Хроники на политическия цинизъм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7114729 www.24chasa.bg

Отмъщението за нечие високомерие и алчност е на по-голяма почит, отколкото подкрепата за добрите идеи

“МАЛЪК, дребничък, наплашен, без самочувствие, физически недостоен малък мушмул, който с абсолютно изпотени кунки се докосва до големите величия.”

Не, това не е цитат от сборника със злодейски публични изявления на Валери Симеонов. Казал го е Жорж Ганчев, един от най-известните първопроходци в материята, по адрес на президента Желю Желев.

Високата политическа трибуна в България никога не е страдала от дефицит на гръмогласен цинизъм, напротив, във вестниците подробно са описвани бисери, сборници са издавани с крилати фрази на най-фрапантните големци. Е, има известни разлики в качеството на повествованието, такава книга е посветена например на мъдростите, родени от бившия омбудсман и председател на Великото народно събрание. “Ето го и господин Илко Ешкенази с неговия великолепен член 23!”, казваше Гиньо Ганев. На същия книжен пазар беше и сбирка с избрани мисли и афоризми на Бойко Борисов, чийто еротичен хумор е на съвсем друго емоционално ниво. Сред най-добрите образци в кариерата му е шега пред журналисти през 2012 г: “Това да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш.” Не че не е смешно, просто границата между сарказма и дебелащината не е доловима за всяко ухо.

От циничното изказване на Валери Симеонов по адрес на майките и болните им деца не следва абсолютно нищо, то е просто гръмовно и дразнещо, като заря в три часа сутринта на работен ден. Оставката на вицепремиера по този повод също няма особено значение, тъй като е много вероятно да го наследи подобно натрапчиво със своята непринуденост присъствие.

Парламентът и правителството са представителни извадки на обществото, те са отражение на онова, което крачи по улиците и се мотае в социалните мрежи. Умни хора, представители на мислещата интелигенция, не би могло да има по три основни причини: не им достига безскрупулност, мързи ги да се разправят с тъпанари и никога не печелят доверието на по-простото мнозинство. Дори и да се промушат тук-там, бързо ги изтикват обратно навън. Жалко, че не може да се регистрира колко от действащите политици и държавни чиновници мълчаливо споделят мнението на Симеонов. Най-малкото, защото са раздразнени, че протестите на майките предизвикват задръствания и превземат тематичното разнообразие на сутрешните блокове.

Не, уволнението на Валери Симеонов няма да помогне, българската безпросветност и бабаитщина винаги ще бъдат представени по най-високите етажи, един ще махнат, друг ще дойде.

През 90-те години, когато Жорж Ганчев беше скандален и не му пукаше да подвиква на свой колега: “Мърльо, ще те забия като пирон в земята”, плъзнаха подозрения, че политиката май не е място за сериозни хора. Днес, когато електротехник от Долни чифлик е заместник министър-председател и плещи пред медиите каквото му падне, това предположение вече е доказан факт. Тази прослойка не знае как да се облича и храни, какво да говори, не й достига образование, информация и историческа памет, пише закони според непосредствените си впечатления от живота със същия успех, с който скучаещи домакини издават книги с рецепти за отслабване.

В последното десетилетие на миналия век биографиите на кандидатите за местната и изпълнителната власт престанаха да имат значение. Новите елити внушиха, че всички сме равни, независимо от личните си и професионални качества, че диалектите дори не се нуждаят от логопед. Основната причина за това явление в България, а и в Европа е, че избирателите започнаха да гласуват “против”, а не “за”.

С избирането на всеки нов кмет, общински съвет или правителство се наказват предишните. Отмъщението за нечие високомерие и алчност е на по-голяма почит, отколкото подкрепата за добрите идеи. Ако зациклиш на тезата, че всички са маскари и всичко е пълен провал, със сигурност печелиш лайкове, но само да си споделил, че харесваш и уважаваш дадена личност за прогресивното й мислене, те разкатават.

Песимизмът дава благодатна почва за покълването на всякакви плевели, от псевдодесни партии и функционери, наследници на комунистическите елити, до идиотски обединения на явни расисти и обикновени пияници. Той отблъсква хората с потенциал, те предпочитат да си изкарват хляба с всичко друго, но не и с политика.

Затова изискванията към личностите, които ни управляват, вече са толкова ниски, че откровеното поведение се възприема като добродетел и предпоставка за политическо дълголетие. През 2012 г. Борисов се обърна към стачкуващите миньори в ОЦК Кърджали: “Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.” И се разбраха.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази