Трудно е да се прецени доколко оставката на Кодзиас ще повлияе на външната политика на страната. Сигурно е обаче, че оттеглянето на важен представител на СИРИЗА, за да бъде запазен бракът по сметка с Панос Каменос, прави изключително трудно управлението на вътрешнополитическия фронт от страна на премиера. Това ще се отрази на свой ред и на външната политика - която беше поета от него самия.
Това се казва в коментар на вестник "Катимерини", публикуван от БТА.
Алексис Ципрас смята "оцеляването" на Преспанското споразумение за своя лична мисия и се очаква да фокусира вниманието си върху него, както правеше и докато Кодзиас беше в правителството.
В голяма степен обаче самият премиер не може вече да влияе върху хода на нещата. Съдбата на споразумението зависи от една страна от крайното съотношение на политическите сили в Скопие след гласуването в петък, а от друга страна - от това дали някои опозиционни депутати в гръцкия парламент ще преценят, че ратифицирането му е необходимо. Начинът, по който Ципрас водеше нещата още от началната им фаза - когато преговорите вървяха към компромисно решение - показа, че той не се интересува от изграждането на съюзи, които биха могли да подкрепят споразумението. Сега съдбата му се намира в ръцете на други и Ципрас плаща цената на недомислието си.
На външнополитическия фронт отсъствието (на Кодзиас - б.ред.) ще бъде видимо, особено по отношение на доминиращата му личност и личните му стратегии, които често засенчваха службите на министерството и кадровия потенциал на дипломатическите и техническите му съветници. Вероятно някои амбициозни инициативи ще изчезнат и ще бъде възстановена институционалната функционалност на министерството в служба на новия министър Алексис Ципрас. Това би било едно положително развитие. Преспанското споразумение обаче не е единственият въпрос, който се нуждае от внимание. Развитията в региона са бурни, а проблемите - сложни и често взаимосвързани.
Сред тях е динамичното "завръщане" на САЩ след години почти на отсъствие, динамичното разширяване на руското влияние в контекста на войната в Сирия, кипърският въпрос и всички свързани проблеми, които следват от перспективите да бъдат открити годни за експлоатация находища на природен газ в изключителната икономическа зона на острова, преговорите с Албания и с Египет за техните изключителни икономически зони, както и тристранните инициативи с Кипър и Израел и с Кипър и Египет. Турската настъпателност ще се запази и най-вероятно ще се засили по повод на развитията около проучванията за природен газ край Кипър. Мигрантският проблем също изисква внимание (както и престъпното управление на местата за настаняване на "блокирани" мигранти и бежанци).
Министърът на външните работи Алексис Ципрас трябва да се движи със знания и решителност в една нестабилна рамка, която се изменя под влиянието на сили, които Гърция не може да контролира. Щастливо е обстоятелството, че след глупостите от 2015 г. не се подлага под съмнение "съобразяването" на Гърция със САЩ и с ЕС. Западните структури може и да ни позволиха да останем в еврозоната, но обстоятелствата изискват бдителност и гъвкавост.
Със или без Кодзиас в министерството е явно, че правителството, което се опира на една цинична договорка, не може да надскочи границите на това съжителство. Колкото повече Ципрас разчита за престоя си във властта на настроенията и намеренията на Каменос, толкова повече ще се опитва да "компенсира" избора си на крайнодесен партньор с отчаяни опити правителството му да изтъкне "левите" си характеристики пред критиците от левицата. Като оставим настрана цената, която плаща за това обществото и която вече е висока и дълбоко вредна, Ципрас ще бъде все по-безпомощен по отношение на претенциите на Каменос и на "антисистемните" групи. Ще бъде непрекъснато и под тежката сянка на Кодзиас. Този проблем се прибавя към обсесиите и лошото функциониране на правителството в политиката, икономиката и обществото. И това кълбо ще се разплете само чрез избори.