Осигуряваме жилища на лекари, които искат да работят в нашата болница, казва кметът на Гоце Делчев
Парадокс е, че обезлюдени села в други райони получават финансиране и се изгражда инфраструктура, а там няма хора. При нас селата са големи, с млади семейства и деца, а не се отпускат средства за облагородяването им
- Г-н Москов, завършихте мащабен проект за основно обновяване на западния квартал в града. Дали жителите са доволни?
- Това наистина бе сериозен проект по Оперативна програма “Региони в растеж” за 5,6 млн. лева.
На улици с обща
дължина от
6800 м подменихме
ВиК мрежата,
сложихме нова пътна настилка, маркировка, знаци, тротоари, осветление, озеленяване, достъпност за хора в неравностойно положение. Стана квартал бижу. Хората много ни съдействаха - търпяха несгоди по време на ремонтите, но сега са доволни.
Още повече че успяхме да удовлетворим и други техни искания, които не бяха включени в проекта. Те предложиха да направим доста неща за тяхно удобство и се съобразихме. В общината общо ще бъдат инвестирани близо 20 млн. лева по тази програма.
- Знакова сграда като Дома на културата също се нуждае от ремонт.
- Да, културният дом е символ на града. Проектът ни за цялостното му обновяване на стойност 4,8 млн. лева е одобрен. Чакахме да бъде открит Фондът на фондовете, откъдето ще минава финансирането.
Това стана съвсем скоро и в началото на следващата година започваме процедурите. Предвижда се ремонт на покрива, пълно обновяване на голямата зала, 650 нови удобни стола, ремонт на изложбената зала, нови декори, ефектно осветление и др., така че сградата да стане по-функционална.
Решихме сериозен проблем с отоплението през зимата, за да се използва пълноценно в студените месеци. Да спомена и за още един важен проект, по който започваме работа - изграждане на нови 30 социални жилища за семейства в неравностойно положение в района на бившите казарми за 1,3 млн. лева.
- Градът поетапно придобива нов облик, но в селата дали е така?
- Не крия, че основният ни проблем е инфраструктурата в селата на общината. Длъжници сме и изоставаме в обновяването на Брезница, Мосомище, Борово. Не ни одобряват за финансиране по Програмата за развитие на селските райони. И знаете ли каква е причината?
В нашите села има
ниска безработица,
но попадаме в
Югозападния район
за планиране,
който е с най-високи показатели, и респективно получаваме най-малко точки при оценка на проектите.
Парадокс е, че обезлюдени села от други райони получават финансиране и се изгражда инфраструктура, а там няма хора. При нас селата са големи, оживени, с много млади семейства и деца, а не се отпускат средства за облагородяването им, за да останат хората там.
Опитваме се със собствени средства да ги благоустрояваме. Сменихме етернитовите тръби с пластмасови на 75% от ВиК мрежата, с което се подобри качеството на водата. Сега правителството отпусна 700 хил. лв. за улици в Корница, Брезница, Лъжница и Буково.
В Лъжница
построихме детска
градина със 100 места
Досега децата там или се отглеждаха в дома си, или посещаваха детските заведения в съседните села. В Буково също има нова детска градина за 50 деца, а в Брезница разширяваме съществуващата, защото капацитетът е запълнен, а има необхванати деца.
В Мосомище обновихме детското заведение. Нямаме село в общината без детски площадки. През пролетта на следващата година започваме и обновяване на площадките във всички детски заведения и в града на стойност 350 хил. лв.
В началото на 2019 г. започва обновяване на Второ ОУ и още две детски градини. Готови сме с проектите за Трето ОУ и училищата в Буково, Борово и Лъжница.
- Няма как да не питам в какво състояние е общинската болница?
- Първо, искам да поздравя всички лекари, които извършват геройство в мирно време, борейки се за живота и здравето на пациентите. А проблемът с болницата наистина е сериозен. Както повечето здравни заведения в страната тя има задължения. Приехме оздравителна програма и настояваме да се подобри управлението. Помагаме за кадровото обезпечаване.
От 6-7 г. вече имаме новопостъпили млади лекари. Дори има лекар от “Пирогов”, който дойде в нашата болница. Има нужда още от ортопед, кардиолог и хирург.
Общината няма да
пожали средства
за битовото
устройване на лекари,
пожелали да работят тук. Готови сме да предоставим парцели за строителство на жилища или готови жилища на семейства на медици, които искат да живеят и работят в Гоце Делчев.
Болницата ни обслужва освен нашата още и общините Гърмен, Хаджидимово и Сатовча. В последните години идват дори и пациенти от Доспат.
- Вашата община от години е известна с много спечелени проекти по Програмата за трансгранично сътрудничество. Бяхте сред първите, които се възползвахте, продължавате ли?
- Много активно работим с колегите от Гърция. Наскоро започнахме работа по един интересен проект за създаването на общинско социално предприятие “Цветен град”, в което ще работят граждани от уязвими групи.
Ще бъдат ангажирани с оранжерийно производство на цветя, необходими за озеленяване на парковете и градините в общината.
Досега купувахме
посадъчен материал,
сега ще си го
произвеждаме
Достъпни и качествени здравни услуги за хората в отдалечени населени места пък ще осигурим чрез оборудване на здравни служби и линейки в Брезница и Лъжница по друг проект за трансгранично сътрудничество - “България - Гърция”.
Ще се изгради и иновативен център за телемедицина. Третият важен проект в партньорство с 4 гръцки организации е за изграждане на система за мониторинг, чрез която ще се избегне загубата на питейна вода с монтирана специална сонда и подмяна на водопроводните тръби в кв. “Дунав”.
- Много успешно се възползвате от европейските средства.
- Няма как да не призная, че членството на България в ЕС носи сериозни ползи за страната. Големите инфраструктурни проекти, които реализираме в общината, нямаше да се случат без европейско финансиране.
Наскоро с колеги обсъждахме, че ако България дава условно 1 евро за членството си в ЕС, получава 5 евро. Друг е въпросът дали правилно са инвестирани средствата. Може би философията на разпределяне трябва да е в посока вложеното да има по-голяма добавена стойност.
- От 10 г. сте член на Европейския комитет на регионите, а от 2 г. и член на бюрото. Преди дни се върнахте от Брюксел. Какво обсъждахте?
- Бях на 131-ата пленарна сесия на Комитета на регионите, в която участваха председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, еврокомисарят по регионално развитие Корина Крецу и председателят на Европейския комитет на регионите Карл-Хайнц Ламберц.
След това на общото събрание на Комитета на регионите присъства и Антонио Таяни, председател на ЕП. Участвах в дебатите, където бе заявено, че бъдещето на ЕС е в сближаване между градовете и регионите.
Коментира се проблемът с миграцията и неговото решаване чрез инвестиране в страните - източници на бежанци, и осигуряване на сигурност на хората там, за да няма бежански потоци към Европа. Важно бе и становището, че при определяне на финансирането след 2020 г. трябва да се осигурят достатъчно средства за стабилно развитие на общините и регионите и по-голямо сближаване.
Комитетът на регионите настоя да се опростят процедурите при кандидатстване на фирми и общини по европрограми.