казвате. Обърнете внимание - основните партийни организации са пратили своите делегати на конгреса, а той избира членовете на Националния съвет. Може да правим различни коментари точно как става това, но, така или иначе, това са хора, които са избрани от най-висшия орган на партията. Има квота за младежи, по един представител от регион - т.е. замисълът е да има максимално широко представителство на различни възрасти, среди, региони.
И нашата идея е този състав да се събере и да обсъди сериозно въпроса за “Дума”. След като ръководството има възражения как се списва вестникът, то трябва да внесе доклад, да има преценка какво е направено след решението миналата година, какво да се промени. И се взима решение на НС. А вместо това имаме нещо като кавалерийска атака от 4-ия до 6-ия етаж.
- Как приемате обвързването от Нинова на вашия казус с “Дума” с отношението ѝ към Георги Гергов?
- Аз съм изненадан, а може би някои хора са били и шокирани. Не мога да си представя какъв мисловен процес е довел до подобно изявление. Виждате, че тези хора застават с имената си, те не са неизвестни.
Кой може да си помисли, че някакъв казус с един от подписалите има нещо общо с това, за което говорим - с една много сериозна загриженост и преценка, че по този случай трябва да се заяви категорично несъгласие. Не мога да си обясня подхвърлянията, че ГЕРБ е разпростряла пипалата си навсякъде, ерго и връз тия особи. Къде може да се зароди подобен вид твърдение?
- Какво се случва в БСП?
- Основният въпрос, който си задават хората, е как от очертала се ясна опозиция партията да прерасне в ясна алтернатива. Да стане политическа сила, която да застане пред обществото и да каже: “Не всички сте социалисти, но ние предлагаме друго качество за развитие на страната”. И ми се струва, че хората, които са свързани с БСП, каквито и да са вижданията им, разбиранията им, дори противоречията, всеки, който е искрено свързан с партията, това го мъчи и стои пред него като предизвикателство. Защо не ни разбират хората? Може би не сме съвсем ясни в това, което правим и говорим?
- Това е БСП като опозиция, а аз ви питах повече какво се случва в партията - след като говорите за еднолично вземане на решения, кажете - оформя ли се вътрешен фронт срещу лидерката и как ще се развие той?
- Нямам такъв контакт с текущата дейност в партията поради това, че не съм в София постоянно.
- Т.е. вие не участвате в съзаклятия и завери срещу Нинова?
- Никога не съм бил склонен към такъв род занимания. Но чувам недоволство от опити на “Позитано” да създават свои групи по райони от водещи личности за пряк контрол върху структурите. Намерението е тези фигури да са водещи при съставянето на кандидатските листи за следващите избори например - такива, каквито биха били приемливи за ръководството, а не издигани от съответните общински организации. Но това не съм го видял лично, а го чувам от неедин човек.
- Притеснява ли ви това във връзка с предстоящите евроизбори? Говори се, че ще изпаднете от листата?
- Това не е било предмет на разговор. Не знам и да има официално стартирала процедура. Европейските избори ще повлияят и на местните, а и на извънредни парламентарни, ако има такива. Затова не е добре кандидатите да се определят вследствие на наказателни акции или бонуси за добро поведение. Нещата в много отношения ще са решаващи за доста дълъг период напред. Трябва да се направи много сериозен анализ на настроенията на хората. Те са силно притеснени от всекидневието, от сметки и данъци, от разходи за образование и здраве, силно са отблъснати от политическия живот, от институциите. И циркулира очакването за нова сила, която да завладее надеждите им. Това е силно рисковано, да не кажа авантюристично. Затова БСП, която има широк диапазон от възможни кандидати, трябва добре да прецени кого ще постави на преден план, за да накара хората да се загледат и заслушат.
- Как в Брюксел гледат на случващото се в България - скандали в коалицията, недоволство на хората? След успешното българско председателство как приемате първата реакция на европейските лидери след убийството на журналистката Виктория Маринова?
- Има наслоен негативен образ на страната, че няма ред и правосъдие. Има усещане, че България е там някъде - в края на Европа. Образът ни е силно накърнен от стереотипи и прояви, които ги подхранват. Страна от Балканите с всички наслоения на това понятие. И онзи ден колеги разказваха, че уменията, които са показали българите в различните структури, които са председателствали, силно са ги изненадали. И като познаване на материята, и като начин да се търсят допирни точки по много теми.
Но общият фон в Европа е наистина смущение, стигащо до стряскане от онова, което се случва в Италия, в източните провинции на Германия. От онова, което се задава - този националистки агресивен елемент на развитие на политическия процес. Бях изненадан от изявлението на Юнкер, че трябва да чуем националистите, в смисъл че те май нещо са напипали. Не националистите, трябва да се чуят хората. Проблемът на институциите в Брюксел е, че боравят със силно технократизирани, много шлифовани изявления и документи. Стил и съдържание, които са абсолютно непонятни за гражданите в ежедневието им.
- Може би заради това са и опасенията, че национализмът ще вземе връх на предстоящите евроизбори?
- Националистите говорят на много конкретен, ясен и агресивен език, който хваща вниманието на хората. И тук е предизвикателството за социалистите. Ако искаш да решаваш въпросите, трябва да назовеш реално причините. Истинското лидерство е да завладееш по-дълбоко убежденията на хората, а не само да се почувства, че някой е разбрал колко си ядосан в момента.
- Толкова години след началото на прехода още се делим като нация - от убийството до часовото време. Защо?
- Хората са различни - всеки със своята фамилна история и принадлежност към определена социална група. Не трябва да си затваряме очите за различията, а да има ясно разбиране, че отчитайки това, наистина съгласието е единственото решение, за да може обществото да живее заедно и да се развива успешно. За мен повикът “Единение”, т.е. да забравим всичко, което ни разделя, и да кажем - от утре сме единни, не е реалистичен. Трябва да уважаваме различните разбирания на другия и на базата на взаимно признаване да намерим начин да работим заедно.
- В този контекст как гледате на призива на президента за единение?
- Разчетохте какво имам предвид. Стремежът е достоен за поддръжка. Формулата намирам за неработеща. В обръщението на президента звучеше и такъв мотив - че против този повик ще са онези, които от разделението на нацията са направили бизнес. Не мисля, че това съждение е справедливо.
- Като бивш председател на парламента как оценявате работата му днес?
- Рядко наблюдавам пряко работата на парламента. Начинът, по който работи, си заслужава много сериозно да се осмисли от политическите сили. Малко парламенти работят по този начин. В повечето много голяма част от работатата се извършва в комисиите и пленарните заседания не са така постоянни и експонирани публично. Не че не трябва да има прозрачност, но тази експозиция по-скоро тласка към видими сблъсъци, отколкото към премислени политически действия.
- Това преосмисляне включва ли намаляване на броя депутати?
- Не. 240 не са много, това е един разумен брой. Въпросът е как е организирано времето им. Включително възможностите да бъдат в избирателните си райони. Ето, в ЕП една от седмиците в месеца е за работа в района.
- Споменахте вероятността от предсрочни избори - има ли индикации?
- От една страна, сякаш няма непосредствено усещане, че ще има избори. Но от друга, има усещане, че сякаш утре нещо ще се случи.
- Защо избягвате да коментирате пряко Борисов и скандалите у нас?
- В този вид не си струва коментарът. Едва ли ще кажа нещо ново. Но ми се струва, че хората вече не обръщат особено внимание на този род квалификации. И тук за мен е проблемът - че превръщайки критиката в доста остър спор между двете политически сили, се губи съзнанието, че всъщност протичат много сериозни процеси, които остават незасегнати. По-скоро имах предвид онова, което наблюдателите наричат вторична приватизация - един процес на преразпределяне на собствеността. Като се започне от енергоразпределителните дружества и се мине през топлоцентралите и всякакви други основни фондове в страната. Трябва да е ясно, че това се случва и в други държави и други наблюдатели са го констатирали - че втората вълна на реприватизация протича по може би още по-неясни правила и с още по-завоалирани участници в тези процеси, които не се появяват, които ги правят някъде по различните острови, наречени рай за данъците. А върви политически спор, който е доста конюнктурен за момента, въпреки че виждаме, че възникват и тези по-дълбоки проблеми, които не може да не избият на повърхността.
- Освен Доган какво друго визирате?
- Не мога да назова друг конкретен обект в момента, но виждате, че целият енергиен сектор е в много сложна ситуация. Тези идеи да се обединяват атомните електроцентрали с ТЕЦ “Марица-изток” говорят за много дълбоки проблеми в него. Но споменатия пример тези, които са в енергийната сфера, намират за не особено странен...
- В смисъл? Не е странно това, че Ахмед Доган, обявил излизането си от политиката, си купува ТЕЦ “Варна”?
- Именно. Аз също казвам, че е свръхстранно.
- Имате предвид, че от страна на БСП има мълчание по темата ли?
- Не само от БСП, но и от другите, и от управляващите.
- А какво трябва да се направи?
- Да се изясни по какъв начин и как е възможно да стане такава смяна на собствеността на основен енергиен обект.
Визитка
Роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк
Завършил е ВИИ “Карл Маркс”
Депутат в 7 парламента - от 1990 до 2012 г. Председател на 40-ото народно събрание
Вицепремиер в две правителства в периода 1989-1990 г. и външен министър в кабинета “Виденов”
Евродепутат от БСП
Член на Националния съвет на партията. Един от инициаторите на позиция за вестник “Дума”, която бе подкрепена от 50 от членовете на пленума